Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[Асо Пика]

Да довърша темата .... ся за дистанционното за ТВ или за климатика

Колкото и тъпо и прозаично да звучи дистанционното за ТВ е едно от нещата, които често водят до спорове между двамата. Понякога безобидни понякога жестоки. А понякога е и повод за семейни войни. Жената ВИНАГИ го оставя до или върху телевизора или музикалната уредба. Ние мъжете пък сме на мнението че то .„служи за управление от разстояние, затова е глупаво да се поставя точно до или върху телевизора”. Ние слагаме или захвърляме дистанционното в леглото, на пода до дивана, на масата и т.н. и въобще дето ни е удобно, протягаме се и го вземаме просто нал?? В стремежа се да почиства и подрежда жената пък ВИНАГИ го поставя точно до телевизора. Всичко това е до болка познато на омъжените жени и семейните двойки.

С дистанционното за климатика пък обратното. Примерно в спалнята, аз съм свикнал да е в леглото или поне на нощната масичка до леглото, протягам се и си го настройвам да ми духа както си искам. Толкова е просто нал ?? А мойта го оставя винаги на скрина в спалнята, начи трябва да ставам ,, да отида да го взема, да се върна и пак да легна и що трябва да правя това и тия излишни действия мамка му ??

Начи преди 3 - 4 год ето ти примера кво ми се случи с дистанционното за ТВ. Търся го, няма го, пак търся, пак го няма, проверих из всички стаи в къщата даже и в банята и тоалетната, ми няма го баси. Питам жената къде е дистанционното, ми там си е , дето ВИНАГИ го оставям, до телевизора Гледам , търся …. ми няма го. Питам малката, къде е бе тати, ми не зная, няма да лъже детето я.. Извиках жената и почнахме археологически разкопки в къщата, щателна проверка стая по стая по стая …. ми няма го братче и тва е. Чак в гаража и мазата рових. Няма го. Реших да купувам ново или некво универсално. Прибирам се на следващия ден по обяда беше и мойта ухилена ме посреща и гордо държи дистанционното в ръка : Намерих го Къде бе муци? Ми кат чистела праха на секцията разместила телевизора да почисти и зад него праха и там го намерила, било паднало зад телевизора щото явно съм го сложила вика отгоре на телевизора ….. Кво да ти кажа брат !?!? Викам й ся заради тая случка ще бъдеш наказана, много наказана ….. а тя ми се хили .... оооо аз много обичам да бъда наказвана кат оня лаф за кучето и салама ….

Сключихме споразумение за вечни времена, дистанционното ще стои на масата, ок? Ок! Точно 1 седмица издържа договора, една вечер лягам на дивана в хола, протягам си ръката да взема дистанционното от масата и хоп….. изненада …. няма го, поглеждам към ТВ и го виждам, там си стои до телевизора ….. питам я нал се разбрахме къде ВЕЧЕ ще стои, а тя ме гледа невинно и премигва : За какво сме се разбрали? Ей 10 год живея с мойта и за тия дистанционни не можем и не можем да се разберем начи….

Това е то семейния живот брат …..
Примирил съм се вече

[redcretin]

Естествено, че ще правя компромиси.

Един мъж на 40 г, макар и да няма деца, ако е образован, финансово стабилен и културен, можем да приемем, че има житейски опити и е реализиран.

И трябва да е малко над нещата,

Асото е прав, че понякога в една връзка дребните неща обръщат каруцата. И най-вече ако няма пари и секс, тогава връзката е обречена.

А дали е образован, финансово стабилен и културен? Надали, той го твърди ама не го показва. А дали гените му се интересуват от това въобще?

[redcretin]

Моите заложби са в резултат от над 250 годишна селекция, включваща в себе си освен генетика, също така нетрадиционно възпитание и подходящо образование. Това е изградило в мен ценностна система, която ми дава възможност да се наслаждавам на живота си.
Наздраве!

Примък? Или отмък?

[tnm]

Може да е грубо, но Асото е абсолютно прав.
Омир с Троянската война може само да се учи от някои примери за семейни войни по повод определени неща.
Пък и Евго каза, че е вдигнал бялото знаме, демек предполагам е навит на компромиси.

Компромиси - само когато и двете страни са готови на отстъпки. Ако обаче компромисът означава да тръгне срещу собственото си "аз" като мироглед и поведение и когато отстъпките са само от едната страна, дори да постигне желания резултат, може не е удовлетворен от себе си.

