История

[Trakatrak']

Преди 128 години на днешния ден офицери русофили от Русе и Силистра обявяват бунт и правят опит за военен преврат в България. Голяма част от превратаджиите се емигрирали в Румъния след провала на проруския преврат от август 1886 г.

В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.

Водачите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Най-съпричастни към русофилската завера се оказват гарнизоните в Силистра и Русе, но властите разкриват намеренията на превратаджиите в Силистра и това става повод превратът да започне по-рано.

За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.

Действията му са последвани само от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник Димитър Филов. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а Пети пехотен дунавски полк остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.

Участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левен табия край Русе са разстреляни за предателство към държавата майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.

С заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а опозорените им бойни знамена - изгорени.

Гражданската война между промосковци и прозападняци започва 1886 г. и още не е завършила. Гледам тук представители на двете крила доволно се изявяват.

[4ervenasgan]

Преди 128 години на днешния ден офицери русофили от Русе и Силистра обявяват бунт и правят опит за военен преврат в България. Голяма част от превратаджиите се емигрирали в Румъния след провала на проруския преврат от август 1886 г.

В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.

Водачите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Най-съпричастни към русофилската завера се оказват гарнизоните в Силистра и Русе, но властите разкриват намеренията на превратаджиите в Силистра и това става повод превратът да започне по-рано.

За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.

Действията му са последвани само от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник Димитър Филов. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а Пети пехотен дунавски полк остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.

Участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левен табия край Русе са разстреляни за предателство към държавата майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.

С заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а опозорените им бойни знамена - изгорени.

[kandid]

Д-Р АСЕН КЕРМЕКЧИЕВ
КОИ СА ФАКТОРИТЕ ЗА НАШЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ? ЗАСЛУГИТЕ НА АМЕРИКАНЦИТЕ.
Самоков, 15 ноември 1910 г.

