НЛО, Извънземни, Световни конспирации, Необясними загадки в миналото и днес

[Selena2024]

Ако Вселената е дискретна:

• Пространството и времето са съставени от "кванти", подобно на пиксели или тухлички.
• Събитията биха "скачали" от една квантова стъпка към друга.

___________________________________________

Всички езотерични учения клонят и обясняват реалността по горния начин. Учения, някои от които от преди 5000 години.

Кабалисти, веди, Блаватска, и много други.

[ratten]

Пълни простотии, не по темата и извън контекста на диалога, който го водим. Тоест СПАМ. Не ти ли писна да генерираш спам във всяка една тема? Защо не следиш диалога и не кажеш с няколко думи какво е твоето мнение, а пускаш само СПАМ, СПАМ и пак СПАМ. Никъде в нито една тема не си успял да се вместиш в диалога, който се води. Само пускаш ИИ постинки ни в клин, ни в ръкав. Затова и всички те шкартират и никой не води диалог с тебе, защото не си способен на такъв.

матейко, няма ли шан сда се разберете с барби
от цялата работа аз най-много ще загубя
защото съм тук за личностни нападки и рафинирани обиди
но ще го преживея някак

[Mateev]

Да те питам нещо много елементарно - мислиш ли, че епсилон, имайки различни значения в различните математически ситуации, притежава не количествена, а по-скоро качествена стойност, бидейки едно и също означение?

Отговорът на всички въпроси според суперкомпютъра Дълбока мисъл в книгата "Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс е числото 42.

Обяснението:

• Дълбока мисъл е суперкомпютър, създаден от изключително интелигентна раса, за да намери "Отговора на големия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало".
• След 7,5 милиона години изчисления, компютърът заявява, че отговорът е 42.
• Въпреки това, никой не знае какъв е самият "Голям въпрос", който би дал смисъл на този отговор. За да открият въпроса, е построен друг компютър – Земята.

[pinoccio]

Сега езикова еквилибристика ли ще играем
Само защото не ми се губи повече време, накарах ИИ да напише моите мисли
---------------
В математиката епсилон (ε) има няколко важни значения:
1. Представяне на малки числа: Епсилон се използва за обозначаване на много малки положителни числа, близки до нулата[3]. Това е особено полезно при анализ на гранични стойности и непрекъснатост на функции.
2. Дефиниция на граница: Епсилон играе ключова роля в т.нар. "епсилон-делта дефиниция" или дефиницията на Коши за граница на функция[1][5]. В този контекст, епсилон представлява произволно малко положително число, което определя колко близо трябва да бъде функцията до предполагаемата гранична стойност.
3. Анализ на сходимост: При изследване на сходимостта на редици, епсилон се използва за определяне на условията, при които членовете на редицата се доближават до дадена стойност[4].
4. Теория на множествата: В контекста на ординалните числа, ε0 (епсилон нула) представлява важно трансфинитно число, което не може да се получи чрез краен брой събирания, умножавания и степенувания от по-малки ординални числа[2].
Епсилон е мощен инструмент в математическия анализ, позволяващ прецизно дефиниране на понятия като граница, непрекъснатост и сходимост, които са фундаментални за разбирането на безкрайно малките величини и процеси.

Citations:
[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93...B8%D0%BA%D0%B0)
[2] https://peatnekoga.com/issue-033/l-tomov-infinity/
[3] https://nauchensviat.eu/rosen-iliev-...-symbols-html/
[4] https://www.math10.com/forumbg/viewtopic.php?t=11877
[5] http://fmi.wikidot.com/anal104
[6] https://econ.bg/%D0%94%D0%B5%D1%81%D..._i.386862.html
[7] https://bg.khanacademy.org/math/11-k...tion-of-limits
[8] https://www.e-shop-bg.eu/blog/gracka-azbuka-24-bukvi/

Да те питам нещо много елементарно - мислиш ли, че епсилон, имайки различни значения в различните математически ситуации, притежава не количествена, а по-скоро качествена стойност, бидейки едно и също означение?

