От днеска историята
Имах среща с 1 авер, който ще ми води клиент , иска да си купи едни неща от мен. Ок, среща в 1 снобарско заведение в центъра. Мразя ги тоя тип кръчми, снобарски са и не ми и готино там. Не моя начи да разбера българина, в офиса говори за кръчми, в кръчмите говори за работа. Ето и аз съм в кафене и ще правя бизнес.
Сядам отвън, пуша, докато чакам моя щото той винаги закъснява. Сервитьорката с профил на хрътка ми донесе кафето, държеше чашата с такава тържественост все едно носеше Светия граал. Музиката отврат, режещ гангстерски хип-хоп , поне не беше усилена. Зяпах телефона, омръзна ми, заиграх се тънко с сервитьорката, направих й моя коронен номер, правя го от 20 год и винаги върви…. От чашата с кафето леко отсипах 3 -4 капки кафе в чинийката, викам я, казвам й виж чашката пробита и кафето изтича, оная се шашка, гледа, зяпа тъпо, вдига чашката и зацепва че я гъбаркам. Усмихна се, бъзикаш се с мене ми вика …. предизвикателно палав поглед в очите .... похотлив поглед…. Ах, що съм женен !!!
Моя още го няма…..
Започвам да оглеждам хората около мен по масите тип сепарета. Срещу мен седят двойка мъж и жена. Той прехвърлил шейсетте. Приличаше ми на застаряващ фермер, широко чело, тясна брадичка, дълъг плосък нос. Имаше хрема и често се секнеше, леко кашляше може и корона вируса да е пипнал. Тя бе дълго подобно на върлина същество с воднисти очи и загоряло от морето лице. Тя на около 50 + години, онова което я спасяваше от нещастието да бъде напълно грозна жена беше именно морския тен на лицето й.
На съседната маса паркирана млада двойка. Висок миловиден оформен самец, някаква закъсняла момчешкост в линиите. Ранимо момче, синче на самотна тревожно-деспотична майка, синче, което с всички сили се е старало да бъде добро, възпитано и примерно и ето, днес резултата – проспериращ и перспективен члад бизнесмен. Срещу него седи опърлена и изпечена от слънцето пустинна мишка, пъргава и жилава, младолика с тяло, поръсено с индийско орехче, намазано с масло от канела и пчелен мед. Косата й подстригана късо на цвят прошарено русокестеняво, прическа с която изглежда като хлапачка. По нея лъщяха пръстени, гривни, колие и златни обеци, очите й бяха сякаш кафеви, малки и хитри. Пустинният мишок доколкото чух имала онлайн магазин, оплакваше се че търговията закуцала яко покрай вируса … всичко съсипаха …..
На друга маса отстрани виждам компания от пичове, трима грубовати здравеняци с квадратни лица и белези от стари рани, обикалям с поглед лицата им. Сурови, студени, безчувствени лица. Лица на хищници. На лицата им бе изписана някаква лисича алчност.
Влязоха 2 супер мацки, лъскави и бляскави жени, браво… адски модно облечени, наточени, подострени, напудрени, изглеждаха бая разглезени, нацупени, суетни, театрални. Пеперудки на суетата, които се упражняваха в изкуството да прелъстяват мъжете. С тях двама пича изпаднали в телешки възторг, надървени, вървяха подир тех като псалтове след богини, единият така се въртеше около тях сякаш плъх се беше вмъкнал в панталоните му и се опитваше да му прегризе топките. Седнаха на 1 маса очевидно резерве ама разбира се че е резерве … фрешове, кафета, сокове …. Мацките зяпаха с безизразни тъпи гипсови лица телефоните си. Гледаха с безстрастната сериозност на мумия и почти не говореха с мъжете. Прекалено арогантни, прекалено надути, безсърдечни, безчовечни …..
