Коронавирусът ще прерастне ли в пандемия?

[hazard]

Само че в България след множеството реформи в образователната система, природните науки бяха тотално пренебрегнати като ненужни. Така в момента след X клас дори не се учи биология като част от задължителната програма. Разбира се, директните последствия от това са засегнали само най-младите, тъй като конкретно това престъпление спрямо нацията беше извършено сравнително скоро, но и преди това природните науки не бяха приоритет – основополагащ принцип на системата е, че от I до VII клас се учи, за да се влезе в гимназия след VII клас, след което там се учи, за да се влезе във ВУЗ, а после във ВУЗ-а целта е да се вземе диплома. В нито един момент в тази прогресия придобиването на реални знания не е нещо, към което учениците и студентите имат сериозен стимул да се стремят. Сдобиването с диплома е единствената цел. А тъй като много малка част от учениците се насочват към природните науки (и защо да го правят – страната е деиндустрилизирана и за последните три десетилетия не е инвестирала почти нищо в научно-изследователска дейност), на тях не се обръща почти никакво внимание, нито пък някой следи какво са научили по тези предмети.

При по-възрастните поколения се добавя и проблемът, че първоначалните научни открития относно това що са то РНК и ДНК са били направени по времето, когато те вече са били ученици, през 1960-те и 1970-те, т.е. не е имало как да са им преподавани тези неща. В медийната среда в България отсъстват научнопопулярните програми отсъстват напълно за сметка на отразяването на политически боричкания, битови случки, жълти клюки и пр. – дребнотемия, което по никакъв начин не помага за подобряването на ситуацията.

Резултатът е като цяло функционално и научно неграмотно общество, от което обаче се изисква да реагира адкеватно в бързо променяща се ситуация, в която разбирането на техническа информация на сравнително високо ниво е от огромно значение. Не е никаква изненада, че се стигна до тотален провал в посрещането на това предизвикателство и че всевъзможни безумни конспиративни теории взеха превес в умовете на хората.

Разбира се, това не са проблеми, уникални за България. Креденциализацията е изпразнила образователните системи от съдържание и дерационализацията на обществото е в напреднала фаза на много места по света. И всичко това е отново директен резултат от фокусирането на тези общества върху правенето на пари по възможно най-лесния начин – в такава среда място за учене за знания и разбиране няма. Но у нас проблемите са особено остри.

[hazard]

Къде сме ние ?
Преди да се критикува българската здравна система, трябва първо много дебело да се подчертае, че няма здравна система по света, която да може да се справи с безконтролното разпространение на COVID. Това ще се види съвсем скоро дори в държави, славещи се със сериозната си здравна инфраструктура като Германия, в зависимост от това дали овладеят епидемията или не (тенденцията в момента е негативна). Така че да се говори за подготвеност за наистина масова епидемия е въобще безпредметно – друго решение на проблема, освен изначалното предотвратяване на такава епидемия, няма.

Но това не означава, че дефектите на българската здравна система и на обществото като цяло не изиграха очакваната си роля и че много хора, които иначе биха могли да бъдат спасени, си заминаха (и още много ще се заминат по същите причини). Към момента на писането на тези думи страната е загубила официално над 0.1% от населението си, но извънредната смъртност (по-голямата част от нея от официални и неотчетени COVID случаи, останалата от нелекувани в резултат на колапса на системата инфаркти, инсулти и пр.) е вече на 0.2%, по който показател тя е начело в черната европейска класация.

Пазарно-ориентираната здравна реформа, въведена в периода 1998-99 г., заложи един куп бомби, които сега избухнаха всички до една. Разбира се, съвсем отделно от COVID, тази реформа вероятно е причинила смъртта на стотици хиляди българи през последните 20 години, поради разнообразните механизми за възпрепятстване на достъпа до медицинска помощ, въведени от нея. Това обаче стана бавно и незабелязано, извън общественото внимание, докато сега катастрофата, която представляваше смяната на старата здравна система по съветски модел с „пазарноориентирана“ такава, е на показ всеки ден, ако и все още този факт да не се отчита достатъчно настойчиво в обществото.

Трябва да се отбележи, че повечето от тези бомби със закъснител бяха очевидни за много странични наблюдатели по онова време и че е съмнително хората, отговорни за тази реформа, да не са осъзнавали какво вършат.

Личните лекари бяха въведени с лъжата, че при новата система всеки ще има „личен“ лекар, който ще се грижи специално за него. Истината – че ако един такъв лекар има няколко хиляди пациента, то той няма как дори да им помни имената, камо ли да държи в главата си детайлната здравна история на всеки един – естествено беше спестена. Което доведе до реалността, в която въпросът „Вие кой сте?“ се задава всеки ден от лични лекари на техни пациенти, потърсили помощ от тях. Но по-важното беше, че личният лекар беше поставен като административна бариера между пациента и получаването на реална медицинска грижа. Което създаде съвсем очевидна гигантска уязвимост – какво става, ако се разрази епидемия или някакво друго мащабно бедствие и пред личния лекар едновременно се изсипе огромен брой пациенти? Какво става, ако личният лекар е неспособен да изпълнява задълженията си? Е, дойде COVID и се видя какво става – огромен брой пациенти, които не могат да преминат през тази административна бариера, тъй като личният им лекар се е покрил, за да не се зарази (впрочем съвсем разбираемо и оправдано – като се има предвид безотговорното поведение на много от самите пациенти, заразяването на един личен лекар е на практика гарантирано, ако той си стои чинно в кабинета и приема, както при нормални обстоятелства). А е възможно и самият той да е в болница, борейки се за живота си с тежък COVID, или да е умрял от вируса. А процедурата по намиране на нов личен лекар е дълга и сложна, и почти невъзможна в пандемична остановка…
Втората бариера са направленията – кой разумен човек може да си помисли, че в реалния свят винаги ще има по-малко разболели се от предварително фиксирания брой направления, не е ясно. Нито пък е ясно защо в пандемична обстановка се реши, че и за PCR тест ще са нужни направления. Но се видя до какво водят те – до невъзможност човек да се тества безплатно без направление, което пък направление нямаше как да се вземе.

