„Теория за Големия взрив”... /някоя от сериите/
Шелдън е в ситуацията, при която не може да вземе решение. Пени му обяснява смисъла на вратовръзката, поставена на бравата на вратата от неговия съквартирант - Ленърд. В колежа, вратовръзката на вратата сигнализира, че хората в стаята /момче и момиче/ - не искат да ги безпокоят. Те правят секс.
Шелдън е потресен от тази новина за него, защото самият той е учил в колежа, когато е бил на 11 години /вундеркинд/, а тогава не е имал никакво отношение към онова, което е било същност в отношенията между големите батковци и какички в колежа, където Шелдън е изкарал степента от образованието си, преди да получи докторската си степен по-късно... Абсурдността в действията на Шелдън се доказва лесно: за да не безпокои съквартиранта си и неговата партньорка в съседната стая – Шелдън взема решението да се обади по телефона на Ленърд, че е разбрал смисълът на окачената на бравата на вратата вратовръзка..., та – в момента, в който вероятно Ленард прави секс – му се налага и да говори по телефона с „тактичният” Шелдън...
)
Разбира се, Пени не обяснява повече подробности от вече казаното за вратовръзката на вратата - на Шелдън, защото тя, както всяка съобразителна млада дама – е почувствала, че се намира от неправилната страна на вратата, зад която прави секс Ленърд, когото и тя харесва, но все още не е правила с него секс, както това прави в момента Лесли – колежката на Ленърд.
Действието се развива вече в лабораторията. Ленърд, по трудният начин разбира, че партньорката му е била любителка, именно на еднократния секс, защото на работа, самата тя – вече е забравила преживяванията с тоя колега /мъж/, няколко часа по-рано - през нощта, а той е готов да повторят всичко, като, колкото и непривлекателна да е обстановката в Института, в който работят двамата учени /Ленърд и Лесли/ Ленърд намира романтиката си в предложението си към нея – да вземат „обеззаразителен душ в радиационната камера”..., но тя не схваща смисъла на подобни действия /охлажда страстта му с въпроса си: „Какво точно мислиш, че има между нас?”, след снощният им /еднократен/ секс...
За нея всичко е приключило още сутринта, при раздялата им /след добре прекараната вечер и хубавият секс/... Лесли не разбира смисълът на опитите на Ленард да бъде интимен в лабораторията, когато той се е прилепил откъм дупето ѝ и я е обгърнал през талията. Тя го пита какво прави с подобен жест, а той трябва да ѝ обяснява: „Интимен съм!”... Все пак, той се надяваше, на път към работа, че има шанс да започне „истинска връзка с Лесли”...
/всичко е доста по-сложно, отколкото изглежда – а уж и двата пола се стремяХА към някакви чувства, романтика..., все понятия, които формулира съзнанието на хора, независимо от пола им..., усещания, които са в сферата на въображаемите и по-често – неразбираеми и отхвърляни от „по-силната” страна, независимо, коя е тя..., в случая – „по-силна” е дамата във връзката – Лесли, а и нейните потребности в областта на еднократния секс – са предпочитани от повече от мъжете..., сложно ми е да дам примери за подобни мъже... J))/...
И Лесли, разсъждавайки, му казва: „Никой от нас не е психолог, но все пак – и двамата разбираме от биохимията на секса... Хормонът се освобождава от синапсите, водейки до удоволствие... Поставяш електроди в мозъка на плъх и натискаш бутона му за оргазъм..., той ще го прави, докато умре от... глад...”
А Ленърд наивно я пита:
- Че, кой не би умрял от глад?
Според Лесли – окончателната формулировка на снощното ѝ състояние:
- Плъхът не може „да ѝ завре електроди в хипоталамуса”...
Това е бил приносът на Ленард в експеримента... А той, минути по-рано беше щастлив от възможността да е намерил "истинската" връзка в живота си...
)
Разсъждения, валидни и за двата пола.../за някои – „за съжаление”, а за други – водеща е радостта!/
Колкото хора – толкова различни мнения – на база – мисловни процеси, разбира се...
И, неразбралият все още ситуацията..., „влюбен”, след еднократния секс - Ленард пита /отново в своя наивитет!/, какво следва от всичко това?... Какво се очаква да му отговори Лесли, ОСВЕН ТОВА, че тя не знае какво следва за него, но самата тя щяла да бъде „на линия” около Нова година...)) /толкова делова и пряма!/
Хвърли Го в оркестъра... Може би подобно състояние определят като „Синдром на препиканото мушкато”!) /на него никак не му беше смешно, ако и аз да се хилех на всяка тяхна реплика.../
Комичното в поведението на едни – често е трагедия за други... Тъй върви Светът...!
И, когато накрая Пени /съквартирантката им/ - попита Ленард от вежливост, как върви връзката му с Лесли, той ѝ отговори, че по-скоро нещата няма да се случват с Лесли...
Някак много бързо /съобразителната и привлечена от него/ Пени му каза, преди да отмине: „Сигурна съм, че там някъде – те чака правилният човек...” /като го потупа по рамото/, а Ленърд веднага попита Шелдън: „Какво искаше да каже с това Пени?”
Мисля, че всички тук /вкл. и Евго/ - разбираме какво казва Пени на Ленърд: всеки човек трябва да търси. И да е готов да се променя /в разумни граници/. Точка.
