Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[ratten]

Друго питам. Кийосаки има една игра. Подобна на монополи. Купих я отдавна и периодично играем със сина ми, но в неделя решихме да я играем по всички правила. Раздаваш професии със заплати и кредити. Обаче установяваме, че при повечето професии в играта е много неизгодна стартовата позиция. Играчът има повече разходи от приходи.

Самата игра дали си играл предвид аватара ти питам

дори не съм я чувал,
както стана ясно

[Selena2024]

за кредита ли, да
има резон

мисля, че митко четния се доближава най-много
аз съм взимал до 50% кредит

Друго питам. Кийосаки има една игра. Подобна на монополи. Купих я отдавна и периодично играем със сина ми, но в неделя решихме да я играем по всички правила. Раздаваш професии със заплати и кредити. Обаче установяваме, че при повечето професии в играта е много неизгодна стартовата позиция. Играчът има повече разходи отколкото приходи.

Пионката е плъх, с желаната крайна инвестиционна цел е сиренце.

Самата игра дали си играл предвид аватара ти питам

[манимемене]

Мръзнехме, ама в градския транспорт беше завет. Качвахме се с една убава и сладка съседка да търсим кисело мляко на другия край на града. Вехто палтенце, жадни за вакса обувки, но сърце голямо и т.н.

Много си добър, спор няма, комплименти!! Що не напишеш сценарий за филм за Уди Алън. Може и само идея да е, У.Алън сам си пише диалозите. Ще изкараш някоя и друга хилядарка. И побързай, той гони 90-те, може всичко да се случи...

[манимемене]

Първоначално изпратено от Mateev:
Ще разкажа малко по-подробно с уговорката, че всички събития са чисто случайни и нашата заслуга (моята и на съдружниците) е по-скоро случайна, а не закономерна.../и т. н./

Като имам пред вид и другите му писания, за мен историята на Матеев е откровена и достоверна.Той си го каза – имали са късмет и са успели, много други, също неглупави – не са.

[ratten]

Ти на 40 г ли си?

Ако се върнем 33 г назад, тогава трябва да си бил на 7 г през 1991 г.

може рано да се е развил
и на 7 вече да ги е натискал по тролеите

[sunny]

Ще разкажа малко по-подробно с уговорката, че всички събития са чисто случайни и нашата заслуга (моята и на съдружниците) е по-скоро случайна, а не закономерна.

На мен историята на Матейко ми изглежда съвсем реалистична и достоверна...

Това, дето Шефа на пласмента казал, че се очаква вдигане на всичко, може да се интерпретира по различни начини. Според мен не е точно вътрешна инфромация. По-скоро е ЕЖК...

Ако има някакви некоректни фактологии в разказа... те сигурно са малковажни неща, избледнели от времето. На кой ли му е важно да помни каква точно е била цената на желязото преди 20 години???

И късмета не е точно късмет! Изглежда Матейко е бил умен студент - първо е учил висше (по онова време не всички приемаха), второ... явно е стърчал една глава над другите, щом като са го избрали в четворка с други перспективни студенти...

Относно извода - дето случайността е била определяща, тук също може да спори... доста!!!

На много хора им каца късмета на рамото, но нямат ум да го видят, и сърце да го хванат...

Ако не е била тази случайност, Матейко на друга случайност е щял да се набута...
Човек като има комплекс от позитивни качества, успеха е въпрос на време...

[mikomikov]

........


Баща ми също се занимаваше с търговия с метали точно от там в началото на 90-те години, но нищо не искарваше и не оставяше пари вкъщи. Не знам как е ходил по курви, сигурно единични пъти.

Баща ти е иСкарвал пропорционално за "ходене по единични пъти".

Ти иСкарваш много повече, което - пропорционално за добър математик - може да означава повече от "единичните пъти" на баща ти.

