История

[kandid]

Авантюрите на руския царизъм в България
По документите на царските архиви

http://macedonia.kroraina.com/arc/index.htm

1. Свалянето на княз Александър Батенберг от царска Русия
- (NN 1–15: А. Кояндер, И. Зиновиев, А. Влангали, П. Богданов, Н. Гирс, И. Игелстром, А. Нелидов, Сахаров, Н. Обручев. 30.I.1885 – 12.IX.1886)
2. Мисията на генерал Каулбарс
- (NN 16–31: А. Неклюдов, Н. Гирс, А. Каулбарс, А. Карцов, А. Нелидов, П. Романенко, Т. Бурмов, М. Балабанов и Д. Цанков, Александър III , И. Зиновиев, Б. Шатохин. 20.IX.1886 – 13.XI.1886)
3. Въстанието, организирано от капитана на руска служба Набоков през 1886 г.
- (NN 32–40: Г. Начевич, Панайотов, Емелянов, Н. Гирс, А. Нелидов, Похитонов, А. Путята, И. Зиновиев. 5.XI.1886 – 18.II.1887; 5.XI.1891)
4. Въстанието от 19 февруари 1887 г.
- (NN 41–62: Н. Гирс, М. Хитрово, П. Груев, А. Нелидов. 2.II.1886 – 10.III.1887)
5. Преговорите с майор Паница
- (NN 63–73: И. Зиновиев, М. Хитрово, Н. Гирс, Александър III. 22.VIII.1887 – 13.VII.1890)
6. Мисията на Хартвиг
- (NN 74–85: И. Зиновиев, А. Нелидов, Н. Гирс, Н. Хартвиг, М. Хитрово. 15.X.1887 – 23.II.1888)
7. Въстанието на Набоков през 1887 г.
- (NN 86–91: И. Зиновиев, М. Хитрово, А. Нелидов, Н. Гирс, П. Романенко, Аргиропуло. 27.XII.1887 – 19.I.1888)
8. Мисията на Новиков
- (NN 92–102: И. Зиновиев, М. Хитрово, Н. Гирс, Н. Ладиженски. 30.XI.1887 – 1.IX.1888)
9. Царското правителство и организирането на опозиционните сили в България
- (NN 103–108: М. Хитрово, Н. Гирс, Александър III, А. Путята, И. Зиновиев. 22.XII.1889 – 25.XI.1891)
10. Покушението срещу Мантов
- (NN 109–111: М. Хитрово, Н. Гирс, Г. Виламов, И. Зиновиев. 2.IV.1887 – 29.VI.1887)
11. Покушението срещу Начевич
- (NN 112–114: Н. Ладиженски, И. Зиновиев, А. Путята. 26.X.1888 – 11.II.1889)
12. Убийството на Белчев
- (NN 115–125: А. Лисицин, И. Зиновиев, А. Путята, И. Персиани, М. Хитрово, Д. Капнист. 29.III.1891 – 26.V.1891)
13. Убийството на Вълкович
- (NN 126–140: А. Путята, Д. Капнист, А. Нелидов, Н. Гирс, П. Зельони, Н. Шебеко, П. Дурново. 28.II.1892 – 9.IV.1892)
14. Подкупването на български политически дейци от царското правителство
- (NN 141–161: Богданов, Н. Гирс, Т. Бурмов, А. Нелидов, Лишин, Д. Бракалов, Александър III, М. Хитрово, Г. Виламов, Д. Цанков, A. Кривцов, С. Миларов, Н. Хартвиг, М. Маджаров. 31.VIII.1886 – 4.VII.1889)
15. Славянският комитет и Министерството на външните работи
- (NN 162–174: И. Зиновиев, П. Романенко, А. Путята, П. Зельони, А. Кривцов, Н. Хартвиг, А. Ростковски, П. Знаменски, Д. Капнист, А. Юренев, Платков. 28.II.1892 – 9.IV.1892)
16. Смяна на фронта. Признаването на Фердинанд Български
- (NN 175–182: Н. Гирс, А. Нелидов, А. Лобанов-Ростовски, Фердинанд Български, Н. Геров, Чариков. 21.IX.1894 – 20.III.1896)