В 1 момент при тях дойдоха още 1 мацка с нейното гадже, с некъв тип с циментово безцветно, безизразно лице, неподвижно като маска и той надут кат пуяк, въртеше си яростно ключовете за колата в ръцете си, сигурно кара некой изродски джип или Майбах и се ядосва че не мое да го вкара в кафенето. Най-впечатляващото в гаджето естествено бяха гърдите й. Естествено силиконови. Разбира се. Изумителен бюст. Фантазия за очите. Ебаси циците…. Какво означава едно красиво тяло? Блудкава празна виртуозност. То само е празна черупка. Душата. Къде е душата? Само тя има значение.
Пия си аз кафето значи, оглеждам се за моя и гледам на мацката стърчи й етикета на полата, че и на блузката етикета се подава. Глеам и не моа да повервам и си викам : Горкото гадже, издокарала се па забравила етикетите да махне. После стоплям, да бе, това е новата мода. То нали трябва да се види, че е марково затова й стърчат етикетите. Бахти простотията.
Най- после моя идва с клиентите, с 2 бизнесдами на неопределена възраст 60 + отгоре ., с тях мъжа на едната, двете се оказват сестри. Кожата им беше студена като мършите, които висяха на куки в месарниците. Едната жена която основно се интересуваше от моите неща беше с овче лице, нос като кука, едра дебела жена, с грижливо сплетена посивяла коса, с вид на изглупяла клюкарка. Стана ясно, че е собственичка на верига от магазини из цялата страна, 30 на брой. Богата жена. На висок тон се хвалеше че по коледа ще открие новия си магазин в еди-кой си град, еди-кой си по ред въпреки пандемията, ма ква пандемия бе !?!?. Щеше да се пръсне от гордост. Досадна женица. Думите й нямаха изчерпване, доволно ръкомахаше с ръце, жестикулираше за по-нагледно. Това ми приличаше на репетиция за Деня на Страшния съд. На тази нещо й се беше раздрънкала куфалницата. Празнословни дрън - дрън - дрънкъници. Но в очите й имаше някаква кухота, змийска хладина, гледаха те втренчено, бяха студени и неподвижни като очи на дъждовник.
Сестра й с 15 пластични операции неспособна да спре да се усмихва заради лифтинга мълчеше през цялото време, то и кво да каже кат в речника й няма други думи освен „money, yes, no, fuck me, ooooh " Единствено мъжа с тях се държеше съвсем нормално и беше видимо притеснен от поведението на жена си. Съжалих го. Говорихме и обсъждахме нещата около 1 час. По това време заведението се напълни с народ и тарапана, чак вътре насядаха.
По едно време отидох до клозета извинете в тоалетната да източа бойлера. Минах покрай бара , там хора, седяха неподвижно човекообразни същества с втренчено ококорени очи. Восъчни изображения на девианти от човешки произход. Дали са живи хора или препарирани експонати беше трудно да определя, подминах ги и влязох в тоалетната.Там констатирах наличието на значителен брой барбита натокани по default, по- точно 4 нарисувани куклички с подпухнали очи, явно снощи са купонясвали здраво. Какъв бе шокът ми като установих, че въпросната популация е там не за да пикае или дори да си оправи грима. Просто се бяха подредили в тясното фоайе на тоалетната и стояха, стояха без да мърдат и се оглеждаха с празен поглед, преживяйки. Ебати не е истина. Та те сигурно си мислят, че Умберто Еко е новият диктатор на италианската мода ?!
Всичко приличаше като последното действие на евтина банална пиеса, която започва с наркомани, серийни убийци и проститутки и свършва с полезни медицински съвети. Не достигаше въздух, атмосферата бе снобска, напарфюмирана, болезнена. Всичко беше толкова гадно че приличаше на гигантска втвърдена пръдня. Направих си търговията и си тръгнах потресен.
Благодаря на Бога берекет изкарах някои и друг лев. В колата изпуших 1 цигара, отидох до апартамента да взема някои неща на детето и жената и се прибрах при семейството ми в къщата ни на село. Домошар съм и ми е най- добре в селската къща. Работих по двора 2 часа и се занимавах с земята и ми ми стана гот и леко на душата. Рекох да разкажа всичко.