Защо самият тест не беше безплатен, е още едно безумие, което едва ли щеше да е налице, ако системата не беше поставена на „пазарни начала“. Просто престъпно е да се искат по над 100 лева за PCR тест в толкова бедна държава като България, ако целта е да се спре епидемията – естествено, че при такива условия повечето хора ще крият симптомите си, за да не плащат цената на теста (както и, за да не бъдат карантинирани без компенсация за това). Което води до безконтролно разпространение на вируса. С въведеното изискване за направа на тест преди болничен прием на много места се създаде още един огромен проблем покрай тестването – нямаше как да се влезе в болница без тест който пък беше много трудно да се осигури. Лъснаха наяве и последствията от превръщането на болниците в търговски дружества и от отклоняването на огромна част от наличния за здравеопазване ресурс към частните болници. То доведе до масовото закриване на интензивни и заразни отделения в уж държавните болници (тъй като те не генерират печалба), до почти пълна липса на такива в частните (съвсем логично, по същите причини), и до отчайваща липса на специалисти точно в областите, най-нужни за лечението на COVID – спешни лекари, анестезиолози, инфекционисти, пулмолози и т.н..

Нито един от тези проблеми нямаше да е налице при предишната здравна система. Но някак си е табу да се говори по тази тема.

Резултатът е един малък брой хора, натрупали много милиони като печеливши от здравната реформа, и огромен брой мъртви и осакатени обикновени българи. Отново подчертавам, че това не е само в резултат на COVID – той просто представлява особено концентриран образ на по-генералното престъпление, извършено спрямо българския народ през последните две десетилетия.

COVID и общия цивилизационен срив


Последствията от пренебрегването на научната инфраструктура на страната също се видяха. Не се забелязва много хора да си задават въпроса защо страната има толкова нисък капацитет за тестване. А отговорът е прост: в нея нито има развита биотехнологична индустрия, нито се инвестира в базови научни изследвания, и така повечето хора, следващи съответните специалности, се изнасят в чужбина по най-бързия начин след завършването си. Съответно няма кой, къде и с какво да извършва масово тестване.

Всеобщата административна некомпетентност и некадърност в държавата, разбира се, се проявиха във всичките си аспекти. Между март и септември имаше шест месеца, за да се подготовим за борба с есенно-зимната COVID вълна, която беше неизбежна при положение, че карантината не беше доведена до край през пролетта. Абсолютно нищо не беше направено по въпроса, обаче. Поне някои от проблемите, изброени дотук, бяха съвсем очевидни и можеха да се решат на административно ниво, но не би.

Всичко това е част от по-общият цивилизационен срив на българското общество в резултат на неговата деиндустриализация последните 30 години. Този срив е вероятно да продължи да пречи на справянето с COVID кризата у нас дори и тя да е решима чрез ваксинационна програма. Това е така, тъй като отношението на обществото към ваксините в момента е доминирано от конспиративни теории и дезинформация и не се вижда как тези настроения ще бъдат променени, за да бъде ваксиниран нужният брой хора.

Някой беше казал, че COVID в България е отмъщение на образователната ни система, и това е наистина много точно казано. Основен проблем с COVID кризата е, че за да разбере човек за какво точно става въпрос, той трябва да има поне малко разбиране що е това вирус, какви са особените свойства на този вирус и пр. научна материя. В една добре работеща образователна система нито един ученик не би трябвало да бъде допускан да завърши средно образование без постигане на едно минимално ниво на знания по тези теми – както се вижда в момента, това не е „излишно натоварване на децата“, както вече дълги години е модерно да се говори у нас, а жизненоважна информация.

[hazard]

Краткосрочната прогноза

В почти всички европейски държави през есента на 2020 г. се разви един и същи сценарий. През лятото случаите на COVID бяха сведени до ниски, но ненулеви нива, след което всичко беше отворено – включително, и с най-предвидимо унищожителни последствия, училищата. Изпращането на децата на училище е ключов елемент от социалния конфликт, за който писах по-горе – основна функция на училищата в днешно време е да служат като забавачки, в които децата да стоят, докато родителите им са на работа. Съответно беше наложително училищата да се отворят на всяка цена, за да може родителите да бъдат заставени да ходят на работа. Че това ще предизвика гигантска епидемия и смъртта на огромен брой хора, няма как да не е било известно на политиците, отговорни за това решение, но въпреки това на училище се тръгна присъствено.

Въведоха се карантинни мерки, когато се стигна до неприлично голям брой смъртни случаи, но тези мерки бяха почти навсякъде половинчати. В много държави те бяха вдигнати след само месец, след като нивата на заразяване бяха донякъде намалени, но все още на много високи нива. В зимни условия това отменяне на мерките доведе, отново съвсем предвидимо, до нов рязък скок на заразените.

България в момента се намира на около два месеца след въвеждането на половинчати неадекватни мерки, които предстои да бъдат почти напълно отпуснати, включително да се пуснат децата отново на училище, и това в условия на настъпване на по-високозаразни щамове на вируса. Ясно е до какво ще доведе това, но тя не е единствената такава държава, в която мерки са се отпускали, се отпускат в момента, или ще се отпускат в бъдеще, въпреки твърде високите за да може да бъде позволено това нива заразяването.

Така е трудно да се види как в рамките на 2021 г. няма да се стигне до заразяване на 50% и повече от населението. С действията си от май месец насам, властите показват недвусмислено, че следваната от тях политиката цели точно това.