[Jay Gould]

Последният Римлянин http://newsline.bg/read_more.php?post=9063

[коки]

Докато хората на площадите в цяла България скандират свобода и демокрация в началото на 1990 г. в МВР-ДС трескаво подготвят преструктуриране, което да остави БКП на власт. Вижте посланията на Любен Гоцев към генералите от Държавна сигурност:
1. Да не създадат условия за разцепване на партията.
2. Да се спечелят предстоящи избори от БКП с 50+1 процента.
3. След половин година на власт отново да е БКП.
Прочетете една от най-важните стенограми на Колегиума на МВР от 10 януари 1990 г. в част 4.1 от поредицата „Трансформацията на ДС 1989-1990”, с която сайтът desebg.com
http://desebg.com/index.php?option=c...article&id=160 припомня как репресивният апарат на комунистическата партия се „преоблече” в нови специални служби.

[коки]

Един от митовете за комунизма е, че до 1989 г. не е имало престъпност. Секретната статистика по време на управлението на БКП обаче разкрива увеличаване на икономическата и криминалната престъпност, извършване на все по-крупни престъпления като спекула, контрабанда, валутни престъпления, измами и изнудвания. Жертвите на пътно-транспортни произшествия са почти двойно повече от тези през 2011 г. насам. Вижте подробности в един от секретните анализи за престъпността през 1988 г., който desebg.com публикува онлайн на http://desebg.com/index.php?option=c...rticle&id=2127

[Jay Gould]

През 1600 г. на днешния ден е основана East India Company http://newsline.bg/read_more.php?post=8650

[Jay Gould]

Непревземаемият тъжен Афганистан http://newsline.bg/read_more.php?post=8477

[Balcerovich]

винаги сме имали "чудесна" дипломация...това личи по многото спечелени войни на фронта и многото изгубени дипломатически такива!!!ирония на съдбата или ограниченост на мисленето...ето това е въпросът.....

Aз му викам дупедавщина

[Jay Gould]

Уповавайте се на Бога, но барута пазете сух! http://newsline.bg/read_more.php?post=7984

[Jay Gould]

винаги сме имали "чудесна" дипломация...това личи по многото спечелени войни на фронта и многото изгубени дипломатически такива!!!ирония на съдбата или ограниченост на мисленето...ето това е въпросът.....

За съжаление... и живият пример е ситуацията след Балканската война, когато не изчакваме конференцията насрочена по въпроса.

[orakula]

На днешната дата обявяваме символична война
http://newsline.bg/read_more.php?post=7934

винаги сме имали "чудесна" дипломация...това личи по многото спечелени войни на фронта и многото изгубени дипломатически такива!!!ирония на съдбата или ограниченост на мисленето...ето това е въпросът.....

[Jay Gould]

На днешната дата обявяваме символична война
http://newsline.bg/read_more.php?post=7934

[коки]

„След като толкова се харесва комунизмът и има носталгия към него, дайте да го върнем само за седмица. Знаете ли кой първи ще пропищи? БСП, олигарсите и незаконно забогателите, защото първо ще бъде отнета частната собственост, после да бъдат събрани международните паспорти и хората да бъдат арестувани за вицове, да видим кой тогава ще харесва комунизма”, коментира Христо Христов.Какво казва още ,чуйте в предаването „Тази събота” по bTV на http://desebg.com/index.php?option=c...rticle&id=2103

[MILOM]

101 години от зверските кланета в Беломорска и Одринска Тракия

101 години от разорението на тракийските българи
През далечната 1913 хиляди миролюбивите българи в Одринска и Беломорска Тракия стават жертва на зверските кланета, организирани от Османската империя и извършени от редовната турска войска и башибозук. Започнали още през лятото на 1903 г.(по време на героичното Илинденско-Преображенско въстание), те са поредната трагична страница от системното унищожаване на българския народ в продължение на 500 години след окончателното завладяване на България от Османската империя през 1396 година. Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на всички характеристики на престъпното деяние ГЕНОЦИД.

