Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[Evgo]

Евго, ти как си представяш семейния живот, брат?
Имаш жилище, имаш вила и кола (не е задължително да е Тесла), готин си, можеш да готвиш переш и чистиш, и имаш прилични доходи да издържаш семейство.
Жена ти трябва да работи, да е готина и да не е оръфана, трябва да ти роди дете, да го гледа (и теб покрай него), да се възхищава на къщата ти, нищо да не пипа по подредбата в нея, да има много сех, и така. Да не чати из форуми и да не си търси тъпкачи да ти кръшка, докато ти си на работа.
Това са все едно чета длъжностни характеристики за работно място на пълно работно време някъде. Постановката омръзва до смърт и на двамата след макс 2 години.
Какво интересно можеш да й предложиш ти, за да не умре съвсем връзката и всеки да си хване пътя, и какво интересно може да ти предложи на теб тя, за да не се случи същото при теб?

Виждам, че си ме разбрал на 100%.

Ще ходим на екскурзии, ще ходим на кино, ще ходим на мол, ще отворя хазната и ще харчим,

[pinoccio]

Изобщо не беше нова, втора употреба беше, Тесла модел S. Още се чудя как плати за нея такава огромна сума пари. А тази кола изобщо не ми харесваше, нито отвън, нито отвътре като интериор. Единствено ме кефеше супер ускорението от място, но все пак шофьорите не са състезатели от Формула 1. Карала съм я няколко пъти.

Кефело те е ускорението, защото те е возила като тролей. Аз също много обичам да се возя в тролеите от градския транспорт, защото притварям очи и си представям таблото на Тесла. Усещането е същото, но съществува риск да подминеш спирката си, ако се оставиш прекомерно на въображението. Неприятни са контрольорите, които нахълтват като варвари в сладкия ти сън и ти събличат и пижамата под канадката, ако не отвориш навреме очи.

[Kildirim_Bei]

Евго, ти как си представяш семейния живот, брат?
Имаш жилище, имаш вила и кола (не е задължително да е Тесла), готин си, можеш да готвиш переш и чистиш, и имаш прилични доходи да издържаш семейство.
Жена ти трябва да работи, да е готина и да не е оръфана, трябва да ти роди дете, да го гледа (и теб покрай него), да се възхищава на къщата ти, нищо да не пипа по подредбата в нея, да има много сех, и така. Да не чати из форуми и да не си търси тъпкачи да ти кръшка, докато ти си на работа.
Това са все едно чета длъжностни характеристики за работно място на пълно работно време някъде. Постановката омръзва до смърт и на двамата след макс 2 години.
Какво интересно можеш да й предложиш ти, за да не умре съвсем връзката и всеки да си хване пътя, и какво интересно може да ти предложи на теб тя, за да не се случи същото при теб?

[tani1992]

Теслата е била новичка и той много се е грижел за нея?



Знам, че българката е много докачлива и претенциозна. И думите извън контекст ги тълкува както си иска. И от нищо прави проблем.

Нямам предвид теб.

По принцип знам как да се държа и имам много приятелки за кафе и за обяд, без да имаме любовни отношения. И лелите също много ме харесват в реалния живот.

Не планирам да купувам електрическа кола, защото са много скъпи.

Изобщо не беше нова, втора употреба беше, Тесла модел S. Още се чудя как плати за нея такава огромна сума пари. А тази кола изобщо не ми харесваше, нито отвън, нито отвътре като интериор. Единствено ме кефеше супер ускорението от място, но все пак шофьорите не са състезатели от Формула 1. Карала съм я няколко пъти.

[Evgo]

Но ако тези твой условия ги кажеш на жената, с която смяташ да имаш връзка, бъди сигурен, че тя ще остане безкрайно разочарована. Запомни това от кака си Сега говорим за теб, за мен ще говорим .... някой друг път. А моите условия са доста повече от твоите, повярвай ми. Даже прибавих в списъка и още едно. Бъдещият да няма автомобил Тесла, всъщност да няма никаква електрическа кола, да си има от нормалните коли някаква. До гуша ми беше дошло от Тесла-та на бившия, не се издържаше повече. Беше ми писнало, казах му да живее с Теслата си, с нея да спи и изобщо да прави каквото си иска с нея. И се изнесох.

Теслата е била новичка и той много се е грижел за нея?