Ваксините едва ли ще успеят да предотвратят масовото заразяване, тъй като ваксинацията върви с твърде бавни темпове. Но дори и да вървеше малко по-бързо, много е вероятно, след като бъдат ваксинирани уязвимите групи, т.е. възрастните хора, да се вдигнат дори и наличните минимални ограничения, тъй като тогава смъртността ще спадне значително. При такова положение за по-младите хора, освен ако нямат късмета да си изкарват прехрана с дейност, която не изисква физическо присъствие сред други хора, ще стане почти невъзможно да избегнат вируса и те ще се заразят, много преди да им дойде реда за ваксинация.

Дългосрочната перспектива

Дали проблемът с COVID ще се реши до някаква степен след заразяването и ваксинирането на голяма част от популацията, обаче, далеч не е ясно. Поради възможна комбинация от нетраен естествен имунитет, неуспешни имунизационни кампании, нетраен ваксинен имунитет и еволюция на вируса в посока резистентност към наличните ваксинни форми и по-висок леталитет (все неща, които или вече се наблюдават, или има причини да се очакват в бъдеще) е много вероятно да се борим с COVID в продължение на десетилетия, и 2020 г. и 2021 г. да са само началото на опустошенията, които вирусът ще нанесе на човешката цивилизация.

Как точно ще се развият нещата, зависи много от постигането на осъзнаване за случилото се. Активната дезинформационна кампания постигна големи успехи през 2020 г. и успя да убеди широки слоеве от обществото, че е в техен най-добър интерес да се заразят с COVID. Отворен остава въпросът дали това положение ще се промени, след като всички са се сблъскали с вируса лично, и то повече от веднъж, и при наличие на по-летални негови версии. Съществува някаква, макар и към момента минимална възможност за осъзнаване на това, кой точно е злодеят в тази история, което да доведе до нужния обществен натиск за започването на мащабна глобална програма за реално решаване на проблема.

По-вероятно е обаче това да не се случи и светът да продължи по сегашната си траектория.

От чисто медицинска гледна точка всички тези развития посяват семената и на още по-големи катастрофи в бъдещето – смъртта на милиони беше успешно нормализирана и беше установен прецедентът, че е съвсем в реда на нещата да не се прави нищо, за да се спре разпространението на смъртоносна зараза. Тоест когато се появи следващият вирус, който може би няма да убива 1% от заразените, а може би например 5%, което в дългосрочен план е почти гарантирано, ще е много по-лесно да се абдикира от всякакви опити той да бъде спрян. Че този ефект на нормализация е реален се вижда от промяната в отношението към случващото се в хода на 2020 г. – ако през пролетта умираха по 6-7,000 души на ден и това беше трагедия, в момента умират над два пъти повече, но реакцията е основно равнодушно вдигане на рамене и игнориране на случващото се. Този сценарий може да се реализира дори в рамките на COVID пандемията, ако наистина се появят нови значително по-смъртоносни мутации.

По-генерално, контролът върху инфекциозните заболявания беше един от най-големите триумфи на човешката цивилизация през втората половина на XX век. В първата половина на XXI век обаче, независимо, че сме много по-напреднали технологично, по чисто политически причини беше взето решение опасен вирус да бъде оставен да върлува безконтролно.

Така ако не се достигне до гореспоменатото осъзнаване на случващото се, може да се очаква по-нататъшно концентриране на реалното богатство в ръцете на все по-малък брой хора и завръщане не просто към условията на икономическо неравенство от края на XIX век (нещо вече постигнато), но и към един неофеодален свят. Той би бил характеризиран не само с жестока социална несправедливост, но и с реална загуба на досега извоюваните цивилизационни постижения, каквото е освобождаването от товара на инфекциозните заболявания.

Всичко това обаче ще има сериозен дестабилизиращ ефект върху системата. Чумата през XIV век е подринала безвъзвратно устоите на средновековния ред, тъй като църквата се е оказала безсилна да спре заразата с молитвите си, а загубата на такава огромна част от населението е повишила страшно много цената на труда, давайки много по-висока степен на свобода на обикновения човек. Това слага край на средновековния свят. Надеждата сега е, че ще се стигне до аналогична загуба на вяра в господващата идеология, от който процес в крайна сметка да излезе нещо ново и по-добро. За целта би трябвало масово да си зададем въпроса-табу: що за полза има от социо-икономическа система, която буквално изисква смъртта на десетки и стотици милиони за продължаващото си съществуване?

[hazard]

Дори от гледна точка конвенционалната икономическа мисъл, ако наистина грижата беше за „икономиката“, друга алтернатива освен елиминация на вируса нямаше – няма да има никакво „възстановяване“ в условия на бушуваща епидемия, а последствията върху здравето на оцелелите от вируса ще дърпат икономиката надолу за десетилетия напред. Но явно основната грижа беше по-скоро за това кой контролира икономиката, а не за икономиката като цяло.

Това са причините за разгръщането на тази много мащабна и много умела дезинформационна кампания за промиване на общественото съзнание в желаната посока.

Стратегията е добре позната и отдавна отработена в контекста на глобалната екологична криза и по-конкретно на проблема с глобалното затопляне. И там, впрочем, става дума за аналогичен проблем – екологичната криза няма как да бъде решена без фундаментално преразпределение на контрола върху реалните ресурси, което е неприемливо за облагодетелстваните от сегашното статукво, готови да зачеркнат дългосрочното бъдеще на цялото човечество само и само, за да си запазят привилегиите в краткосрочна перспектива.