(да припомня, че баща ти е изплащал и жилища, за разлика от теб)

[Evgo]

Мръзнехме, ама в градския транспорт беше завет. Качвахме се с една убава и сладка съседка да търсим кисело мляко на другия край на града. Вехто палтенце, жадни за вакса обувки, но сърце голямо и за секс готово. Рейсът празен, народът улисан в търсене на елементарни стоки. Сядаме най-отзад един в друг, познавахме се от студентските години. Учеше философия. Разкриваше ми чудния свят на човешкото умозрение. Ръцете ми я притискат, за да влеем топлина през скъсаните дрешки. Пуловерът й се разплиташе още повече от вълнение. Бръкнах под него, после под изтърканата ризка и я хванах за горещата и пулсираща гръд. Беше стигнала до Кант и неговия морален императив, но той се изгуби някъде из разбитите улици. Надървих се като магаре от неравния паваж. Тя спусна ръка и дръпна сезала, с който си бях вързал панталона. Бръкна с пламнала длан чак до лакътя. Усетих жега, която премяташе слабините ми като бързовар. Оттам нататък не помня. Дойде последната спирка, а аз се бях намъкнал в нея като в топъл вир. Шофьорът се развика, че бил за депо. Изтръсках мокро лице върху прашната седалка пред мен и леко, леко всеки си отиде по дрехите. Слязохме, а пред нас се изви безкрайна опашка за кисело мляко. Още не беше дошло, но все един ден и това щяло да стане. Зачакахме и ние да дойде този светъл момент. Мълчахме, вплели огнени ръце в скъсания ми джоб. Питахме се мълчаливо - битието или съзнанието ще напълни празните ни мрежички.

Ти на 40 г ли си?

Ако се върнем 33 г назад, тогава трябва да си бил на 7 г през 1991 г.

[Vergil1975]

Мдам косата ти е на албинос. Твоят тип мъже блондинки харесват. Не говоря за кожа.

Не ме бърка цвета на косата на жените.Харесвам слаби,високи(е не по-високи от мен 175 см)и да са бели.
И недей повече да казваш, че съм бил мургав да не си развалим приятелството.

[ratten]

Ратко ти играл ли си играта на Кийосаки? С практична цел питам.

за кредита ли, да
има резон

мисля, че митко четния се доближава най-много
аз съм взимал до 50% кредит

[Evgo]

Историята на Матеев изглежда доста скалъпена и напудрена, предвид общата бедност от онези времена.

Баща ми също се занимаваше с търговия с метали точно от там в началото на 90-те години, но нищо не изкарваше и не оставяше пари вкъщи. Не знам как е ходил по курви, сигурно единични пъти.

[Selena2024]

ми похвали се и ти.
ама да знаеш
разпрания цвайтер не е за хвалене

Ратко ти играл ли си играта на Кийосаки? С практична цел питам.

[Selena2024]

И как точно разбра, че съм тъмен?Напротив-много съм бял.Снимката е правена в края на лятото и след доста плажове съм добил тен и съм на сянка под чадъра.Една малка част от десния горен край на главата ми не е под чадър и се вижда разликата.
На голямата ми дъщеря й викаха в квартала "Бялото бебе",щото наистина е много бяла и го е наследила от мен.

Мдам косата ти е на албинос. Твоят тип мъже блондинки харесват. Не говоря за кожа.

[pinoccio]

А други “наши” хора случайно забогатяха и случайно си изплатиха кредитите. Другото име на тази случайност на запад го наричат “вътрешна информация”. Междувременно обикновените хора гладуваха и мръзнаха през две забележителни зими 1990 и 1996…