Знам, че българката е много докачлива и претенциозна. И думите извън контекст ги тълкува както си иска. И от нищо прави проблем.

Нямам предвид теб.

По принцип знам как да се държа и имам много приятелки за кафе и за обяд, без да имаме любовни отношения. И лелите също много ме харесват в реалния живот.

Не планирам да купувам електрическа кола, защото са много скъпи.

[Selena]

Но ако тези твой условия ги кажеш на жената, с която смяташ да имаш връзка, бъди сигурен, че тя ще остане безкрайно разочарована. Запомни това от кака си Сега говорим за теб, за мен ще говорим .... някой друг път. А моите условия са доста повече от твоите, повярвай ми. Даже прибавих в списъка и още едно. Бъдещият да няма автомобил Тесла, всъщност да няма никаква електрическа кола, да си има от нормалните коли някаква. До гуша ми беше дошло от Тесла-та на бившия, не се издържаше повече. Беше ми писнало, казах му да живее с Теслата си, с нея да спи и изобщо да прави каквото си иска с нея. И се изнесох.

До Хърватска ли ходеше да я зарежда?

[tani1992]

Замислял съм се естествено.

Има решение за всеки проблем.

А твоите условия към мъжете какви са?

Поздрави

Но ако тези твой условия ги кажеш на жената, с която смяташ да имаш връзка, бъди сигурен, че тя ще остане безкрайно разочарована. Запомни това от кака си Сега говорим за теб, за мен ще говорим .... някой друг път. А моите условия са доста повече от твоите, повярвай ми. Даже прибавих в списъка и още едно. Бъдещият да няма автомобил Тесла, всъщност да няма никаква електрическа кола, да си има от нормалните коли някаква. До гуша ми беше дошло от Тесла-та на бившия, не се издържаше повече. Беше ми писнало, казах му да живее с Теслата си, с нея да спи и изобщо да прави каквото си иска с нея. И се изнесох.

[Kiro]

Евго, въпроса с раждането е лесно решим..КОГАТО РЕШИШ , ЧЕ Е ТЯ, ЗАБРЕМЕНЯВА И ТОГАВА СЕ ЖЕНИШ.. С излагането е много субективно, все някой от двамата ще излага другия в някои ситуации..ДАЖЕ ДЕЦАТА ПОНЯГОГА СМЯТАТ, ЧЕ РОДИТЕЛИТЕ ИМ ГИ ИЗЛАГАТ..

[Evgo]

Добро утро на всички
Значи на тези условия, Евго, трябва да отговаря една жена, за да я вземеш. Странни условия! Ами ако тази жена не може да ражда, какво ще направиш? Ще скъсаш с нея, ще я зарежеш или ако имате сключен брак ще се разведеш с нея? Как може да си сигурен, че тази жена ще може да ражда? Откъде си сигурен? А за второто условие замислял ли си се, че и тази жена може да има същото условие: ти да не я излагаш. С твоето поведение, с начина, по който говориш, с начина, по който се държиш с нея пред нейните приятелки или вашите общи приятели.

Замислял съм се естествено.

Има решение за всеки проблем.

А твоите условия към мъжете какви са?

Поздрави

[tani1992]

Простееш.

Изобщо не си права: търся жена, която да отговаря на 2 условия:

1) да ражда и 2) да не ме излага.

Всичко друго е бош лав работа. ОК?

Добро утро на всички
Значи на тези условия, Евго, трябва да отговаря една жена, за да я вземеш. Странни условия! Ами ако тази жена не може да ражда, какво ще направиш? Ще скъсаш с нея, ще я зарежеш или ако имате сключен брак ще се разведеш с нея? Как може да си сигурен, че тази жена ще може да ражда? Откъде си сигурен? А за второто условие замислял ли си се, че и тази жена може да има същото условие: ти да не я излагаш. С твоето поведение, с начина, по който говориш, с начина, по който се държиш с нея пред нейните приятелки или вашите общи приятели.

[Evgo]

Евго няма как да прекъсне своята мисъл...

С всеки изминал ден той започва да предизвиква-, да води- и да печели все по-уверено битките, в които отстоява своите - идентичност и колорит.

