Любимите ви филми

[kaloian]

Пришълеца 1 и 2

[T.A.D.]

Ето че съм сбъркал със заглавието, ама не е нарочно... Макс беше гениален и "изработи" едни монаси със една сделка много хитро, обаче малката русалка е #1

[Michelangelo]

CrazyHorse, точно Capital City се казва сериала:

http://www.amazon.co.uk/Capital-City.../dp/B000FAOAW4

Много се радвам да видя, че има и други фенове на сериала. Това може би е един от филмите, които най-много ме надъхаха да се занимавам с борсова търговия Спомням си, че най-много ме кефеше Max (един с плитчица отзад).

За съжаление не съм намирал досега откъде да си го сваля. Така че CrazyHorse, ако намериш откъде, ще съм благодарен ако пуснеш линк

[T.A.D.]

E , те тоя те подчертания, много ме кефеше и мен, особено Сирма ли беше, младата блондинка, ама си спомням, че оригиналното заглавие се разминаваше доста, или беше само Сити, или някакъв английски жаргон имаше , обаче да не те излъжа, дано някой друг ти подскаже (не е The capital city )... Просто много се зарадвах, че някой друг го помни това хубаво сериалче... От тези, които сега вървят ме кефи 'Само за снимка'. Може да се преведе и като 'Просто ме гръмни' Е това е идеалният колектив за работа Диалозите с 'къси пасове'.. и въобще..сценаристите са гении! Много готин!
Последните некомерсиални филми, които ме впечатлиха !!!
"Eternal sunshine of the spotless mind"(английският ми не е отличен) с Джим Кери (май го преведоха: 'Проблясъците на чистия ум ') , "Confessions of a dangerous mind" с Клуни, Рокуел и Дрю Баримор - има 4-5 превода... и "Анжела" на Люк Бесон
Много добри продукции.

[CrazyHorse]

Любими сериали:

1. Lost
2. Friends
3. Everybody Loves Raymond
4. Градът на капитала5. Таралежите се раждат без бодли

е те тоз те сериал как е на английски че да го намеря...

[Kiyosi Ito]

K-Pax, Lucky number Slevin, Zorba...

[stoinokunev]

If и Oh, Lucky Man- на Линдси Андерсън;
Всички филми на Кен Ръсел, в т.ч. и Tommy и Lisztomania - какво да говорим за филми с Роджър Долтри (а бе The Who са велики) и музика на Рик Уейкман;
Кубрик - всичко от Лолита и Спартак до Eyes Wide Shut (който не успях да гледам в едно от кината на веригата Loews в Ню Йорк на Коламбъс Скуеър, когато му беше премиерата - нямаше билети?!). И особено Одисеята и Портокол с часовников механизъм. Бари Линдън е направо сочен филм - пируваш с очите...
Спилбергиадата - особено обичам Срещите отблизо от третия вид - един от най-носталгичните филми в историята на киното
A.I. - уж е за Пинокио в киберепохата, а е всъщност за най-фундаменталния стремеж на човека, откак е осъзнал, че е човек. Да бъде човек и да иска безсмъртие за тези, които обича. Чудя се къде гледат от Академията...Иначе кинематографичен вариант на the Turing Machine.
Впечатлен бях и от един 8-часов сериал по Майстора и Маргарита на една от руските телевизии - най-мистичния роман на всички времена (бил съм пред дома на Садовое кольцо и ме шашна един от графитите - Devil, take me with you!).
Пиесата за механично пиано и Обломов.

[Peter(Petar)]

Нека отдадем почит на два филма, незаслужено пренебреганти (според мен) от Академията при раздаването на статуетки за времето си:

- Котън клуб
- Изкуплението Шоушенк

Последният ми е сред 20-е фаворита за всички времена

Да, това са два истински "бисера" на световната филмова класика.
Бих желал да внеса малко уточнения относно : "незаслужено пренебреганти (според мен) от Академията при раздаването на статуетки за времето си"

Самите правила изискват Академията да се изправи пред прословутата "канибалска дилема" - няколко души в една лодка без храна и вода на стотици километри от най-близкия бряг. Чисто и просто трябва да се вземе някакво решение.