Шелдън е в ситуацията, при която не може да вземе решение. Пени му обяснява смисъла на вратовръзката, поставена на бравата на вратата от неговия съквартирант - Ленърд. В колежа, вратовръзката на вратата сигнализира, че хората в стаята /момче и момиче/ - не искат да ги безпокоят. Те правят секс.
Шелдън е потресен от тази новина за него, защото самият той е учил в колежа, когато е бил на 11 години /вундеркинд/, а тогава не е имал никакво отношение към онова, което е било същност в отношенията между големите батковци и какички в колежа, където Шелдън е изкарал степента от образованието си, преди да получи докторската си степен по-късно... Абсурдността в действията на Шелдън се доказва лесно: за да не безпокои съквартиранта си и неговата партньорка в съседната стая – Шелдън взема решението да се обади по телефона на Ленърд, че е разбрал смисълът на окачената на бравата на вратата вратовръзка..., та – в момента, в който вероятно Ленард прави секс – му се налага и да говори по телефона с „тактичният” Шелдън...
)Разбира се, Пени не обяснява повече подробности от вече казаното за вратовръзката на вратата - на Шелдън, защото тя, както всяка съобразителна млада дама – е почувствала, че се намира от неправилната страна на вратата, зад която прави секс Ленърд, когото и тя харесва, но все още не е правила с него секс, както това прави в момента Лесли – колежката на Ленърд.
Действието се развива вече в лабораторията. Ленърд, по трудният начин разбира, че партньорката му е била любителка, именно на еднократния секс, защото на работа, самата тя – вече е забравила преживяванията с тоя колега /мъж/, няколко часа по-рано - през нощта, а той е готов да повторят всичко, като, колкото и непривлекателна да е обстановката в Института, в който работят двамата учени /Ленърд и Лесли/ Ленърд намира романтиката си в предложението си към нея – да вземат „обеззаразителен душ в радиационната камера”..., но тя не схваща смисъла на подобни действия /охлажда страстта му с въпроса си: „Какво точно мислиш, че има между нас?”, след снощният им /еднократен/ секс...
За нея всичко е приключило още сутринта, при раздялата им /след добре прекараната вечер и хубавият секс/... Лесли не разбира смисълът на опитите на Ленард да бъде интимен в лабораторията, когато той се е прилепил откъм дупето ѝ и я е обгърнал през талията. Тя го пита какво прави с подобен жест, а той трябва да ѝ обяснява: „Интимен съм!”... Все пак, той се надяваше, на път към работа, че има шанс да започне „истинска връзка с Лесли”...
/всичко е доста по-сложно, отколкото изглежда – а уж и двата пола се стремяХА към някакви чувства, романтика..., все понятия, които формулира съзнанието на хора, независимо от пола им..., усещания, които са в сферата на въображаемите и по-често – неразбираеми и отхвърляни от „по-силната” страна, независимо, коя е тя..., в случая – „по-силна” е дамата във връзката – Лесли, а и нейните потребности в областта на еднократния секс – са предпочитани от повече от мъжете..., сложно ми е да дам примери за подобни мъже... J))/...
И Лесли, разсъждавайки, му казва: „Никой от нас не е психолог, но все пак – и двамата разбираме от биохимията на секса... Хормонът се освобождава от синапсите, водейки до удоволствие... Поставяш електроди в мозъка на плъх и натискаш бутона му за оргазъм..., той ще го прави, докато умре от... глад...”
А Ленърд наивно я пита:
- Че, кой не би умрял от глад?
Според Лесли – окончателната формулировка на снощното ѝ състояние:
- Плъхът не може „да ѝ завре електроди в хипоталамуса”...
Това е бил приносът на Ленард в експеримента... А той, минути по-рано беше щастлив от възможността да е намерил "истинската" връзка в живота си...
)Разсъждения, валидни и за двата пола.../за някои – „за съжаление”, а за други – водеща е радостта!/
Колкото хора – толкова различни мнения – на база – мисловни процеси, разбира се...
И, неразбралият все още ситуацията..., „влюбен”, след еднократния секс - Ленард пита /отново в своя наивитет!/, какво следва от всичко това?... Какво се очаква да му отговори Лесли, ОСВЕН ТОВА, че тя не знае какво следва за него, но самата тя щяла да бъде „на линия” около Нова година...
)) /толкова делова и пряма!/ Хвърли Го в оркестъра... Може би подобно състояние определят като „Синдром на препиканото мушкато”!
) /на него никак не му беше смешно, ако и аз да се хилех на всяка тяхна реплика.../ Комичното в поведението на едни – често е трагедия за други... Тъй върви Светът...!
И, когато накрая Пени /съквартирантката им/ - попита Ленард от вежливост, как върви връзката му с Лесли, той ѝ отговори, че по-скоро нещата няма да се случват с Лесли...
Някак много бързо /съобразителната и привлечена от него/ Пени му каза, преди да отмине: „Сигурна съм, че там някъде – те чака правилният човек...” /като го потупа по рамото/, а Ленърд веднага попита Шелдън: „Какво искаше да каже с това Пени?”
Мисля, че всички тук /вкл. и Евго/ - разбираме какво казва Пени на Ленърд: всеки човек трябва да търси. И да е готов да се променя /в разумни граници/. Точка.
Коментар