Този бе въпросът, който си зададох през време на тържествата в чест на Гладстона и една дълбока тъга ме обхвана като констатирах още веднъж истината, че „добрите дела се възнаграждават само с непризнателност“!...
Велики са наистина заслугите на Гладстона и неговото име ще трябва да остане вечно паметно у нас; има обаче други имена, чиито заслуги са още по-велики и които трябва да се извадят от мракът на забвението.
Който българин и да попитат „кои са факторите за нашето освобождение от игото? - ще ви отговори неминуемо - това са русите“. Безспорно е, че нашите руски братя с една героическа самоотверженост проляха своята кръв за нашето освобождение. Заслугата на братския руски народ в това високо хуманно дело е от най-великите и ще остане измежду най-паметните във всесветската история. А частно за нас, българите, человеколюбивото начинание на руския народ ще предизвиква през течение на времената постоянно опреснената ни признателност, за дето ни изтръгнаха от робството и ни насочиха към нов живот. Всички ония, не по силата ни дори, знаци на признателност, в които младия ни народ се старае да олицетвори това свое искрено и съкровено чувство, са доказателство на нашата вечна благодарност и произхождат от народните ни добродетелни пориви.
Но след тази заслужена дан на дълбока признателност към братята руси, трябва да заявя, че техните славни победи над вековните ни потисници само довършиха освободителното дело, наченато от други фактори.
Инициаторите за нашето освобождение, това бяхме ние, българите.
Народният гений, който през пет века беше задрямал, се пробуди и прояви своята жизненост във въстаническите движения, които увековечиха имената на Хаджи Димитра, Караджата, Левски, Ботев и др. Най-силният си полет обаче този народен стремеж за свобода доби в Априлското въстание и се изрази в девиза „Свобода или смърт“.
На всинца ни са известни великанските ония усилия, които нашите братя направиха да разрушат ръждивите вериги на игото; на всинца ни са известни и зверските похвати, с които си послужиха турците, за да потъпчат въстанието: Перущица, Клисура, Батак са имена, които възбуждат у нас страшни спомени и виденията на изнасилени девици, разпорени майки и живоизгорени първенци, както и предсмъртните гърчения на хиляди зверски заклани невинни мъже, жени и деца!...
Да, българите изобилно наториха със своите трупове и напоиха със своята кръв родната оная земя, върху която неминуемо трябваше да изникнат златните класове на свободата...
Тяхното епохално дело обаче рискуваше да остане безплодно! Отчаяният им вик за свобода грозеше да остане „глас, вопиющ в пустине!“...
Много дни се бяха изминали наистина, откакто въстанието бе потъпкано, дълги дни на страх, трепет, мъчения и бесилки и последните надежди бяха вече изчезнали, когато Провидението се намеси.
Тук вече се явяват вторите главни фактори за нашето освобождение: те са двамата американци д-р Джордж Уошбърн и д-р Алберт Лонг, първият директор, а вторият поддиректор на американ[ското] училище в Цариград - Роберт Колеж, - в което се бяха възпитали и се възпитаваха още много и видни български синове. - Трогнати до сълзи от разказите за варварските кланета, те се възмутиха от цялата си душа, когато протосингел Методи Кусевич им прочете с разтреперан глас едно подробно описание на турските зверства в Пловдивско. Без да губят повече време двамата човеколюбиви американци пристъпиха на работа и убедиха своя добър приятел Е. Пиерс да прати една подробна дописка за турските зверства на в. „Дейли Нюс“; тази бе първата важна дописка, която се появи в чуждите вестници и тя произведе своя очакван ефект: тя потресе общественото мнение в цивилизования свят и раздвижи европейската дипломация. Подробни описания за кланетата се изпратиха от същите двама американци на всички посланици в Цариград, а също и на много видни мъже в Английския парламент, което обстоятелство доведе до интерпелацията на лорд Фостер, вицекрал на Ирландия. Тази първа интерпелация, направена на 14/26 юли, бе съдбоносна: тя накара английското правителство да се заинтересува официално за зверствата извършени от турците над мирни и невинни българи. Първата успешна стъпка на освободителното дело, наченато от българите, бе следователно направена, но двамата благородни американци знаеха много добре, че не можеше още да се говори за победа; предстоеше да се преодолеят най-големи мъчнотии. Известни за апатията на европейската дипломация и познавайки добре туркофилските влечения на тогавашната английска политика, те предвидиха много ясно какъв резултат щеше да даде една анкета, направена от английски официални органи.