Планът е прост – намират се хора с титли и работещи в уважавани университети, които да представят „алтернативна“ позиция, без значение колко безумна е тя (в случая с COVID се преминаха всякакви граници в това отношение). Те биват изкарвани на парад нон-стоп по медиите, за да се наложи впечатление в обществения дискурс за съществуване на реален научен спор. След това дълбоко корумпираната политическа класа използва наличието на тези „алтернативни легитимни научни виждания по въпроса“ като оправдание за следването на политиката, наложена от интересите, организирали самата дезинформационна кампания.

Не само че се прибегна до тази добре отработена стратегия, но и за целта се използваха много от същите хора и институции, „прославили“ се с успешната си дейност в убеждаването на света, че глобална екологична криза няма.

Най-трагичното в цялата ситуация е, че освен че тази стратегия успя на политическо ниво, много успешно беше убеден и обикновеният човек, че е в негов интерес да се зарази с вируса: чрез представянето на фалшивата дилема между заразяването на всички и това той да остане безработен и на улицата.

Това е разбираемо от гледна точка на индивида – ако изборът е между 1% шанс да умреш (рискът от дълготрайни увреждания все още масово не се осъзнава) и гарантирана безработица с тенденция да доведе съвсем скоро до изхвърляне на улицата, наистина е рационално да си против карантината, още повече ако е ясно, че тя ще е неефективна и няма да реши проблема дългосрочно.

Но това въобще не бяха единствените опции и на обикновения човек все още не е ясно, че той ще се разболява и умира, за да не се налага на милиардерската класа да плаща малко по-високи данъци и за да не се поставят под съмнение именно разрушителните неолиберални политики и икономически идеологии, които са го докарали до ръба на оцеляването през последните 40 години.

Ситуацията в България


България се измъкна почти незасегната от пролетната 2020 вълна на COVID, но в момента се случва това, което се очакваше да се случи още през пролетта. Тогава сегашният развой на ситуацията беше предотвратен благодарение на навреме взетите мерки и късмета, че вирусът не се беше разпространил незабелязано у нас до нивата, до които това беше станало в редица западноевропейски държави. По-късно, през месец юни, всичко се отвори преждевременно, но комбинацията от лятно време и лятна ваканция за учениците потисна разпространението на вируса и не се стигна до катастрофа.

Логичното се случи есента. Не само, че неминуемата есенно-зимна вълна на заразата дойде, но и всички отдавна идентифицирани дефекти на обществената система, натрупани в резултат на провеждането на един от по-екстремните неолиберални експерименти на територията на страната (ако и това да не се осъзнава от нейното население), лъснаха в цялата си прелест и доведоха до сегашното бедствие.

[hazard]

Карантина и политикономика

Реално нищо не пречеше да бъде направено нужното, за да бъде елиминиран вирусът. Проблемът е чисто социален и политикономически – COVID представлява стрес върху системата и въпросът е кои части от нея ще поемат удара. В момента се въртят всякакви конспиративни теории за това, как пандемията е част от разни дългосрочни планове за създаване на някакъв нов дистопичен свят, но наличните факти могат да се обяснят много по-прозаично (ако и тенденцията наистина да е към създаване на дистопичен свят, но от малко по-друго естество).

Причината за организирането на тази дезинформационна кампания и превръщането на „стадния имунитет без ваксинация“ в де факто политиката на повечето правителства е, че чисто практическите мерки, нужни, за да се елиминира заразата, удрят директно в сърцето на основния конфликт в съвременното общество – този между трансформиращата се в аристокрация икономическа олигархия и всички останали в обществото, чиято икономическа траектория е надолу вече десетилетия наред.

Отново, свойствата на вируса – сравнително дълъг инкубационен период, много висока заразност, пресимптомно и асимптомно предаване, липса на специфични симптоми – са такива, че няма как да бъде овладян без налагането на тотална драконовска карантина. Това е така, тъй като няма как да се изолират заразените без PCR тестване на всички за много кратък период от време (какъвто капацитет все още няма почти никъде) и съответно всеки трябва да се счита като потенциално заразен. И колкото повече заразени има, толкова по-дълга трябва да е тоталната карантина, за да се сведат случаите до нула. Тоталната карантина може да се съкрати чрез масово тестване на цялата популация, но за това се иска наличие на съответния човешки и индустриален ресурс.

Това гарантирано работи като метод, както беше доказано първо в Китай и после в Австралия (стига, разбира се, да е реално приложен – в момента е много модно да се обявява „локдаун“, без реалността да отговаря по какъвто и да било начин на това понятие).

Но ако ще се затвори всичко в продължение на много месеци с цел елиминация на вируса, това означава гарантирана безработица за огромна част от населението и забавяне на паричните потоци в икономиката, което води до сриване на пирамидата от сложно преплетени дългови взаимоотношения на стойност безчетни трилиони. Това би наложило взимането на следните чисто практически необходими мерки за решаване на проблема:

1. Временно въвеждане на универсален базов доход и раздаване на „хеликоптерни пари“ с цел подпомагане на безработните.
2. Отмяна на невъзможните за изплащане дългове, най-вече тези на домакинствата и дребните бизнеси (простото им отлагане в бъдещето помага, но не решава проблема).
3. Поемане на директен държавен контрол върху ключовата инфраструктура, нужна за справянето с кризата – болници, фабрики за производство на защитно облекло, и много други.
4. Безплатно здравеопазване и тестване, за да не се получава така, че хората да крият симптомите си от страх, че ако са положителни, ще фалират и ще се озоват на улицата.

Всичко това е анатема в рамките на социо-икономическия ред, изграден в по-голямата част от света след победата на неолибералната революция в края на 1970-те години. За да се вземат такива мерки, устоите на този ред, чийто основен принцип е непрекъснатият трансфер на реално богатство от бедни към богати, осъществен чрез регресивно данъчно облагане и дерегулация на корпорациите и едрия капитал, трябва да се разклатят. Това очевидно беше напълно неприемливо и е основната причина стресът, оказан от COVID върху системата, да бъде абсорбиран от смъртта на десетки милиони невинни хора по света, вместо да бъде насочен към богатството на олигархията.

