If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Евгич, не се връзвай. Ела да ти кажа нещо. Сега, като дойде Арания след работа - морна и отрудена от миризливите от жегата испанци, вземи напълни една туба с тестостерон, топни показалеца на едната ръка в нея, а палеца на другата го захапи все едно черпиш от него херкулесова сила. И започни да водиш разговор как ще й скъсаш ... дипломата. И няма да си помисли повече да упражнява професията си. Тя ще се усъмни малко, защото ти си фин човек и такъв език е непривичен за теб. Но ти бъркай все по-надълбоко в тубата и не спирай. Диалогът ще върви от само себе си, не е нужно да си напрягаш главата. Важно е да издуеш гащите като платноходката на Тур Хейердал и да хванеш попътния вятър. Той ще те изведе на земна твърд, на която няма да й знаеш името и я няма на картата. Твърд бъди и ти и настоявай, че ще й обърнеш дивана с хастара наопаки. Ще го мачкаш, ще го гнявиш, ще го дереш с нож като Джак Изкормвача, но ще го докараш дотам, да трябва да го изхвърли - потрошен, разчекнат и разчленен. Няма да й даваш въздух да вземе, потта да люти в очите й, а вентилаторът на тавана с вяли движения да отмерва като секундант времето да даде признак, че е готова да продължи за следващия рунд. След последния гонг ще нанесеш последния тласък, от който ще й се разкрие видение за произхода на звездите и ще изревеш и ти като царя на джунглата и ще положиш тление, за да видиш и ти небесния свят. Само така ще спреш веднъж завинаги палавите приказки по твой адрес и ще сложиш отпечатък от дъното на тубата на "Алеята на славните". Ако е останало нещо от тестостерона, можеш да си го завиеш за вкъщи.
Майстор на късия разказ.
Наздраве!
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Евгич, не се връзвай. Ела да ти кажа нещо. Сега, като дойде Арания след работа - морна и отрудена от миризливите от жегата испанци, вземи напълни една туба с тестостерон, топни показалеца на едната ръка в нея, а палеца на другата го захапи все едно черпиш от него херкулесова сила. И започни да водиш разговор как ще й скъсаш ... дипломата. И няма да си помисли повече да упражнява професията си. Тя ще се усъмни малко, защото ти си фин човек и такъв език е непривичен за теб. Но ти бъркай все по-надълбоко в тубата и не спирай. Диалогът ще върви от само себе си, не е нужно да си напрягаш главата. Важно е да издуеш гащите като платноходката на Тур Хейердал и да хванеш попътния вятър. Той ще те изведе на земна твърд, на която няма да й знаеш името и я няма на картата. Твърд бъди и ти и настоявай, че ще й обърнеш дивана с хастара наопаки. Ще го мачкаш, ще го гнявиш, ще го дереш с нож като Джак Изкормвача, но ще го докараш дотам, да трябва да го изхвърли - потрошен, разчекнат и разчленен. Няма да й даваш въздух да вземе, потта да люти в очите й, а вентилаторът на тавана с вяли движения да отмерва като секундант времето да даде признак, че е готова да продължи за следващия рунд. След последния гонг ще нанесеш последния тласък, от който ще й се разкрие видение за произхода на звездите и ще изревеш и ти като царя на джунглата и ще положиш тление, за да видиш и ти небесния свят. Само така ще спреш веднъж завинаги палавите приказки по твой адрес и ще сложиш отпечатък от дъното на тубата на "Алеята на славните". Ако е останало нещо от тестостерона, можеш да си го завиеш за вкъщи.
Имахме 3 такива книги, подарявани на мои близки от училище или учреждения през соца. Аз ги изхвърлих и трите (последната преди няколко дни), защото книгата е тъпа, подобна на руските филми за войната.
Ти само с една жена ли го каляваш?
Калява го , твоя атрофира .....вземи се в ръце и стига писа тука а ходи на лов. Без плячка да не си се върнал !
Да питаме Арания, дали ще се вгледа в дюкяна му или в книгите зад него. А може да се вгледа и в безкрайните вирове на очите му, готови да погълнат всяка една мома, която ще предпочете сладолед на пейката в Борисовата пред вечеря в "Къщата под часовника".
Недей засрамва дамите тук, защото по нежните черти на лицето им избива руменина...
Иначе, за синоптичката - Натали - съм сигурен, че би избрала сладоледа, пред жълтия скъпоценен камък...
И още, зачудих се дали жената трябваше да има, освен талия - и гърди? Не си ги спомням всичките подробности.., но това са мои проблеми. Други синоптички повече хващат око.
Извод: за всеки влак си има пътници.
Имахме 3 такива книги, подарявани на мои близки от училище или учреждения през соца. Аз ги изхвърлих и трите (последната преди няколко дни), защото книгата е тъпа, подобна на руските филми за войната.
Ти само с една жена ли го каляваш?
В масонския ритуал на "Рицарите на неръждавейката" масоните нареждат много на брой сакрални съдове и ти вървиш и потапяш меча във всеки един от тях, като произнасяш определени заклинания. Накрая Приорът те докосва с него по рамото и даваш клетва, че никога няма да допуснеш да ръждяса. Прибираш си го и по живо, по здраво следваш този завет. Ако ръждяса, отиваш в "Хил Клиник" и с тайния поздрав на Братята удряш една стружка до блясък.
И аз имам голяма библиотека. И много се снимам. Над главата си на заден фон винаги поставям книгата - "Как се каляваше стоманата". Непретенциозна книга, но пък заглавието е метафора с огромен заряд. То казва много повече, отколкото ако бих си отворил устата. Има думи и картини, които зареждат въздуха с повече жар от един ТЕЦ, който стопля цяла Банишора, например. Ти каляваш ли стоманата? Топиш, вадиш, топиш, вадиш - докато мечът посинее и оксидира. После няма да хване ръжда доде си жив.
Ние имахме книга "Мъжество" на руска писателка.
Имахме 3 такива книги, подарявани на мои близки от училище или учреждения през соца. Аз ги изхвърлих и трите (последната преди няколко дни), защото книгата е тъпа, подобна на руските филми за войната.
Може и да споделяме, но днес ми се подиграваш.......а това не е приятелско.
И аз имам голяма библиотека. И много се снимам. Над главата си на заден фон винаги поставям книгата - "Как се каляваше стоманата". Непретенциозна книга, но пък заглавието е метафора с огромен заряд. То казва много повече, отколкото ако бих си отворил устата. Има думи и картини, които зареждат въздуха с повече жар от един ТЕЦ, който стопля цяла Банишора, например. Ти каляваш ли стоманата? Топиш, вадиш, топиш, вадиш - докато мечът посинее и оксидира. После няма да хване ръжда доде си жив.
Коментар