"Караибрахим попита, както яздеше до Сюлейман ага:
- Какъв е тоя човек на оградата?
- Русин, коняр.
- Какъв е - правоверен или неверник?
- Неверник. Купих го от един капитан на галера.
- Тогава е роб?
- Роб е.
- Ага, продай ми го.
Сюлейман ага сякаш не се изненада от странната молба.
- Броил съм за него шест хиляди акчета - равнодушно рече той. - Ако още го искаш, твой е.
Караибрахим измъкна от десния кобур на седлото пищов и без да спира коня си, стреля срещу човека върху оградата. Конярят вдигна ръце на главата си, олюля се, плесна с длани и падна назад. Изчезна от зида.
Сюлейман ага дори не обърна глава.
Караибраим ми рече:
- Падна назад.
Има поверие, че трябва да се гледа накъде ще падне първият убит в битката, за да се разбере кой ще я спечели. Ако от твоята войска първата жертва падне назад - ще отстъпиш, ако падне напред - ще победиш. То се разбира, ако назад падне първият убит от враговете, победата е твоя.
- Аго, то важи само за битка - тихо му рекох аз.
- Битка е - рече той и гласът му изкънтя сред тътнежа на копитата, защото тъкмо влизахме в тъмния тунел на двора. Пътят ни минаваше под сградите, за да излезе във вътрешните дворове."
от Време Разделно на Антон Дончев
- Какъв е тоя човек на оградата?
- Русин, коняр.
- Какъв е - правоверен или неверник?
- Неверник. Купих го от един капитан на галера.
- Тогава е роб?
- Роб е.
- Ага, продай ми го.
Сюлейман ага сякаш не се изненада от странната молба.
- Броил съм за него шест хиляди акчета - равнодушно рече той. - Ако още го искаш, твой е.
Караибрахим измъкна от десния кобур на седлото пищов и без да спира коня си, стреля срещу човека върху оградата. Конярят вдигна ръце на главата си, олюля се, плесна с длани и падна назад. Изчезна от зида.
Сюлейман ага дори не обърна глава.
Караибраим ми рече:
- Падна назад.
Има поверие, че трябва да се гледа накъде ще падне първият убит в битката, за да се разбере кой ще я спечели. Ако от твоята войска първата жертва падне назад - ще отстъпиш, ако падне напред - ще победиш. То се разбира, ако назад падне първият убит от враговете, победата е твоя.
- Аго, то важи само за битка - тихо му рекох аз.
- Битка е - рече той и гласът му изкънтя сред тътнежа на копитата, защото тъкмо влизахме в тъмния тунел на двора. Пътят ни минаваше под сградите, за да излезе във вътрешните дворове."
от Време Разделно на Антон Дончев
Коментар