[Mateev]

Сега езикова еквилибристика ли ще играем
Само защото не ми се губи повече време, накарах ИИ да напише моите мисли

Пълни простотии, не по темата и извън контекста на диалога, който го водим. Тоест СПАМ. Не ти ли писна да генерираш спам във всяка една тема? Защо не следиш диалога и не кажеш с няколко думи какво е твоето мнение, а пускаш само СПАМ, СПАМ и пак СПАМ. Никъде в нито една тема не си успял да се вместиш в диалога, който се води. Само пускаш ИИ постинки ни в клин, ни в ръкав. Затова и всички те шкартират и никой не води диалог с тебе, защото не си способен на такъв.

[Mateev]

Всякакви глупости могат да напишат индивиди и ИИ, които не разбират английски език

Моят ИИ написа абсолютно същото като твоят ИИ, но ти не си го чел и не си го разбрал, което говори много лошо за конингтивните ти способности. Ти обаче си го знаеш това и именно това е причината да те е страх едно изречение да измислиш сам и да го напишеш, а ако все пка го направиш, то ще е някаква обида.

[ratten]

Сега езикова еквилибристика ли ще играем
Само защото не ми се губи повече време, накарах ИИ да напише моите мисли

барби, това е нечестно
пинокчо споделя свои собствени мисли
а ти чакаш ии да ти каже какви са твоите

[pinoccio]

Въпросчета:

• Какво става в началния период на Big Bang - ot 0 до Планковото време (Tₚ) ~ 5.39×10⁻⁴⁴ секунда?
• Енергията дискретна ли е?
• Тензорите в разните теории само дискретни елементи ли съдържат?
• и т.п.

Планковото време е като епсилон в математиката, която сме учили. Никой не разглежда епсилон като интервал. Той е елементът, който дефинира интервалите. Така е и с Планковото време - то не може да бъде разглеждано като интервал, в който нещо се случва. То дефинира интервала.

[pinoccio]

Както винаги, преди да си дам собствените мисли,
ще прочета цитираната литература.
Ти като по-умен сигурно можеш да отговориш веднага
Матеев също
--------------------
Основните аргументи срещу идеята за дискретна вселена са:

• Непрекъснатост в общата теория на относителността: Общата теория на относителността, нашата най-добра теория за гравитацията и пространство-времето, описва пространството като безкрайно делимо и непрекъснато[5]. Това противоречи на представата за дискретна вселена с минимални мащаби на дължината.
• Липса на експериментални доказателства: Понастоящем няма експериментални доказателства, които пряко да потвърждават дискретността на пространство-времето в мащаба на Планк или на което и да е друго ниво[5].
• Безкрайна делимост: В класическата физика и в ежедневния ни опит пространството и времето изглеждат непрекъснато променливи и безкрайно делими[5].
• Теоретични несъответствия: Идеята за дискретно пространство-време може да доведе до теоретични проблеми, като например нарушения на инвариантността на Лоренц или проблеми с квантовата теория на полето[7].
• Математически предизвикателства: Дискретните модели на пространство-времето често се затрудняват да възпроизведат гладкото, непрекъснато поведение, което наблюдаваме в по-големи мащаби[5].
• Философски аргументи: Някои твърдят, че щом можем да си представим безкрайна делимост, то тя би трябвало да е възможна и в реалността[1].
• Алтернативни тълкувания: Дължината на Планк и времето на Планк, които често се цитират като потенциални минимални мащаби, може да нямат физическо значение като абсолютни граници[5].
• Квантово-класическо напрежение: Докато квантовата теория предполага дискретност в някои аспекти, класическите теории като общата теория на относителността изискват непрекъснатост, което създава фундаментално напрежение в разбирането ни за Вселената[5].

Тези аргументи подчертават продължаващия дебат във физиката и философията за фундаменталната природа на реалността, като въпросът за дискретността срещу непрекъснатостта остава отворен и предизвикателен проблем в съвременната физика.

Цитати:
[1] https://www.qcc.cuny.edu/socialScien...smological.htm
[2] https://en.wikipedia.org/wiki/Cosmological_argument
[3] https://physics.stackexchange.com/qu...us-or-discrete
[4] https://plato.stanford.edu/entries/c...ical-argument/
[5] https://nav.al/discrete
[6] https://physics.stackexchange.com/qu...e-and-discrete
[7] https://physics.stackexchange.com/qu...s-of-spacetime
[8] https://www.mdpi.com/2227-7390/6/11/272

Пространство-времето може да изглежда непрекъснато, но ние не знаем какво се случва в по-нататъшните измерения. Пространство-времето е само един вектор, каквито са X, Y, Z. Но и по трите оси можем да имаме прекъсвания на функции. Защо да приемаме, че пространство-времето е неизменно непрекъснато, погледнато чисто математически? Черните дупки са именно точки на прекъсване на пространство-времето. А там е цялата загадка за възникването на галактиките. Оттам нататък имаме още вектори, като струнната теория предлага 10 векторна картина, примерно. Вероятно е там да се случват неща, за които нямаме представа и които са далеч от представите за непрекъснатост. Затова физиката е в ступор, защото природата е твърде сложна.

