История

[Trakatrak]

Аз да напомня: На днешната фатална дата преди 139 години беше възстановена българската държава като самостоятелна, макар и васална. Също бе създадена извъртяната автономна област Източна Румелия, което само след седем години позволи на българите да покажат, че ги умеят упражненията и акциите по иредентизъм, а в допълнение и да поотупат бракята си, де налитат на чуждо. По-късно ще им стане навик, но не и с такъв романтичен апломб.

[Грую Груев]

Мда, колко е жалко, че за съжаление си на 100% прав Не мразя руските граждани - напротив, те са ми сред любимите нации, заедно с немците и донякъде италиянците (заради долче вита-та им), но руската имперска политика (без начение дали по времето на царска Русия или на СССР) почти винаги е била в наш ущърб и в полза на съседите ни. Войната през 1877-78, която з а нас се явява Освободителна, е щастливо изключение, благодарение и на героизма на нашоте опълченци при Шипка. Но тази война се води не зашото Русия я иска (руският народ я е искал, но не и царят), а защото е принудена да я води. Ех, защо няма повече българофили у нас...

[MILOM]

На 25 юли 1935 г. в Москва се открива Седмия конгрес на Комунистическия интернационал, който в противоречие с историческата истина, взема решение за признаване съществуването на тракийска, македонска и добруджанска нации. Конгресът взема решенията си по указания на Сталин, а доклад на него изнася Георги Димитров. Резолюцията на Коминтерна от 1934 г. по македонския въпрос е официален политически документ, с който за първи път в историята международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. От Коминтерна решението за македонска нация се пренася върху ВМРО (обединена)и през април 1934 г. „Македонско дело” публикува дословния текст на резолюцията. В документа между другото се казва:
„В основата на новото схващане заляга становището, че „Македония се явява едно от огнищата на бъдещата империалистическа война”, поради което се търси вариант за притъпяване на противоречията между държавите, които я владеят. Това решение според Коминтерна е в създаването на т. нар. „македонска нация”. След решението на Коминтерна ВМРО (обединена) издига като свой лозунг „правото на македонския народ на самоопределение до отделяне от държавите – поробителки и образуване на обединена и независима република на македонските трудещи се маси”.

Та ето как московските господари на т.нар "българи" със съветско самосъзнание започват унищожителната си политика срещу македонските българи.
И до днес са си същите - и нквдистите и нашенските петоколонници.

[Jay Gould]

Честита независимост на Източно Тиморците, които напук на ЕС (без Португалия), САЩ, Великобритания, Австралия и подкрепяната от тях Индонезия, напук на гражданските войни помежду си, в бой с противниците си от тия държави, успяха да извоюват със скромната помощ на бившата си колониална метрополия Португалия и още по-скромната на Ватикана, чрез злостна партизанска война на място и мирни инициативи по света, своята пълна независимост, след 27 години война!



На днешната дата през 2002 г. Източен Тимор придобива пълна независимост от Индонезия и става първата суверенна държава през 21 век. Населението на тази бивша португалска колония е в огромната си част католици, но още след изтеглянето на португалците през 1975 Индонезия го окупира използвайки като предлог гражданската война в страната и го обединява насилствено към държавата си, с помощта на войски и наемници от САЩ, Великобритания и Австралия, които се опасяват от комунизма и залагат на ислямска Индонезия, пред опасността от комунисти, пък били те и католици. В продължение на четвърт век Индонезия се опитва да смачка населението в региона, многократно извършвайки геноцид над цели области, като само в 1976-1977 г. убива между 60 000 и 100 000 тиморски граждани. Разделени на леви, десни и племенни фракции, местните водят партизанска война с индонезийската армия, пара-военни мюсюлмански терористи, с чужди наемници, официални военни съветници от западни държави и помежду си. Въпреки, че Португалия не подкрепя изцяло открито борбата на Източен Тимор за независимост поради връзките си със САЩ и ЕС, под масата подкрепя почти всички фракции борещи се с индонезийската армия, включително и левите такива с пари и оръжие според възможностите си. В бившата метрополия, в цялото общество, почти няма колебания на чия страна да стои Португалия, която се опитва почти постоянно да прилага международния натиск, като повдига този въпрос пред своите колеги от Европейския съюз във връзка с взаимоотношенията им с Индонезия.