Много интересен е похватът, който Евго използва като автор, за да охарактеризира главният герой, т.е. - самия себе си. Главният герой, на пук на всички природни закони, с всеки следващ ден от своя живот - става все по-млад, по-свеж, по-красив и висок. "Мачо!" - въздишат дамите, когато го срещнат по улиците - и лигите им почват да текат, а в погледите им се четат страст и сласт... Всяка от тях, с лошо прикрито желание - нетърпеливо шепти: "Ела и ме вземи! Твоя съм!"..., но Евго е непоколебим:

- Не ставаш, маце! Махни се от пътя ми и не закривай Слънцето, което ме конкурира! С моята красота, точно аз съм, който помагам на Слънцето, за да блести повече на небосклона!...

Ако някой опита да пробута на Евго някаква своя частна "истина", с която да засегне честта на главния герой, той получава светкавичен отпор и вечно презрение!

Ако жена опита да се противопостави на красивият момък, в същият миг дамата получава презрителното прозвище "лелка" и това е краят на всякакви дипломатични отношения с дамата, дръзнала да го обиди, дори тя - самата - да е имала неблагоразумието да се роди на тоя свят по-късно от Евго... Няма прошка от Евго към ония, които не споделят възгледите му за ролята на мъжа в Живота!

Да не забравяме, че естественият начин за отчитането на Евговата възраст е чрез изваждането на една година от момента, след който той е навършил 40-те... Така, на Евго му предстои да се колебае между 40 и 20… т.е. - в следващите 20 години той ще се доближи максимално до оптималната възраст на студентите, когато трябва да бъде и най-активен спрямо младите дами (неродени моми...)...

УВерен съм, че това ще бъде продължението на сагата.

Оффф

Ако продължаваш така, ще спра да пиша в темата.

Нищо не си измислям и това, което съм ви споделил, е истина. Сигурен съм, че val/she e 35 г. или над 40г. Ако ще и на 50 г да е, все ми е тая.

Повече ме издразни стила й, нахален, просташки, кой знае какъв орунгел е и какъв смотаняк е мъжа й, тръгнала с мен да се занимава. И то за втори път.

Наистина ще спра да коментирам българските жени и как минават срещите ми,

Ванга казва, че ще дойде време на морален разпад, че няма да има стабилни връзки, че хората ще мислят само за плътското и за изгодата си, че няма да има хармонични бракове и че ще го правят дори на публични места. Sad. but true.

[безимeн]

Склонен съм да мисля, че Евго е живият класик на темата. Поддържа сюжетна линия, от която не се отклонява и ще я добута до последната страница. За нас ще остане, че сме чели на живо подобен литературен труд, в който също сме герои. Героите в книгите не осъзнават, че са герои - тях ги извайва авторът. Тук ние сами изявяваме себе си, докато авторът кърка оттатък във виртуалната кръчма. Това е нов жанр, роден от новите технологии. Разказвачите ще изчезнат, а с тях и книгите, които само събират прах и са заключили героите между страниците си, осъдени на астматичен пристъп. Ние играем на живо, а модераторът бърше след нас. Така ставаме като изкуството на Кристо, който си прибира чадърите - няма и помен от случилото се. Това е нашият нов свят, от който никой няма да има спомени. Всичко е сега и трябва да помогнем на Евго да не прекъсне мисълта си.

Евго няма как да прекъсне своята мисъл...

С всеки изминал ден той започва да предизвиква-, да води- и да печели все по-уверено битките, в които отстоява своите - идентичност и колорит.

Много интересен е похватът, който Евго използва като автор, за да охарактеризира главният герой, т.е. - самия себе си. Главният герой, на пук на всички природни закони, с всеки следващ ден от своя живот - става все по-млад, по-свеж, по-красив и висок. "Мачо!" - въздишат дамите, когато го срещнат по улиците - и лигите им почват да текат, а в погледите им се четат страст и сласт... Всяка от тях, с лошо прикрито желание - нетърпеливо шепти: "Ела и ме вземи! Твоя съм!"..., но Евго е непоколебим:

- Не ставаш, маце! Махни се от пътя ми и не закривай Слънцето, което ме конкурира! С моята красота, точно аз съм, който помагам на Слънцето, за да блести повече на небосклона!...

Ако някой опита да пробута на Евго някаква своя частна "истина", с която да засегне честта на главния герой, той получава светкавичен отпор и вечно презрение!