[Pyramid]

Станал си много самокритичен Браво

[pinoccio]

Ох. А дали е целесъобразно, с оглед разликата в мащабите на Вселената и единиците за подобна дискретизация?

Може разстоянието от София до Волуяк да е вселенско спрямо константата на Планк, но константата на Планк е в основата на разстоянието София-Волуяк. Елементите в Менделеевата таблица се различават само и единствено по различните електронни слоеве около ядрата в атомите. А познатият ни свят е изграден от тези елементи.

[Pyramid]

Всякакви глупости могат да напишат индивиди и ИИ, които не разбират английски език
-------------------
Твърдението съдържа няколко неточности и опростявания по отношение на природата на Вселената на квантово ниво.

Противно на твърдението, няма научен консенсус, че Вселената е окончателно дискретна на квантово ниво[1][2]. Дебатът между това дали реалността е в основата си цифрова (дискретна) или аналогова (непрекъсната) остава открит въпрос във физиката[4][5].

Макар че дължината и времето на Планк често се обсъждат като теоретични минимални измерими единици, те не са общоприети като фундаментални дискрети на пространството и времето[5]. Тези понятия произтичат от комбинирането на фундаментални константи, но физическото им значение все още се обсъжда.

Твърдението, че „всичко може да бъде представено с математиката на целите числа“, е прекалено опростяване. Квантовата механика често включва непрекъснати променливи и вълнови функции[2][4].

Учените не са единодушни, че Вселената трябва да бъде или напълно аналогова, или напълно цифрова. Някои теории предполагат по-сложна реалност, която може да има както дискретни, така и непрекъснати аспекти[5][6].

Представените описания на аналогови и дискретни вселени са твърде опростени. В квантовата механика понятия като суперпозиция и дуалност между вълна и частица оспорват тези ясни разграничения[2][4].

Те всякакви индивиди пишат . Виждали сме ги.

[Pyramid]

Няма смисъл да спорим дали човешкото тяло в аналогово или дискретно, защото на квантово ниво се оказва, че самата вселена е дискретна. Планк е изчислил най-малката дискрета на пространството и най-малката дискрета на времето. От там нагоре всичко може да се представи с целочислена математика, а не с такава с плаваща запетая. Учените го знаят това и много го обсъждат, но понеже все още не са успели да направят измервания с така точност, все още не са напълно сигурни вселената аналогова ли е или цифрова.

Ето какво казва ИИ:

Идеята, че Вселената може да бъде дискретна, а не аналогова, е интригуваща и се основава на теоретични концепции, свързани с квантовата физика и гравитацията. Това предположение идва от няколко ключови точки:

---

1. Константи за най-малка единица разстояние и време

• Планковата дължина (Lₚ): Тази дължина (~1.616×10⁻³⁵ метра) е теоретичният минимум за измерване на разстояния. По-малки разстояния може да нямат физическо значение, защото там класическите понятия за пространство и време губят смисъл.
• Планковото време (Tₚ): Това е най-краткият интервал от време (~5.39×10⁻⁴⁴ секунди), под който събития не могат да бъдат различени. То е свързано с времето, за което светлината преминава Планковата дължина.

---

2. Квантова природа на Вселената

На микроскопично ниво, квантовата механика показва, че някои свойства на частиците са дискретни (например енергията на електрона в атома). Ако пространството и времето също са дискретни, те биха могли да се състоят от "квантови" единици, подобно на пиксели в цифрово изображение.

---

3. Квантова гравитация и теория на струните

Сливането на квантовата механика и общата теория на относителността е предизвикателство. Теории като петдесетична гравитация и петдесетични структури предполагат, че пространството-време може да е дискретно на Планкови мащаби. Теорията на струните също оставя място за тази възможност.

---

4. Импликации за аналогова срещу дискретна Вселена

Ако Вселената е аналогова:

• Пространството и времето са непрекъснати, като гладка повърхност.
• Всяка промяна може да бъде разделена на безкрайно малки интервали.