Трябваше следователно да се предвари и да се парализира пристрастната английска анкета. Това беше най-критическият момент на освободителното дело, защото от него зависеше създаването на един „български въпрос“ в европейската дипломация. - С едно упорито и неуморно постоянство двамата американци излязоха победители и от тази криза. Те се озоваха при г. Мейнард, американски посланик в Цариград, посветиха го в задкулисните машинации на предстоящата английска анкета и го помолиха да направи и той една анкета успоредно с нея. Трогнат от техните убедителни аргументи г. Мейнард се съгласи на тяхната молба и предложи на новоназначения си генерален консул г. Евгений Скайлер да се натовари с тази деликатна мисия. Двамата американци дълго време увещаваха и сполучиха да убедят колебливия г. Скайлер да приеме тази важна и съдбоносна мисия; те му намериха и другари г. Мак Гахан (Mac Gahan), кореспондент на „Ню-Йорк Хералд“ и на „Дейли Нюс“, те му дадоха и един верен драгоманин, г. Петър Димитров, сегашния съветник в Министерството на външните работи.
Техните човеколюбиви усилия бидоха увенчани с успех, защото от тази мисия именно излязоха онези потресни истини за турските зверства, които създадоха „българския въпрос“ в европейската дипломация и доведоха до Цариградската конференция през 1876 година. Без намесата на тези двама благородни американци викът на българите за свобода щеше да заглъхне и тежките жертви, които те бяха дали щяха да останат неизвестни. Цели 80 дни се бяха изминали наистина от зверската Баташка касапница, докато г. Мак Гахан да оповести на смаяния свят грозната истина!... 80 дни бяха лежали захвърлени по повърхността на земята обезобразени трупове, отсечени глави, късове от човешки тела и камари от съсирена кръв, до като г. Евгений Скайлер да опише тази покъртителна картина в оня свой паметен рапорт, който би трябвало да бъде написана със златни букви в архивата на нашето освобождение. Телеграмата на Мак Гахан след връщането му от Батак и рапорта на г. Скайлер спасиха от загиване освободителното дело, наченато тъй героически от българите. А без помощта на д-р Джордж Уошбърн и на д-р Алберт Лонг, които станаха пряма причина за това спасително начинание нито Гладстон щеше да свърже своето име на вечни времена с българското освобождение, нито пък щеше да се говори за „български“ народ, нито пък руският цар щеше да прогласи Освободителната война...
Тъй че трябва да се запомни от всички и да се предаде на грядущите поколения, че българите наченаха борбата на свобода или смърт, че двамата американци спасиха тази исполинска борба от заглъхване и най-сетне, че братята руси увенчаха с бляскаво и скъпо изкупени лаврови венци тази съща борба. Ето трите главни фактори, които ще останат вечно и неразривно съединени в основата на нашето освобождение.
Естествено беше да изкажем нашата признателност най-напред на ония, които бяха най-близо до нас и паметниците, които сме издигнали в чест на Цар Освободителя и на неговите войници по всички кътове на България са наша гордост. Но народът не е направил още нищо, за да увековечи паметта на жертвите от Баташката хекатомба, нищо, за да ознамени вечно славния подвиг на българските опълченци при Шипка - съвременни Термопили и ключ на Освободителната война! Народът не е направил още нищо тъй също за увековечаване победите при Сливница. А тези именно са такива места за поклонение, дето всеки българин би трябвало да отиде и благодари на Всевишния, че живее в едно свободно отечество.
А какво да кажа за двамата американци, на които дължим толкова много за нашето освобождение? ... Скромни труженици на човеколюбието и на правдата те никогаш не са изявили ни най-малката претенция за признателност от нашия народ. Д-р Алберт Лонг е починал преди няколко години забравен от нас: ордените „Св. Александър“ и „Гражданска заслуга“, и то трета степен и двата, са били единственото негово възмездие за огромната му заслуга към българския народ! Д-р Джордж Уошбърн прекарва своите старини в Бостон; и нему са били дадени ордените „Александър“, III-а степен и „Гражданска заслуга“, II-а степен. Това обаче не е достатъчно възмездие за високите им заслуги. Мисля, че всички ще бъдем съгласни, щото целокупния народ в лицето на народното представителство да вземе решение в смисъл, че не само техните имена да се дадат на училища и на улици, но още да се изкаже гореща благодарност на великодушния старец д-р Джордж Уошбърн докато е още жив, а също и на оня человеколюбив американски народ, който поддържа свои представители и в най-дивите и затънтени кьошета на света не с користна цел, а единствено, за да просвещават невежите, да утешат угнетените и да освободят заробените; - такива человеколюбиви представители и чада на американската държава бяха и поменатите двама американци. Ако за Гладстона се раздвижи с един похвален замах целият български народ, за д-р Джордж Уошбърн, за паметта на д-р Алберт Лонг, и изобщо за американския народ, ние би трябвало да направим много повече.
Спирам тука, като считам, че съм изпълнил завета на покойния д-р Алберт Лонг, който преди 20 години при последното ми сбогуване с него ми каза: „Не забравяй, че тук (в Роберт Колеж) се реши свободата на България“.
15 ноември, 1910.