Случаят с изключителният филм "Изкуплението Шоушенк" беше точно такъв през 1994г. Тогава истинската борба беше между "The Shawshank Redemption"(немците го превеждат с неадекватното "Die Verurteilten") и "Forrest Gump". С две думи неразрешим проблем-два гениални филма , откровено в топ 20 за всички времена. Това че Академията избра "Форест Гъмп", мисля че не е особено укоримо. "Грешката" им през 1994 трябва да се търси другъде - в номинациите за Главна Мъжка роля- там задължително трябваше да фигурира не само Моргън Фриймън, но и Тим Робинс(нямам нищо против,че статуетката се даде Том Хенкс за уникалната му роля).Правилата позволяват да се номинират двама актьори от един и същ филм. Спрямо Боб Гънтън също се постъпи "некоректно" - заслужаваше номинация за поддържаща роля (шеф на затвора) .Тогава спокойно можеше С.Джексън да се извади от листата на номинираните, независимо, че много "уважавам" и "Криминале".

Иначе Котън Клуб заслужаваше през 1984 повече номинации, но нищо повече. Някоя от важните статуетки - откровено не. Тогава Милош Форман с "Амадеус" заслужено отнесе всичко ценно. А Ф.Мърей Ейбрахам(за ролята си на Салиери) не просто беше с класа над всички, но и изигра една от най-впечатляващите роли в историята на цялото кино-изкуство.

[adriano1]

Нека отдадем почит на два филма, незаслужено пренебреганти (според мен) от Академията при раздаването на статуетки за времето си:

- Котън клуб
- Изкуплението Шоушенк

Последният ми е сред 20-е фаворита за всички времена

Подкрепям те напълно......

[Joan]

Joan, мнго хубав пост - поздравления! Все по-рядко можеш да срещнеш конструктивна дискусия във форумите nowadays. Мда, Виго може и да е симпатичен - но да речем за герой-артист-бивш затворник в "Перфектно убийство". За Арагорн не бих казал че ме убеди - мисля, че точното чувство, което внушаваше, беше... безпомощност. Не като актьор, а като излъчване за Нуменорец, изглеждаше слаб, покварен от хорските страсти и недостатъци. Мда, картинките бяха красиви, общите планове, пейзажите... но това просто не е достатъчно. Виж, за музиката също съм съгласен - придаваше допълнителен щрих, атмосфера.

Друг недостатък на филма, който наскоро забелязах - Розамунд Пайк като Еовин. Боже, видяхте ли я в "Пропукване" - е**си мацката... А Питър я беше направил да изглежда доста посредствено, според мен. ;0) Отплеснах се... но си ме впечатли момичето... ;0)

Joan, чудесно описание си вмъкнала за Арагорн... значи чел съм книгата сигурно 7-8 пъти, но ето сега се хващам, че не мога да се сетя дали очите му са били сиви. ;0) Просто обръщаме внимание на различни неща, и няма как един режисьор да отговори на очакванията на всички внимателно четящи. Уви. ;0)

Bilbo,

Обожавам смислените дискусии по любими книги

О, аз си падам малко педант в детайлите, като чета. Дори и в "Memoirs of a Gejsha" въпреки магията на книгата си мисля, че (доколкото ми стигат познанията по генетика) е невъзможно Саюри да е сивоока. Генът на светлите очи (сини, сиви, зелени) е рецесивен и може да се прояви само ако и двамата родители го носят, дори и без да са синеоки. Т.е. представител на жълтата раса може да е светлоок само при сериозна кръстоска с бялата раса, поне няколко поколения. Очевидно, че Саюри не спада към този случай. Но като художествен похват сивите й очи са блестящо хрумване на автор-американец , не зная дали японец би се въодушевил от светлоока гейша Както всички знаем, представите за красиво и грозно при различните раси и цивилизации са различни. Някъде бях чела китайско описание на бял човек - цитирам по памет "а очите му едни воднисти, не са красиви черни като нашите, ами като измити. Грозни"

