Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[R1a1]

Мисля, че мъжете, които се съмняваме в интуицията на дамите - доста често грешим. Това е в основата и на последващи откази от страна на дамите и неприязънта на мъжете...

Не ми е ясно какво означава да се съмняваме в интуицията на другите.

Интуиция всеки има, но тя е 100% индивидуална и трудно обяснима за самия субект, па камо ли да я обясниш на отсрещния.
По този начин интуицията често е в грешка относно отсрещния, който пък действа по своята си интуиция.

Затова не би било лошо хората да са по-отворени и откровени във взаимните личностни договорки, за да са по-малко после тези хън-мън, видя ли сега, аз казах ли ти, чао, ти си виновен/на и подобни.

[безимeн]

Ако правилно си спомням, кака Валсхе не е от София, така че мнението и за деловите характеристики на колегите от столицата може да се сметне за неповлияно от подозираното самовъзхваляване на столичани.

Допълнително тя май е менеджър в агенция за компаньонки и ескорт и ако е така, в тази област личното доверие при сделки с колеги от други фирми е от голямо значение.
И в този ред на мисъл не е лошо да се вслушваме в мнението ѝ относно жените.

Мисля, че мъжете, които се съмняваме в интуицията на дамите - доста често грешим. Това е в основата и на последващи откази от страна на дамите и неприязънта на мъжете...

[Kildirim_Bei]

Жените искат хиляда и кусур неща. Работата на мъжа е да разбере някакси, кои аджеба са 13-те наистина важни за една конкретна жена.
Ако, разбира се, иска нещо повече от bunga bunga party.
Няма формула, има интуиция, проби и грешки.
Откъм интуиция сме бая по-зле от тях, но в пробите и грешките сме върха!
Дерзайте, момчета!

[R1a1]

Честно казано нищо не разбрах.Какво точно имаш предвид с юнашкото доверие от софиянци,което не си имала с хора от други населени места?
Наистина ми е интересно откъде го имате това чувство за превъзходство софиянци спряло хората от другите населени места.Щото не си единствената с такова мнение.

Ако правилно си спомням, кака Валсхе не е от София, така че мнението и за деловите характеристики на колегите от столицата може да се сметне за неповлияно от подозираното самовъзхваляване на столичани.

Допълнително тя май е менеджър в агенция за компаньонки и ескорт и ако е така, в тази област личното доверие при сделки с колеги от други фирми е от голямо значение.
И в този ред на мисъл не е лошо да се вслушваме в мнението ѝ относно жените.

[R1a1]

"..правете си такива съкровища, които можете да отнесете в отвъдното..." - цитат от некоя си библия, забравих коя точно , че не са една или две...

Прилича на изказване от новия Завет и най-вероятно на Павел или даже на Христос.

Чувал съм подобно, което било девиз на киниците/циниците, философия, "Всичко свое нося със себе си".
Смисълът е, че което не можеш да носиш със себе си и в себе си, не е твое.

По тези времена, когато писменото слово е било много рядко и скъпо, е била развита техниката и умението за запомняне, мнемониката, и някои такива са носели в главата си десетки книги, точно или почти точно запомнени наизуст.

[Evgo]

Честно казано нищо не разбрах.Какво точно имаш предвид с юнашкото доверие от софиянци,което не си имала с хора от други населени места?
Наистина ми е интересно откъде го имате това чувство за превъзходство софиянци спряло хората от другите населени места.Щото не си единствената с такова мнение.Често ми се е случвало като работя със софиянци те да демонстрират подобно отношение и най-смешното е,че наистина очакваха да ги смятам за нещо повече ,само защото живеят в София.Естествено при мен подобни номера не минават,щото аз преценявам хората по интелектуалният багаж,знанията,уменията ,културата и ценностната система.И чак ми ставаше смешно как се изненадваха,че не им козирувам щом ми кажат,че са от София.
Даже се е случвало по курорти като се запозная със софиянци да ме питат от кой квартал на София съм,все едно хора от други градове и села не могат да сисе позволят да платят 150 лв за хотел.
А най-интересното е,че съм си имал работа с много добри професионалисти от София и нито един от тях не е демонстрирал превъзходство,защото живее в София.