Ако жена опита да се противопостави на красивият момък, в същият миг дамата получава презрителното прозвище "лелка" и това е краят на всякакви дипломатични отношения с дамата, дръзнала да го обиди, дори тя - самата - да е имала неблагоразумието да се роди на тоя свят по-късно от Евго... Няма прошка от Евго към ония, които не споделят възгледите му за ролята на мъжа в Живота!

Да не забравяме, че естественият начин за отчитането на Евговата възраст е чрез изваждането на една година от момента, след който той е навършил 40-те... Така, на Евго му предстои да се колебае между 40 и 20… т.е. - в следващите 20 години той ще се доближи максимално до оптималната възраст на студентите, когато трябва да бъде и най-активен спрямо младите дами (неродени моми...)...

УВерен съм, че това ще бъде продължението на сагата.

[Kildirim_Bei]

Ако някой го е изтървал в Бисерите и вицовете, мисля че и тук му е мястото

ИЗ „БИОГРАФИЯТА НА ЕДИН НИКОМУ НЕИЗВЕСТЕН КРУМ“
Гаджета преди и сега.
1991 г.
Излизам днес пред блока и гледам Надето. Беше ми интересна защото разбираше белота, разказваше яки вицове и вече беше пропушила. Разхубавила се е. Двама от моите приятели вече имаха гаджета с които се натискаха вечер по пейките. Моят най-близък контакт с жена беше от един метър. Толкова ни делеше с Надето като седнем един срещу друг на карти. Гледам я сега – моя противоположност. Има хубави крака, растат и гърди, мие си очите и си реше косата. Ин и Ян. Дали пък няма да ми стане гадже? И как по дяволите се става гадже? Това бяха въпроси със вселенска неизвестност. Реших, че трябва да издебна удобен момент и да и кажа, че я харесвам, след което направо да си я питам иска ли да сме гаджета. Друго не ми хрумна. Добър план, но труден за реализация. Близначките Женя и Мими вечно бяха с нея и шепнеха нещо в ухото. Трите приличаха на вещерски съвет, който вземаше решения кой да живее и кой да бъде омагьосан от зли сили. Дадох един лев на Весо съседа и го помолих да ги вземе ида им купи по една вафла. Отне му малко време да измисли защо кани само тях. Не разбрах точно как, но се справи. Щом тръгнаха настъпи часът за действие. Надето седеше сама на една пейка. Приближих се аз, а тя взе, че погледна към мен. Спрях. Наведох се и взех да си оправям връзката на обувката. Погледнах. Още ме зяпа. К‘во иска сега? Да умра от вълнение? Не знам колко време съм си връзвал обувката, но накрая тя стана, приближи се и попита:
- Какво правиш с тая връзка?
- Ми завързвам я, - викам аз.
- Струва ми се, че искаш да ми кажеш нещо?
Как ме усети тая! Ще излезе, че има повече опит с мъжете, отколкото предполагам.
- Аз? Нееее!
- Така ли? Аз пък друго си мислех. Хайде, казвай! – настоя тя.
- Добре! Колко ти е часа? – ловко се измъкнах от ситуацията.
- Моля? – Надето мигаше с клепки.
- Часът! – повтарям. Колко ти е часът?
- Круме! Ти да не ме харесваш? – изстреля тя.
- Аз? Тебе? Нееее! – изстрелях без да се замислям.
- Тогава защо Весо дойде тук и каза че си му дал един лев и си го помолил да отиде за вафли с близначките? Те за какво са му? Да му носят торбите ли?
Хвана ме. Тоя Весо може ли да е толкова тъп! Да провали гениалния ми план по такъв елементарен начин!
- Ами откъде да го знам тоя какви ги дрънка! – правя се на ни лук ял, ни лук мирисал.
- Круме! – усетих някаква заплаха в тона и.
- Ми...аз....то...май те харесвам, ама нищо особено де, не съм много сигурен. – взех да мънкам.
- И аз те харесвам Круме! – стреля по мен Надето!
Ха! Ми така кажи, бе! Какво облекчение! Все едно бях преместил Стара планина. То не било толкова трудно. Ама какво следва после?
- Еми, браво. – казах. - Това е хубаво.
- Не! – каза тя. Това е хубаво, - добави после, прближи се, целуна ме за една десета от секундата по устата и седна обратно на пейката.- Ела, седни до мен!
Седнах до нея, хванахме се за ръце. Когато Весо и близначките се върнаха, вече бяхме гаджета. Лесна работа.
2021г.
Появява се съобщение в месинджъра на четиринайсе годишната ми дъщеря. Непознат. Снимката му е стилизиран образ на Сатаната насред казаните в преизподнята.
- Zdr. Ko pr?
- Познаваме ли се?
- Men si4ki me zn.
- Аз не те познавам.
- Znae6 me, ne se li se6t?
- Може ли да пишеш нормално?
- Ko?
- Какво.
- Ko kakwo?
- Казва се „какво“.
- Koe?
- Забрави. Какво искаш?
- Durp. li narg?
- Какво?
- Nargile we, pu6i6 li nargle.
- Не. И не пиша с непознати.
- Lol. Az sum ma, Spas ot 6esnaisto..
- Кой?
- Naj-got. sedmoklasnik w 6esnajsto, koj. Isk da dwijim? Kanq ten a na fleima da pu6 narg.
- Не.
- Ko ne? Ne me zn. Ili nqaa dojde6?
- И двете.
- E, moa li da si tolko zalupena?
- Такава ли съм?
- 100 pro!
- Щом казваш.Чао.
- Аre. Pomisli. Po princip momi4etata mnoo dvijat s mene.
Настава пауза. Разкарала го е. След 2 минути:
- Glej sq. Fanal sym bas s Gopeto i Lajnoto, 4e 6e si mi gaze.
- Изчезвай.
- Ok. Ako isk. Samo za 1 d. da zema basa. 6e po4erpq ne6to.
- Изчезни преди да съм те блокирала.
- Kwo ti staa ma. Za mnoo got. li se ima6, a?
- …………..
- Mnoo stanahte vazni u wa6to daskalo. Wsi4ki momi4 si padat po men, qsno li ti e? Ma ti qwno si mnoo smot. Are, ne mi trqa6. Kifla.
Дъщерята ми показва разговора и пита – Добре де, вие как си хващахте гаджета по твое време? Е, как, - отговарям, - завързвахме си обувките. Но с отношение. Не знам дали ме разбра.