Мръзнехме, ама в градския транспорт беше завет. Качвахме се с една убава и сладка съседка да търсим кисело мляко на другия край на града. Вехто палтенце, жадни за вакса обувки, но сърце голямо и за секс готово. Рейсът празен, народът улисан в търсене на елементарни стоки. Сядаме най-отзад един в друг, познавахме се от студентските години. Учеше философия. Разкриваше ми чудния свят на човешкото умозрение. Ръцете ми я притискат, за да влеем топлина през скъсаните дрешки. Пуловерът й се разплиташе още повече от вълнение. Бръкнах под него, после под изтърканата ризка и я хванах за горещата и пулсираща гръд. Беше стигнала до Кант и неговия морален императив, но той се изгуби някъде из разбитите улици. Надървих се като магаре от неравния паваж. Тя спусна ръка и дръпна сезала, с който си бях вързал панталона. Бръкна с пламнала длан чак до лакътя. Усетих жега, която премяташе слабините ми като бързовар. Оттам нататък не помня. Дойде последната спирка, а аз се бях намъкнал в нея като в топъл вир. Шофьорът се развика, че бил за депо. Изтръсках мокро лице върху прашната седалка пред мен и леко, леко всеки си отиде по дрехите. Слязохме, а пред нас се изви безкрайна опашка за кисело мляко. Още не беше дошло, но все един ден и това щяло да стане. Зачакахме и ние да дойде този светъл момент. Мълчахме, вплели огнени ръце в скъсания ми джоб. Питахме се мълчаливо - битието или съзнанието ще напълни празните ни мрежички.

[Майстора233]

Ще разкажа малко по-подробно с уговорката, че всички събития са чисто случайни и нашата заслуга (моята и на съдружниците) е по-скоро случайна, а не закономерна.

Та съдружниците всъщност бяхме колектив, който беше подбран от преподавател във ВМЕИ Габрово като уж най-способните студенти да му помагат за разработката на неговия докторат, докато ние си карахме аспирантурата по неговата тема на доктората. Според мене този колектив си беше чиста случайност защото способните студенти във всеки един випуск бяха много (50-100 човека), а нашият колектив беше само 4 човека.

По това време дойде пазарната икономика и искаме или не започнахме да се оглеждаме за някакъв бизнес. Щастливото случайно събитие беше, че един от колегите по време на една командировка до София е попаднал в едно купе с начаника на пласмента на завод Стомана Перник. Завързали са разговор, от там приятелство, и началника на пласмента казал някаква вътрешна информация, че се очаква някакво огромно вдигане на цените на всичко. Това се случва 3 месеца преди избухването на хиперинфлацията. Също така обещал да ни уреди като на приятели 1 вагон и 1 ТИР арматурно желязо, въпреки огромният дефицит по онова време. Със зор събрахме парите, жертвайки например 10-15 годишни вноски за леки коли. Купихме желязото по 50 стотинки килото и само след 5-6 месеца го продадохме по цена 7 лева. Тоест 14 пъти по-скъпо за 6 месечна сделка. Това ни даде увереност, че сме "добри" бизнесмени. Даде ни и начален капитал.

Следващия етап беше умишленото търсене на бизнес. Купувахме от магазина какви ли не стоки (шампоани, пасти за зъби, играчки, шоколадови бонбони и какво ли не друго), товарехме пълен багажник на лека кола и тръгвахме на командировка из Украйна и Русия, която обикновено беше 5-6 хиляди километра в една или в друга посока. Спирахме на всеки един вече частен магазин или супермаркет и си предлагахме стоката на цени, 2-3 пъти по-високи от покупната. От това натрупахме база данни с контакти (потенциални клиенти) и дори имахме няколко успешни сделки да продадем някой друг ТИР с някаква стока.

Осигуряването на цял ТИР стока беше лесна работа. Отивахме в отдел пласмент на дадения завод и казвахме "можем да продадем 1 ТИР стока еди къде си, но нямаме пари да го купим. Ще ни го дадете ли на разсрочено плащане?". Повечето заводи се съгласяваха, защото пласмента им буксуваше. От този етап в нашето развитие се забеляза, че най-много ТИР-ове изнасяхме с шампоани, произведени от завод Българска роза гр. Карлово. Нашият успех го видяха още няколко конкурентни фирми и се стигна дотам заедно да изпразним залежалите в складовете шампоани и завода вече да не насмогва да произвежда нашите заявки. Тука трябва да се отбележи, че продажбите и постъпленията бяха в долари, така че хиперинфлацията въобще не ни засегна. Дори и ни помогна, защото ние непрекъснато бяхме нетен продавач на долари и зареждахме с долари всички ченчаджии из града. А народа купуваше бясно и се радваше.