Тогава за какво ти е този резултат, когато ти самият си се се загубил някъде в "превода"? По-скоро човек трябва да прояви разбиране и да приеме, че хората могат да имат мнение, различно от неговото.
Наздраве!

[Evgo]

Може да е грубо, но Асото е абсолютно прав.
Омир с Троянската война може само да се учи от някои примери за семейни войни по повод определени неща.
Пък и Евго каза, че е вдигнал бялото знаме, демек предполагам е навит на компромиси.

Естествено, че ще правя компромиси.

Един мъж на 40 г, макар и да няма деца, ако е образован, финансово стабилен и културен, можем да приемем, че има житейски опити и е реализиран.

И трябва да е малко над нещата,

Асото е прав, че понякога в една връзка дребните неща обръщат каруцата. И най-вече ако няма пари и секс, тогава връзката е обречена.

[безимeн]

Може да е грубо, но Асото е абсолютно прав.
Омир с Троянската война може само да се учи от някои примери за семейни войни по повод определени неща.
Пък и Евго каза, че е вдигнал бялото знаме, демек предполагам е навит на компромиси.

Ти може да предполагаш, но разполагаТ - Господ и... Евго!

[Kildirim_Bei]

Недей толкова грубо! Съвсем ще го откажеш!



(сигурно това са част от
причините за бум в еднополовите бракове напоследък!) .... /)

Може да е грубо, но Асото е абсолютно прав.
Омир с Троянската война може само да се учи от някои примери за семейни войни по повод определени неща.
Пък и Евго каза, че е вдигнал бялото знаме, демек предполагам е навит на компромиси.

[безимeн]

Евго виж ся братле, ти трябва да включиш вече на по- висока предавка и да се забързаш малко, същото съм ти го казвал и кат сме си говорили насаме. Щото ти вече мина 40 лазарника и нямаш много време ако искаш да се задомиш иначе оставаш стар ерген брат. Ама има и нещо друго авер. Ти досега винаги си живял сам, не си живял заедно с жена и ако заживеете заедно ще ти е адски трудно поне в началото.

Абсолютно твърдя че 1 мъж преди да се ожени, трябва да е живял ЗАЕДНО с жената ,, за която смята да се жени, известно време и то най- малко поне 6 месеца или година, например под наем, ако няма собствено жилище. Най- добре е преди се е оженил да е живял с 2 - 3 жени , с които е имал връзка, някъде под наем или в негово жилище, но в никакъв случай не при мама и тати, ОТДЕЛНО от тях, само с жената. Да натрупа един вид опит как се живее съвместно с жена

Идеята на това упражнение е двамата, ти и жената, да уеднаквите и синхронизирате своите битови навици и да имате ОБЩИ семейни навици. Щото ти си имаш едни навици, тя съвсем други – кой къде слага четката за зъби, хавлията за баня що си я сложил тук, а не там, обувките се слагат отляво, а не отдясно, лампата в коридора се угася, а не се оставя да свети, остави прозореца да влиза въздух, а не го затваряй щото тя е свикнала така примерно, що не затвори капака на тоалетната чиния, колко пъти, колко пъти съм ти казвала, че капака се затваря, що гасиш нощната лампа в спалнята като си лягаме вечерта, остави я да свети, аз съм свикнала да свети през цялата нощ, кат се храниш не тракай много с приборите, щото това адски ме дразни, ти досега като си се хранил си гледал мач по ТВ, аз съм свикнала пък да гледам филм (решението – докато заедно се храните по ТВ ще гледаме примерно Дискавъри ) и безброй още примери с различните битови навици на двамата.

Ти Евго си живял сам и твоя дом е територията, която си очертал, маркирал и защитаваш. И ти кат истински Господар на своя замък и Лъв в своето леговище не си бил длъжен да се съобразяваш с когото и каквото и да било. Да ама братле кат заживееш заедно с жена филма вече е съвсем друг както ти казах. Ти си прибран, обичаш реда и всичко да ти е подредено. Ми я си представи че си открил Принцесата – дамата на твоя живот, ти я обичаш и тя теб. Решавате да живеете заедно, ок, тя идва в твоя апартамент. Ок, но и тя досега не е живяла заедно с мъж, винаги е живяла сама или при мама и тати. И…. проблемите ви започват още от първия ден. Щото и тя си има своите навици. Примерно оставя си дрехите по пода на спалнята, чорапи си в различни ъгли на стаята, разхвърля модните списания из целия хол, затваря капака на тоалетната чиния за твой ужас, не раздига от масата приборите, след като се е нахранила, гримовете и червилото на етажерката в банята, дистанционното до ТВ и т.н. Кво правим ?? Териториалните претенции означават обявяване на война

ПС. За дистанционното се водят истински семейни войни и аз зсъм водил такива ,, следа малко ще разкажа кат се наобядваме с мойта и детето

Недей толкова грубо! Съвсем ще го откажеш!