По този повод реших да споделя с всички, интересуващи се от Япония и нейната култура, за една книга, според мен написана като "контра-теза" на Голдъновата, нещо като "защита честта на гейшата от холивудските намеци" Книгата се казва "Животът на една гейша" и авторката Минеко Ивасаки е истинска гейша, достигнала голямо признание и слава. Книгата е документална и автобиографична, придружена с много снимки. Там много деликатно, но твърдо, авторката оборва някои от най-значимите внушения на Голдъновата книга по повод професията на гейшата, а също и по многобройните термини на японски от живота на гейшата, които, оказва се, Голдън използва съвсем произволно и не във вярното им значение. За педант като мен това беше голямо падение за Голдън Между другото, в тази книга няма и помен от споменаване на Голдъновия нашумял бестселър, но от всеки ред лъха неодобрение и оборване на внушенията му. Поне за мен беше очевидно това.

Отплеснах се, за което се извинявам

По повод Виго и героя му Арагорн - мда, аз лично си представях Strider по съвсем друг начин. Повече достойнство, повече сила, повече чар и красота - все пак кръвта на Лутиен Тинувиел и Берен тече в жилите му Е, все пак Виго е мъж от плът и кръв за разлика от Арагорн - да не бъдем такива максималисти. Лично аз не се сещам за популярен в момента артист, който да може да се справи с ролята на Арагорн - т.е., който да "ми пасне" в тази роля.

А за очите - ами и Елронд, който е всъщност пар-пра-пра....... чичо на Арагорн (заради разликата в продължителността на живота на хора и елфи), е също сивоок и тъмнокос. Той е брат-близнак на Елрос, който пък е пра-пра-пра.... (много пъти) дядо на Арагорн. И Аруен и тя така - поне Лив Тайлър отговаря на това писание. Това е детайл, който се споменава нееднократно от Толкин в книгата. Той, както знаеш, описва и елфите доста детайлно физически - русите и синеоки ванияри, тъмнокосите нолдори, сивите синдари.

А за тези детайли трябва да си изчел по много пъти всичките книги на Толкин. Да се разбере само Властелинът е невъзмжно без да се прочетат предисториите му, според мен.

За Еовин - ами вероятно е търсен този ефект - все пак не тя, а Аруен е избранницата Не може сега да вземе да засенчва дъщеричката на татко Стив Не че имам нещо против Лив Тайлър, ама във филма ми се видя малко кривогледа. Някой друг да забеляза нещо такова?

[kiro1234]

Добри комедий
Риба наречена Уанда,
Наистина Любов,
Американски Прелести.

[Earthquake]

Нека отдадем почит на два филма, незаслужено пренебреганти (според мен) от Академията при раздаването на статуетки за времето си:

- Котън клуб
- Изкуплението Шоушенк

Последният ми е сред 20-е фаворита за всички времена

[Bilbo The Economist]

Някои неща са много по-добри на кино...

Гледай The Shawshank redemption, после прочети и книгата на Стивън Кинг. В тази последователност.

Не харесвам особено Стивън Кинг. Възможно е при такова положение книгата да ми се стори по-слаба от филма.

Но за наистина добрите и силни книги (според мен) досега изключение от това правило не съм срещнала. За Властелина казах, че е изключение само в смисъл, че харесах филма, а не че е по-хубав от книгата. Последното е просто невъзможно. В много от случаите на филм по наистина силна книга доглеждам филма с досада само за спорта ('щото по принцип не се отказвам лесно и докарвам нещата до край ) Но този филм ми хареса и го гледах с удоволствие. Несъизмеримо, обаче, с удоволствието от книгата.