Ако Вселената е дискретна:

• Пространството и времето са съставени от "кванти", подобно на пиксели или тухлички.
• Събитията биха "скачали" от една квантова стъпка към друга.

---

5. Експериментални ограничения

Досега няма експериментални доказателства, които директно да потвърдят, че пространството и времето са дискретни. Измерванията, които сме способни да направим, все още са далеч от Планковите мащаби. Но нови технологии или открития може да променят това.

---

Заключение

Докато дискретната природа на Вселената е теоретично възможна и съществуват основателни аргументи в подкрепа на тази идея, засега тя остава недоказана хипотеза. Ако пространството и времето наистина са дискретни, това би имало революционни последици за разбирането на реалността и физическите закони.

Ох. А дали е целесъобразно, с оглед разликата в мащабите на Вселената и единиците за подобна дискретизация?

[pinoccio]

Всякакви глупости могат да напишат индивиди и ИИ, които не разбират английски език
-------------------
Твърдението съдържа няколко неточности и опростявания по отношение на природата на Вселената на квантово ниво.

Противно на твърдението, няма научен консенсус, че Вселената е окончателно дискретна на квантово ниво[1][2]. Дебатът между това дали реалността е в основата си цифрова (дискретна) или аналогова (непрекъсната) остава открит въпрос във физиката[4][5].

Макар че дължината и времето на Планк често се обсъждат като теоретични минимални измерими единици, те не са общоприети като фундаментални дискрети на пространството и времето[5]. Тези понятия произтичат от комбинирането на фундаментални константи, но физическото им значение все още се обсъжда.

Твърдението, че „всичко може да бъде представено с математиката на целите числа“, е прекалено опростяване. Квантовата механика често включва непрекъснати променливи и вълнови функции[2][4].

Учените не са единодушни, че Вселената трябва да бъде или напълно аналогова, или напълно цифрова. Някои теории предполагат по-сложна реалност, която може да има както дискретни, така и непрекъснати аспекти[5][6].

Представените описания на аналогови и дискретни вселени са твърде опростени. В квантовата механика понятия като суперпозиция и дуалност между вълна и частица оспорват тези ясни разграничения[2][4].

Последното изречение е изключително интересно. То е избълвано от ИИ и представлява общо взето консенсуса в тази материя. Но ако помислим критично със свои собствени мисли, стига да сме що годе с някакъв багаж, ще видим, че има какво да оспорим. Вълната като част от дуалния характер на елементарните частици, не е вълна в смисъла, който го разбираме като вълна във вода или радиовълна или друга вълна. Това е вълна, която Шрьодингер пръв описва, която служи да обслужи математически крайните резултати. Защото ние виждаме крайните резултата, но нямаме обяснение как се стига до тях - това е голямата загадка. И в този смисъл не можем да приложим определението за аналоговост към тази вълна. И по-скоро заключението би следвало да клони към хипотезата, че говорим за Вселена на дискретите. След като всичко е енергия, разумно е да заключим, че не става въпрос за аналогови сигнали.

[pinoccio]

Това казвам - дискретизацията е приближение. Има ток/напрежение и няма ток/напрежение зависи какво сме приели за нула и кое за единица. За да стане дискретизация, приемаме че под 0.6V е 0, а над 1.2V е 1. Примерно. Тогава имаме дискретизация и то пренебрегвайки неустановените състояния от 0.6 до 1.2. Цялата технически реализирана дискретизация се основава на подобни приближения. Математическото моделиране също се основава на степен на точност. Може да е 123-тия знак, може да до първия знак след десетичната запетая или нещо друго, но всеки математически модел при реализация се нуждае от степен на точност, за да се приложи. Така може би може да се моделира и съзнание, но дали съществува достижима степен на точност... ?! Според мен не.

Виж сега, в цифровата техника няма приближения. Това, за което говориш, са преходните процеси, породени от паразитни капацитети и индуктивности. Нулата е нула, единицата е единица, затова има минимална широчина на лентата или тактова честота. Същото е и с квантите. Има цяла формула, спечелила нобелова награда, точна и определена. Съзнание не можеш да моделираш, можеш да моделираш алгоритъм. Съзнанието идва, когато ИИ хукне извън алгоритъма и започне със свободните съчинения. Това е голямата опасност.