(сигурно това са част от
причините за бум в еднополовите бракове напоследък!) .... /)

[Асо Пика]

По принцип, съм готов да отворя широко вратите на крепостта и да развея бялото знаме.

Иначе, не ви лъжа, т.е. не преувеличавам за мен.

Имам един приятел от Варна, на 45 г., много готин, с професия. Също така е отворен и разкрепостен с жените.

Живее си при мама, мама го гледа добре, същевременно има малък апартамент, където влачи мадами. Не е готов за баща, има си приятелки и му пускат. Не харесва младите мацки под 30 г. и казва, че от нета е много трудно да се намери нормална жена, беше пробвал и с години нищо не излиза.

Което и аз го потвърждавам.

Евго виж ся братле, ти трябва да включиш вече на по- висока предавка и да се забързаш малко, същото съм ти го казвал и кат сме си говорили насаме. Щото ти вече мина 40 лазарника и нямаш много време ако искаш да се задомиш иначе оставаш стар ерген брат. Ама има и нещо друго авер. Ти досега винаги си живял сам, не си живял заедно с жена и ако заживеете заедно ще ти е адски трудно поне в началото.

Абсолютно твърдя че 1 мъж преди да се ожени, трябва да е живял ЗАЕДНО с жената ,, за която смята да се жени, известно време и то най- малко поне 6 месеца или година, например под наем, ако няма собствено жилище. Най- добре е преди се е оженил да е живял с 2 - 3 жени , с които е имал връзка, някъде под наем или в негово жилище, но в никакъв случай не при мама и тати, ОТДЕЛНО от тях, само с жената. Да натрупа един вид опит как се живее съвместно с жена

Идеята на това упражнение е двамата, ти и жената, да уеднаквите и синхронизирате своите битови навици и да имате ОБЩИ семейни навици. Щото ти си имаш едни навици, тя съвсем други – кой къде слага четката за зъби, хавлията за баня що си я сложил тук, а не там, обувките се слагат отляво, а не отдясно, лампата в коридора се угася, а не се оставя да свети, остави прозореца да влиза въздух, а не го затваряй щото тя е свикнала така примерно, що не затвори капака на тоалетната чиния, колко пъти, колко пъти съм ти казвала, че капака се затваря, що гасиш нощната лампа в спалнята като си лягаме вечерта, остави я да свети, аз съм свикнала да свети през цялата нощ, кат се храниш не тракай много с приборите, щото това адски ме дразни, ти досега като си се хранил си гледал мач по ТВ, аз съм свикнала пък да гледам филм (решението – докато заедно се храните по ТВ ще гледаме примерно Дискавъри ) и безброй още примери с различните битови навици на двамата.

Ти Евго си живял сам и твоя дом е територията, която си очертал, маркирал и защитаваш. И ти кат истински Господар на своя замък и Лъв в своето леговище не си бил длъжен да се съобразяваш с когото и каквото и да било. Да ама братле кат заживееш заедно с жена филма вече е съвсем друг както ти казах. Ти си прибран, обичаш реда и всичко да ти е подредено. Ми я си представи че си открил Принцесата – дамата на твоя живот, ти я обичаш и тя теб. Решавате да живеете заедно, ок, тя идва в твоя апартамент. Ок, но и тя досега не е живяла заедно с мъж, винаги е живяла сама или при мама и тати. И…. проблемите ви започват още от първия ден. Щото и тя си има своите навици. Примерно оставя си дрехите по пода на спалнята, чорапи си в различни ъгли на стаята, разхвърля модните списания из целия хол, затваря капака на тоалетната чиния за твой ужас, не раздига от масата приборите, след като се е нахранила, гримовете и червилото на етажерката в банята,, дистанционното до ТВ и така до безкрай. Кво правим?? Териториалните претенции означават обявяване на война

ПС. За дистанционното се водят истински семейни войни и аз съм водил такива ,, следа малко ще разкажа кат се наобядваме с мойта и детето

[безимeн]

Днес се зачетох в една будистка приказка за щастие и много ми заприлича на част от разговора тук. Взирането в двете криви тухли, могат да доведат човек до лудост и да иска да взриви цялата стена(къща)., невиждайки останалите хиляди красиво сложени такива.

