История

[Jay Gould]

Невероятният живот на Жан Батист Жул Бернадот http://newsline.bg/read_more.php?post=4422

[Jay Gould]

Бизнес на 1 000 години http://newsline.bg/read_more.php?post=4144

[MILOM]

Освобождението на Кърджали съвпада исторически с обявяването на Балканската война през 1912 година. Само за три дни градът е освободен от Хасковския отряд, воден от генерал Васил Делов. Войниците му осигуряват тила на 2-ра Българска армия при Одрин. В Кърджали наричат генерала – освободителят.

Настъплението на българите в този край започва на 18 октомври, когато отрядът на Делов тръгва през границата в четири колони – две главни и две за странично прикритие. Ден по-късно те разбиват османските войски при Кованлък (днес Пчеларово) и Гьоклемезлер (Стремци) и се насочват към Кърджали. Корпусът на Явер паша (който наброява почти 24 000 човека) започва да отстъпва от града в безпорядък. С напредването си към Гюмюрджина Хасковският отряд застрашава комуникациите между османските сили в Тракия и Македония. Затова османското главно командване нарежда на Явер паша да контраатакува, преди българите да са достигнали Кърджали. За да изпълни заповедта, той разполага с 9 табора пехота и 8 оръдия, оставен без подкрепление.

В неведение за силите и намеренията на противника, българското главно командване (Щабът на Действащата армия, генерал Иван Фичев) нарежда на 19 октомври на генерал Иванов да спре настъплението на Хасковския отряд като твърде рисковано. Командващият 2-ра армия обаче не отменя заповедта си за превземане на Кърджали и дава на Делов свобода за действие. Хасковският отряд продължава настъплението си и на 20 октомври. Забавен от проливните дъждове и ръчното пренасяне на артилерията, той все пак успява да достигне височините северно от Кърджали преди османците да успеят да се реорганизират.

Рано сутринта на 21 октомври (8 октомври стар стил) Явер паша пресреща българите на подстъпите към града. Благодарение на пълното превъзходство на артилерията си и с удари „на нож“ войските от Хасковския отряд преодоляват османската отбрана и предотвратяват опита да бъдат обходени от запад. Застрашени сами от обход от същата посока, османците отстъпват за втори път през Арда, изоставяйки голямо количество боеприпаси и снаряжение. Към 16 ч. българските войски влизат в Кърджали.

В резултат на тази славна победа по време на Балканската война Кърджали и Източните Родопи са освободени от вековното робство и стават част от независимата българска държава.

[Jay Gould]

Валутни съюзи http://newsline.bg/read_more.php?post=3891

[MILOM]

Днес е черен ден за България - на 17 октомври 1919 г., след края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия, където се установява протекторат на Антантата.
След I-вата световна война цялото българско Беломорие от 8712 кв. км, в съответствие с наложения на България мирен договор, е окупирано от френски войски. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор, от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях. Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“.

По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море. Под мандат на Антантата остават около 180 000 българи. В „Междусъюзническа Тракия“ се установява „автономен“ режим (15.10.1919—28.5.1920 г.), начело с френския генерал Шарпи. На мирната конференция в 1919г. САЩ и лично президента Удроу Уилсън категорично се противопоставят на политиката България да бъде жестоко наказана провеждана най-вече от Британия. Америка защитава позицията, че Беломорска Тракия не може да се откъсва от територията на България, в оформянето на тази позиция участва и американския шарже д'афер в София Мърфи (Murphy), известен българофил, представил на конференция на Париж документи за българския характер на Тракия, Добруджа и Македония. Британците скланят на "компромис" с автономна тракийска квазидържава, но в рамките и в границите на гръцката държава (август 1919 г.), предложението не решава нищо и е отхвърлено от американските дипломати. Франция дава идеята за свободна Западна Тракия включваща българските малцинства, това решение получава подкрепата на САЩ от техния представител Полк (Polk), но Венизелос яростно се противопоставя с единствения аргумент, че това би отделило Одринска Тракия която следва да се даде на Гърция. В края на краищата президентът Уйлсън, крайно неудовлетворен от налаганата късогледа и отмъстителна позиция на европейските си съюзници спрямо победените залагаща причините за нова световна война, напуска конференцията и САЩ формално са представлявани от второстепенни служители.

Тогава на международно ниво на България, въпреки отнемането на Беломорска Тракия, е предоставена възможността в Беломорието да се установи територия под българско управление, великите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв.м (3км по брега с 1км дълбочина) на крайбрежието между Макри и Дедеагач, където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет, но Стамболийски поради липсата на териториална връзка и възможния статут на арендувана за 100 години територия отказва, в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на Бяло море с чл. 48 от Ньойският договор, което свое задължение тя напълно погазва. Единствената тракийска територия, придобита в годините на I-вата световна война, която остава в пределите на България, са южните склонове на Сакар планина с 16 села. На 2 юни 1920г. ген. Шарпи напуска областта. Районът насилствено се обезбългарява, а гръцконо правителство предприема национална политика за заселване на малоазийски гърци в Беломорска Тракия.

