Първоначално изпратено от SKP
Разгледай мнение
но има вселенски закон, който гласи- позволи си да бъдеш себе си и на другите да бъдат други!
Така че, няма нищо чудно един човек, влизайки в една жълто боядисана стая, да възкликне, колко му харесва,защото е красива, а друг да измърмори с досада, че е толкова грозна и, че би го осакатило присъствието на жълтия цвят.
Всеки, където и да иде, носи себе си там и в тази връзка има една източна притча, доста показателна, но не настоявам да ти хареса:
"Пред портите на един град седял старец и кротко си гледал наоколо.
Минал странник, спрял пред стареца и го запитал:
- Добра среща, старче! Я ми кажи, какви са хората в този град? Искам да се заселя някъде.
- Добре заварил, сине! – отвърнал старецът. – А какви бяха хората там, откъдето ти идваш?
- О, бяха много лоши хора! Завистливи, мързеливи, отмъстителни и глупави! – отвърнал странникът.
- И в този град са същите, синко, и в този град са такива! – казал старецът.
А странникът не влязъл в града и продължил по пътя.
Минало не минало много време, пред стареца спрял втори странник. Отново се обърнал към възрастния човек:
- Добра стига, дядо! Какви са хората в този град? Искам да се заселя някъде, и търся къде да бъде.
-Дал ти Бог добро, сине! А какви бяха хората там, откъдето идваш?
- Прекрасни хора бяха, старче! Добри, всеотдайни, отзивчиви, работливи…
- И тук са такива, синко! И тук са такива! – прекъснал го старецът.
Странникът, доволен, влязъл в града"
Коментар