[Грую Груев]

Николашка започна 1914 войната от глупост, а преди това провали България през 1913 пак от глупост. Заслужаваше си да го гръмнат, но защо и децата, тоест хубавите дьевочки?

те баш това е въпроса - точно когато на Русия ѝ трябва Петър I, тя получава малоумният Николашка, който би могъл да бъде сравнен по малоумност само с Петър III, само дето не я е имало Екатерина Велика (немкиня по произход), макар и тя да е изиграла огромна отрицателна роля за българския народ, особено с измислянето на панславизма и румънската нация, но това е друга тема. Та Николашка закопава Русия - да, с активната подкрепа на Германия и Ленин, но и това е друга бира. И си го заслужи Николашка, за всичко, което ни стори - онова, което рашките ни отнеха през 1913, горе-долу уравновесява везните с това, което ни дадоха през 1878 - не им дължим нищо и то си проличава през 1916-1917 в Добруджа, когато им режем тиквите като зелки...

[mathematician]

Затова и Царят-Освободтел (то и 90% от нашенци си мислят, че е Освободител, щото бил освободил нас, робите, ама нъцки, осовободил е баш робите - крепостните селяни в Русия)

Не ги е освободил точно - дал им е право да се откупят.

Демек е разхлабил леко режима. После се разхлабва още и още. Докато се премахва окончателно 1905 година някъде - 10 години преди да избухне Октомврийска революция.

[marandi]

Маранде, няма никъф спор, Всеки грамотен човек знае, че е 18 февруари, но така се е получило когато са сменяли календара през 1916, че по инерция е станал 19-и. Само не знам защо такова голямо отклонение допуснаха с 6 (18) септември и 22 септември (5 октомври), което си е голямо разминаване. Там стана голямата простотия, макар че Илчо Димитров за 100 годишнината от Съединението го беше направил на 19 септември, та запази инерцията от един ден по късно, но поне си беше на мястото малко преди есента.

И като нема никакъф спор, тая година на коя дата шъ пускате бомбичките? На 19-ти ( нека се сетя ).

Не ми се влиза в тия спорове за календарите, щото трябва да се връщаме до Египет, после Юлий Цезар реформата и т.н. до наши дни.

Ще отегчим всички от скука, па Русото е силен по рисуване на фантастики върху 'артия

П.П. Ку е дал Господ живот и здраве ще засегна съвсем леко тия неща и как от калпаво летоброене Египет загива като цивилизация, щото не могат да си сметнат кога ще бъде заливането на река Нил по посевите и оттеглянето на водата.

Така пукват от глад, от грешна кондика с няколко дни, която след няколко години става колосална и затова им пропадат реколтите.

Познай кой ще отиде да ги светне, че им грешен термометъра? Вулгарите, бът ъф коурс

[Trakatrak']

Чл.3 от Договора на Антантата регламентира как се излиза от едностранно Съюза.

За Англия - десант на Острова.

За Франция - обсада на Париж.

За Русия - революция и(или)сваляне на Императора....

Така,че това с "тъпата Николашка" го подминавам и отдавам с липсата на информация която я няма в нета....

Николашка започна 1914 войната от глупост, а преди това провали България през 1913 пак от глупост. Заслужаваше си да го гръмнат, но защо и децата, тоест хубавите дьевочки?

[Trakatrak']

Груец, не спори с руската паплач, най-много да се изцапаш
------------------------

Историците и обществениците 142 години спорят дали на 18 или на 19 февруари е обесен Дякона Васил Левски. Спорят и къде е гробът му.

Маранде, няма никъф спор, Всеки грамотен човек знае, че е 18 февруари, но така се е получило когато са сменяли календара през 1916, че по инерция е станал 19-и. Само не знам защо такова голямо отклонение допуснаха с 6 (18) септември и 22 септември (5 октомври), което си е голямо разминаване. Там стана голямата простотия, макар че Илчо Димитров за 100 годишнината от Съединението го беше направил на 19 септември, та запази инерцията от един ден по късно, но поне си беше на мястото малко преди есента.

[kubrat]

А най-неясно ми е защо винаги са подкрепяли сърбите в наш ущърб, като ако не беше малоумието на Николашка през 1913, сега щяха да имат една благодарна им държава, приятелска, която, ако не владееше проливите, поне щеше да си е направила един плавателен канал от Мидия до Енос и да ги заобиколи, а с това и да де излаз на Рашата към топлите морета, ама тъпата Николашка окенза работата - после загуби и главата си, но това е малка утеха за нас и загубените безвъзвратно поне 70 000 кв. км предимно български земи

Ами простото обяснение е, че тогава не сме били послушковци като днес, а големият брат обича послушковци. Вероятно са си казали тези като малки и окастрени се дръвачат, какво ли пъ ще е като пораснат.

