Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[kubrat]

Един е той през десети век и друг през двадесети, но остава основното. Да различаваме, доколкото можем добро от зло. Иначе влизаме в едни дълбоки тресавища.

Няма такова нещо. Моралът е предписание за поведението на по-нискоранговите индивиди, което да намали конфликтите в групата и да ги запази, доколкото е възможно, от агресията на тези с по-висок ранг. Нищо вълшебно или универсално няма в него.

[mia11]

Ако намерят милион ще го откраднат и без шапка невидимка, независимо какво твърдят. Просто такива са хората......

Е сега, защо така обобщаваш? Малко ли примери има на върнати намерени / не откраднати/ пари?

[Selena]

Да, биеш в посока
"ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА"

Донякъде си прав.

Бия, че не може да се разтягат моралните граници като дъвка без съответни наречи ги дори кармични последици. Моралът също е гъвкава категория и се мени с времето.

Един е той през десети век и друг през двадесети, но остава основното. Да различаваме, доколкото можем добро от зло. Иначе влизаме в едни дълбоки тресавища.

[Selena]

По-скоро, с ущЪрбен...

Добър пример е психопатът или социопатът. Там няма никой. Ни-кой. Те са много “успешни”. Обичат властта. Тотално безчувствени са. Банкери, политици, бизнесмени.

Много е добра темата на Ив. Шапка свалям.

[kubrat]

Разбираш ли накъде бия?

Да, биеш в посока
"ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА"

[Pyramid]

Достоевски. “Престъпление и наказание”. Представи си индивид без морал ...

По-скоро, с ущЪрбен...

[Selena]

Всъщност не съм прав. По-важно е чистата съвест. За това сте абсолютно прави. Според Мулдашев, смъртта е създадена, за да може да се пречиства съвестта. Най-големият враг на щастието е вината. В този смисъл, каквото и да епостигнал човек с лоша съвест, то не би струвало и 5 пари, освен ако не използва някои от механизмите да оправдае вината си
Вината е и коварна, прави „лошото" ни поведение постоянно. Тя е като порочен кръг: змия с опашка в устата. Обикновено действа по следния начин: Първо, извършвате нещо недобро, проявявате грубост, егоизъм или постъпвате деструктивно спрямо себе си или някой друг, правите нещо, за което знаете или усещате, че е неправилно. Второ, започвате да се чувствате виновни. Трето, вината нараства. Четвърто, вече се чувствате силно и болезнено виновни и болката е смазваща. Пето, търсите как да се освободите от нея. Шесто, започвате да дирите причините за своето поведение извън себе си ("Ако той беше направил еди-какво си, аз нямаше да направя това" и т. н.). Седмо, външните фактори придобиват все по-конкретна форма, докато най-накрая осмислите и оправдаете постъпката си. Осмо, започвате да вярвате в оправданията си. И, девето, повтаряте поведението, причинило първоначалното чувство за вина.

Достоевски. “Престъпление и наказание”. Представи си индивид без морал ...

[Selena]

Инстинктивното поведение доминира морала, но това не означава, че Лектър няма морал

О, разбира се. Лектър е супер “успешен”. Всеки престъпник е свръх успешен. Никакви рамки не му пречат. Само дето не ми допада да съм закуската на Лектър. Между другото общуването лице в лице с подобни индивиди е пряко надникване в бездната. Не е за хора със слаби нерви.

Разбираш ли накъде бия?

[kubrat]

А критериите ти за нещата как си ги изградил? Чрез обратна връзка или без нея?

Опиши ми морала на Ханибал Лектър. Това визирах.

Ив. Май е доста прав. Но има едно “но” ...