Това беше поводът миналата година 33-ма известни български историци да излязат с откритото писмо, в което настояват парламентът на Република България да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди избити българи от Одринска и Беломорска Тракия, така както прие декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.н. Възродителен процес.

За жалост призивът на учените остана глас в пустиня. Българските държавници сякаш гузно премълчават истината за разорението на тракийските българи. А политиците през тези последни месеци мислеха единствено за собственото си оцеляване. Ангажирани в случването на европейски и предсрочни и парламентарни избори, загърбиха темата за обезбългаряването на Беломорска и Одринска Тракия. Демонстрирайки липса на историческа памет и респект към предците ни, забравиха, че трагичните обстоятелства и превратни събития от преди 101 година са белязали житейската съдба на много български семейства, наследници на жертвите от този геноцид.

Ето и пълният текст на откритото писмо от 9 декември 2013 година:

ПРОТЕСТНО ПИСМО – ПОДПИСКА ПО ПОВОД ИЗВЪРШЕНИТЕ КЛАНЕТА ПРИ ПОТУШАВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ (1903 г.) И 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ГЕНОЦИДА НАД ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ (1913 г.)

Уважаеми дами и господа,

През 2013 г. се навършват 110 години от героичното Илинденско-Преображенско въстание на българите за освобождение на Македония и Тракия (1903 г.), удавено в кръв от османските власти, и 100 години от зверските кланета (1913 г). над мирното българско население в Одринска и Беломорска Тракия, организирани от Османската империя и извършени от редовната турска войска и башибозук.

Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на всички характеристики на престъпното деяние ГЕНОЦИД.

Нашата отговорност пред паметта на избитите ни предци, между които хиляди жени и деца, ни задължават да припомним на света за злодеянието, което днес Република Турция, която не скрива претенцията си да е наследник и продължител на Османската империя, премълчава и дори нагло отрича.

Кланетата над българите през лятото на 1903 г. и 1913 г. са поредната трагична страница от системното унищожаване на българския народ в продължение на 500 години след окончателното завладяване на България от Османската империя през 1396 г.

Обобщените данни и напълно достоверните конкретни факти за избиванията, опожаряванията и грабежите, според чуждестранните и българските източници, са следните:

1903 г.

- От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са 40 села, 8 са унищожени наполовина;

- 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;

1913 г.

- 2 юли – в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;

- 8 юли – в село Енидже е избито цялото население;

- 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;

-10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;

- 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;

- 13 септ.- в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;

- 23 септ.- в село Арноуткьой са избити 75 души като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години;

През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:

- в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;

- в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;

- в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;

- в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;

- в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;

- в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;

- бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр.

- при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;

- в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.

В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села.

Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.

Да, дами и господа!

Това е ужасяващата истина за геноцид. А над българите, дръзнали да защитят своите права и свободи в началото на 20 век в Европа! Тази трагедия за българския народ е предвестник на извършеното по-късно с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн. арменци и над 1 милион асирийци през 1915 г. То също е осъществено от властите на тогавашната Османска империя, но и до днес е отричано от наследниците на паносманистите в съвременна Турция, която прави постъпки да стане член на Европейския съюз.

Досега българският народ мълчаливо страдаше за свидните си жертви, като очакваше поне официално извинение от правителството на Република Турция. Днес, обаче, пред лицето на засилващите се неоосманистки амбиции на ислямистките сили в Турция да фалшифицират истината за робството, да обявяват своите убийци за жертви, а християнските народи за палачи - ние не можем да мълчим.

Като български учени, общественици, политици, дейци на изкуството и културата, учители и преподаватели в университети, членове на милионната българска диаспора в Украйна, в Молдова, и в Румъния, възникнала в резултат на османските завоевания, преследвания и кланета, днес ние:

- Заявяваме нашето дълбоко осмислено убеждение, че пътят ни с нашите сънародници с турско самосъзнание е общ в името на по-доброто бъдеще на поколенията на България. В усилията си да изграждаме доверие и единение не желаем користна намеса отвън.

- БЛАГОДАРИМ на онези чуждестранни дипломати и журналисти, общественици и културни дейци от Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия, САЩ, Англия, Франция и пр., които застанаха на страната на справедливостта, гражданската свобода и демокрацията и по този начин защитиха правото на българите да имат своя държава и свое управление и ги подпомагаха с каквото могат, за да облекчат тяхната съдба.