[Kildirim_Bei]

Това е нов жанр, роден от новите технологии. Разказвачите ще изчезнат, а с тях и книгите, които само събират прах и са заключили героите между страниците си, осъдени на астматичен пристъп. Ние играем на живо, а модераторът бърше след нас. Така ставаме като изкуството на Кристо, който си прибира чадърите - няма и помен от случилото се. Това е нашият нов свят, от който никой няма да има спомени. Всичко е сега и трябва да помогнем на Евго да не прекъсне мисълта си.

Бъркаш, разказвачите ще изчезнат, но книгите ще останат, докато на някой сисадмин не му писне някой ден, и ги затрие от сървъра Наздраве за разказвачите

[pinoccio]

Няма значение. Инат + претенции е рецепта за оставане сам. Без значение дали е мъж или жена
Познавам една, около 34-5 годишна, всичко си има, добре изглежда, има хубава работа, абе все едно Евго, ама жена изкарала една трагична връзка 7 години + развален годеж за капак, засичаме се в едно любимо квартално заведение, приятели ходим там и е ставал лаф кво-що. Еми сега си е навила на пръста, че търси пич дето има повече от нея и ще я глези тотал нон-стоп, ама гледам 4 години не го е намерила още. Като на Евго работата.

Склонен съм да мисля, че Евго е живият класик на темата. Поддържа сюжетна линия, от която не се отклонява и ще я добута до последната страница. За нас ще остане, че сме чели на живо подобен литературен труд, в който също сме герои. Героите в книгите не осъзнават, че са герои - тях ги извайва авторът. Тук ние сами изявяваме себе си, докато авторът кърка оттатък във виртуалната кръчма. Това е нов жанр, роден от новите технологии. Разказвачите ще изчезнат, а с тях и книгите, които само събират прах и са заключили героите между страниците си, осъдени на астматичен пристъп. Ние играем на живо, а модераторът бърше след нас. Така ставаме като изкуството на Кристо, който си прибира чадърите - няма и помен от случилото се. Това е нашият нов свят, от който никой няма да има спомени. Всичко е сега и трябва да помогнем на Евго да не прекъсне мисълта си.