Споделям мнението ти, че има много стойности хора от провинцията.

Със старото възпитание, уважителни и почтени. И добри професионалисти.

Има и гадни. То при мъжете си има малко комплексарщина, кой е по-велик и кой е по-могъщ, и това нещо пречи и не позволява да има приятелство между въпросните мъже.

[Money]

Шев и кройка

Аааа, не знам, лейди Прецаканото, дали това ще свърши работа

Най-добре нещо, от което мъжът се интересува искрено. Мъжът е най-секси за жената, когато прави нещо със страст. Стига не е краен маниак, разбира се.

[Money]

Ами така де. Аз затова казвам, че мъжът не трябва да показва раздразнение от тези неща. От една страна е проверка колко е мотивиран мъжът от друга страна ако е мотивиран ама не достатъчно игрите могат да го мотивират повече, хаха

Но в онзи случай беше по-различно, де. Но както и да е

Хайде, сега ... приказки от "Хиляда и една нощ". Ама въобще не си прав, Money. Не е манипулиране, а мотивиране
Наздраве!

[national power]

[/B]

Точно. Трябва все пак да се даде шанс на другия, по дяволите!

Какво отнасяме в отвъдното?

В отвъдното отнасяме сано опита който сме натрупали в отминалият живот.Отнасяме само това което ни е в главата всичко материално оставяме тук.Човек има повече сетива и тела отколкото ползва на земята...Всеки разумен човек трябва да взема от Природата само толкова колкото му е необходимо за живот а не да ламти щото след нас идват други..За съжаление съвременният човек се изроди за Западната миризлива консуматорска простотия изобщо няма да говоря.Бог определя каква материална играчка и за колко време да притежаваме тук на Земята.

[national power]

Този въпрос едва ли има човек който да си го задава, и ако Да - то да си отговаря на него сериозно! Но пък не знам защо прочитайки го веднага се сетих за две мнения на хора, ако не толкова известни то достатъчно познати, които според мен доста добре илюстрират точно този аспект от живота на един човек, и осъзнаването на които спомагат за това той да заживее по-добре, по-качествено и по-пълноценно, а именно:

„Смъртта е разграничаване от всичко това, което не сме. Тайната на живота е да умрем преди да умрем, и да осъзнаем че всъщност смъртта не съществува.”

„Трябва да умреш няколко пъти, преди наистина да заживееш.”

И дори им направих мой собствен анализ.

Но не това май беше предметът на темата в която пиша в момента...

Смърт няма има преминаване от едно състояние в друго.В природата всичко е кръговрат..Никой човек не бива да се страхува от смъртта щото и да се страгува няма да му се размине.

[безимeн]

Постоянно ми се случва, да не бъда разбрано правилно, но това е голям собствен проблем. Давам си сметка, че в повечето случаи се дължи на това, че мислено преработвам много неща, които спестявам и не споделям, (защото как да се изкажат толкова неща едновременно) и казвам обикновено заключенията. Но за непредубедният читател, казаното може да звучи превратно, и дори неразбираемо (когато са спестени межднинните фази). Затова и поправих поста, за да има уж по-малко двусмислие. В моите постове често има двусмислия и трисмислия .Знам си тез недостъци и се все по-често се старая да ги избягвам, както се казва, - човек се учи и чрез опит. Практическият извод от това за Евго би могло да бъде - да не се оставя на предубежденията си, но да сбъдне нов опит във вълнуващата го проблематика

Разбирам. Намирам сходствА. (без да ги търся)

[mirodes]

Този въпрос едва ли има човек който да си го задава, и ако Да - то да си отговаря на него сериозно! Но пък не знам защо прочитайки го веднага се сетих за две мнения на хора, ако не толкова известни то достатъчно познати, които според мен доста добре илюстрират точно този аспект от живота на един човек, и осъзнаването на които спомагат за това той да заживее по-добре, по-качествено и по-пълноценно, а именно:

„Смъртта е разграничаване от всичко това, което не сме. Тайната на живота е да умрем преди да умрем, и да осъзнаем че всъщност смъртта не съществува.”