Ватиканът въпреки, че запазва неутралитет, почти не крие симпатиите си за независимост на Източен Тимор, а когато папа Папа Йоан Павел II е на посещение в провинцията през 1989 г. въпреки, че не говори за независимост пряко, говори пламенно срещу злоупотреби в проповедта си, намеквайки за индонезийския гнет над местните.

В западния свят се вдига голямо обществено недоволство от решения на правителствата в ЕС, Австралия, САЩ да подкрепят Индонезия в конфликта. Особено след началото на 90-те години, когато новините за кланета извършени от страна на Индонезия над местните, започват да заливат медиите, не и без ''намеци'' изпращани от католическата църква, португалските специални служби и някои правозащитни организации, които не си затварят очите в името на толерантността. Нужни са обаче почти още 9 години, докато президентът Клинтън принуден от общественото недоволство и скандалите спира военните доставки за правителството на Индонезия през 1999 г., когато след референдум за независимост, Индонезия си отмъщава на населението, което гласува за отцепване, като убива хиляди цивилни граждани. В същото време, въпреки големите доставки на оръжие и съвети на западните си съюзници, Индонезия губи битките с местните сили и партизаните и реално държи някаква власт единствено в по-големите градове. Източен Тимор става официално независим на 20 май 2002 г. Споровете с правителствата на Австралия за шелфа около новата независима страна, който може би съдържа нефт и газ още продължават, но с Индонезия следва внезапно затопляне, като и двете страни искат да забравят колкото се може по-бързо за войната помежду си. Страната все още е разтърсвана от междуособици, мини граждански войни и опити за преврат извършвани ту от една ту от друга фракция и често е обект на посещения от мироопазващи сили от Австралия, Нова Зеландия, Малайзия, такива на ООН и на още един куп страни.

[Jay Gould]

Разходите за Втората Световна Война http://investments.dir.bg/_wm/librar...svetovna-voyna

[Jay Gould]

Пруски крале http://investments.dir.bg/_wm/librar...3-pruski-krale



Фридрих Велики свири на флейта в Сансуси. На клавесина е Карл Бах, втори син на композитор

[Jay Gould]

Montgolfier et Canson, сред основните спонсори на Лувър http://investments.dir.bg/_wm/librar...nsori-na-luvar

[MILOM]

[Jay Gould]

Канцлерът на Австрия Енгелберт Долфус http://investments.dir.bg/_wm/librar...gelbert-dolfus



Макар диктатор, е един от последните бастиони против нацизма

[Jay Gould]

Фалиралата Австро-Унгария http://investments.dir.bg/_wm/librar...vstro-ungariya



Жени на опашка за хляб във Виена. Гладът е толкова голям, че се ядат котки, кучета, плъхове и въпреки това хиляди цивилни и дори войници на фронта, умират от глад

[Николайко Перник]

Днес, в 44 г. пр.н.е., е убит Гай Юлий Цезар http://investments.dir.bg/_wm/news/n...&df=45&dflid=3

Цезар е извънредно популярен сред народа, представител на партията на ''Популарите''

Убийците му са предимно представители на ''Оптиматите''

Хе-хе. Понятията ми звучат прекалено познато в сегашния свят – като: "популизъм", наречен за такъв от "конформисти". Конформист е този, който е съгласен да се съгласи с каквото и да е, стига да не трябва да мисли и да се самооценява.