Край на историята
П.С. Извинявайте ако ви отегчих
Имах среща с 1 авер, който ще ми води клиент , иска да си купи едни неща от мен. Ок, среща в 1 снобарско заведение в центъра. Мразя ги тоя тип кръчми, снобарски са и не ми и готино там. Не моя начи да разбера българина, в офиса говори за кръчми, в кръчмите говори за работа. Ето и аз съм в кафене и ще правя бизнес.
Сядам отвън, пуша, докато чакам моя щото той винаги закъснява. Сервитьорката с профил на хрътка ми донесе кафето, държеше чашата с такава тържественост все едно носеше Светия граал. Музиката отврат, режещ гангстерски хип-хоп , поне не беше усилена. Зяпах телефона, омръзна ми, заиграх се тънко с сервитьорката, направих й моя коронен номер, правя го от 20 год и винаги върви…. От чашата с кафето леко отсипах 3 -4 капки кафе в чинийката, викам я, казвам й виж чашката пробита и кафето изтича, оная се шашка, гледа, зяпа тъпо, вдига чашката и зацепва че я гъбаркам. Усмихна се, бъзикаш се с мене ми вика …. предизвикателно палав поглед в очите .... похотлив поглед…. Ах, що съм женен !!!
Моя още го няма…..
Започвам да оглеждам хората около мен по масите тип сепарета. Срещу мен седят двойка мъж и жена. Той прехвърлил шейсетте. Приличаше ми на застаряващ фермер, широко чело, тясна брадичка, дълъг плосък нос. Имаше хрема и често се секнеше, леко кашляше може и корона вируса да е пипнал. Тя бе дълго подобно на върлина същество с воднисти очи и загоряло от морето лице. Тя на около 50 + години, онова което я спасяваше от нещастието да бъде напълно грозна жена беше именно морския тен на лицето й.
На съседната маса паркирана млада двойка. Висок миловиден оформен самец, някаква закъсняла момчешкост в линиите. Ранимо момче, синче на самотна тревожно-деспотична майка, синче, което с всички сили се е старало да бъде добро, възпитано и примерно и ето, днес резултата – проспериращ и перспективен члад бизнесмен. Срещу него седи опърлена и изпечена от слънцето пустинна мишка, пъргава и жилава, младолика с тяло, поръсено с индийско орехче, намазано с масло от канела и пчелен мед. Косата й подстригана късо на цвят прошарено русокестеняво, прическа с която изглежда като хлапачка. По нея лъщяха пръстени, гривни, колие и златни обеци, очите й бяха сякаш кафеви, малки и хитри. Пустинният мишок доколкото чух имала онлайн магазин, оплакваше се че търговията закуцала яко покрай вируса … всичко съсипаха …..
На друга маса отстрани виждам компания от пичове, трима грубовати здравеняци с квадратни лица и белези от стари рани, обикалям с поглед лицата им. Сурови, студени, безчувствени лица. Лица на хищници. На лицата им бе изписана някаква лисича алчност.
Влязоха 2 супер мацки, лъскави и бляскави жени, браво… адски модно облечени, наточени, подострени, напудрени, изглеждаха бая разглезени, нацупени, суетни, театрални. Пеперудки на суетата, които се упражняваха в изкуството да прелъстяват мъжете. С тях двама пича изпаднали в телешки възторг, надървени, вървяха подир тех като псалтове след богини, единият така се въртеше около тях сякаш плъх се беше вмъкнал в панталоните му и се опитваше да му прегризе топките. Седнаха на 1 маса очевидно резерве ама разбира се че е резерве … фрешове, кафета, сокове …. Мацките зяпаха с безизразни тъпи гипсови лица телефоните си. Гледаха с безстрастната сериозност на мумия и почти не говореха с мъжете. Прекалено арогантни, прекалено надути, безсърдечни, безчовечни …..
