Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Имхотеп]

Хахаха добре, ще те имам предвид като ме тресне лотарията. Само че целта на сценката бе да се опитам да обясня, че презентациите трябва да са нагледни, прости и смляни, защото има хора, които правят и проверяват всичко сами .

Офертата за вечеря кат стана милиардерка си я запазвам .

Ами презентациите са работа на адвоката, в смисъл всички изисквания за презентации - към него. Той ще се погрижи за това.

Oбаче като стана въпрос за милиони, ето една реална оферта:
Джакпота на пауърбол е над 300млн.
Който иска да участва, да дава числа, 5 от 69 и 1 от 26

Ако печалбата е значителна, ще делим. Ще ходя до тотото след около час и половина.

[Selena]

Някой си беше казал, да работим това, което ни харесва и така никога няма да ни се налага да работим. Лошото е че не винаги става номера та се налага да се научим да харесваме, това което правим.Иначе става кошмар. Преди 2-3 години създателя на темата написа в този форум че всичко е във вярата. Това ме впечатли доста тогава. Помня бригадите навремето. Бачкане на конвейр. Не мога да ида до тоалета защото печките "мечта" остават без моето болтче а линията върви. И си завивам като Чарли Чаплин и си мисля, как цял живот ще правя това и дали не е по-добре да ида да се хвърля от някой мост. Да ама съм едва на 18. не ми се мре. И си викам, че то няма да имам избор така или иначе и оставам жив и това ще правя. Избора ми е единствено как да се чувствам докато го правя. Мисля че това е някакъв ключов момент от живота и всеки го е преживял. Така, както момента в който осъзнаваш, че няма вече мам и тати и трябва да се грижиш сам за себе си, а после следващият в който ставаш глава на семейство. Току що си преодолял да се грижиш за себе си и хоп, вече трябва да се грижиш и за други хора. Това е живота. Избора е само как да се чувстваме. Дали вярваме, че това което правим е интересно и забавно, или е досадно и неприятно. Слагат двама човека например на скоростно влакче. Единия се кефи а другия изживява възможно най-неприятното чувство. Защо така? Не е ли въпрос на това в какво вярваме че е това влакче. Дали излизането от зоната на комфорт е вълнуващо и полезно или не? Тази зона на комфорт доста често се споменава. Да не би някой да е карал семинари инсайт?

Коментари за зоната на комфорт изникват спонтанно породени от динамиката, в която живеем и която постоянно ни изтиква извън нея. И квичим, не ни харесва...

[Pyramid]

Лека нощ, компания. Сега съм гроги. До утре.

[Selena]

За реалността-ясно. Иначе, в обувките на инвеститор, аз отдавна се разхождам. Инвестираният актив, обаче, е различен. Казва се „стойност”. Без нея, която я създавам аз, инвеститорът, ще се бухне другаде.

Успех на тази твоя гледна точка пожелавам. Времето ще покаже.

[Pyramid]

Ама без НЕГОВИТЕ ПАРИ не става работата. Извод - не инвеститорът трябва да влезе в ТВОИТЕ обувки, а ти в НЕГОВИТЕ.

Дали ще е префърцунената хипотетична кукундела, която ти описах, Алонсо или баба Яга, резултатът и логиката са същите.

Проблемът е локализиран.

Задачата е решена.

Имаш само един враг - егото. Собственото ти его. Егото е най-големият ни враг. Мой, твой, на Имхотеп, на Алонсо и т.н. И т.н.

Може и да не се съгласиш с мен, но един мой партньор казва следното: реалността няма да се изкриви и пречупи, само защото на теб така ти се иска...

За реалността-ясно. Иначе, в обувките на инвеститор, аз отдавна се разхождам. Инвестираният актив, обаче, е различен. Казва се „стойност”. Без нея, която я създавам аз, инвеститорът, ще се бухне другаде.

