Първоначално изпратено от Mike Florida
Разгледай мнение
Безсимптомно заразоносителство в тесния и истински смисъл на думата има при бактериални инфекции - Салмонелози, Шигелози например. Дизинтерията се причинява от вид Шигела и се е разпространявала именно така - от безсимптомни заразоносители. Имат си бактериите в червата, отделят ги, но не предизвикват у носителите заболяване. Със салмонелозите също, хранителна тежка токсоинфекция е вид салмонелоза, работниците бачкат в хр. обекти, ресторанти, готвачи, всякакви, сладкари и...проблем.
В случая с вирусите не е точно така. Безсимптомни носители няма. Вирусът трябва да се реплицира, да зарази много клетки и да започне да се отделя. Винаги обаче ще има симптоми. НО! те може да са слаби, неопределени, некласически, недостатъчни нито човек да потърси лекарска помощ, нито да започне лечение пък изобщо. Лечение имам предвид общоукрепващо.
Терминът безсимптомни заразонисители не е правилен. Не е точен за вирусите. Виж за ентеровируси, като Хепатит А да речем има заразоносители и те са причина за избухването на епидемии от хепатит А ( т. Нар инфекциозна жълтеница). Но вирусът живее и се реплицира в червата и се отделя с фецеса, болните имат мижави или никакви симптоми. Дори да се засегне черния дроб има изтрити, субклинични, тоест почти без симптоми - леко безапетитие и толкоз, т.нар фрустни форми. Но болните заразяват и отделят вируса, а даже нямат и жълтеница ( т.нар аниктерични форми) - icterus латински, jaundice англ. - жълтеница. Защото чврнодробното увреждане е слабо.
А има и тежки, мълниеносни форми с тежка жълтеница, чдрнодробна масивна некроза и клинично завършващи с чернодробна кома и смърт. Редки, но! Има ги.
Не само сирусен товар, а индивидуални особености на имунната система, която не е даденост, а каскада от актиеиращи се механизми на хуморален, клетъчен имунитет, взимна зависимост между двете компоненти на имунния отговор, макрофаги, неутрофилни левкоцити накрая и то при остро възпаление. При вирусите е ключов Т кл имунитет със събсет хелпери, супресори, килъри...има хипетеактивни, хипореактивни, анергични - липса на имунен отговор...
Имунният отговор е строго индивидуален.
А да не говорим за неизяснени още моменти, някои ги казах в рецептори, естествено невъзприемчиви индивиди - може да нямат класическата субединица на епитопа на рецептора в белите дробове, сърцето, червата...вируса си циркулира (виремия) след някаква степен на репликация в назофаринкса, носоглътката, но малка част успява да проникне където трябва в други органи и системи. А индивидуални протеинкиназни инхибитори, механизми контролиращи програмираната клетъчна смърт, като PD-L1, bcl-2, HER-2, NF- kb....и други имат съществено влияние клетката ще оцелее ли, ще позволи ли на вируса да се реплицира в достатъчен титър за да порази бързо и други клетки или това ще стане бавно, вяло...достатъчно да се запознае имунната система с него и бързо да го ликвидира.
Това е ново заболяване и ще отнеме години докато всички механизми на субклетъчно ниво станат ясни.
Сори, не искам да те оборвам, а да изясня че нещата в тази материя са по-сложни отколкото си ги представяш. Това не е ключ и ключалка - влиза, не влиза....влааа, не влааа, както казваше един старшина в казармата навремето.

Коментар