Директното подпомагане на принудително безработните е неприемливо по две причини, но за да се разбере ситуацията, трябва да се замислим за същността на парите. Тъй като обикновеният човек прекарва живота си в непрекъснато търсене на пари, нужни за непосредственото му оцеляване, разбирането, че парите имат реална стойност сами по себе си, се развива по естествен начин, но то е напълно погрешно – те нямат почти никаква собствена стойност. Парите са „жетон“, срещу който се получават реални физически стоки и услуги – реалната икономическа стойност се създава чрез експлоатация на природни ресурси и човешки труд. Съответно да притежаваш реално богатство означава да имаш контрол върху физически природни ресурси и върху човешката работна сила. И, което е много важно, всяко печатане на пари представлява трансфер на реално богатство, освен ако тези пари не се раздадат равномерно на всички (тъй като след печатането на пари количеството на реалните стоки и услуги не се променя, а общото количество „жетони“ се е увеличило, но сега едни хора имат пропорционално повече от тях от други).

Основен механизъм за контрол върху обикновения човек в съвременния свят е зависимостта на физическото оцеляване от заетостта (дните, в които човек е можел да живее като независим ловец или фермер, далеч от цивилизацията, са отдавна отминали – светът е пълен и място за това няма). Съответно това да се плаща на над половината население да си стои вкъщи и да не работи в продължение на половин година е неприемливо – това би поставило изключително опасен прецедент, демонстрирайки на практика, че не е нужно да се работи, за да се оцелява (което впрочем наистина е така по отношение на повечето „работа“ в днешния свят – физическото оцеляване на цивилизацията в момента зависи от дейността на една малка част от трудещите се, останалите са заети в напълно безсмислени дейности, които съществуват единствено и само в резултат на изискванията на сегашната социо-икономическа система).

Тези директни плащания биха означавали печатане на пари и разпределянето им на обикновените хора, т.е. трансфер на реално богатство от богати към бедни, което е също напълно неприемливо. Разбира се, обратното действие – печатане на трилиони и даването им на банките и милиардерите (т.е. гигантски трансфер на реално богатство от бедни към богати) – е напълно в реда на нещата в рамките на съществуващия в момента ред. Това се случва при всяка по-сериозна криза, която бива използвана като оправдание за извършване на такова действие. Беше направено при предишната голяма икономическа криза през 2008 г., когато бяха напечатани трилиони и дадени на банките, вместо да се подпомогнат обикновените хора. Възможността да се направи такъв трансфер, и то в още по-големи мащаби, не беше пропусната и сега (както е видно от това, че богатството само на американските милиардери се е увеличило с един трилион от началото на кризата и че борсовите пазари са на рекордно високи нива; междувременно реалната икономика е в колапс). В допълнение на това, малкият и среден бизнес беше унищожен чрез механизма на неефективните локдауни без достатъчна икномическа подкрепа, още повече концентрирайки икономичеката власт в ръцете на малцина. Разликата е, че ако през 2008 г. този трансфер беше платен от останалата част от обществото чрез изхвърлянето от домовете им на милиони семейства, през 2020 г. и следващите години той ще бъде платен не само икономически, но и с живота и здравето на десетки милиони – тоест говорим за качествено ново ниво на чудовищност на извършеното.

Дълговите плащания са вторият основен механизъм на контрол, както и основен механизъм за трансфер на реално богатство от бедни към богати в нормални извънкризисни времена. Изплащането на дългове със сложна лихва води до точно това, ако растежът на реалната икономика е по-бавен от растежа на дълговете, тъй като в такива условия относителният дял от паричната маса в притежание на кредиторите расте. Това е и основна причина в дълбоката древност да е било нормална практика периодично да се отменят дълговите задължения на обикновените хора (търговските задължения не са се пипали), тъй като владетелите на древен Египет, Месопотамия и пр. са разбирали добре, че ако това не се направи, длъжниците ще загубят земята си и ще се превърнат в роби на една формираща се в резултат на това натрупване аристокрация/олигархия, която в един момент ще е в състояние да поддържа собствени армии и да измести владетеля. От класическата Античност насам обаче се налага на практиката на дълговете да се гледа като на нещо свещено и неприкосновено. Това впрочем е една от причините за разпада на Римската империя и допринася до безчет периоди на нестабилност и до ден-днешен. За последно дългове в западния свят са опрощавани след Втората световна война в Германия, без което следвоенното германско икономическо чудо едва ли е щяло да се случи. Тогава това е било сравнително лесно, обаче, тъй като повечето от тези дългове са били дължими към нацистите. В момента беше чисто практически необходимо да се направи такова опрощаване, но явно и това беше неприемливо от гледна точка на създаването на опасен прецедент.

Напълно неприемливо беше и да се предостави безплатно здравеопазване в държавите, в които няма такова – недостъпността на здравните услуги е още един много ефективен механизъм за контрол върху хората.

Също така неприемливо беше и да се поставят ресурсите на големите корпорации под директен държавен контрол, тъй като друг от основните принципи на неолибералния свят е, че държавата трябва да е по-слаба от корпорациите. А една военновременна мобилизация изисква поставянето на икономиката на командни начала.

Конкретните детайли, разбира се, варират между различните държави и региони, но като цяло това са фундаменталните причини милиони невинни хора да бъдат осъдени на напълно предотвратима изключително мъчителна смърт, а животът на стотици милиони, може би милиарди, да бъде съсипан, било то физически, било от чисто икономическа гледна точка.

За пореден път, нямаше никаква обективна причина това да стане – реална икономическа криза нямаше, тъй като нито е имало война, нито някакво мащабно природно бедствие. При един дълъг реален локдаун действително продуктивният физически капитал би останал напълно непокътнат.