Следващият етап беше да се замислим за собствено производство на шампоани. Сами си направихме хомогенизатор, разбрахме каква е рецептата, каято платихме да ни я дадат експерти от завод Ален Мак Пловдив и по един съвсем примитивен начин започнахме да произвеждаме шампоани, като асортимета го завишихме от 3 на 20 вида шампоани, разликата между които беше само в боята и миризмата. Производствения ни капаците беше 6000 шампоана в денонощие, което прави около 1 TIR на седмица. Тогава си купихме и първия компютър, на който аз направих някакво подобие на оферта, която я разпратихме на всички фирми, с които вече се познавахме покрай ходенията из цяла Русия от предишния етап.

И чудото се случи. Една от фирмите ни пусна отговор-заявка за 40 TIR-a с шампоани, при това ги искаше спешно. Съгласно офертата се искаше 50% предплащане и ние не можешме да повярваме, че по сметката ни в банката постъпиха пари в такова голямо количество, което не можехме да си представим и в най-розовите ни сънища. За да я изпълним обаче тази заявка, трябваше да увеличим производствения си капацитет 20 пъти !!! Невероятно, но факт - ние успяхме да го направим за по-малко то 2 седмици. За нула време назначихме на работа над 1000 работника (кандидати имаше в изобилие), сдобихме с с още машини и оборудване, мотивирахме технолозите да правят 5 пъти повече варки за едно денонощие, накупихме стотици бидони за отлежаване на шампоана, за да изплуват мехурчетата и т.н. Всеки ден пристигаха 5-6 TIR-a със суровини, за да може за по-малко от 24 часа да се превърнат в 5-6 TIR-а със шампоани. За парите да не говоря - пристигаха и се лееха като из ведро, а печалбите бяха главозамайващи. Само за сведение - по него време целият град лепеше етикетки на бутилките надомно. Пристигат при нас, вземат бутилки и етикети, и после ги лепят в къщи. При нас нямаше къде, защото все още нямахме производствени площи. Колкото до града - по улиците му се виждаха стотици коли с натоварени на покрива им огромни чували с празни или налепени бутилки.

Всичко това продължи по-малко от година, защото кокуренцията не спи и започаха да ни намаляват обемите производство, продажната цена и от там печалбата. Тогава започна следващия етап - усвоихме производство и на пасти за зъби, след това и на боя за коса и т.н. Винаги бяхме първи пред конкурентните фирми и това ни даваше някакъв период от време, през който имахме бесни продажби с добра надценка. Междувременно дойде приватизацията и ние вече имахме достатъчно пари да си накупим няколко бивши държавни завода, които ги преустроихме за наши нужди, и така си решихме проблема с производствените площи.

Пика на продажбите ни беше една година, в която ние продадохме 80 милиона пасти за зъби по цена, 2 пъти по-висока от себестойността. От тогава насетне обаче нещата вървят само назад, но с бавни темпове. В последните 10-15 години обаче стабилизирахме всичко и към днешна дата аз съм доброволен пенсионер 15 години преди да ми дойде пенсионната възраст. Стоя си у дома, губя си времето пред компютъраа и чакам да дойде дивидента от едно или друго наше поделение.

Та това е всичко. Според мене заслугата на случайността е определяща, но има и някакъв малък процент наши заслуги за това, че успяхме да овладеем и контролираме непрекъснато нарастващата сложност на събитията в бизнеса.

Баси локумите , ти задмина пожарникаро от Банкя.