Всичко за радиоактивните елементи, радиацията и атомните бомби

[Mateev]

Радвам се, че и други хора започнаха да помагат да разнищим загадките около радиоактивността на някои изотопи и нейните следствия. Според мене следващия интересен въпрос е:

Защо има антилогаритмичен закон за полуразпад на тежките радиоактивни изотопи, а не линеен?

Ами според ИИ антилогаритмичният (експоненциален) характер на закона за полуразпад на радиоактивните изотопи е следствие от статистическата природа на радиоактивния разпад и вероятностните процеси, които го описват. Тоест радиоактивният разпад е случаен процес на квантово ниво. Всеки атом на радиоактивно вещество има определена вероятност да се разпадне за единица време, която е постоянна и не зависи от времето или външните условия. Тази постоянна вероятност води до експоненциално намаляване на броя на оставащите атоми с течение на времето. Също така всеки атом в радиоактивния материал се разпада независимо от другите. Тази независимост гарантира, че процесът е описан чрез експоненциална функция.

Казано с две думи - изглежда че вероятността за разпад на атомите на един изотоп се явява ПАРАМЕТЪР на този изотоп и тази вероятност е константа за всеки един атом от този изотоп. Интересно ка създателя на вселената, който и да е той, е успял да прикрепи към атомите на веществото такъв мъгляв параметър като вероятността за разпад. Дори си има строго диференциално уравнение, описващо този разпад.

dN / dT = -λN

където:

• N е броят на оставащите атоми;
• λ е константата на разпад (характеризираща вероятността за разпад за единица време);
• t е времето.

Решението на това уравнение е експоненциалната функция

N(t) = N0(t) * e на степен -λt, където N0 е първоначалният брой атоми.

Тоест количеството на разпадналите се атоми зависи от началния брой такива и от вероятността за разпад. И когато се разпаднат например половината атоми, началното количество става 2 пъти по-малко, и затова броя на разпадналите се атоми за следващия такъв период от време ще е равен на половината от останалите, след още един период - половината на половината и така нататък до безкрай.

Такъв един закон за разпадане на радиоактивните изотопи много ни устройва като хора, защото веднага след взрив на атомна бомба ще имаме един сравнително кратък период от време, през който радиацията много бързо ще намалее като стойност, Съгласно различни източници имаме приблизително следният темп на намаляване на радиацията след взрив на атомна бомба:

7 часа - намалява 10 пъти
49 часа (около 2 денонощия) - намалява 100 пъти
363 часа (около 2 седмици) - намалява 1000 пъти
2534 часа (малко повечче от 1 тримесечие) - намалява 10 000 пъти
след 2 години - намалява 100 000 пъти
след 14 години - намалява 1 000 000 пъти
и т.н.

[Pyramid]

Защо един изотоп може да бъде радиоактивен?

Ролята на протоните и неутроните в ядрото е различна. Протоните определят химическия елемент. Тъй като носят положителен заряд, те привличат електроните, и тази комбинация протони + електрони определя електрическите и химическите свойства на дадения елемент. Тъй като протоните са с еднакъв заряд, те се отблъскват един от друг (електростатично отблъскване), и за да остане ядрото стабилно и да не се разпада, ключова роля играят неутроните в него. Те нямат заряд, но участват в така нареченото силно ядрено взаимодействие.

Това е много важно и затова ще го повторя. Вътре в ядрото си противодействат две сили - сила на привличане (силно ядрено взаимодействие) и сила на отблъскване (електростатично отблъскване). За да е стабилно едно ядро, трябва да има баланс на тези сили (да се уравновесяват). За леките елементи с номер по-малък от 20 този баланс се постигаа когато броят на протоните е равен на броя на неутроните. При по тежките елементи с номер, по-голям от 20, стабилните ядра имат нужда от повече неутрони, отколкото протони.

С две думи - дисбалансът причинява нестабилност.
Тоест неутроните, които играят ролята на "лепило" в ядрото, ако са по-много или по-малко от точно необходимият брой за баланс, атома става нестабилен или радиоактивен. Такива радиоактивни ядра, в които има повече енергия, отколкото им е необходимо за стабилност, са склонни да я излъчат под формата на радиация (гама лъчи).