[hazard]

Кой е виновен (във огромна степен) ?

Kонцепцията за „колективния имунитет без имунизация“, дезинформационната кампания, и саботажът на спирането на заразата


През януари и февруари 2020 походът към вируса беше основно тотално игнориране (нарочно или случайно кой знае).

Но когато ситуацията започна да става критична през март и стана ясно, че ще трябва да се направи нещо по въпроса, започнаха да се появяват „алтернативните“ виждания по въпроса. Китайското правителство беше показало как се решава проблема – следва се правилника за действие в такива ситуации, съществуващ от незапомнени времена, чийто основен елемент е изолацията на заразните индивиди, за да се спрат веригите на трансмисия. Тъй като тук става дума за респираторен и много заразен вирус с асимптомно и пресимптомно разпространение, това означаваше военновременна мобилизация и тотален „локдаун“ за цялата популация с изключение на отговорните за поддръжката на жизненоважна инфраструктура. Разбира се, това означаваше почти пълно спиране на икономиката, но в условията на командна икономика като китайската нещо такова можеше да бъде толерирано.

В западните общества обаче то създаде дълбок необявен конфликт, чието разрешението в крайна сметка се състоеше в заразяването на цялото тяхно население, с всички произтичащи от това последствия. За този конфликт по-подробно по-долу, но първо ще се спрем на умелата дезинформационна кампания, която беше разгърната, за да се насочи развитието на кризата към този резултат.

Дезинформационна кампания започна през март месец, в няколко основни посоки. Първата беше да се омаловажи сериозността на заболяването, най-често с повтарянето на лъжата, че става дума за нещо не кой знае колко по-сериозно от сезонния грип. Именно тук името „COVID“ и липсата на ясна комуникация, че става дума за нов SARS вирус, изиграха своята трагична роля.

Втората основна линия на дезинформационната кампания беше промотирането на концепцията за „колективния имунитет без ваксинация“, с други думи идеята, че ако оставим вируса да зарази всички, без да направим каквото и да било да го спрем, популацията ще изгради имунитет и това ще реши проблема.

По-абсурдно нещо е трудно да се измисли в контекста на пандемия.

Първо, това е еквивалентно на „Осъждаме 50-100 милиона човека по света на смърт понеже ни е твърде неудобно да направим нужното, за да спрем заразата“. Това е план за мащабен геноцид, а не концепция за справяне с каквото и да било.

Второ, ако този подход работеше, никое от заразните заболявания, които са били бич за човечеството в продължение на векове и хилядолетия, нямаше да е било такъв проблем – всеки един нов патоген е щял да мине веднъж през популацията и след това да изчезне. Но нищо подобно не са наблюдава на практика, дори за вируси, които, като се прекарват веднъж, след което човек развива доживотен стерилизиращ имунитет към тях. Както споменах по-горе, едрата шарка е такъв вирус, но е убивала векове наред, като само през 20-и век по различни оценки е причинила смъртта на между 300 и 500 милиона души. Елиминацията ѝ беше постигната единствено чрез безпрецедентна глобална кооперация и програма за ваксиниране. Единственият случай, при който колективният имунитет води до трайно приключване на проблема, е с грипните вируси като този от 1918 г. И тук обаче става дума за неразбиране на същността на проблема – има буквално хиляди различни грипни щамове, а нови такива се появяват непрекъснато в резултат на бърз антигенен дрифт и на антигенен шифт. Те са в резултат на това, че геномът на грипните вируси е фрагментиран, което позволява лесната поява на нови комбинации от различни сегменти. Всъщност, към отделните щамове се развива по-траен имунитет от този спрямо коронавирусите, в резултат на което пандемиите са самоограничаващи се, тъй като се достига известно ниво на стаден имунитет. Същевременно вирусът трябва да се конкурира с огромен брой други грипни щамове. Но тук нямаме работа с грип, а с коронавирус.

Трето и най-важно: много преди да дойде COVID, се знаеше, че общо свойство на коронавирусите е нетрайният имунитет, който се създава след инфекция. Просто това изниква като обект на публична дискусия едва сега, защото OC43, HKU1, NL63 и 229E са сравнително безобидни вируси, причиняващи настинки, SARS-1 беше елиминиран, а MERS е рядък вирус, който не се предава добре от човек на човек, т.е. досега коронавирусите не са били проблем от такъв мащаб. Няма как да се изгражда „стаден имунитет“ без ваксинация към вирус, чието преболедуване не дава траен имунитет.

Концепцията за „колективния имунитет без имунизация“ обаче беше изключително успешна в изпълнението на реалните си цели: тази „стратегия“ в крайна сметка стана ефективната политика на повечето правителства. И точно тук се крие истинската трагедия.

Четвъртата основна насока на дезинформационната кампания беше да се използват икономически „аргументи“, според които икономическите щети от локдауна ще се толкова големи, че е по-„рационално“ да се оставят всички да се заразят. Разбира се, всички такива калкулации пропускаха да включат както цената на огромния брой трайни инвалидизации, така и последствията от масовите реинфекции, които следва да се очакват, ако вирусът стане ендемичен Целта на тези упражнения не беше обективен анализ на ситуацията, а осигуряване на идеологическо оправдание за вече взети политически решения.

Друга любима тема беше тази за „свободата“ и това как карантината я нарушава. Почти никой обаче не зададе въпроса дали заразяването със смъртоносен вирус против волята на индивида не нарушава много по-фундаментални свободи. А говорим точно за това – отвъд едно ниво на заразяване в населението, и като се има предвид, че става дума за силно заразен респираторен вирус, който също така оцелява много добре върху повърхности, става невъзможно отделният човек да се опази, каквито и усилия да полага за това, особено ако е принуден да работи в рискова среда за изхранването си.

