страница 2 :
....
... Никога! - нито най-малко раздразнение, нито нотка на агреривно недоволство! - оставете това на него; при нас, жените, раздразнителността е признак на недостатъчна духовност. Не дай боже да се използуват сарказми, ироничен тон! Всякаква критика е допустима само в контекста на непрекъснато нарастващото одобрение: признайте неговите заслуги предварително, давайте му аванси за дребните разходи на самолюбието, хвалете го за това, което той още не е направил (но, разбира се, ще направи) - и всичко ще бъде наред, той ще бъде и рицар, и домашна слугиня...
(Откъм страната на мъжката половина се дочу леко колективно ръмжене.)
... Но не бива работата да се схваща така, приятелки, че Мъжът трябва да свикне с нашите възторзи и да ги приема като нещо дължимо. Съвсем не! При добре настроения Лост дори само едно леко намаляване на дозата на Сладкиша се оказва добър Камшик, който понякога следва да се използува и профилактично. Мъжът трябва да знае за кое вие го прехвалвате, но не трябва да знае за кое го недохвалвате. Не е нужно да поставяте двойки - достатъчно е просто да не поставите бележка. Мимолетна сдържаност, мека студенина, изчаквателна пауза - повярвайте, сестри, в 99 процента това е достатъчно, за да се предизвика в душата на Мъжа свещена паника! Поставят му бележка нула, без чертичка - кое може да бъде по-страшно от-това? А Знаците на крайно неодобрение - упреците, сълзите, истериката и тл. - трябва да се прилагат само в аварийни положения и да се оформят така, че да демонстрират нашата знаменита слабост, да, достигайки дори до унижението, което винаги ни възвишава... (Признаци на протест сред слушателките.) .
- Имайте пред вид, приятелки, че дори достигайки пълно разбиране на нашата власт над него, Мъжът все едно не е в състояние да се освободи; напротив, разбирайки цялата безнадеждност на този замисъл, той ни се отдава с гордостта на осъзнатата необходимост и през глава се хвърля от своята творческа скала в първозданното лоно на матриархата, загрижен само за едно - скокът да бъде юнашки смел. Бъдете тогава артистични царици! Учете се да властвувате над себе си, за да го владеете точно тогава, когато той се чувствува ваш властелин. Бъдете горди и спокойни, пазете увереността в своето превъзходство и в своята благородна мисия - с мозъка и ръцете на това същество ние създадохме цивилизацията, която, уви, носи върху себе си всичките отпечатъци на неговите несъвършенства - и колко още ни предстои (Скъсване на лентата.)
Оставям без коментар този възмутителен текст, драги Читателю. (Добре е все пак, че аз седях завит под халата.) Ще добавя само това, че ролята на Мъдрата Приятелка играеше някаква маска в рокля, стигащ до петите, доста широка в раменете, която говореше със сгъстен контраалт. А след паузата (изключително оживено обсъждане, смях, спорове) започва занятието на Школата на Рицарите. Сега настрана седяха жените. Думата взе някой-си, който се представи като Съвършен Джентълмен. Този човек също беше с маска, неговата стройна фигура бе прикрита с пелерина от чаршаф, а говореше той с твърде уплътнен дискант...
От книгата "Изкуството да общуваме".
....
... Никога! - нито най-малко раздразнение, нито нотка на агреривно недоволство! - оставете това на него; при нас, жените, раздразнителността е признак на недостатъчна духовност. Не дай боже да се използуват сарказми, ироничен тон! Всякаква критика е допустима само в контекста на непрекъснато нарастващото одобрение: признайте неговите заслуги предварително, давайте му аванси за дребните разходи на самолюбието, хвалете го за това, което той още не е направил (но, разбира се, ще направи) - и всичко ще бъде наред, той ще бъде и рицар, и домашна слугиня...
(Откъм страната на мъжката половина се дочу леко колективно ръмжене.)
... Но не бива работата да се схваща така, приятелки, че Мъжът трябва да свикне с нашите възторзи и да ги приема като нещо дължимо. Съвсем не! При добре настроения Лост дори само едно леко намаляване на дозата на Сладкиша се оказва добър Камшик, който понякога следва да се използува и профилактично. Мъжът трябва да знае за кое вие го прехвалвате, но не трябва да знае за кое го недохвалвате. Не е нужно да поставяте двойки - достатъчно е просто да не поставите бележка. Мимолетна сдържаност, мека студенина, изчаквателна пауза - повярвайте, сестри, в 99 процента това е достатъчно, за да се предизвика в душата на Мъжа свещена паника! Поставят му бележка нула, без чертичка - кое може да бъде по-страшно от-това? А Знаците на крайно неодобрение - упреците, сълзите, истериката и тл. - трябва да се прилагат само в аварийни положения и да се оформят така, че да демонстрират нашата знаменита слабост, да, достигайки дори до унижението, което винаги ни възвишава... (Признаци на протест сред слушателките.) .
- Имайте пред вид, приятелки, че дори достигайки пълно разбиране на нашата власт над него, Мъжът все едно не е в състояние да се освободи; напротив, разбирайки цялата безнадеждност на този замисъл, той ни се отдава с гордостта на осъзнатата необходимост и през глава се хвърля от своята творческа скала в първозданното лоно на матриархата, загрижен само за едно - скокът да бъде юнашки смел. Бъдете тогава артистични царици! Учете се да властвувате над себе си, за да го владеете точно тогава, когато той се чувствува ваш властелин. Бъдете горди и спокойни, пазете увереността в своето превъзходство и в своята благородна мисия - с мозъка и ръцете на това същество ние създадохме цивилизацията, която, уви, носи върху себе си всичките отпечатъци на неговите несъвършенства - и колко още ни предстои (Скъсване на лентата.)
Оставям без коментар този възмутителен текст, драги Читателю. (Добре е все пак, че аз седях завит под халата.) Ще добавя само това, че ролята на Мъдрата Приятелка играеше някаква маска в рокля, стигащ до петите, доста широка в раменете, която говореше със сгъстен контраалт. А след паузата (изключително оживено обсъждане, смях, спорове) започва занятието на Школата на Рицарите. Сега настрана седяха жените. Думата взе някой-си, който се представи като Съвършен Джентълмен. Този човек също беше с маска, неговата стройна фигура бе прикрита с пелерина от чаршаф, а говореше той с твърде уплътнен дискант...
От книгата "Изкуството да общуваме".
Коментар