Да разкажа и аз моята история.
Преди около 15 години, посред лято, пътуваме с колата аз, сина ми и съпругата ми. Жена ми кара, сина ми седи до нея, а аз с гипсиран крак полулежа на задната седалка. Около 19 часа, слънцето е на запад над хоризонта, ясен ден без нито едно облаче, а ние се движим в посока от юг на север в равнинна местност. Все още е много светло. Изведнъж сина ми възкликна " Гледайте, какво е това?"
Право пред нас, но вероятно много далече в небето стоеше неподвижно някаква сфера. Повърхността и беше с метален блясък като стомана или никел. Видими размери около 4-5 пъти по-малка от лунния диск - тоест трябва да погледнеш точно на там за да я видиш. По никакъв начин не мога да определя разстоянието до нея, но имах усещането че е поне на няколко километра от нас.
Сферата стоя неподвижно още около 20-30 секунди, а ние безмълвно я наблюдаваме. След това изведнъж започна да се смалява ( отдалечава) и след още 2 секунди изчезна. Отдалечаваше се от нас под известен ъгъл, така че докато се смаляваше се премести на около 10-15 градуса на запад и на горе.
Моментално ускорение и невероятна скорост, ако това въобще беше материален обект.
Едва ли други хора са видели това, но ние тримата в колата точно не сънувахме.
Доста време мина от тогава, но всичко помня до най-малкиата подробност,сякаш беше вчера.
Това е.
Преди около 15 години, посред лято, пътуваме с колата аз, сина ми и съпругата ми. Жена ми кара, сина ми седи до нея, а аз с гипсиран крак полулежа на задната седалка. Около 19 часа, слънцето е на запад над хоризонта, ясен ден без нито едно облаче, а ние се движим в посока от юг на север в равнинна местност. Все още е много светло. Изведнъж сина ми възкликна " Гледайте, какво е това?"
Право пред нас, но вероятно много далече в небето стоеше неподвижно някаква сфера. Повърхността и беше с метален блясък като стомана или никел. Видими размери около 4-5 пъти по-малка от лунния диск - тоест трябва да погледнеш точно на там за да я видиш. По никакъв начин не мога да определя разстоянието до нея, но имах усещането че е поне на няколко километра от нас.
Сферата стоя неподвижно още около 20-30 секунди, а ние безмълвно я наблюдаваме. След това изведнъж започна да се смалява ( отдалечава) и след още 2 секунди изчезна. Отдалечаваше се от нас под известен ъгъл, така че докато се смаляваше се премести на около 10-15 градуса на запад и на горе.
Моментално ускорение и невероятна скорост, ако това въобще беше материален обект.
Едва ли други хора са видели това, но ние тримата в колата точно не сънувахме.
Доста време мина от тогава, но всичко помня до най-малкиата подробност,сякаш беше вчера.
Това е.
Коментар