[Selena]

Благодаря.
Сега, ако си се докарала до милионерка изведнъж, първото което трябва да направиш е да наемеш адвокат, който да се грижи за ... Как да кажа... Интересите ти.
Твоята работа е да ходиш на маникюр, педикюр, депилация, епилация... Абе каквото там трябва.
За инвестиции ако си харесала нещо, викаш адвоката и му казваш да провери. Оттук нататък той ще се свърже с необходимите експерти - финансови, риъл естейт, тези които трябва. Те ще ти изложат това до което са достигнали, и ще вземеш решение (когато намериш време от другите ти задължения разбира се).

В случая с пирамидата, адвоката ти ще достигне до някой като мен, който ще разнищи в детайли за какво става въпрос, ще разбере че е измама, и ще ти предостави фактите, за да можеш да вземеш информирано решение.
Такъв като мен неминуемо ще те впечатли, и ще ти се прииска неудържимо да го поканиш на вечеря...
Има и още, но за сега толкоз...

Хахаха добре, ще те имам предвид като ме тресне лотарията. Само че целта на сценката бе да се опитам да обясня, че презентациите трябва да са нагледни, прости и смляни, защото има хора, които правят и проверяват всичко сами .

Офертата за вечеря кат стана милиардерка си я запазвам .

[Alonso]

Ако нещо е ок, то е ок, независимо кой го казва . Мисля, че разбирам какъв е проблемът с този продукт.

И ще се отклоня към все пак заложената тема. Понякога егото в големи дози е най-големият враг на успеха. Най-трудно преодолявам собствения си характер при работа с хора, мнителността си, липсата на гъвкавост, и дори способността ми да бъда “дуракоустойчив индивид”. Ако не го направя няма бизнес и няма продажби. Много трудна задача е да овладеем себе си и да разберем човека от другата страна.

Живеем във “века на комуникациите” ха-ха-ха. Всъщност истинската комуникация е все по-дефицитна стока, както и емоционалната интелигентност. Това е голям проблем. Ако не умеем да общуваме и да влизаме образно казано в чуждите обувки, сме обречени на доста неуспехи.

Някой си беше казал, да работим това, което ни харесва и така никога няма да ни се налага да работим. Лошото е че не винаги става номера та се налага да се научим да харесваме, това което правим.Иначе става кошмар. Преди 2-3 години създателя на темата написа в този форум че всичко е във вярата. Това ме впечатли доста тогава. Помня бригадите навремето. Бачкане на конвейр. Не мога да ида до тоалета защото печките "мечта" остават без моето болтче а линията върви. И си завивам като Чарли Чаплин и си мисля, как цял живот ще правя това и дали не е по-добре да ида да се хвърля от някой мост. Да ама съм едва на 18. не ми се мре. И си викам, че то няма да имам избор така или иначе и оставам жив и това ще правя. Избора ми е единствено как да се чувствам докато го правя. Мисля че това е някакъв ключов момент от живота и всеки го е преживял. Така, както момента в който осъзнаваш, че няма вече мам и тати и трябва да се грижиш сам за себе си, а после следващият в който ставаш глава на семейство. Току що си преодолял да се грижиш за себе си и хоп, вече трябва да се грижиш и за други хора. Това е живота. Избора е само как да се чувстваме. Дали вярваме, че това което правим е интересно и забавно, или е досадно и неприятно. Слагат двама човека например на скоростно влакче. Единия се кефи а другия изживява възможно най-неприятното чувство. Защо така? Не е ли въпрос на това в какво вярваме че е това влакче. Дали излизането от зоната на комфорт е вълнуващо и полезно или не? Тази зона на комфорт доста често се споменава. Да не би някой да е карал семинари инсайт?

[Pyramid]

Благодаря.

Сега, ако си се докарала до милионерка изведнъж, първото което трябва да направиш е да наемеш адвокат, който да се грижи за ... Как да кажа... Интересите ти.
Твоята работа е да ходиш на маникюр, педикюр, депилация, епилация... Абе каквото там трябва.
За инвестиции ако си харесала нещо, викаш адвоката и му казваш да провери. Оттук нататък той ще се свърже с необходимите експерти - финансови, риъл естейт, тези които трябва. Те ще ти изложат това до което са достигнали, и ще вземеш решение (когато намериш време от другите ти задължения разбира се).

