Първоначално изпратено от pinoccio
Разгледай мнение
Миналата зима, в Южен парк една катерица тръгна към мен в снега. Спрях се, а тя продължи да приближава... Много любопитен, изчаках, за да видя до къде ще стигне...
Първо се качи върху чепика ми, а после почна да се катери върху левият ми крак... Над коляното спря. Извадих бавно камерата от джоба си и направих няколко снимки...
Тогава се сетих, че жУотинката е гладна... Извадих от раницата си кифлички с. кашкавал, отчупих и й дадох... Това, гладното - слезе и ядеше близо до мен... Наложи се да й дам още една цяла кифличка, но се чудех дали пък няма да се задави... Зная ли! Това, малкото - грабна кифличката и тръгна към близкото дърво, от което беше слязло... След малко изчезна в короната на дървото.
Извод: когато гониш нещо, обикновено то бяга по-бързо от теб... страх и инстинкт за самосъхранение... Не, че катеричките стават за ядене (освен за котките) но пък те откъде да знаят това?
Ноктите им са извити и тънки като игли...

Коментар