Първоначално изпратено от безимeн
Разгледай мнение
Ясно е, че има две непримирими групи, всяка от които отрича мнението на опонентите. Всички мислим себе си за прави в позицията, която защитаваме. Основанията за това /че сме прави/ черпим от: личен опит, прочетено тук-там, взаимстване на чужди стереотипи, вкл. - методи на възпитание, които са прилагали върху нас, вкл и отношения между хората около нас, които сме констатирали "в движение", които са част от личния опит /т.е. - част от изброените основания са взаимно свързани или се преплитат/...
Казаното е валидно за двете /враждуващи/ групи! /не казвам нещо неразбираемо, т.е. - двете групи би трябвало да са съгласни с казаното до тук, ако изобщо четат различни от своите "утвърдени" /с горните основания/ - мнения...
Не би трябвало да мога да говоря от името на дамите /част от темата: „Какво искат жените?”/...
Доста елементарно звучи това, че жените искали: парцалки, дрънкулки... Е, да: има и такива от жените – които са на това ниво... Защо, има ли друго ниво? Очевидно – доста защитават идеята за „предбрачен договор”, с който запазват имуществото, придобито преди брака... Значи има и такава група от дамите, които – освен парцалки и дрънкулки – се „увлича” и от по-големи „придобивки”...
И, сега – идва ми малко нагорно, ако някой твърди, че не съществува и доста по-различно мислене у дамите, а и това /според мен/ - е една голяма група от тях, които търсят и други качества у мъжа, напр., Тя си казва:
1. Защо той не ме третира като жена?..., прислужница ли съм /му/ аз? /има такива!/...,
2. Защо не се отнася с мен като с дама /еманципацията повдига донякъде самочувствието ми, но все пак – аз съм нежната и беззащитна, от гледна точка – физическата сила, която не ми е така присъща, както на Него, а често това битува в света..., не мога да се налагам навсякъде, където го има.../...,
3. Децата копират родителите си, а също опитват да подражават на тоя, чийто пол носят /говорим за нормалната ориентация, другото са изключения!/..., така че... , ако някой се опитва да убеди една дама, че само единият от родителите се занимава с „възпитанието” и отглеждането на децата – това е трудно доказуема и изобщо - приемлива теза... Защо написах с кавички „възпитание”? Който си задава подобен въпрос, би трябвало да знае, че възпитанието /без кавички/ - е всичко онова, което детето получава, когато регистрира НАЙ-ВЕЧЕ отношението на родителите един към друг! Значи: това е една огромна отговорност за продуктът на техните отношения: детето! ..., защото има и подобно „отношение”: какво ще го възпитавам!..., не подлежи на възпитание!..., два шамара – и в ъгъла!... ИмаШЕ го някога и това „възпитание”, не че не сме „станали хора” – и това би било основен аргумент на опонентите..., но нещата се развиваха различно, в различно общество, но не посочвам суперлативи, за да политизираме нещата, защото винаги така се случва... Отговорността там, някъде в миналото – беше ОБЩА /не защитавам физическото насилие, най-обикновен пример/: учителят забърсваше шамар на незнаещ ученик, защото той предпочиташе шамара, вместо двойката..., ученикът беше доволен, защото знаеше, че баща му щеше да го смъкне от бой за получената двойка, когато се прибере в къщи.../ Реален пример със съученик, готино момче! Примерът ми: всички, съобразно ангажиментите си – бяха ангажирани с възпитанието, докато сега – родителят е по-склонен да отиде в училището, за да „защити” отрочето, което има проблем с учителя си..., но не и със своите знания... То, пък едни знания /ще ме контрира някой/...
Точно това говорим: нещата отиват на по-зле..., а това – независимо от обществения строй!
1, 2, 3.... има толкова много качества, които НЯКОИ от дамите търсят у мъжа..., но до тук ще спра – става ясно...
.................................................. ...................
Стана дълго, а исках да пиша и от по-различен ъгъл... Лутането в създадената обстановка е голямо..., разбира се, че то ще продължи да се задълбочава..., времето лети... Какъв е смисълът от някакъв придобит „опит”, ако времето е еднопосочно, необратимо и непреодолимо...
