Първоначално изпратено от lost in fx
Разгледай мнение
В процеса на еволюцията природата в началото е създавала само безсмъртни организми. Всичките, от първия до последния. Те са с по-просто устройство от нашите. И всеки един организъм го е чакала една и съща съдба - разпространява се по цялата планета в огромни количества, изяжда всичката налична храна и след това цялата популация загива от глад. Природата пак създава друг безсмъртен организъм, но и него го сполетява същата съдба. И пак, и пак .....
Имало е още един проблем - понеже няма смърт, няма естествен подбор, няма и еволюция. Каквито недостатъци е имал първият организъм, такива ги е имала и цялата популация.
И тогава природата или създателя (кой да ти каже) е решила да въведе предварително планирано време на живот след което да следва задължителна смърт. И тогава нещата с еволюцията вече са потръгнали. Старите и негодни организми умирали, оставяйки пространство за развитие на новите, по-съвършенни благодарение на мутациите и естествения подбор.
Не знам дали тази приказка е вярна, но знам как природата е измислила смъртта и я въвела в експлоатация. Ами много просто - в двата края на всяка една ДНК верига е сложила броячи, контролиращи колко пъти има право да се дели дадената клетка. И като се изчерпа лимита, клетката умира. Тези броячи се наричат теломери, а процеса - теломераза. И специално за човешките клетки те са програмирани да се делят някъде около 70 пъти, и понеже средното време на делене е някъде около година и нещо, то това означава запланирана смърт някъде след около 100 години. Но понеже този процес е случайностен и има нормално (гаусово) разпределение, все пак някои хора доживяват и до 120-130 години за сметка на други, при които планираната смърт идва по-рано на 60-70 години.
Та ако науката намери начин как да ги премахне тези теломери, на практика ще се постигне безсмъртие на клетките, а от там и на организма. Има обаче още един проблем за разрешаване - премахване на болестите, с някои от които науката почти няма шанс да се справи на 100%. Ярък пример за това е рака. В процеса на делене на една клетка при копирането на ДНК-то средностатостически възникват по 3 грешки на всяко едно копиране. Новата клетка живее с тези 3 грешки, но като дойде времето и тя да се копира, добавят се нови 3 грешки. И като станат например 100 копирания, бройката на грешните става 300. Това всъщност е механизма на остаряването. Във всички клетки с времето започват да се натрупват много грешки, и при някои от тях тези грешки попадат на жизненоважни участъци от ДНК-то. И започват да се появяват старчески бенки, старчески петна по кожата, започват постепенно да се повреждат повече или по-малко различни органи и разбира се, появяват се ракови клетки, които започват да се делят.
Дори и учените да измислят начин на 100% да лекуват всички болести, то тогава рака ще стане основната причина за смърт на всеки един човек. Да, при някои хора ще идва по-рано, при други - по-късно, но така или иначе всички ще умират от рак.
Има още един ограничител на продължителността на живота и това са нещастните случаи, които са на ниво някъде около 10%. Това автоматично означава, че дори и организма ни да стане безсмъртен, пак средната продължителност на живота ще е някъде около 1000 години и единици ще са хората, доживели до 2000 години. Основната причина за смърт тогава ще станат нещастните случаи.
Написах всичко това за да разбереш, че биологичното тяло не е алтернатива. Трябва рано или късно да се прехвърлим в механични тела, които могат да се конструират да бъдат по-трайни във времето, а и по-лесно да можем да си прехвърляме съзнанието от едно тяло в друго. Така че науката трябва да се концентрира само и единствено в търсене на начини да се прехвърля съзнанието в друго тяло, защото това всъщност е нещото, което може да осигури истинско безсмъртие. А телата - биологични или механични ще ги сменяме както си сменяме дрехите от гардероба.

Коментар