[SPART]

..ама тъпата Николашка окенза работата - после загуби и главата си, но това е малка утеха за нас.

Чл.3 от Договора на Антантата регламентира как се излиза от едностранно Съюза.

За Англия - десант на Острова.

За Франция - обсада на Париж.

За Русия - революция и(или)сваляне на Императора....

Така,че това с "тъпата Николашка" го подминавам и отдавам с липсата на информация която я няма в нета....

[Trakatrak']

Хайде да разлая съвсем кучетата и да ме обявите за турчин: Ми те мнозинството от българите много-много и не са искали да се отделят от империята на османците. Той и Бенковски си го казва - води народа на заколение, с ясната цел да има максимално жертви, за да може да предизвика международна реакция, пък Русия нека да заповядала. Ама Русия не ще да заповяда, тя е в изолация тогава, императора не му се занимава с некви шматки оттатък Дунава и парадоксално спасителят се оказва.... Бисмарк - да, онзи Бисмарк, дето е рекъл, че некви си там балкански конекрадци не си заслужават кръвта и на един померански гренадир. И не че му е пукало за нас (на Бисмарк), просто е искал да привлече Рашата в Германо-Австрийския съюз (което и постига), като я раздели с Франция и Англия. Как?АМи много просто - с война, която нито Англия, нито Франция одобряват. Затова и Царят-Освободтел (то и 90% от нашенци си мислят, че е Освободител, щото бил освободил нас, робите, ама нъцки, осовободил е баш робите - крепостните селяни в Русия) се е дърпал, ама много се е дърпал за подобна война, но Достоевски, Тургенев, панславистите с активната немска подкрепа са го принудили.

Та така с "робството" и бягането от османците - много документи има от периода и още повече "робски" къщи в Копрившица, Пловдив, Карлово....

П.С. Това не променя дивашките кланета в Батак, Перущица, Априлци.... Дивашки, нечовешки, извършени от унтерменнши, унтерменши от наш, български произход, но с друга вече вяра

Нормално е простият народ да не ги рупа съвсем нещата. Българският висок елит е бил съвсем крехък и е обвързан с османските власти. А народ без елит не е народ. Но 19 век се създава прослойка от начален модерен елит,свързан с търговията, образованието, културата, техниката. Пък простият селянин има един стремеж - да докопа земя. Това създава основа за възникване на революционно движение.
Колкото до Русия, ясно е, че там има широки кръгове, които контролират държавата чрез общественото мнение и посредством манипулиране човешките отношения и взаимообвързаност във високия елит и налагат своите проекти. Ако Александър ІІ се е колебаел, то е имало реваншисти и интервенционисти, които са подклаждали войната. Австро-Унгария също се стреми към балкански територии и силно напъва, за да не й избягат Босна и Херцеговина и коридора към Солун. Така че Бисмарк не е сам в тия игри. А Британия и Франция свалят своите възражения срещу българската еманципация поради обществения отзвук от кланетата.

[Грую Груев]

На мен Кремъл ми "плаща" именно за разлайване на кучетата(когато трябва да се каже Истината).В тоя смисъл дори и да си "турчин" написаното от теб до голяма степен е вярно...

е, де, не се коркай, знаеш, че с теб и друг път сме имали нормална дискусия - абсолютна истина в историята няма как да има, просто защото не е точна наука, но може да се направят някоя сравнително точни изводи, на базата на наличните данни.