При прекомерно голям размер на ядрото в много тежките елементи (Z>82, като уран например или плутоний) , електростатичното отблъскване преобладава над силното ядрено взаимодействие, и поради тази причина тези ядра са склонни да се разпадат до други химически елементи с цел постигане на стабилност. Заключение:

• Протоните: Определят химическия елемент и влияят на електростатичното отблъскване в ядрото.
• Неутроните: Поддържат стабилността на ядрото, като компенсират отблъскването между протоните.
• Радиоактивност:Изотопите стават радиоактивни тогава, когато ядрото им е нестабилно поради дисбаланс в броя на протоните и неутроните, прекомерен размер или излишна енергия. Тази нестабилност води до радиоактивен разпад, който има за цел да направи ядрото по-стабилно.

На каква идея ме наведе, току-що: чел съм че, МАСАТА на неутрона, е 1839 електронни маси, а тази на протона, е 1837 маси на електрона. След бета-разпад В ЯДРОТО, от неутрона, се отделят протон и електрон и...предвид значимата маса на електрона (в онзи мащаб), не съм забелязал излишък/недостиг от енергия (Е=m*c²) да се отделя или поглъща. Проблемът е че, при разпада на урана и нагоре, бета-разпадът продължава надолу, т.е.ядрата някак не са станали по-стабилни. Нито по-нестабилни. Вари се някаква каша тук.
Та...Следя аз разказите за квантовата физика и там казват че, тези явления са (проточат с) определена вероятност във времето, НЕЗАВИСИМО от нищо друго. И ядрата на елементите преминават от един в друг или поне, от един изотоп в друг. Гадорията тук е че, излъчванията не спират, само сменят дължина на вълната и интензивността си. Пусто да остане, някой здраво се е постарал да ни прецака.

[Mateev]

Вече разбрахме, че има тежки радиоактивни изотопи, които поради силната си нестабилност са склонни да се разпадат на по-леки такива, като при този разпад освен че се извършва ядрена реакция, се отделя и йонизираща радиацция. Разбраме и че има леки радиоактивни изотопи, които не са склонни да се разпадат, но въпреки това са склонни да излъчват йонизираща радиация поради факта, че имат излишна енергия, плод на дисбаланса на протони и неутрони в ядрото. И тука възниква естественият въпрос:

Колко са на брой радиоактивните изотопи?

Отговорът е повече от стресиращ. Радиоактивните изотопи са хиляди на брой. Толкова са много, щото се е наложило да се правят специални бази данни, в които ежедневно се добавят нови и нови изотопи.

https://www-nds.iaea.org/relnsd/vcha...ChartHTML.html

https://www.nndc.bnl.gov/nudat3/

Просто нямам думи. Излиза, че навсякъде около нас и дори вътре в нас бъка от атоми на радиоактивни изотопи. Има ги дори и в храната, която ядем (банани, ягоди и т.н.). Има ги в костите на нашето тяло и къде ли не другаде. Всичките тези радиоактивни изотопи около нас създават комплексно йонизиращо лъчение, което ние наричаме РАДИОАКТИВЕН ФОН.

Добрата новина е, че ние през милионите години еволюция донякъде сме се адаптирали към този радиоактивен фон. Лошата новина е, че въпреки нашата адаптация този радиоактивен фон е една от причиниte за появата на различни видове рак. Да, точно така - не е необходимо да има ядрена война. Достатъчен е само уж безобидния радиоактивен фон, за да предизвика милиони случаи на рак и да отнеме милиони човешки животи.

Можем ли някакси да се предпазим от заболяването рак?

Тъжно, но отговорът е НЕ !!!

Няма къде да се скрием и няма как да намалим естествения радиоактивен фон около нас. Това е случайностен процес. Всяка секунда хиляди високоенергийни частици пронизват нашето тяло. Някои от тях преминават и си заминават, без да ни нанесат никакви щети, но други се сблъскват с атоми в нашето тяло, йонизират ги, и така нанасят по-големи или по-малки щети на една или друга клетка от нашето тяло. И ако сме късметлии, тези щети ще са минимални и няма да повредят жизненоважни органи, но ако сме изтеглили късата клеча, сдобиваме се с рак и в повечето случай си заминаваме преждевременно.

[Mateev]

Кои са тежките радиоактивни елементи, склонни към радиоактивен разпад?

