Бисери и вицове

[sinbad]

-Г-жо имате много хубави ц¥ц¥!
-Петре ще ти ударя една през устата!
- Добре, но другата ми я дайте на ръката!

[пасъм]

[bota156]

Среща на върха между Русия, Германия и Франция.
Путин разправя как се отоплява през зимата с газ.
Французина пита квой туй газ?
Германеца - как тъй топло през зимата?

[mikimaus]

Здравейте на 16 години съм и ще ме очаква пратка в Speedy и мой приятели ми казаха че ако нямам 18 няма да мога да я взема а пише че трябва ...

[ATTACH=CONFIG]n3968048[/ATTACH]

[Kildirim_Bei]

[Kildirim_Bei]

[Kildirim_Bei]

[Kildirim_Bei]

А кафето явно е вълшебна напитка - що народ се е родил от "Да пийнем по кафе?"...

[Моабет да става]

- Добре дошли! Тук сме готиви за пари да задоволим всеки ваш каприз.
- Чудесно имам 200 лева. Какво ще ми предложите?
- Предлагаме ви да не капризничите.

[sinbad]

Ако отдавна не сте правили с@кс - щастието е във вашите ръце.

[Kildirim_Bei]

[Kiro]

- Ами съседът Пешо дъни сръбско, а е вече 23.30. Утре е работен ден все пак.

- Ще предадем на органите. След половин час...

- Ало, тук е 112. Какъв е проблемът?

- Ами аз пак за съседа Пешо...

- Предали сме на органите, но в момента нямат свободни патрули. Веднага щом могат, ще дойдат. След още половин час...

- Ало, тук е 112. Какъв е проблемът?

- Еми аз такова...за съседа Пешо...

- Ама нали ви казахме, че няма свободни патрули, ще пратят когато има свободни!

- Е да де, аз да ви кажа, че няма смисъл да пращате.

- Е, защо!?

- Ами гръмнах го!

След три минути пред блока се струпват пет- шест патрулни коли. Намират съседа Пешо жив и здрав у тях - пиян- залян дъни сръбско... Слизат при съседа.

- Ти що лъжеш, че си го гръмнал?

- А вие що лъжете, че нямате свободни патрули?..

[Kildirim_Bei]

[mikimaus]

Йоско Висарионович попитал Жорж Димитров знае ли как се управлява народ и му дал едно врабче
Отявления французин докато намери отговора врабчето излязло през прозореца на Фермата
Йосиф Висарионович взел друго врабче и му оскубал перушината
що е маке все е юнак

[Kildirim_Bei]

На тате му се развали електрическият чайник - пластмасов такъв, с копче. Явно нещо беше изгоряло вътре. Той го взе, седна зад кухненската маса и го разглоби. След час беше готов, но остана един детайл - парче тел, дълго около 20 сантиметра, еластично и огънато в полукръг (при това чайникът работи и завира водата).

Тате го повъртя, въздъхна, разглоби чайника отново и започна да му търси мястото. Поставяше го къде ли не, но никъде не пасваше. Сглоби го отново - работи, но тази част пак си остана. Отново го разглоби и така цяла вечер - седи, мълчи и пъхти. След три часа изруга, напъха в една чанта чайника заедно с проклетият детайл и на сутринта го занесе на работа при техните електричари - дано те се оправят с него.

В края на деня и електричарите се предали. Носи го, казали му, в някой сервиз за битова техника, възможно е там да са се сблъсквали с такъв уред. Тате го е срам да си признае пред мама, че не може сам да го ремонтира, а честно казано, той има златни ръце, затова реши да опита още веднъж.

Разглоби го, подреди частите върху масата, седи и гледа тъпо. Наоколо ходи мама и си приказват за разни неща, от рода на как мина денят, как е на работа. По време на разговора, тя се приближи до масата, взе „детайла“ и започна да си го пъха в сутиена. Пита го: “ Къде намери банела на сутиена ми? От два дена го търся, а помня, че го оставих на масата...“