(следва)

[Lelq]

В нашето инфекциозно им остават телефоните. Можем да си пишем, но връзка се държи с лекуващия лекар.

Ти как си, Пеше?

Шъ оцелее , не го мисли .

[hazard]

Не съм оптимист, писах го и Февруари 2020.
Трябва ясно да се разбере, че има само две възможности пред респираторен и силно заразен вирус като SARS-CoV-2:
или вирусът бива елиминиран от дадена територия и нивата на заразяване се свеждат до нула, или в крайна сметка всички се заразяват.
Затова и първият подход беше възприет от Китай/С.Корея (тук централното управление помогна) и няколко други държави от Тихоокеанския район (Австралия, Н.Зеландия, тука помоща е че са острови и взеха радикални решения, въпреки англосаксонските им корени).
Навсякъде другаде, се изгуби ценно време от засега една година и нещо.
Времето при този вирус работи в негова полза, развиха се по-вирулентни и по-смъртоносни щамове (английски, бразилски, южноафрикански), които леко биха преминали през антителата на китайския, за жалост.
Видно е, че вторите вълни по държавите дават повече жертви от първите именно поради това, а и явно никой не брои толкова старателно повторните заразявания на хората, а това е прекалено важно.
По-точно, южноафриканския щам е 0% резистентен към естествени антитела от китайския вирус.
Епидемиите се овладяват не от ваксините, а от ваксинационните програми – от критична важност е каква част от населението ще бъде убедена да се ваксинира, а успехът на това начинание към момента е под сериозен въпрос.
Повечето от антиваксърите са такива поради липсата на доверие към производителите, разрешаващите мисиите и правителствата.
Също така не е ясно колко дълго ще трае имунитетът след ваксинирането и каква ще бъде бъдещата еволюция на вируса.
Но оттук нататък започват усложенията. Идеалната ваксина трябва да дава доживотен имунитет, този имунитет да е стерилизиращ (т.е. да предотвратява не само тежкото протичане на заболяването, но и заразяването) и да е лесна за масова дистрибуция.

РНК ваксините не изпълняват последното условие, тъй като РНК е нестабилна молекула и това налага съхраняване на ваксината на много ниски температури (тази на Pfizer-BioNTech на –70°C, тази на Moderna на –20°C). Същевременно и двете ваксини изискват поставяне на две дози през няколко седмици една от друга, което удвоява проблема. Трудно е да си представи човек как ще има масова ваксинация с РНК ваксини в тропическите райони на Третия свят, а и не само там (виждаме как и в България, ако и номинално да се води като част от напредналия цивилизован свят, логистиката се оказва проблем).

Колко дълго трае имунитетът, няма как да се знае, без да е минало достатъчно дълго време, но е много вероятно той да не е дълготраен, което ще наложи ежегодни реваксинации (или може би веднъж на две години). Надеждата е, че ваксината не предизвиква тотално сбъркания имунен отговор, характерен за инфекцията с живия вирус. Но от друга страна има разработени ефективни ваксини спрямо респираторни коронавируси в контекста на ветеринарната медицина, и имунитетът там не е траен, т.е. може би има други фактори, които обуславят постепенното изчезване на антителата.
Потенциално нетрайният имунитет е сериозен проблем за векторните ваксини, тъй като при тях освен имунитет към S протеина на SARS-CoV-2 се изгражда имунитет и към самият вектор; повторна ваксинация със същия вектор ще е неефективна, тъй като той ще бъде обезвреден от имунната система, много преди да има шанс ваксината да си свърши работата.

Именно заради този проблем векторните ваксини използват например аденовируси от шимпанзета, към които няма изграден имунитет в човешката популация. Но няма безкрайно разнообразие на аденовируси, от което да се черпи за бъдещи реваксинации. Така че ако имунитетът не е траен, ще трябва да се прибегне до тип ваксина, при който няма такива проблеми, каквито са РНК ваксините.

Обаче и РНК ваксините, и наличните в момента векторни такива, имат един много сериозен друг недостатък – те не са стерилизиращи (което се и потвърди от изпитанията на тази на АстраЗенека). Т.е. ваксинираните могат да се заразяват, те просто не развиват сериозни симптоми. Причината за това е, че тези ваксини индуцират само IgG антитела, но не е и мукозалните IgA антитела, които защитават срещу първоначална инфекция в горните дихателни пътища, друг е въпроса, нарочно ли е така или не са дорасли технологично.
Това е потенциално огромен проблем по две причини:
Първо, съвсем възможно е ваксинираните не само да могат да се заразяват, но и да предават вируса. Така, ако например половината популация е ваксинирана, а другата не е, ще е много трудно да се накарат ваксинираните да продължат да носят маски, въпреки че с това си поведение излагат на сериозна опасност неваксинираните. Какви са относителните нива на обществено отговорно и тотално социопатично поведение сред населението, се видя много добре през последните девет месеца.

Второ, това създава огромен еволюционен селективен натиск към възникването на мутанти, резистентни към тези ваксини. Това не е така при стерилизиращите ваксини – при тях при среща с вируса той бива обезвреден моментално, без да му се даде възможност да се размножи. Но с нестерилизиращи ваксини и милиарди заразени, ще има предостатъчно възможности за възникване и селектиране на мутанти, към които наличните ваксини нямат никакъв ефект.
Както писах по-горе, нови варианти на вируса, резистентни към изградените вече антитела и частично резистентни към съществуващите ваксини, вече се появиха през последните месеци. Не може да се очаква процесът на еволюция в тази насока да спре с магическа пръчка.