Тежките радиоактивни елементи, които са склонни към радиоактивен разпад, са елементи с високо атомно число (Z>82) и голяма маса на ядрото. Тези елементи са нестабилни, защото електростатичното отблъскване между многото протони не може да бъде достатъчно компенсирано от силното ядрено взаимодействие. Те обикновено претърпяват радиоактивен разпад, за да достигнат по-стабилно състояние.

1. Радиоактивни елементи с атомно число Z>82
2. Актиноиди (Z=89–103)
3. Елементи с атомно число Z>94 (трансуранови елементи)

При своят разпад радиоактивните елементи преминават през различни стъпки - разпадат се до един елемент, той до друг, той до трети и така нататък докато се достигне до някой стабилен елемент (напр. олово или бисмут).

Има три основни естествени разпадни вериги, които водят до стабилни елементи:

1. Урановата верига:
   • Започва с уран-238
   • Претърпява 14 стъпки на разпад (алфа и бета-разпади).
   • Крайният стабилен елемент е олово-206
2. Ториевата верига:
   • Започва с торий-232
   • Претърпява 10 стъпки на разпад.
   • Крайният стабилен елемент е олово-208
3. Актиниева верига:
   • Започва с уран-235
   • Претърпява 11 стъпки на разпад.
   • Крайният стабилен елемент е олово-207

[Mateev]

Йонизираща радиация, освен друго, влияе и на техниката, предизвиквайки ускорено деградиране, фалшиви сигнали, стареене и увеличаване експлоатационните проблеми. Например в стоманата на реакторите на АЕЦ, съдържащите се силиций, под действие на неутронния поток, се превръща във фосфор след ядрена теансмутация, което води до снижаване на механически якост и повишаване риска от ядрени аварии. При това положение, животът на АВЦ не може да се удължава безгранично и се налагат периодични проверки за свойствата на материалите, които - излязат ли от дадени граници, водят до принудително затваряне на реакторите, за да се избегнат катастрофални разрушения.

Разбира се, че влияе. Йонизирания атом вече има променена химическа активност. Той може да се откачи от някоя важна молекула или да се закачи към друга молекула и така се получават коренно различни химически реакции и съединения от желаните от нас.

[Mateev]

Бидейки прецизни, и част от т.нар. "нейонизираща" радиация, баш бая йонизира определени атоми, когато енергията на кванта е повече от работата на отделяне на съответните полупроводници и примесите в тях. Точно на тази радиация, дължим и продукцията на ФЕЦ, която влиза в мрежата.

Така е, но аз наблягам на йонизиращата радиация, която може да повреди клетките на човек. Затова и гледам да се огранича само до най-необходимите понятия и процеси, а не тука да разказваме цялата ядрена физика.

[Mateev]

Защо един изотоп може да бъде радиоактивен?

Ролята на протоните и неутроните в ядрото е различна. Протоните определят химическия елемент. Тъй като носят положителен заряд, те привличат електроните, и тази комбинация протони + електрони определя електрическите и химическите свойства на дадения елемент. Тъй като протоните са с еднакъв заряд, те се отблъскват един от друг (електростатично отблъскване), и за да остане ядрото стабилно и да не се разпада, ключова роля играят неутроните в него. Те нямат заряд, но участват в така нареченото силно ядрено взаимодействие.

Това е много важно и затова ще го повторя. Вътре в ядрото си противодействат две сили - сила на привличане (силно ядрено взаимодействие) и сила на отблъскване (електростатично отблъскване). За да е стабилно едно ядро, трябва да има баланс на тези сили (да се уравновесяват). За леките елементи с номер по-малък от 20 този баланс се постигаа когато броят на протоните е равен на броя на неутроните. При по тежките елементи с номер, по-голям от 20, стабилните ядра имат нужда от повече неутрони, отколкото протони.

С две думи - дисбалансът причинява нестабилност.
Тоест неутроните, които играят ролята на "лепило" в ядрото, ако са по-много или по-малко от точно необходимият брой за баланс, атома става нестабилен или радиоактивен. Такива радиоактивни ядра, в които има повече енергия, отколкото им е необходимо за стабилност, са склонни да я излъчат под формата на радиация (гама лъчи).

