Забравих да ви кажа какво ми разказа жена ми за ситуацията вътре в болницата, след като вечерта я прибрах от там. Като цяло охарактеризира положението с две думи - МЪРДИ БЕЗПОДОБНИ. После у дома половин час ми разказва подробности, от които да се отвратиш от здравна система и от отношението на персонала към болните.
Първо цялото отделение (онкологията) е било празно и е имало само 3-4 жени, дошли за вливане. И въпреки големия брой празни стаи, всички жени са били набутани в една единствена стая - така наречената изолационна в дъното на коридора на отделението. Причината - санитарките после да дезинфекцират една единствена стая, а това че болните могат един друг да си предадат вируса въобще не им пука. Тоест приоритета на санитарките е да вършат по-малко работа, а не да пазят пациентите от взаимна зараза.
Самите санитарки са се отнасяли с пациентите като с болни от проказа. Стоели са надалеко и са идвали много рядко - въобще не отделение за лечение, а концлагер. Едната жена била на легло и поискала подлога, саитарката казала ей-сега и забравила на секундата. Същото беше и сутринта - чакахме 40 минути на студа да се накани някоя санитарка да слезе вземе жена ми.
Докторите са се изнесли рано от отделението, далече преди края на работното време. Докато са били там само веднъж за кратко са си показали носа на вратата, за да попитат как е хавата. Санитарките през цялото време са си стоели в тяхната си стая, където са пиели кафе и са пушили цигари. Въпреки че за обслужването на жена ми са били необходими само 3 минути, чакала е от 10 сутринта до 4 след обяд. Първите 2 часа чакане са задължителни, докато излязат изследванията на кръвта, но всеки един следващ час е бил само и единствено поради мързела на персонала, неговата скатавка и нежелание за работа и за доближаване до някой от пациентите.
Та искам да кажа, че ако по всички болници персонала има подобно отношение към пациентите, жална ни е майката, ако попаднем в болница. При това говорим за отвратително отношение към потенциално здрави пациенти, и ума ми го не побира какво щеше да е отношението, ако пациентите бяха доказани с коронавирус.
Та извода е (или поне аз си мисля така), че човек всячески трябва да се старае да не попада в болница, Не и сега, когато персонала на болниците е по-наплашен от самите хора вън от болниците. По-добре човек да се изолира сам и да се мъчи когато се разболее, но да си стои в къщи, защото ако отиде в болница, рискува да бъде насила заразен и с него да се отнасят като с животно. Само при дихателни затруднения си струва да се ходи в болница, иначе в къщи си е по-добре.
Първо цялото отделение (онкологията) е било празно и е имало само 3-4 жени, дошли за вливане. И въпреки големия брой празни стаи, всички жени са били набутани в една единствена стая - така наречената изолационна в дъното на коридора на отделението. Причината - санитарките после да дезинфекцират една единствена стая, а това че болните могат един друг да си предадат вируса въобще не им пука. Тоест приоритета на санитарките е да вършат по-малко работа, а не да пазят пациентите от взаимна зараза.
Самите санитарки са се отнасяли с пациентите като с болни от проказа. Стоели са надалеко и са идвали много рядко - въобще не отделение за лечение, а концлагер. Едната жена била на легло и поискала подлога, саитарката казала ей-сега и забравила на секундата. Същото беше и сутринта - чакахме 40 минути на студа да се накани някоя санитарка да слезе вземе жена ми.
Докторите са се изнесли рано от отделението, далече преди края на работното време. Докато са били там само веднъж за кратко са си показали носа на вратата, за да попитат как е хавата. Санитарките през цялото време са си стоели в тяхната си стая, където са пиели кафе и са пушили цигари. Въпреки че за обслужването на жена ми са били необходими само 3 минути, чакала е от 10 сутринта до 4 след обяд. Първите 2 часа чакане са задължителни, докато излязат изследванията на кръвта, но всеки един следващ час е бил само и единствено поради мързела на персонала, неговата скатавка и нежелание за работа и за доближаване до някой от пациентите.
Та искам да кажа, че ако по всички болници персонала има подобно отношение към пациентите, жална ни е майката, ако попаднем в болница. При това говорим за отвратително отношение към потенциално здрави пациенти, и ума ми го не побира какво щеше да е отношението, ако пациентите бяха доказани с коронавирус.
Та извода е (или поне аз си мисля така), че човек всячески трябва да се старае да не попада в болница, Не и сега, когато персонала на болниците е по-наплашен от самите хора вън от болниците. По-добре човек да се изолира сам и да се мъчи когато се разболее, но да си стои в къщи, защото ако отиде в болница, рискува да бъде насила заразен и с него да се отнасят като с животно. Само при дихателни затруднения си струва да се ходи в болница, иначе в къщи си е по-добре.
Коментар