" Двете криви тухли


След като купихме земята за манастира през 1983 година, останахме без пукнат грош. Бяхме задлъжнели. В имота нямаше нито една постройка, нито дори навес. Първите няколко седмици спяхме върху стари врати, купени на безценица от един склад за отпадъци; бяхме ги повдигнали върху тухли в четирите края, за да не са на земята. (Дюшеци естествено нямахме, както се очаква от горски монаси.)

Настоятелят получи най-хубавата врата, гладката. Моята имаше голяма нащърбена дупка в средата, където някога бе имало дръжка. За моя радост тя бе махната, но сега в центъра на моето необичайно легло зееше дупка. Шегувах се, че няма да е нужно да ставам, за да ходя до тоалетна! Суровата истина обаче бе, че вятърът минаваше през дупката. През онези първи нощи трудно заспивах.

Бяхме бедни монаси, на които им трябваха постройки. Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да строя: да градя основите, да полагам бетон и да редя тухли, да издигам покрив, да инсталирам водопроводни тръби — абсолютно всичко. Преди да стана монах, се занимавах с теоретична физика; бях преподавател и не бях привикнал на ръчен труд. След няколко години станах доста добър в строителния занаят и дори наричах екипа си „Би Би Си“ (Будистка бригада по строителство). В началото обаче ми беше много трудно.

Да редиш тухли изглежда лесно: плясваш хоросан отдолу, после леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, за да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, за да я изравня, първият край отново щръкваше. Пробвайте и ще разберете за какво говоря.

Като монах, разполагах с огромен запас от търпение и време. Стараех се всяка тухла да е съвършено положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-после завърших първата си тухлена стена, отстъпих назад, за да й се порадвам. И тогава забелязах — о, не! — бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно наредени, а тези двете стояха накриво. Изглеждаха ужасно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.

По това време циментовият хоросан вече се бе втвърдил и не можех да извадя тухлите, затова помолих настоятеля да ми разреши да съборя цялата стена и да започна отново — най-добре направо да я взривя. Бях я оплескал и се чувствах ужасно неловко. Настоятелят беше категоричен: стената остава.

Когато показвах новостроящия се манастир на първите посетители, винаги се опитвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не исках никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването й, развеждах един посетител и той я видя.

— Хубава стена — подхвърли той непринудено.

— Господине — отвърнах изненадано, — да не сте си забравили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли онези две криви тухли, които развалят цялата стена?

Неговият отговор промени изцяло виждането ми за стената, за мен самия и за живота въобще.

— Да, виждам двете криви тухли — потвърди той. — Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.

Стоях като зашеметен. За първи път от месеци виждах другите тухли отделно от двете „сгрешени“. Отгоре, отдолу, отляво и отдясно на тях имаше все прекрасни тухли, съвършени тухли. Нещо повече, съвършените тухли бяха много, много повече от двете, които ми „бодяха“ очите. Досега погледът ми оставаше вперен в моите две грешки — за всичко друго бях сляп. Затова и не исках да поглеждам стената и още по-малко — да я показвам на други. Ето защо исках да я разруша. Сега, когато виждах равните редици тухли, стената вече не изглеждаше толкова лоша — както посетителят бе казал, това бе една „хубава тухлена стена“. Двайсет години по-късно тя все още си е там, а аз дори съм забравил къде точно се намират онези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.

Колко хора слагат край на връзката си или се развеждат, защото виждат в партньора си единствено „двете криви тухли“? Колко от нас изпадат в депресия и дори мислят за самоубийство, защото виждат в себе си само „двете лоши тухли“? Всъщност добрите, съвършените тухли са неимоверно повече — отгоре, отдолу, отляво и отдясно на слабостите, — но понякога не ги забелязваме. Вместо това, погледът ни всеки път се втренчва в грешките. И понеже виждаме само недостатъците, упорито мислим, че освен тях няма нищо друго, и ни се иска да ги унищожим. И за съжаление, понякога наистина разрушаваме една „много хубава стена“.

Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от „сгрешените“. Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме на съжителството с партньор. За адвокатите по бракоразводни дела това е лоша новина, но за вас е добра.

Разказвал съм тази случка много пъти. Веднъж при мен дойде един строител, който ми довери професионална тайна.