При прекомерно голям размер на ядрото в много тежките елементи (Z>82, като уран например или плутоний) , електростатичното отблъскване преобладава над силното ядрено взаимодействие, и поради тази причина тези ядра са склонни да се разпадат до други химически елементи с цел постигане на стабилност. Заключение:

• Протоните: Определят химическия елемент и влияят на електростатичното отблъскване в ядрото.
• Неутроните: Поддържат стабилността на ядрото, като компенсират отблъскването между протоните.
• Радиоактивност:Изотопите стават радиоактивни тогава, когато ядрото им е нестабилно поради дисбаланс в броя на протоните и неутроните, прекомерен размер или излишна енергия. Тази нестабилност води до радиоактивен разпад, който има за цел да направи ядрото по-стабилно.

[Mateev]

Зададох на ИИ въпроса кои химически елементи са радиоактивни, но при отговора стана ясно, че първо трябва да си изясним каква е разликата между ХИМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТ и ИЗОТОП.

Отговор: Разликата между химически елемент и изотоп се състои в това, че химическият елемент е основно понятие, което обединява всички атоми с един и същ брой протони, докато изотопът е конкретна вариация на този елемент с различен брой неутрони.

Един атом се състои от протони (Z), неутрони (N) и обвивка от електрони. Атома обикновено е електрически неутрален, което означава, че колкото на брой положително заредени протони има в него, точно толкова на брой отрицателно заредени електрони обикалят около ядрото. От това се определят и химическите свойства на дадения химически елемент.

Броят на протоните в ядрото се нарича Атомно число, и то е уникално за всеки един химически елемент от таблицата на Менделеев. В същото време сумата от протоните (Z) и неутроните (N) в ядрото се нарича Масово число (А). Тоест валидна е формулата A = Z + N

От тука когато говорим за химически елемент, имаме предвид броя на протоните, например Водород (H), Въглерод (C). Когато обаче говорим за изотоп, използваме или друго име или добавяме цифра след името на химическия елемент:
Примери:

• Водород (H):
  • Протий – 1 протон, 0 неутрони.
  • Деутерий – 1 протон, 1 неутрон.
  • Тритий – 1 протон, 2 неутрона.
• Въглерод (CCC):
  • Въглерод-12 – 6 протона, 6 неутрона.
  • Въглерод-13 – 6 протона, 7 неутрона.
  • Въглерод-14 – 6 протона, 8 неутрона (радиоактивен изотоп).

Всички изотопи на един химически елемент (самият елемент също е изотоп) имат сходни химически свойства, защото броят на протоните (и съответно на електроните) е един и същи. Физичните свойства на изотопите обаче са различни - различна маса и различна стабилност (някои от тях са радиоактивни).

Тъй като самият химически елемент също е изотоп, най добре е в разговорната реч да се използва само понятието изотоп дори и тогава, когато говорим за стабилното състояние с равен брой протони, неутрони и електрони. Иначе всеки един химически елемент може да има различен брой изотопи, някои от които са радиоактивни, а други - не.

[Pyramid]

Йонизираща радиация, освен друго, влияе и на техниката, предизвиквайки ускорено деградиране, фалшиви сигнали, стареене и увеличаване експлоатационните проблеми. Например в стоманата на реакторите на АЕЦ, съдържащите се силиций, под действие на неутронния поток, се превръща във фосфор след ядрена теансмутация, което води до снижаване на механически якост и повишаване риска от ядрени аварии. При това положение, животът на АВЦ не може да се удължава безгранично и се налагат периодични проверки за свойствата на материалите, които - излязат ли от дадени граници, водят до принудително затваряне на реакторите, за да се избегнат катастрофални разрушения.

[Pyramid]

Бидейки прецизни, и част от т.нар. "нейонизираща" радиация, баш бая йонизира определени атоми, когато енергията на кванта е повече от работата на отделяне на съответните полупроводници и примесите в тях. Точно на тази радиация, дължим и продукцията на ФЕЦ, която влиза в мрежата.

[Mateev]

Защо един йонизиран атом става опасен?

Един йонизиран атом става опасен, защото промяната в неговата електрическа структура може да доведе до дестабилизация на молекулите, в които той участва. Това дестабилизиране може да причини увреждания на клетките, нарушаване на важни биохимични процеси и да има дългосрочни последици за организма.

Ето защо и как йонизираният атом представлява опасност:

---

1. Какво представлява йонизацията?

• Йонизацията е процес, при който атом или молекула губи или придобива електрон, в резултат на което се превръща в йон (заредена частица).
• Важна роля играят йонизиращите лъчения (например алфа-частици, бета-частици, гама-лъчи), които имат достатъчно енергия, за да изтръгнат електрони от атомите.