[Jay Gould]

Днес, в 44 г. пр.н.е., е убит Гай Юлий Цезар http://investments.dir.bg/_wm/news/n...&df=45&dflid=3

[Trakatrak]

Аз пък не знаех, че в обсадата и битката са участвали и нашите братя србье. Предвид последващите наши войни с тях...

Кога, Трак, според теб, пътищата ни с тях се разделят, че и пресрещат, от съюзници ставайки противници и врагове в местнобалканските афери?

По бегли спомени ще поправя Грую. Мисля че сърбите първи правят пробив като превземат редут. После изтъкват това като решаваща намеса в битката за Одрин. Участието им там не е предвидено във военната конвенция за разпределяне на фронта и с това си прекомерно усилие обосновават искането да гепат Охрид, Битола и Прилеп. Голема наглост!

[Николайко Перник]

Това братя србье мислех да го сложа в кавички, пък после реших, че и така се разбира, че иронизирам.

Благодаря за отговора, Грую. Ще гледам да потърся книгата на Пози.

[Грую Груев]

Аз пък не знаех, че в обсадата и битката са участвали и нашите братя србье. Предвид последващите наши войни с тях...

Кога, Трак, според теб, пътищата ни с тях се разделят, че и пресрещат, от съюзници ставайки противници и врагове в местнобалканските афери?

Може ли аз, а, може ли аз да отговоря, хем и улицата от аватара на форумеца е близо до нас:

Ние с шумадийските копелета никога не сме били, не сме и няма да бъдем братя!!! НИКОГА!!! Това е най-гадната, мръсна и отвратително комуноидна пропоганда, която залегна в нашето население, особено в Северозапада и Шоплука, и от която трябва час от по-скоро да се избавим! Никога Шумадия в ЕС и НАТО!!!

Така, спирам и давам по темата. Падането на Одрин е величав подвиг, но определено не може да стъпи и а малкия пръст на обсадата и падането на Тутракан, макар че го бие като значимост. Конкретно - шумадийците участват (и това е безспорен факт) основно с тежката си артилерия, каквато ние нямаме в достатъчно количество. Артилерийската канонада е от много голямо значение за подготовката по превземането на крепостта, но безпримерният героизъм на българската армия (сръбската стои в резерв и "пази" направлението към България на Северозапад) е този, който печели битката. Дедите ми са били там и съм слушал техните спомени - единият така и си е закопан - с медалите за храброст, които днес могат да се купят за 5 лева зад "Невски", а някога са се купували с кръв.... Та да, ние ги викаме, те не идват сами (шумадийците), но това е най-голямата ни грешка във войната, защото след това шумадийците претендират точно за това - че са изпълнили повече задачи, и то по искане на българите, ане по тяхна воля, за да могат да заявят, че им трябва повече земя в Македония като компенсация - голяма наша грешка за "братската помощ"!

А ние с шумадийците почти никога не сме съюзници - Балканската война е изключение, май единственото. те винаги са ни в гръб и са в съюз с нашите врагове - и гърци, и турци. Като се почне от Борис, мине се през Симеон (жалко, че не ги е избил всичките тогава, след като сме ги завладели), после с татарското нашествие, злополучанта битка под Велбъжд, в която ни изколват след като нарушават примирието и джентълменското поведение през периода, та се стигне до особено неприятната за тяхната памет битка при Никопол (1396), когато са единствени съюзници на османците, като не само са съюзници, ама им носят и победата - чудно как все Косово им е в устата, а забравят и Никопол, и Анкара (1402) - милинките, какво ли са дирили в Анадола, ама пусто верни васали са били, за разлика от наш цар Иван Шишман....

За атаката в гръб през 1885 дори няма да споменавам, 1912-13 са ясни, те подпалват и Първата световна, за дивашките им звесртва в Македония ти преопръчвам да прочетеш "Войната се завръща" на французина Анри Пози и т.н., и т.н.

Ако имаш конкретни въпроси - давай, няма нормален човек, който да не мрази вонящите шумадийци. Све србе на врбе!!!