А аз руския народ винаги съм го харесвал, ама много - заедно с немците са ми двата любими народа, но що са толкова наивни на тема панславянство и православните простотии, изживявайки се като Третия Рим, ми е доста непонятно. А най-неясно ми е защо винаги са подкрепяли сърбите в наш ущърб, като ако не беше малоумието на Николашка през 1913, сега щяха да имат една благодарна им държава, приятелска, която, ако не владееше проливите, поне щеше да си е направила един плавателен канал от Мидия до Енос и да ги заобиколи, а с това и да де излаз на Рашата към топлите морета, ама тъпата Николашка окенза работата - после загуби и главата си, но това е малка утеха за нас и загубените безвъзвратно поне 70 000 кв. км предимно български земи

[marandi]

Груец, не спори с руската паплач, най-много да се изцапаш
------------------------

Историците и обществениците 142 години спорят дали на 18 или на 19 февруари е обесен Дякона Васил Левски. Спорят и къде е гробът му.

Но Левски отдавна е престанал да бъде материален образ за българина и вече има силата на Светия дух. Спорим и дали поп Кръстьо е истинският му предател. Със сигурност обаче се знаят имената на четирима българи, които са участвали в съдебната комисия и са пратили хладнокръвно и съзнателно на обесване Апостола. Обществото е дало присъдата си към тях, но имената им никога не трябва да се забравят, въпреки, че са скрити за учебниците по история, и през годините останаха непознати.

Това са : Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението той се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски.

В съдебната комисия са включени и първеницте на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.
----------------------------------------------------------------------------------

П.П. Това са четирите рушки мекерета, които го осъждат. Тураките са били само 2-ма.

Всичките са доказано платени от Манголия, както и сърбелчето Димитър Общи и Каравелов, през който станал "теч" със снимката на Левски, дет' уж пазел "архива" на комитета.

Т'фа е накратко, но на 18-ти ще ви пусна съвсем друг материал, позитивен и т.н. - знаеш, че на фб страницата се налага само позитивизъм и никакво плюене.

По форумите понякога си изразявам личната позиция, щото иначе реват, че интелегенцията в БГ само си мълчала. Е, не мълчи! ( друг въпрос е, дали има кой да я чуе и пълна загуба на време )

[SPART]

Хайде да разлая съвсем кучетата и да ме обявите за турчин:

На мен Кремъл ми "плаща" именно за разлайване на кучетата(когато трябва да се каже Истината).В тоя смисъл дори и да си "турчин" написаното от теб до голяма степен е вярно...

[Грую Груев]

Гледай на историята по-спокойно. Левски е един от революционерите, макар за известно време да излиза напред и да свършва огромна работа. Все пак с неговото митологизиране много писачи и агиткаджии направиха кариера. Но спокойното оглеждане на обстановката от онова време показва, че българите са нямали шанс самостоятелно да се откъснат от империята. Без решителна чужда намеса сме били обречени.

Хайде да разлая съвсем кучетата и да ме обявите за турчин: Ми те мнозинството от българите много-много и не са искали да се отделят от империята на османците. Той и Бенковски си го казва - води народа на заколение, с ясната цел да има максимално жертви, за да може да предизвика международна реакция, пък Русия нека да заповядала. Ама Русия не ще да заповяда, тя е в изолация тогава, императора не му се занимава с некви шматки оттатък Дунава и парадоксално спасителят се оказва.... Бисмарк - да, онзи Бисмарк, дето е рекъл, че некви си там балкански конекрадци не си заслужават кръвта и на един померански гренадир. И не че му е пукало за нас (на Бисмарк), просто е искал да привлече Рашата в Германо-Австрийския съюз (което и постига), като я раздели с Франция и Англия. Как?АМи много просто - с война, която нито Англия, нито Франция одобряват. Затова и Царят-Освободтел (то и 90% от нашенци си мислят, че е Освободител, щото бил освободил нас, робите, ама нъцки, осовободил е баш робите - крепостните селяни в Русия) се е дърпал, ама много се е дърпал за подобна война, но Достоевски, Тургенев, панславистите с активната немска подкрепа са го принудили.

Та така с "робството" и бягането от османците - много документи има от периода и още повече "робски" къщи в Копрившица, Пловдив, Карлово....

П.С. Това не променя дивашките кланета в Батак, Перущица, Априлци.... Дивашки, нечовешки, извършени от унтерменнши, унтерменши от наш, български произход, но с друга вече вяра