---

2. Опасност от йонизирани атоми

а) Нарушаване на химичния баланс

• Когато атомът загуби електрон, той става положително зареден и започва да взаимодейства по-силно с околните атоми.
• Това може да доведе до разкъсване на молекулни връзки, нарушаване на химичния състав на молекулите и образуване на нови, често токсични химични съединения.

б) Образуване на реактивни кислородни видове (ROS)

• Йонизацията на молекули, като кислород или вода, може да доведе до образуване на свободни радикали (силно реактивни молекули с непълна електронна обвивка).
• Свободните радикали, като хидроксилен радикал (OH), са изключително опасни, защото могат да атакуват:
  • Липиди: Разрушават клетъчните мембрани.
  • Протеини: Променят структурата и функцията им.
  • ДНК: Причиняват мутации и нарушават репликацията на клетките.

в) Увреждане на ДНК

• Йонизираните атоми в молекулите на ДНК могат да причинят:
  • Прекъсвания на едноверижни и двуверижни връзки: Това нарушава генетичната информация.
  • Мутации: Промените в ДНК могат да доведат до неконтролирано клетъчно делене (рак).
• Ако клетката не успее да поправи увреждането, тя може да умре (апоптоза) или да се дели неконтролируемо (тумор).

---

3. Биологични последствия от йонизация

а) Остри ефекти

• Високи дози йонизираща радиация за кратък период могат да причинят:
  • Лъчева болест: Симптоми като гадене, повръщане, слабост и дори смърт.
  • Увреждане на органи: Йонизацията може да засегне чувствителни тъкани, като костния мозък и лигавиците.

б) Дългосрочни ефекти

• Риск от рак: Йонизацията на ДНК увеличава вероятността от ракови мутации.
• Генетични увреждания: Йонизиращата радиация може да увреди половите клетки, което да доведе до наследствени мутации.
• Ускорено стареене: Свободните радикали, образувани от йонизация, могат да увредят митохондриите и да ускорят стареенето на клетките.

---

4. Влияние върху различни тъкани

• Клетки с висока делителна активност: Клетки като тези в костния мозък, кожата и храносмилателния тракт са по-чувствителни към йонизация, защото се делят по-често.
• Нервни и мускулни клетки: По-устойчиви на радиация, защото се делят по-рядко.

---

5. Какво прави йонизиращата радиация опасна?

• Енергия: Йонизиращата радиация носи висока енергия, която може да причини йонизация дори в стабилни атоми.
• Проникваща способност: Видовете радиация като гама-лъчи и неутрони могат да проникнат дълбоко в тялото, увреждайки вътрешните органи.
• Кумулативен ефект: Дори малки дози радиация могат да се натрупат с времето и да причинят увреждания.

---

6. Как да се предпазим от опасностите на йонизацията?

1. Екраниране:
   • Използвайте подходящи материали (олово, бетон) за защита от радиация.
2. Контролиране на експозицията:
   • Намалете времето, прекарано в близост до източник на радиация.
   • Увеличете разстоянието от източника.
3. Антиоксиданти:
   • Консумацията на антиоксиданти (като витамин C, витамин E) може да намали вредите от свободните радикали.
4. Дозиметрия:
   • Следете дозата на радиация с помощта на дозиметри.

---

Заключение

Един йонизиран атом става опасен, защото нарушава химичната и молекулната структура в тялото, предизвиквайки увреждания на ДНК, мембрани и ключови биохимични процеси. Това може да доведе до краткосрочни ефекти като лъчева болест и дългосрочни последици като рак, генетични мутации и ускорено стареене. Познаването на опасностите и правилните мерки за защита е ключово за минимизиране на рисковете.

[Mateev]

Каква опасност за човешкото тяло представлява ЙОНИЗИРАЩАТА РАДИАЦИЯ ?

Високоенергийните частици и радиацията могат да причинят различни видове увреждания на човешкото тяло, в зависимост от вида радиация, нейната проникваща способност и продължителността на експозицията. Ето как различните видове радиация взаимодействат с тъканите и каква опасност представляват:

1. Алфа-частици (α)

Как действат върху тялото:

• Алфа-частиците имат много ниска проникваща способност, което означава, че:
  • Не могат да проникнат през кожата.
  • Ако се вдишат или погълнат (вътрешно облъчване), те могат да причинят сериозни увреждания, защото са силно йонизиращи.
• Вътрешно облъчване може да се случи при поглъщане на радиоактивни вещества, като радон или радиоактивен уран.