[Jay Gould]

Цените на наркотиците http://newsline.bg/read_more.php?post=3242

[коки]

Френският посланик:Черноземски от ВМРО е терорист


Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Франция в България, изпрати писмо на Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, във връзка с публикувано възпоминание във вестник Труд
Ето го и текста
,,ПОСОЛСТВО НА ФРАНЦИЯ
В БЪЛГАРИЯ
Посланик
София, 9 октомври 2014

Господине,

Като преглеждах броя на в. Труд от 9 октомври 2014, с изненада попаднах – на
страницата, отделена за траурни обяви – на текст, поръчан от Вашата партия в памет на Владо
Черноземски, псевдоним на Величко Димитров Керин (1897-1934). Във възпоминанието се
отбелязва „героичната“ смърт на един български терорист, починал точно преди осемдесет
години. Кратката биография, дадена във възпоминанието, го представя справедливо като деец
на ВМРО и извършител на атентата от 9 октомври 1934 г. в Марсилия срещу югославския крал
Александър I Караджорджевич, при който загиват и атентаторът, и неговата жертва.
Вероятно знаете, че този атентат и последвалата стрелба довеждат и до смъртта на
френския министър на външните работи по онова време, Луи Барту, както и на много други
лица, чиято единствена вина е била, че са отишли да присъстват на преминаването на кралския
кортеж по улиците на града им. Освен загиналите, петнадесетина други лица са ранени. Във
Вашето възпоминание не се споменава нищо за последствията във Франция от терористичния
атентат на тогавашната ВМРО. Любопитен съм да узная каква е днешната позиция на Вашата
партия по този въпрос.
Аз от моя страна, почти век след случилото се, не бих искал нито да осъждам, нито да
героизирам миналото. Струва ми се, че можем да направим нещо по-добро: вече обединени и
солидарни в рамките на една политическа общност, Европейския съюз, ние трябва да
погледнем честно и от разстояние на трудните моменти в нашата обща история. Ако всеки от
нас води диалог насаме със собствените си фантоми, ще бъдем обречени наново да преживеем
същите безизходици и същите трагедии.

Моля приемете, господине, моите най-добри чувства.

Ксавие ЛАПЕР дьо КАБАН

Посланик на Франция
http://www.ambafrance-bg.org/Pismo-o...na-Franciya-do

[marandi]

перничанче, да нападаш един от най-запознатите в тема история във форума, е меко казано нелепо, особено без аргументи. Никога не съм бил комунист, но истината е, че точно западът (англия) ни предава през втората световна, а е имало някакви (макар и почти на 100% илюзорни) шансове да си запазим поне нещичко от македония и Беломорието или на-малкото да не плащаме репарации на маляките и шумадийските копелета, заради неимоверните количества пари, които България изсипва в тези преимушествено български, но окупирани от друг земи, в периода 1941-1944. Тук няма никаква конспирация, само факти, а фактите са най-гадното нещо на този свят... Както казваше един сериозен човек - истината няма температура, как ше я приемеш,зависи само от теб

Датата на "спорузамението" по проценти мисля, че е малко по-рано ( след Курск някъде ). Не ми се търси да си тествам паметта, но като устна договорка е някъде там и има среща в Москва наистина - Чърчил отива на крака, за да се договори.

Всичко описано е точно така.

П.П. Относно хейтърския пост на колегата орк - нека вярва в небивалиците, че англичаните закъсняли с 30 мин. на границата с Гърция и рушнаците ги изпреварили с толкоз на Дунав - затова БГ станала руска ( пълен смях ).

Трябва да си пооправите учебниците по история на БГ Империя, понеже няма нищо вярно в тях, освен да сте васали на псевдо-държавици, които след 100 години ще ги няма.

[MILOM]

MILOM, много евтина интерпретация поддържаща тезата за световна конспирация, незначителността на малките и оправдания за сервилниченето пред големите.
Препоръчвам ти да почетеш и друга история освен българска написана от руската агентура, включително гръцка и сръбска и току виж си спрял да постваш евтини цитатчета за империалистите

не мога да разбера от какво си недоволен
Чърчил от отвъдното
да си преправи мемоарите ли
пък може да излезе и московски агент
мамицата му ингилизка

[Грую Груев]

MILOM, много евтина интерпретация поддържаща тезата за световна конспирация, незначителността на малките и оправдания за сервилниченето пред големите.
Препоръчвам ти да почетеш и друга история освен българска написана от руската агентура, включително гръцка и сръбска и току виж си спрял да постваш евтини цитатчета за империалистите