„Трябва да умреш няколко пъти, преди наистина да заживееш.”

И дори им направих мой собствен анализ.

Но не това май беше предметът на темата в която пиша в момента...

Смъртта за човека е същата като за всяко живо същество на планетата.С повечето споделяме общи гени и колкото по-късно в процеса на еволюцията сме се отделили,толкова и общите гени са повече.Човекът си мисли,че като е по-умен от животните,е специален и ще продължи да съществува и след смъртта,ама не е така.С шимпанзето човекът има 98 процента общи гени.Така че каквото се случва с шимпанзето се случва и с човека след смъртта.
Макар че не е лошо например да съществува Валхала-през деня мъжете се бият и състезават помежду си,вечерта сядат за пир на обща маса,а през нощта правят секс с жени.Какво повече му трябва на един мъж?

[precakanoto]

Поправил си поста си, което промени смисъла му. Щях да пиша, но не и след поправката.

.............

СпомнИ си какво пише Дилов, няколко поста по-долу: "когато изпълни "предназначението си", жената великодушно оставя мъжа край себе си до края на живота му."

В тоя смисъл: късметлия си! Животът е готин, защото всяка следваща наша стъпка ни води към съвършенството. (другото да тъпотии)

Постоянно ми се случва, да не бъда разбрано правилно, но това е голям собствен проблем. Давам си сметка, че в повечето случаи се дължи на това, че мислено преработвам много неща, които спестявам и не споделям, (защото как да се изкажат толкова неща едновременно) и казвам обикновено заключенията. Но за непредубедният читател, казаното може да звучи превратно, и дори неразбираемо (когато са спестени межднинните фази). Затова и поправих поста, за да има уж по-малко двусмислие. В моите постове често има двусмислия и трисмислия .Знам си тез недостъци и се все по-често се старая да ги избягвам, както се казва, - човек се учи и чрез опит. Практическият извод от това за Евго би могло да бъде - да не се оставя на предубежденията си, но да сбъдне нов опит във вълнуващата го проблематика

[безимeн]

Имах преди време, но беше незаслужено и болестно ревнива (чак обсебваща), пък и меркантилният елемент го имаше, а някак ми е вградено в личностния тип да не понасям този философски уклон Не понасям и изневярата и не можех да приема да съм обвиняем в нещо подобно, Тъй, че събитията бяха предрешени. Минало-заминало

Поправил си поста си, което промени смисъла му. Щях да пиша, но не и след поправката.

.............

СпомнИ си какво пише Дилов, няколко поста по-долу: "когато изпълни "предназначението си", жената великодушно оставя мъжа край себе си до края на живота му."

В тоя смисъл: късметлия си! Животът е готин, защото всяка следваща наша стъпка ни води към съвършенството. (другото да тъпотии)

[kev4o]

[/B]

Точно. Трябва все пак да се даде шанс на другия, по дяволите!

Какво отнасяме в отвъдното?

Този въпрос едва ли има човек който да си го задава, и ако Да - то да си отговаря на него сериозно! Но пък не знам защо прочитайки го веднага се сетих за две мнения на хора, ако не толкова известни то достатъчно познати, които според мен доста добре илюстрират точно този аспект от живота на един човек, и осъзнаването на които спомагат за това той да заживее по-добре, по-качествено и по-пълноценно, а именно:

„Смъртта е разграничаване от всичко това, което не сме. Тайната на живота е да умрем преди да умрем, и да осъзнаем че всъщност смъртта не съществува.”

„Трябва да умреш няколко пъти, преди наистина да заживееш.”

И дори им направих мой собствен анализ.

Но не това май беше предметът на темата в която пиша в момента...