Първоначално изпратено от pa4anga
Разгледай мнение
Не мисля, че имаш основания, за да твърдиш.кой-как възприемал и вярвал (на автора!) на дадено литературно (художествено) произведение.
Нещо повече, ако самият ти определяш едно произведение като литературно (или художествено), друг човек има пълното право да възприеме един труд като реферативен журнал, трети - като монография, четвърти - да го тълкува като роман...
Всяка възраст и натрупаните опит и знания до достигане на тая възраст - ни мотивират да допълваме и усъвършенстваме това, което сме на тоя етап от битието, като е същото време си даваме сметка, че продължаваме да възприема някаква наша (субективна) истина за света, която в никакъв случай не може да бъде истина за света на друг човек.
Да говориш на друг човек, че "другаде е извора" - означава, че възприемаш прекалено сериозно "истината" на някоя (философска) школа, а този факт, дам по себе си говори, че отричаш истината (също толкова обективна!) на друга школа...
Освен това, някой да ми казва, къде (точно!) е истината - това е много наглИЧКО., най-малкото, защото реално никой не познава никого, нито някой познава средата, в която някой се е развивал, нито знаем на какъв етап в познанието е някой друг, в същото време, познанието е безгранично, с ние през живота си де докосваме до нищожна частица от него, така че - да претендираме, че познаваме нечия истина (и да я сочим някому назидателно) - извинявам се, но това не съвпада с моята истина.
В живота си имаме много учители и "учители", но това не пречи на всеки от нас да възприема СВОЯТА истина, да я допълва и усъвършенства. В същото време всеки от нас "чисти" непотребното, което сме "прихванали" от неподходящия "учител", за да намерим следващия неподходящ, който да допълни нашите незначителни познания, за да продължи последователността в хаоса на нашето "развитие" (мотивацията ни) в съществуването ни в този нищожен интервал от време, даден ни в Пространството и Времето.
Давайки си сметка, че сме абсолютно нищожни във хаоса - доста трябва да сме нафукани, за да можем да кажем на друг човек, че за него истината е там и само там! Няма такова нещо! В тоя смисъл - следващият "учител" ще му даде част от знанията, маниерите си, отношението към неговата истина, предадени му от друг "учител"- кибик (най-общо казано)...
В тоя смисъл - живеем за мига и се лутаме в система от философски "знания" и обобщения, създавани от хора, самоопределили се и повярвали (си), че могат да бъдат и, че са водачи. Същите те, могат да ни помагат, а дали наистина ни помагат - всеки да преценява и да подлага на съмнение, без да се води по това, че някой му е посочил - накъде (къде) е неговата "истина"...
Нечия философия ни е "харесала". И какво от това? Животът ни щеше да бъде този, дори без тази философия.
"Ама, без (точно!) тази философия животът не би могъл да съществува! "
Хайде, холан! Със- или без тази философия - светът съществува и това ще бъде, докато престане да съществува. (изключително сложно за разбиране от някои)
Коментар