Така е доста вероятно в идните години да се борим с COVID-21, COVID-22, COVID-23a, COVID-23b, COVID-25a до COVID-25g, и т.н. Tези варианти ще са вероятно по-заразни и е съвсем възможно и да са по-летални – досегашната еволюция на вируса е основно точно в тази посока.

Интраназалните ваксини (които се администрират чрез впръскване в горните дихателни пътища) би трябвало да индуцират стерилизиращ имунитет и такива се разработват в момента, но те са по-назад в процеса. При тях обаче е дори по-малко вероятно този имунитет да е дълготраен.

Появата на по-високозаразни варианти на вируса представя допълнителни предизвикателства. За да се овладее епидемията, трябва да бъде имунизирана 1-1/R0 част от населението. За вирус с R0 ≥ 6, това означава ваксинация на над 85-90% от хората. Това ще е много трудно да се постигне дори веднъж, а ако трябва да се прави всяка година, било поради нетраен имунитет от ваксината, било поради поява на резистентни мутации, то става все по-проблематично.

Така не би следвало да планираме бъдещето около решаване на проблема с COVID за вечни времена след еднократна масова кампания за ваксиниране. Много по-вероятно е да се борим с COVID за десетилетия напред.
Може да се реализират и дистопичните сценарии, при които да се изискват имунизационни паспорти за извършване на каквато и да било дейност в присъствие на други хора, ако и това мероприятие да е изначално безумно при положение, че ваксините не са стерилизиращи.Имунизацията с ваксина, която защитава индивида от тежко изкарване на заболяването, но не го прави незаразен, е безполезна, ако идеята е да се предотврати заразяването на околните. Доброто разбиране на биологичната ситуация обаче едва ли ще достигне до достатъчно много хора, за да спре опитите да се въведат в реалния живот такива практики, които ще доведат до създаването на общество, в което едва ли някой разумен човек би искал доброволно да живее.

Всичко това можеше да се избегне, ако бяха взети нужните мерки, за да се елиминира SARS-CoV-2, така както беше направено през 2003 г. със SARS-CoV-1. Ако това се беше случило, можеше вече да сме започнали да забравяме, че е имало втори SARS щам.

(продължава)

[neptun266]

Интересно. Човек, който е във връзка с Чорбанов споделя, че не е с Корона, а има друг проблем. Колко е вярно- не знам. Споменава се и за юридическо преследване за разпространение на невярна информация. Времето ще покаже.

[ravnovesie]

Днеска като ходих в болницата дойде един мъж вчера си поставил втора игла на американската ваксина и тая сутрин загубил мирис и вкус,

Към момента защитата от заразяване не е на 100%, зависи и от щамове и предполагам от доста други неща. Ваксините обаче дават 100% защита от сериозно боледуване. Поне до колкото се интересуват няма нито един човек дори само с първа доза на астра зенека, който да е влязал в болница. Ако се е заразил поне 22 денс след първата доза. Мен лично това ме устройва. Щях да се притеснявам ако родителите ми не се бяха ваксинирали, но след като и те се ваксинираха с мен, в общи линии тази пандемия вече не я мисля изобщо

[tnm]

При мен всички лепнахме бронхопневмонии.Моята се оказа може би най леката но се притеснявам за мама щото е в болница и нямам никаква връзка с нея

В нашето инфекциозно им остават телефоните. Можем да си пишем, но връзка се държи с лекуващия лекар.

Ти как си, Пеше?

[xkm]

Смъртността в България е сравнима с тази в САЩ , Англия , Италия,Унгария ... ... Да не прехвърляме вината от безразсъдното поведение на обществото върху медицинското съсловие ...

[cherney]

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/prof-...tsa-s-covid-19

Ами сега?!?

Чорбанов е изключително глупав. Типичен провинциален "учен", който вероятно през последните десет години не е прочел нищо. Изпратих на Viber на един приятел - лекар в Швейцария - негови и на Мангъров изказвания и човека се хвана за главата. Беше шокиран. Лошото е, че тези двамата - Чорбанов и Мангъров - ги слуша половин България и им вярва. Който е по-умен и не се доверява на подобни глупаци, намира начин да се ограмоти. През последните няколко месеца изчетох всичко за РНК ваксините, за основателите на Biontech д-р Шахин и жена му и . ..... при първата отворила се възможност се ваксинирах с Biontech/Pfizer. А който е тъп, нека ходи без маска, без ваксина и да жули чайчета и супичка.

[Dimitar.]

Днеска като ходих в болницата дойде един мъж вчера си поставил втора игла на американската ваксина и тая сутрин загубил мирис и вкус,

Ако не се лъжа, трябват десетина дни след втората "игла", за да се развие имунитет... или поне така твърдят.

[BobyB]

Трябва ли българските лекари да отидат в чужбнина за да кажат истината...?
Преди малко лекар от Австрия зададе въпроса - защо в Австрия при подобен брой заболели имат 4 пъти по-малко смъртни случаи ..?
Не 40 % а 4 пъти !!! Защо ?
Защото, там имат здравеопазване, лекарите са изгонени от храма на парите, кражбите и корупцията...
Защото, милионите не потъват в корупционни обществени поръчки и лекарите не са се наредили на опашка за да си получават парите от фармацефтичните фирми за изписани скъпи, ненужни и понякога протовопоказни лекарства....
Защото, не са спрели да лекуват милионите хора с хронични заболявания..
Защото, нямат посран от страх ЩАБ....
Защото, нямат тиква за пръв строител, магистралка.., епидемиолог, ваксър и производител на ваксини......
Защото.....

Вместо да врякаш защо, защо, защо като някоя бабичка на пазара, можеше да се ваксинираш, да ти е мирна главата. Поне ваксините са правени от сериозни хора а не руски матрьошки и корумпирани до мозъка на костите си мутри. Като не се ваксинираш опираш до всички тия говна, па ти си питай защо в болницата.