— Ние, строителите, винаги допускаме грешки — започна той, — но на клиентите казваме, че това е „белег за оригиналност“, който никоя от къщите наоколо няма. След което им вземаме още няколко хилядарки отгоре!

Така че има вероятност „уникалните характеристики“ на къщата ви да са били първоначално грешки. По същия начин онова, което приемате за грешки и недостатъци в себе си, в своя партнъор или в живота по принцип, може да се превърне в „уникални черти“, които ще обогатят живота ви на този свят — стига да престанете да се вторачвате в тях."

Хубава притча. Отговаря на моята същност. Идентифицирам се с действията на монаха, но не приемам съвети за приложими към всички конкретни случаи.

Не отричам, че в книгите има много приложими, изстрадани истини! Все пак, в конкретния случай - монахът малко ни "мотае"...

Защо? Елементарно е! Стена с 1000 тухли, която се прави за първи път - няма как да има САМО ДВЕ изкривени! Зная, че събитието е обрисувано метафорично, но разсъждавам като човек, който е бил в подобна ситуация 1:1 , като се почне още от спането върху врата...

Значи: един зидар използва няколко помощни средства (в случая - канап, отвес, нивелир,...), с които би ориентирал всички 1000 тухли правилно в равнината, ИЛИ - без помощните средства тая "стена" би почнала да пада още, доста преди полагането на 1000-та тухли...



Не отричам, че примерът е показателен за широката публика!

[tnm]

По-принцип, адвокатите казват, че в 2/3 от разводите, жената е причината.
Ами явно в тебе има положителни заложби и знаеш как да потушаваш .... огъня или дима.

Моите заложби са в резултат от над 250 годишна селекция, включваща в себе си освен генетика, също така нетрадиционно възпитание и подходящо образование. Това е изградило в мен ценностна система, която ми дава възможност да се наслаждавам на живота си.
Наздраве!

[безимeн]

Леле, Пеше!!! Колко си проницателен!
Наздраве!

Че, какво пък толкова се грижи за теб, ако постоянно си хоризонтирана? Щом си така: ти сигурно и да хапваш не обичаш..., не вярвам да ти налива в устата с фуния...

[mia11]

Даммм... Жената е първата ни къща! Редно е да отчитаме това винаги!

..................

Обачееее.,.. Случва се така, че хората се променяме с времето... .(жената, като част от общността - също се променя)

Разбра ли ме? Първата НИ "къща", с която сравняваш жената - БИ трябвало - ИЛИ да не променя своята същност и мислене (не говоря за физическа промяна - тази е неизбежна), ИЛИ - първата ни "къща" би трябвало да рухне (поради годините или някакъв, например - катаклизъм)...

...............,..

АКО се случат неочаквани катаклизми по вина на жената (първата ни "къща") - е, те това може да предизвика прекалено отрицателни емоции....

(зная, че по презумпция всеки защитава пола си)...

Та, всеки да си влачи определеният му (от Съдбата) кръст...

Днес се зачетох в една будистка приказка за щастие и много ми заприлича на част от разговора тук. Взирането в двете криви тухли, могат да доведат човек до лудост и да иска да взриви цялата стена(къща)., невиждайки останалите хиляди красиво сложени такива.

" Двете криви тухли

След като купихме земята за манастира през 1983 година, останахме без пукнат грош. Бяхме задлъжнели. В имота нямаше нито една постройка, нито дори навес. Първите няколко седмици спяхме върху стари врати, купени на безценица от един склад за отпадъци; бяхме ги повдигнали върху тухли в четирите края, за да не са на земята. (Дюшеци естествено нямахме, както се очаква от горски монаси.)

Настоятелят получи най-хубавата врата, гладката. Моята имаше голяма нащърбена дупка в средата, където някога бе имало дръжка. За моя радост тя бе махната, но сега в центъра на моето необичайно легло зееше дупка. Шегувах се, че няма да е нужно да ставам, за да ходя до тоалетна! Суровата истина обаче бе, че вятърът минаваше през дупката. През онези първи нощи трудно заспивах.

Бяхме бедни монаси, на които им трябваха постройки. Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да строя: да градя основите, да полагам бетон и да редя тухли, да издигам покрив, да инсталирам водопроводни тръби — абсолютно всичко. Преди да стана монах, се занимавах с теоретична физика; бях преподавател и не бях привикнал на ръчен труд. След няколко години станах доста добър в строителния занаят и дори наричах екипа си „Би Би Си“ (Будистка бригада по строителство). В началото обаче ми беше много трудно.