Настояваме Парламентът на Република България да приеме специална декларация в памет на ДЕСЕТКИТЕ ХИЛЯДИ българи, избити преди 100 години, така както прие декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.н. Възродителен процес

ПОДПИСАЛИ:

акад. Георги Георгиев Марков – Институт за исторически изследвания при БАН

доц. Александър Георгиев Гребенаров – Институт за исторически изследвания при БАН

доц. Любка Павлова Танчева – БАН

арх. Кристиян Григоров Миленов – Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция

проф. Петър Димитров Ангелов – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

доц. д-р Александър Любенов Илиев – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”

проф. дфн Боряна Вл. Христова – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

проф. д-р Искра Василева Баева – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

д-р Румен Димитров Маринов

Нешка Стефанова Робева

проф. д-р Кирил Йорданов Йорданов – Институт по балканистика с център по тракология – БАН

проф. д-р Стоянка Кендерова – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

Александър Арнаудов (етнограф)

доц. д-р Румен Пенев Ковачев – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

доц. д-р Лизбет Любенова – Институт за исторически изследвания при БАН

Иван Любенов Николов

проф. дин Трендафил Ан. Митев – Македонски научен институт

проф. дин Илия Тодев – Институт за исторически изследвания при БАН

доц. д-р Мария Д. Стамболиева – Нов български университет

проф. д-р Пламен Павлов – Великотърновски университет

Мирослав Ризински – Български културен клуб в Скопие

Юрий Граматик, Одеса, Украйна – Конгрес на българите в Украйна

Костадин Георгиев Костадинов – Асоциация на българите по света

Младен Александров Младенов

Таня Карбова – Асоциация на българите в Ломбардия, Италия.

Дора Костова – Асамблея на българите в Украйна.

проф. д-р Миладин Апостолов – зам. председател на БАНИ

Галина Златарова – писател, издател

проф. д-р Пламен Митев – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

д-р Бойко Хр. Маринков – Институт по балканистика с център по тракология при БАН

д-р Бисер Тодоров Банчев – Институт по балканистика с център по тракология при БАН

д-р Мариана Николова Стамова – Институт по балканистика с център по тракология при БАН

проф. д-р Божидар Димитров – Национален исторически музей
http://www.faktor.bg/novini/balgariy...a-trakiya.html

[Jay Gould]

На днешния ден е гилотинирана една от най-красивите жени на 18 век http://newsline.bg/read_more.php?post=7530

[коки]

"Осъществяваните от Държавна сигурност и милицията принудителни изселвания на десетки хиляди "врагове на народа", "бивши хора", "паразити", "недоубита буржоазия", "кулаци", "турски агенти" и дори на "враговете с партиен билет" са били най-често практикуваната административна мярка за удържане на комунистическия режим в България от заграбването на властта през 1944 до самия му край 45 години по-късно. Опасните за "народната" власт "подривни елементи" и техните семейства периодично са били извеждани от големите градове без съд и присъда и прехвърляни в най-затънтените краища на НРБ. Условията на транспортирането им с товарни вагони или милиционерски камиони и по настаняването им в най-бедните села в Северна България са били ужасяващи, както свидетелстват писмата и молбите на жертвите на милиционерския произвол. Някои от тях са публикувани в най-новия 17-ти документален сборник на Комисията по досиетата, посветен на методите за административно и наказателно преследване и смачкване на инакомислещите в НРБ.
Заточението на неудобните за режима хора се превръща в масова практика още през 1948 г., когато ЦК на БКП нарежда да бъде изселено цялото население, живеещо в непосредствена близост до граничната бразда с Турция и Гърция. Целта е да не се допуснат бягства от НРБ и да се смаже бунтът на горяните. Изгонени са и всички съмнителни и опасни за властта хора от широка 25 километра полоса по южните граници. „Да се прочистят всички големи градове“, пише в следващото указание до МВР." Цялата статия прочетете на http://www.dw.de/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-...%B1/a-18113127