перничанче, да нападаш един от най-запознатите в тема история във форума, е меко казано нелепо, особено без аргументи. Никога не съм бил комунист, но истината е, че точно западът (англия) ни предава през втората световна, а е имало някакви (макар и почти на 100% илюзорни) шансове да си запазим поне нещичко от македония и Беломорието или на-малкото да не плащаме репарации на маляките и шумадийските копелета, заради неимоверните количества пари, които България изсипва в тези преимушествено български, но окупирани от друг земи, в периода 1941-1944. Тук няма никаква конспирация, само факти, а фактите са най-гадното нещо на този свят... Както казваше един сериозен човек - истината няма температура, как ше я приемеш,зависи само от теб

[орк]

MILOM, много евтина интерпретация поддържаща тезата за световна конспирация, незначителността на малките и оправдания за сервилниченето пред големите.
Препоръчвам ти да почетеш и друга история освен българска написана от руската агентура, включително гръцка и сръбска и току виж си спрял да постваш евтини цитатчета за империалистите

[MILOM]

9 октомври 1944 г. е една от най-черните дати за България и останалите източноевропейски народи. Уинстън Чърчил се среща с Йосиф Висарионович Сталин в Москва.

Какво следва от тази спешна среща на големите? Решава се съдбата на малките народи. Как? Много просто - Чърчил поднася едно листче хартия на своя височайш домакин. На него пише: Румъния - Русия 90%, ние - останалите 10%, България - Русия 75%, ние - останалите 25%, Гърция - Великобритания със съгласието на САЩ 90%, Русия - 10%, Югославия - 50%:50%, и Унгария - 50%:50%. Както пише Чърчил в спомените си, Сталин веднага взел синия си молив и подписал документа. Всичко трае секунди. Съдбата на България е решена - тя става част от комунистическия блок, оглавяван от СССР. Англичаните ни предават с едно драсване на молива. Сталин пък се съгласява веднага, защото не е и мечтал, че западните съюзници ще дадат на поднос Източна Европа на Русия. Без бой. България пък остава зад Желязната завеса до есента на 1989 г.

В началото на октомври 1944 г. Уинстън Чърчил пристига в Москва за среща със Сталин. За втори път в разгара на войната някогашният ревностен организатор на интервенцията срещу младата съветска република, наречен от Ленин "най-голям ненавистник на Съветска Русия", предприема рисковано пътуване до Москва. Целта му е да разговаря със своя съветски колега - премиер и главнокомандващ на армията, която громи немските дивизии, и на която предстои да превземе Берлин и да стигне до Елба. Сключил още през юли 1941 г. съглашение със СССР за съвместни действия против хитлеристка Германия, Чърчил бърза да извлече максимални дивиденти за своята страна от очертаващата се съюзническа победа.



На 9 октомври вечерта се води първият разговор между двамата големи. Главна тема на този разговор е въпросът коя от двете страни "какво надмощие да има в държавите от Югоизточна Европа". След войната Чърчил написа своите забележителни мемоари, цели шест тома, повече от три хиляди страници. В петнадесетата глава на шестия том, под любопитния наслов "Половин лист хартия", той разказва за срещата:

"Бях пределно ясен... Нека видим как стоят нещата на Балканите. Вашата армия е в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преследваме противоречиви цели. Що се отнася до Великобритания и Русия, какво ще кажете, ако имате деветдесет процента надмощие в Румъния, ние имаме деветдесет процента надмощие в Гърция, а в Югославия разполагаме с по петдесет.

Докато чаках превода, написах на една половинка от лист хартия:

Румъния: Русия 90%, други - 10%;

Гърция: Великобритания (със съгласието на САЩ) 90%, Русия - 10%;

Югославия: 50 на 50%;

Унгария: 50 на 50%

България: Русия 75%, други - 25%.

Бутнах листа на Сталин, който вече бе чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия си молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно.

Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е нужно на човек да седне... След това настъпи дълго мълчание. Листът хартия остана в средата на масата. Най-накрая аз наруших мълчанието: "За да не се сметне, че сме подходили безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа." "Не, запазете го", рече Сталин." (Уинстън Чърчил, "Мемоари", том 6, стр. 219).

Чърчил не крие с какво облекчение видял върху листчето със своето ръкописно предложение известната Сталинова "чавка" - отметката, която означава съгласие.

Само няколко месеца по-късно, през февруари 1945 г., московските договорености между Чърчил и Сталин се превръщат по същество, макар и неформално, в част от Ялтенските споразумения, които оформят следвоенната политическа система. И се оказват зелен светофар за социалистическо развитие на страните, попаднали в съветската сфера на влияние.