Основни опасности:

• Външно облъчване: Няма съществена опасност.
• Вътрешно облъчване: Причинява сериозни клетъчни увреждания, които могат да доведат до рак или увреждане на органите.

---

2. Бета-частици (β)

Как действат върху тялото:

• Бета-частиците имат средна проникваща способност:
  • Могат да проникнат през кожата, но обикновено се спират в горните слоеве на тъканта.
  • При вътрешно облъчване (поглъщане или вдишване) причиняват по-дълбоки увреждания на тъканите в сравнение с алфа-частиците.

Основни опасности:

• Външно облъчване: Може да предизвика изгаряния на кожата и повърхностни увреждания.
• Вътрешно облъчване: Причинява сериозни увреждания на вътрешните органи, тъй като прониква по-дълбоко в тъканите.

---

3. Гама-лъчи (γ)

Как действат върху тялото:

• Гама-лъчите имат много висока проникваща способност:
  • Могат да преминат през цялото тяло, увреждайки както вътрешните, така и външните тъкани.
  • Йонизират атомите и молекулите в тялото, което може да увреди ДНК и клетъчната структура.

Основни опасности:

• Външно облъчване: Може да причини цялостни увреждания на тялото, включително лъчева болест при високи дози.
• Вътрешно облъчване: Ако радиоактивните изотопи, излъчващи гама-лъчи, попаднат в тялото, те продължават да облъчват тъканите.

---

4. Неутрони

Как действат върху тялото:

• Неутроните имат висока проникваща способност и взаимодействат главно с ядрата на атомите в тялото:
  • Могат да създадат вторична радиация (например гама-лъчи) в резултат на взаимодействието с тъканите.
  • Особено ефективни са в йонизацията на водородните атоми в тялото, което причинява увреждане на клетките.

Основни опасности:

• Външно облъчване: Причиняват увреждания на всички тъкани, през които преминават.
• Вътрешно облъчване: Много опасни, ако радиоактивни източници, излъчващи неутрони, попаднат в тялото.

---

5. Протони

Как действат върху тялото:

• Протоните са заредени частици с висока маса, които йонизират атомите в тъканите.
• Те се използват и в медицината (протонна терапия) за лечение на рак, защото могат да се насочват към определени тъкани.

Основни опасности:

• При неконтролирано облъчване могат да причинят сериозни увреждания на тъканите, но са с по-ниска проникваща способност в сравнение с гама-лъчите.

---

6. Мюони

Как действат върху тялото:

• Мюоните са вторични частици от космическите лъчи и могат да проникват дълбоко в тялото.
• Йонизационните им свойства са по-слаби в сравнение с гама-лъчите.

Основни опасности:

• Обикновено не са значима заплаха за тялото, защото дозата от космически лъчи е много ниска на нивото на морето.

[Mateev]

За да не настъпва пълно объркване още в самото начало на темата, трябва да изясним един много важен аспект. В литературата се употребяват два различни термина за едно и също явление - ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ИЗЛЪЧВАНЕ и ПОТОК ФОТОНИ. Това обаче е едно и също нещо, като разликата е основно в начина, по който се описва процеса и параметрите, които му се присвояват.

Електромагнитното излъчване се характеризира с Честота или Дължина на вълната. То винаги се разпространява със скоростта на светлината. В повечето случаи го описват като поток от енергия, който се разпространява през пространството.

Потока от ФОТОНИ е същото, но погледнато през призмата на квантовото описание. В този случай радиацията се разглежда като поток от малки "пакети енергия", наречени фотони. Всеки фотон е частица без маса, която носи определена енергия.

При обясняването на ефектите на радиацията върху човешкия организъм за нас ще е по-лесно да си представим, че всички видове радиации се състоят от движещи се с висока скорост частици, притежаващи различна енергия, които частици удрят атомите на нашето тяло, и ако са с достатъчно висока енергия, могат да отнемат отрицателно зареден електрон от орбитата на дадения атом и така да го превърнат в положително зареден ЙОН.

