Първоначално изпратено от mia11
Разгледай мнение
Сложни мисли вълнуват някои дами /при съвпадане на нечие мнение за "огледалото"/...
Чакай сега да видим, дали един мъж влиза в подобно противоречие със със своите мисли:
1. Би ли заложил мъжът на това, жената да бъде "ярка индивидуалност"? Още повече - дали той би се самоопределил като "ярка индивидуалност"? Не мисля! /първа грешка на дамите: имат прекалено големи очаквания от вида - всичко ИЛИ нищо!/
2. Основното в мисленето на мъжа е това, което той иска да получи и той се концентрира точно върху качествата, които харесва у жената. За дамите горе разбираме друго: те се концентрират върху качествата, които създават неприязън у тях! Такива качества винаги е имало. Ако не можем да превъзмогнем тяхното съществуване - продължаваме да търсим...
3. Някакви свръх-качества у жената /ярка индивидуалност/ - могат да създадат натрапчиво впечатление за вид патология - тази, породена от собственото възхищение, която често обясняват като нарцистично личностно разстройство.
И отново се връщам в началото... Може ли да бъде дефинирано "началото"?
Например: ТЯ иска да общува с мъж! Знае ли самата ТЯ параметрите на това общуване?
Появява се "лека емоционална искрица"! Желана, или нежелана е тази "искрица"?
Искрицата изчезва! Коя е причината, за да изчезне една искрица?
ТЯ обаче ИСКА да общува с него! Отново възниква горният въпрос: Знае ли ТЯ самата параметрите на това общуване?
Следва интересното: мъжът вече желае да общува с НЕЯ!... Сега вече се съмнявам за появилата се горе "лека емоционална искрица", защото ако искрицата я е имало, по-вероятно и преди още ТЯ да е забелязала искрицата - ТОЙ вече да е имал желанието "да общува" с НЕЯ /какъвто и смисъл да влагаме в подобно действие/...
Да де, НО - ТОЙ иска да общува с НЕЯ, а ТЯ вече го е подредила в паноптикума СИ от "приятели"... /Този въпрос - с приятелите и Семейните приятели - е също много спорен!/...
Много объркани послания получавате от някои книги, Миа! Ми - аз така ги виждам нещата! Горе само следвам логиката на написаното и нищо не съм променил! Само разграничих малко изреченията, за да мога да ги асимилирам.
........................................
Погледнах написаното за Вадим Зеланд. Някъде срещнах заключенията, че подобни разсъждения не са за всеки и не всеки е готов да ги приеме... Значи за мен "транссърфингът"- по споменатите горе причини - ми изглежда доста далеч, като начин за управление на живота ми.
Казват, че става въпрос за странни и необичайни неща... Не мисля, че подобен стил може да ме накара да "преразгледам своето вътрешно светоусещане от действителността" - както прочетох в някаква рецензия...
Все пак - всеки има свой поглед върху действителността...
Коментар