Първоначално изпратено от минувач
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Бисери и вицове
Collapse
X
-
"- И не можем да искаме от всички деца да са еднакво добри във всичко, нали?
- Когато ученици за първи път влязат при мен в клас, първото нещо, което им обяснявам, е, че един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор. Правиш една, две, три, пет…, две хиляди банички, докато направиш съвършената и тогава заслужаваш хората да те уважават, да те обичат и да ти плащат. Във всяка област човек може да е нещо голямо. Когато го прави с любов, с настроение и влага много душа.
Хората имат различни възможности по рождение. Един се ражда като Стефка Костадинова, която може да скочи над 2 метра височина, а друг се ражда парализиран и не може да си прескочи чехлите. Някои се раждат красиви, някои грозни… И питам сега: „Това хубаво ли е, лошо ли е?“. Първата реакция е: „Много лошо!“ Казвам: „Не, не може да се направи общество само от професори. Едно общество има нужда от хора, които сутринта с камиона да докарат топлите банички, някой да смели брашното, някой да изоре нивата и т.н. Едно общество е добро с това, че има разнообразие от хора. И всеки човек трябва да бъде обичан и уважаван според това, което той лично може да прави“.
•Теодосий Теодосиев•
- 6 Харесвания
Коментар
-
На Гости На Бяло Сладко
10 ч. ·
"Помня как веднъж баба ни остави мен и брат ми в къщата на село. Остави ни на дядо и замина за два дни до града при родителите ни, по някаква нейна работа. Бяхме на 8 години. Вечерта си лягаме с брат ми, говорим си, тичаме из стаята, борим се, бием се с възглавници... Влиза дядо и казва:
- Заспивайте, Утре ще ви събудя рано. Закуската е в девет.
На нас ни е все тая, заспахме далеч след полунощ. Сутринта дядо ни буди в осем и половина:
- Ставайте. Закуската е в девет.
- Добре, дядо, само още малко...
И пак заспахме. Станахме към 11. Кухнята е заключена, ключът е в джоба на дядо. А баба по пет пъти ни претопляше закуската.
- Дядо, а закуска?
- Закуската е в девет.
Повъртяхме се малко на двора и решихме, че ще минем и без закуска.
- Дядо, ние ще отидем за малко на реката.
- Добре, отивайте. Обядът е в един.
Прибираме се в три и половина. Кухнята е заключена.
- Дядо?
- Вечерята е в седем.
В седем вече сме седнали на масата. Дядо ни сипва в чиниите леща, слага и малко сирене на масата. Аз започвам да ям. Брат ми побутва чинията с леща.
- Дядо, аз такова не ям. На мен баба ми прави сандвичи.
Дядо мълчаливо взима чинията:
- Закуската е в девет.
- Не, дядо, не прибирай чинията, ще ям.
На следващата сутрин, само след едно: "Ставайте!", казано от дядо, ние с брат ми веднага скочихме. Измихме се, облякохме се и в девет бяхме на масата.
Та така ни възпитаваше дядо. Без викове, без караници, без нравоучения, без шамари... "
От Нета
- 9 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от ratten Разгледай мнениемного усложнихте нещата
а какво има в кутия от сладолед?
- 5 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от минувач Разгледай мнениеШише от фанта с капачка от кола - що е то?
бензин за резачкатаНе спори с идиот! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
- 4 Харесвания
Коментар
Коментар