Да не забравяме, че мнението ми е лично и неангажиращо! Освен това – със сигурност, ако и да се опитвам да пиша по темата /какво искат дамите?/ - няма как да усещам реално нещата, защото не съм дама...
) Опитвам да вляза в нечие различно мислене, но колко ми се получава...
Казаното е валидно за двете /враждуващи/ групи! /не казвам нещо неразбираемо, т.е. - двете групи би трябвало да са съгласни с казаното до тук, ако изобщо четат различни от своите "утвърдени" /с горните основания/ - мнения...
Не би трябвало да мога да говоря от името на дамите /част от темата: „Какво искат жените?”/...
Доста елементарно звучи това, че жените искали: парцалки, дрънкулки... Е, да: има и такива от жените – които са на това ниво... Защо, има ли друго ниво? Очевидно – доста защитават идеята за „предбрачен договор”, с който запазват имуществото, придобито преди брака... Значи има и такава група от дамите, които – освен парцалки и дрънкулки – се „увлича” и от по-големи „придобивки”...
И, сега – идва ми малко нагорно, ако някой твърди, че не съществува и доста по-различно мислене у дамите, а и това /според мен/ - е една голяма група от тях, които търсят и други качества у мъжа, напр., Тя си казва:
1. Защо той не ме третира като жена?..., прислужница ли съм /му/ аз? /има такива!/...,
2. Защо не се отнася с мен като с дама /еманципацията повдига донякъде самочувствието ми, но все пак – аз съм нежната и беззащитна, от гледна точка – физическата сила, която не ми е така присъща, както на Него, а често това битува в света..., не мога да се налагам навсякъде, където го има.../...,
3. Децата копират родителите си, а също опитват да подражават на тоя, чийто пол носят /говорим за нормалната ориентация, другото са изключения!/..., така че... , ако някой се опитва да убеди една дама, че само единият от родителите се занимава с „възпитанието” и отглеждането на децата – това е трудно доказуема и изобщо - приемлива теза... Защо написах с кавички „възпитание”? Който си задава подобен въпрос, би трябвало да знае, че възпитанието /без кавички/ - е всичко онова, което детето получава, когато регистрира НАЙ-ВЕЧЕ отношението на родителите един към друг! Значи: това е една огромна отговорност за продуктът на техните отношения: детето! ..., защото има и подобно „отношение”: какво ще го възпитавам!..., не подлежи на възпитание!..., два шамара – и в ъгъла!... ИмаШЕ го някога и това „възпитание”, не че не сме „станали хора” – и това би било основен аргумент на опонентите..., но нещата се развиваха различно, в различно общество, но не посочвам суперлативи, за да политизираме нещата, защото винаги така се случва... Отговорността там, някъде в миналото – беше ОБЩА /не защитавам физическото насилие, най-обикновен пример/: учителят забърсваше шамар на незнаещ ученик, защото той предпочиташе шамара, вместо двойката..., ученикът беше доволен, защото знаеше, че баща му щеше да го смъкне от бой за получената двойка, когато се прибере в къщи.../ Реален пример със съученик, готино момче! Примерът ми: всички, съобразно ангажиментите си – бяха ангажирани с възпитанието, докато сега – родителят е по-склонен да отиде в училището, за да „защити” отрочето, което има проблем с учителя си..., но не и със своите знания... То, пък едни знания /ще ме контрира някой/...
Точно това говорим: нещата отиват на по-зле..., а това – независимо от обществения строй!
1, 2, 3.... има толкова много качества, които НЯКОИ от дамите търсят у мъжа..., но до тук ще спра – става ясно...
.................................................. ...................
Стана дълго, а исках да пиша и от по-различен ъгъл... Лутането в създадената обстановка е голямо..., разбира се, че то ще продължи да се задълбочава..., времето лети... Какъв е смисълът от някакъв придобит „опит”, ако времето е еднопосочно, необратимо и непреодолимо...
Да не забравяме, че мнението ми е лично и неангажиращо! Освен това – със сигурност, ако и да се опитвам да пиша по темата /какво искат дамите?/ - няма как да усещам реално нещата, защото не съм дама...
) Опитвам да вляза в нечие различно мислене, но колко ми се получава... Има такива мнения в темата,затова те са и най-близо до реалността.
И наистина важно е какво правят жените,а не какво говорят.
Коментар