Да редиш тухли изглежда лесно: плясваш хоросан отдолу, после леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, за да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, за да я изравня, първият край отново щръкваше. Пробвайте и ще разберете за какво говоря.

Като монах, разполагах с огромен запас от търпение и време. Стараех се всяка тухла да е съвършено положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-после завърших първата си тухлена стена, отстъпих назад, за да й се порадвам. И тогава забелязах — о, не! — бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно наредени, а тези двете стояха накриво. Изглеждаха ужасно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.

По това време циментовият хоросан вече се бе втвърдил и не можех да извадя тухлите, затова помолих настоятеля да ми разреши да съборя цялата стена и да започна отново — най-добре направо да я взривя. Бях я оплескал и се чувствах ужасно неловко. Настоятелят беше категоричен: стената остава.

Когато показвах новостроящия се манастир на първите посетители, винаги се опитвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не исках никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването й, развеждах един посетител и той я видя.

— Хубава стена — подхвърли той непринудено.

— Господине — отвърнах изненадано, — да не сте си забравили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли онези две криви тухли, които развалят цялата стена?

Неговият отговор промени изцяло виждането ми за стената, за мен самия и за живота въобще.

— Да, виждам двете криви тухли — потвърди той. — Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.

Стоях като зашеметен. За първи път от месеци виждах другите тухли отделно от двете „сгрешени“. Отгоре, отдолу, отляво и отдясно на тях имаше все прекрасни тухли, съвършени тухли. Нещо повече, съвършените тухли бяха много, много повече от двете, които ми „бодяха“ очите. Досега погледът ми оставаше вперен в моите две грешки — за всичко друго бях сляп. Затова и не исках да поглеждам стената и още по-малко — да я показвам на други. Ето защо исках да я разруша. Сега, когато виждах равните редици тухли, стената вече не изглеждаше толкова лоша — както посетителят бе казал, това бе една „хубава тухлена стена“. Двайсет години по-късно тя все още си е там, а аз дори съм забравил къде точно се намират онези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.

Колко хора слагат край на връзката си или се развеждат, защото виждат в партньора си единствено „двете криви тухли“? Колко от нас изпадат в депресия и дори мислят за самоубийство, защото виждат в себе си само „двете лоши тухли“? Всъщност добрите, съвършените тухли са неимоверно повече — отгоре, отдолу, отляво и отдясно на слабостите, — но понякога не ги забелязваме. Вместо това, погледът ни всеки път се втренчва в грешките. И понеже виждаме само недостатъците, упорито мислим, че освен тях няма нищо друго, и ни се иска да ги унищожим. И за съжаление, понякога наистина разрушаваме една „много хубава стена“.

Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от „сгрешените“. Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме на съжителството с партньор. За адвокатите по бракоразводни дела това е лоша новина, но за вас е добра.

Разказвал съм тази случка много пъти. Веднъж при мен дойде един строител, който ми довери професионална тайна.

— Ние, строителите, винаги допускаме грешки — започна той, — но на клиентите казваме, че това е „белег за оригиналност“, който никоя от къщите наоколо няма. След което им вземаме още няколко хилядарки отгоре!

Така че има вероятност „уникалните характеристики“ на къщата ви да са били първоначално грешки. По същия начин онова, което приемате за грешки и недостатъци в себе си, в своя партнъор или в живота по принцип, може да се превърне в „уникални черти“, които ще обогатят живота ви на този свят — стига да престанете да се вторачвате в тях."

[безимeн]

Нека да разясня:

жените в нета са само по писането, но не и по действието. Често са комплексирани, качват стари снимки. Може да чатите 1-2 години и нищо да не стане. Има и много платени. Нали сте чували историите за булките от Инетрнет, който искат да им се направи превод, за да отидат при чужденец или българин в чужбина, с цел женитба. Но като дойдат парите и блокират мъжа отсреща. И после ги разследват за измами,

След разяснението ми светнА..., ама пак не съм сигурен, че дамите, извън нета са по-НЕкомплексирани, че си падат повече "по действието", че може да сте 1-2 години заедно - и пак "нищо да не стане" (освен ако това не е голямата цел: да си ги менкаме като носни кърпички!)...

!)

[tnm]

Намерила си ти един добър мъж който се грижи за тебе.

Леле, Пеше!!! Колко си проницателен!
Наздраве!