В 1 момент при тях дойдоха още 1 мацка с нейното гадже, с некъв тип с циментово безцветно, безизразно лице, неподвижно като маска и той надут кат пуяк, въртеше си яростно ключовете за колата в ръцете си, сигурно кара некой изродски джип или Майбах и се ядосва че не мое да го вкара в кафенето. Най-впечатляващото в гаджето естествено бяха гърдите й. Естествено силиконови. Разбира се. Изумителен бюст. Фантазия за очите. Ебаси циците…. Какво означава едно красиво тяло? Блудкава празна виртуозност. То само е празна черупка. Душата. Къде е душата? Само тя има значение.
Пия си аз кафето значи, оглеждам се за моя и гледам на мацката стърчи й етикета на полата, че и на блузката етикета се подава. Глеам и не моа да повервам и си викам : Горкото гадже, издокарала се па забравила етикетите да махне. После стоплям, да бе, това е новата мода. То нали трябва да се види, че е марково затова й стърчат етикетите. Бахти простотията.
Най- после моя идва с клиентите, с 2 бизнесдами на неопределена възраст 60 + отгоре ., с тях мъжа на едната, двете се оказват сестри. Кожата им беше студена като мършите, които висяха на куки в месарниците. Едната жена която основно се интересуваше от моите неща беше с овче лице, нос като кука, едра дебела жена, с грижливо сплетена посивяла коса, с вид на изглупяла клюкарка. Стана ясно, че е собственичка на верига от магазини из цялата страна, 30 на брой. Богата жена. На висок тон се хвалеше че по коледа ще открие новия си магазин в еди-кой си град, еди-кой си по ред въпреки пандемията, ма ква пандемия бе !?!?. Щеше да се пръсне от гордост. Досадна женица. Думите й нямаха изчерпване, доволно ръкомахаше с ръце, жестикулираше за по-нагледно. Това ми приличаше на репетиция за Деня на Страшния съд. На тази нещо й се беше раздрънкала куфалницата. Празнословни дрън - дрън - дрънкъници. Но в очите й имаше някаква кухота, змийска хладина, гледаха те втренчено, бяха студени и неподвижни като очи на дъждовник.
Сестра й с 15 пластични операции неспособна да спре да се усмихва заради лифтинга мълчеше през цялото време, то и кво да каже кат в речника й няма други думи освен „money, yes, no, fuck me, ooooh " Единствено мъжа с тях се държеше съвсем нормално и беше видимо притеснен от поведението на жена си. Съжалих го. Говорихме и обсъждахме нещата около 1 час. По това време заведението се напълни с народ и тарапана, чак вътре насядаха.
По едно време отидох до клозета извинете в тоалетната да източа бойлера. Минах покрай бара , там хора, седяха неподвижно човекообразни същества с втренчено ококорени очи. Восъчни изображения на девианти от човешки произход. Дали са живи хора или препарирани експонати беше трудно да определя, подминах ги и влязох в тоалетната.Там констатирах наличието на значителен брой барбита натокани по default, по- точно 4 нарисувани куклички с подпухнали очи, явно снощи са купонясвали здраво. Какъв бе шокът ми като установих, че въпросната популация е там не за да пикае или дори да си оправи грима. Просто се бяха подредили в тясното фоайе на тоалетната и стояха, стояха без да мърдат и се оглеждаха с празен поглед, преживяйки. Ебати не е истина. Та те сигурно си мислят, че Умберто Еко е новият диктатор на италианската мода ?!
Всичко приличаше като последното действие на евтина банална пиеса, която започва с наркомани, серийни убийци и проститутки и свършва с полезни медицински съвети. Не достигаше въздух, атмосферата бе снобска, напарфюмирана, болезнена. Всичко беше толкова гадно че приличаше на гигантска втвърдена пръдня. Направих си търговията и си тръгнах потресен.
Благодаря на Бога берекет изкарах някои и друг лев. В колата изпуших 1 цигара, отидох до апартамента да взема някои неща на детето и жената и се прибрах при семейството ми в къщата ни на село. Домошар съм и ми е най- добре в селската къща. Работих по двора 2 часа и се занимавах с земята и ми ми стана гот и леко на душата. Рекох да разкажа всичко.
Край на историята
П.С. Извинявайте ако ви отегчих
Коментар