Разпределението трае само няколко минути. Принципното споразумение е постигнато. Няма текст, има нещо като келнерска бележка за цената на гарнитурата към основното ядене. Но тази бележка по същество ще остане исторически документ. В рамките на един джамбазлък, за който стоката не знае кому и за колко ще бъде продадена. После се обсъждат въпросите за примирието с България. Тук Чърчил успява да получи съгласието на СССР българската армия и администрация да напуснат Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Категорично. Надеждите за обединение на българските земи и народ, свързани от Борис III и политическия кръг около него, с помощта на Германия, угасват. Всъщност не е имало никакъв документ, с който Германия да е поела задължение след победата си да остави тези територии на страната ни. Чърчил смята, че е постигнал успех за каузата на Великобритания. Някои историци преценяват, че споразумението е отстъпка пред Сталин. САЩ са недоволни. Но Чърчил е прав. На практика Гърция остава изцяло в сферата на Англия и САЩ. А чрез Тито той подлага на Сталин динена кора, която ще го подхлъзне по-късно.

На 4 февруари 1945 г. в Крим започна Ялтенската конференция на тримата големи и министрите им на външните работи. Тя трябваше да реши съдбата на Германия и съюзниците й след победата и основните моменти за съдбата на Европа, въз основа на които да се подготви и проведе заключителната мирна конференция. Това, което засяга България, е желанието на Чърчил да осигури англо-американско участие (поне в рамките на договорените 25%) в окупацията на България; предварително изплащане на репарациите на Гърция и Югославия; осуетяване постигането на споразумение между България и Югославия, докато не бъде подписан мирният договор. Той иска България да бъде наказана. Да се третира като "вражеска" страна.

Трябва да се мисли за сигурността и бъдещето на Централна и Западна Европа. Чърчил разбира, че може би ще се наложи да "жертва" Източна Европа, за да запази останалата й част. Цената е твърде висока. Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, Югославия, България, източните немски земи - всичко това ще остане в съветската сфера на влияние. Но той предпочита "влияние" вместо "окупация".

Чърчил преглътва този горчив хап. Нищо от това, което бе договорено през октомври 1944 г. в Москва за България, не се променя. С изключение на "договорените" 25% английски интереси, които просто се "изпаряват". Този път Сталин подхлъзва Чърчил. А у кого остава "контрата", ще изпитаме ние в следващите 45 години. Документите от Ялтенската конференция се публикуват на 13 февруари 1945 г. Германия веднага разпространи карта на Европа, на която се вижда дебела линия, разсичаща континента от Нарвик в Норвегия до Солун - Гърция. Това, което е на Изток, е оцветено с червено: съветска сфера на влияние. Твърдят, че тя е изтеглена от Чърчил в нетрезво състояние, в късна нощна доба, подплашен или измамен от Сталин. Означеното на тази карта почти се покрива с онова, което се утвърждава в Потсдам и закрепва по-късно в мирните договори. Едва ли изпитото уиски така е замъглило мозъка на Чърчил, че да не знае какво прави. И все пак в твърде интересната си мемоарна книга "На арената" бившият президент на САЩ Ричард Никсън пише, че по време на една от конференциите в периода на Втората световна война Сталин поканил Чърчил на вечеря. Освен тях там присъствал преводачът на Сталин. Двамата лидери пили и яли до три часа през нощта. Събудилият се в 11 ч следващата сутрин Чърчил не могъл да си спомни какво са говорили със Сталин през нощта: "Боже мой, какво ли съм наговорил на този тип снощи?" Веднага изпратил писмо до Сталин с начален текст: "Уважаеми маршал Сталин! Снощната ни вечеря ми достави голямо удоволствие. Разчитам, че същото може да се каже и за тези въпроси, които ние обсъждахме и по които стигнахме до споразумение." Час по-късно получил отговора на Сталин: "Уважаеми господин премиер-министър! Не се безпокойте за това, което Вие говорихте вчера вечерта. Аз също бях пиян... Преводачът е разстрелян." ("На арене", изд. "Новости", Москва, 1992 г., стр. 144). Героите и свидетеля ги няма.

Единствен Бог знае истината Дял от нея е, че България бе включена в цената, осигуряваща свободата на останалата част от Европа. Може би единствената полза от участието ни във войната срещу Германия е, че запазихме границите си от 1941 г. С цената на около 30 000 убити плюс жертвите на "вътрешния фронт".

[허 세-jose]

http://nauka.bg/a/%D0%B8%D0%BC%D0%B4...80%D0%B5%D1%8F

http://forum.boinaslava.net/showthre...%FF-(1592-1598)

[Jay Gould]

Обсадата на Варна в 1366 г. http://newsline.bg/read_more.php?post=2836

[Jay Gould]

Истинската история на Пепеляшка http://newsline.bg/read_more.php?post=2316