При това положение вече лесно можем да направим списък от всички видове частици, удрящи нашите атоми и предизвикващи йонизация:

• Алфа-частици (α): Тежки, положително заредени хелиеви ядра.
• Бета-частици (β): Леки, отрицателно заредени (електрони) или положително заредени (позитрони) частици.
• Рентгенови лъчи (x-ray) и Гама-лъчи (γ): Високоенергийни фотони
• Неутрони: Неутрални частици, които предизвикват косвена йонизация. Силно проникващи, защото не се отблъскват от електрически заряди.
• Космически лъчи: Вторични мюони и електрони

Космическите лъчи са високоенергийни и се състоят от протони (около ~89%), алфа-частици (~9%), Електрони (~1%), ядра на тежки елементи (~1%) и малки количества гама-лъчи и неутрино. Тези лъчи не достигат до земята, защото се отклоняват от магнитното поле или защото йонизират високите слоеве на атмосферата, но това води до генериране на вторични мюони и неутрони, които вече достигат до земната повърхност.

[Pyramid]

Темата е хубава, нещата трябва да се знаят. Еднонот тях е че, ние, които обсъждаме, сме вече формирани индивиди, намиращи се на някакво жизнено плато, по отношение на което, всички мутации и клетъчно-генетични изменения, могат и носят главно и основно преходен характер, като преходът към по-висока жизненост и адаптивност, в т.ч. и по-дълъг живот (на индивида) е с порядъци повече негативен, отколкото жизнеутвърждаващ. Думата ми е че, поне за нас си, май трябва да гледаме откъм как да се предпазим.

[Mateev]

Що е това РАДИАЦИЯ?

Радиацията е процес, при който се излъчва енергия и се разпространява под формата на движещи се с висока скорост вълни или частици през пространството или през материална среда.

Електромагнитни вълни: Като гама-лъчи, рентгенови лъчи, светлина, радиовълни.
Частици: Като алфа-частици, бета-частици или неутрони.

Радиацията се дели на йонизираща и не-йонизираща радиация.

Йонизиращата радиация има достатъчно енергия, за да йонизира атоми или молекули (т.е. да изтръгне електрони от тях). Тя е най-известната форма на радиация поради нейните ефекти върху живата материя и приложението ѝ в медицината и индустрията. Примери:

• Алфа-частици (α): Тежки, положително заредени частици.
• Бета-частици (β): Леки, отрицателно заредени (електрони) или положително заредени (позитрони) частици.
• Гама-лъчи (γ): Електромагнитни вълни с висока енергия.
• Неутрони: Неутрални частици, които предизвикват косвена йонизация.

Не-йонизираща радиация е с по-ниска енергия, която не може да йонизира атомите, но може да нагрява или възбужда материята. Примери:

• Радиовълни: Използват се в комуникациите.
• Микровълни: Използват се в микровълновите фурни и радарите.
• Инфрачервени вълни: Отговорни за пренасянето на топлина.
• Видима светлина: Позволява на човешкото око да вижда.
• Ултравиолетова светлина (UV): Високоенергийна светлина, която може да причини увреждания на кожата.

Радиацията може да има естествен или изкуствен произход.

Естествена радиация

• Космическа радиация: Частици и фотони, идващи от космоса.
• Радиоактивни елементи: Като уран, торий и радон в земната кора.
• Слънчева радиация: Видима светлина, инфрачервени и ултравиолетови лъчи.

Изкуствена радиация

• Ядрени реактори: Генерират големи количества йонизираща радиация.
• Рентгенови апарати: Използват се в медицината.
• Микровълнови уреди и мобилни телефони: Генерират не-йонизираща радиация.

Характеристики на радиацията:

- Интензитет: Количеството енергия, пренасяно от радиацията за единица време и площ.
- Енергия: Определя какъв ефект ще има радиацията върху материята.
- Проникваща способност:

• Алфа-частиците се спират от хартия.
• Бета-частиците се спират от тънък слой метал.
• Гама-лъчите и неутроните имат много висока проникваща способност.

Ефекти на радиацията:

Върху материята:

• Йонизация: Създаване на положително или отрицателно заредени йони.
• Възбуждане: Повишаване на енергийното състояние на атомите.

Върху живата тъкан:

• Йонизираща радиация: Може да увреди ДНК, да предизвика мутации и рак.
• Не-йонизираща радиация: При високи интензитети може да причини загряване на тъканите (например от микровълни).