В случая с пирамидата, адвоката ти ще достигне до някой като мен, който ще разнищи в детайли за какво става въпрос, ще разбере че е измама, и ще ти предостави фактите, за да можеш да вземеш информирано решение.
Такъв като мен неминуемо ще те впечатли, и ще ти се прииска неудържимо да го поканиш на вечеря...
Има и още, но за сега толкоз...

Съветът за адвоката наистина е добър. Виж, онова, че вече си хвърлил очо на /парите на / колежката, буди притеснение. По-добре, и бснков сейф да си наеме че, като те знам...

[Имхотеп]

Значи, аз предлагам стандсртните условия: 30%. Никого не насилвам.

Какво значи 30%?
Аз го разбирам че ще участваш с 30% от средствата?

И не лъжете за пенсията. Всички военни уволнени по непригодност получиха незаслужени пенсии.

[Selena]

Ако инвеститорът инвестира в МОЙ проект, ти как мислиш?

Ама без НЕГОВИТЕ ПАРИ не става работата. Извод - не инвеститорът трябва да влезе в ТВОИТЕ обувки, а ти в НЕГОВИТЕ.

Дали ще е префърцунената хипотетична кукундела, която ти описах, Алонсо или баба Яга, резултатът и логиката са същите.

Проблемът е локализиран.

Задачата е решена.

Имаш само един враг - егото. Собственото ти его. Егото е най-големият ни враг. Мой, твой, на Имхотеп, на Алонсо и т.н. И т.н.

Може и да не се съгласиш с мен, но един мой партньор казва следното: реалността няма да се изкриви и пречупи, само защото на теб така ти се иска...

[Имхотеп]

Давай .

Благодаря.

Сега, ако си се докарала до милионерка изведнъж, първото което трябва да направиш е да наемеш адвокат, който да се грижи за ... Как да кажа... Интересите ти.
Твоята работа е да ходиш на маникюр, педикюр, депилация, епилация... Абе каквото там трябва.
За инвестиции ако си харесала нещо, викаш адвоката и му казваш да провери. Оттук нататък той ще се свърже с необходимите експерти - финансови, риъл естейт, тези които трябва. Те ще ти изложат това до което са достигнали, и ще вземеш решение (когато намериш време от другите ти задължения разбира се).

В случая с пирамидата, адвоката ти ще достигне до някой като мен, който ще разнищи в детайли за какво става въпрос, ще разбере че е измама, и ще ти предостави фактите, за да можеш да вземеш информирано решение.
Такъв като мен неминуемо ще те впечатли, и ще ти се прииска неудържимо да го поканиш на вечеря...
Има и още, но за сега толкоз...

[Pyramid]

Значи, аз предлагам стандсртните условия: 30%. Никого не насилвам.

[Pyramid]

Пак не ме разбра. Дай по нашенски: кой поръчва музиката ти или инвеститорът?

Ако инвеститорът инвестира в МОЙ проект, ти как мислиш?
Щото, следва продължение: Като си толкоз..., що си нямаш СВОЙ проект?

[Pyramid]

Без да влизам в обяснителен режим:
1.За пенсия ми е рано.
2.Работя в бутилираща компания, ел.техник. На смени.
3.Ако бях „провал”, Импотецият нямаше така да го е яд...
4.Това, че срещам известни трудности, кой не среща?

[Selena]

Сега, да уточним:
Истината,
Само напудреното,или
...Да те излъжа?

Джокер: Аз пък, пари на всяка цена и от какви-да-са хора, не желая. Защото,
АКО - АМА НАИСТИНА! - човек идка да прсви работа, я прави. Напудрените кукундели, да ги о ира Импотецият. После, гембъл,дринк...и пак да ги обира. Аз на „ -...ти менеуважаашлима?” не играя.

Пак не ме разбра. Дай по нашенски: кой поръчва музиката ти или инвеститорът?