Съгласна съм с Билбо (не Бегинс, а икономиста) - книгата е несъизмеримо по-многопластова и силна като внушения. Но това, според мен, не е вина на Джаксън. Просто писаното слово дава много повече средства за внушения от филма. Филмът въздейства много по-директно на сетивата, но за сметка на това, с много по-ограничени средства, а и не оставя нищо на въображението, което е основното в една книга. Да не говорим за детайли (но важни) като например сивите очи и тъмната коса на Арагорн -отличителен белег на потомците на брака между елфи и хора, управлявали потъналия остров Нуменор, ръста му и т.н., които Виго Мортенсен при всичката си симпатичност няма

Друг пример - спомените на една гейша. В книгата основният детайл, споменаван нееднократно, са сивите очи на Чийо/Саюри. Във филма актрисата е всичко друго (красива, нежна, изящна), но не и сивоока. Губи се голяма част от внушението за чара на Саюри.

Та исках да кажа, че Джаксън, според мен, се е справил просто блестящо предвид изразните средства, с които разполага. А саундрака на филма (и трите части) е просто великолепен.

Joan, мнго хубав пост - поздравления! Все по-рядко можеш да срещнеш конструктивна дискусия във форумите nowadays. Мда, Виго може и да е симпатичен - но да речем за герой-артист-бивш затворник в "Перфектно убийство". За Арагорн не бих казал че ме убеди - мисля, че точното чувство, което внушаваше, беше... безпомощност. Не като актьор, а като излъчване за Нуменорец, изглеждаше слаб, покварен от хорските страсти и недостатъци. Мда, картинките бяха красиви, общите планове, пейзажите... но това просто не е достатъчно. Виж, за музиката също съм съгласен - придаваше допълнителен щрих, атмосфера.

Друг недостатък на филма, който наскоро забелязах - Розамунд Пайк като Еовин. Боже, видяхте ли я в "Пропукване" - е**си мацката... А Питър я беше направил да изглежда доста посредствено, според мен. ;0) Отплеснах се... но си ме впечатли момичето... ;0)

Joan, чудесно описание си вмъкнала за Арагорн... значи чел съм книгата сигурно 7-8 пъти, но ето сега се хващам, че не мога да се сетя дали очите му са били сиви. ;0) Просто обръщаме внимание на различни неща, и няма как един режисьор да отговори на очакванията на всички внимателно четящи. Уви. ;0)

[Joan]

Някои неща са много по-добри на кино...

Гледай The Shawshank redemption, после прочети и книгата на Стивън Кинг. В тази последователност.

Не харесвам особено Стивън Кинг. Възможно е при такова положение книгата да ми се стори по-слаба от филма.

Но за наистина добрите и силни книги (според мен) досега изключение от това правило не съм срещнала. За Властелина казах, че е изключение само в смисъл, че харесах филма, а не че е по-хубав от книгата. Последното е просто невъзможно. В много от случаите на филм по наистина силна книга доглеждам филма с досада само за спорта ('щото по принцип не се отказвам лесно и докарвам нещата до край ) Но този филм ми хареса и го гледах с удоволствие. Несъизмеримо, обаче, с удоволствието от книгата.

Съгласна съм с Билбо (не Бегинс, а икономиста) - книгата е несъизмеримо по-многопластова и силна като внушения. Но това, според мен, не е вина на Джаксън. Просто писаното слово дава много повече средства за внушения от филма. Филмът въздейства много по-директно на сетивата, но за сметка на това, с много по-ограничени средства, а и не оставя нищо на въображението, което е основното в една книга. Да не говорим за детайли (но важни) като например сивите очи и тъмната коса на Арагорн -отличителен белег на потомците на брака между елфи и хора, управлявали потъналия остров Нуменор, ръста му и т.н., които Виго Мортенсен при всичката си симпатичност няма

Друг пример - спомените на една гейша. В книгата основният детайл, споменаван нееднократно, са сивите очи на Чийо/Саюри. Във филма актрисата е всичко друго (красива, нежна, изящна), но не и сивоока. Губи се голяма част от внушението за чара на Саюри.

Та исках да кажа, че Джаксън, според мен, се е справил просто блестящо предвид изразните средства, с които разполага. А саундрака на филма (и трите части) е просто великолепен.

[Alfatech]

znam samo arena i zamunda ima li drugi podobni?