Инстинктивното поведение доминира морала, но това не означава, че Лектър няма морал

[Alonso]

Всъщност не съм прав. По-важно е чистата съвест. За това сте абсолютно прави. Според Мулдашев, смъртта е създадена, за да може да се пречиства съвестта. Най-големият враг на щастието е вината. В този смисъл, каквото и да епостигнал човек с лоша съвест, то не би струвало и 5 пари, освен ако не използва някои от механизмите да оправдае вината си
Вината е и коварна, прави „лошото" ни поведение постоянно. Тя е като порочен кръг: змия с опашка в устата. Обикновено действа по следния начин: Първо, извършвате нещо недобро, проявявате грубост, егоизъм или постъпвате деструктивно спрямо себе си или някой друг, правите нещо, за което знаете или усещате, че е неправилно. Второ, започвате да се чувствате виновни. Трето, вината нараства. Четвърто, вече се чувствате силно и болезнено виновни и болката е смазваща. Пето, търсите как да се освободите от нея. Шесто, започвате да дирите причините за своето поведение извън себе си ("Ако той беше направил еди-какво си, аз нямаше да направя това" и т. н.). Седмо, външните фактори придобиват все по-конкретна форма, докато най-накрая осмислите и оправдаете постъпката си. Осмо, започвате да вярвате в оправданията си. И, девето, повтаряте поведението, причинило първоначалното чувство за вина.

[Selena]

Този филм не го помня. Бях много млад тогава и после така и не го гледах пак. Та не знам морала на този. А иначе критериите съм си ги изградил, спрямо това което съм постигнал, доколко съм бил полезен на себе си и близките си и най-важното, по това как се чувствам в момента и всеки божи ден

Има и книга. Ханибал е гениален престъпник без морални норми. Канибал. Въпросът ми е докъде стигаме разширявайки безогледно “рамката”?

Това е въпрос не само към теб, а към всички.

Да, ти си си изградил критериите взаимодействайки с околната среда (тук Ив частично е прав), но и използвайки свободната си воля (тук частично ти си прав), т.е. личността все пак е микс.

Не сме само продукт на “другите”.

[Имхотеп]

Споко Всеки има право на мнение. Аз никога не бих решил, че си гъз, защото мнението ти е различно от моето. Просто аз не губя нищо, че ти си различен от мен. Смятам обаче, че ти самият губиш от това, че се интересуваш какво ще кажат хората. Мнението на хората не струва и 5 стинки, защото никой няма да ти даде 5 стинки затова, че си добър човек, или че смяташ че Йовков е светиня, или пък, че смяташ, че кражбата е добро, стига българи да крадат от румънци и в същото време е зло ако турци крадат от българи...Хората ще дадат 5 стинки, срещу нещо, което им дадеш в замяна. Ако намерят милион ще го откраднат и без шапка невидимка, независимо какво твърдят. Просто такива са хората......

Прав си по принцип.
Това което може би не казах, е че животът е сложен и обвързан със зависимости, искаш или не.
Това че никой няма да даде пет стинки за това че си добър е така, но въпроса с мнението за теб е важен, защото това предполага доверието което се опитваш да "продадеш" така да се каже е важно за собствения ти успех.
Говоря като цяло, не визирам никой.

[Selena]

+1 Много подкрепям. Но дори и това е частично вярно - и ти самия може да не се познаваш на 100% и в ред ситуации да откриваш нови неща, а от каква база на знание за теб другите ти слагат етикети? Може да съдят за постъпка, поведение в дадена ситуация и т.н., но инфото е недостатъчно за да каже някой: ти си ..... Прост пример, ако периодично дарявам да кажем 100-200 лв. , но никой не знае това, а на месец-два се напия на змей и извърша някоя простота, която всички видят то какъв съм аз? По-научно се е изразил уважавания от мен човек Шопенхауер ( да не се бърка с shopping hour) та по спомен казва, че човек е съвкупност от това което мислят другите за него, това, което той мисли за себе си и това което е.(нещо такова помня) , не казвайте какъв съм че не е уточнил пропорцията човека

+++ ти току що реши задачката, която преди Ив. Философите отдавна са решили .

[Alonso]

А критериите ти за нещата как си ги изградил? Чрез обратна връзка или без нея?

Опиши ми морала на Ханибал Лектър. Това визирах.

Ив. Май е доста прав. Но има едно “но” ...

Този филм не го помня. Бях много млад тогава и после така и не го гледах пак. Та не знам морала на този. Благодаря. Ти си интелигентна жена, така че ще го гледам пак А иначе критериите съм си ги изградил, спрямо това което съм постигнал, доколко съм бил полезен на себе си и близките си и най-важното, по това как се чувствам в момента и всеки божи ден

[Selena]

Никой не познава друг по-добре отколкото самия себе си. Чие мнение би следвало да е най-компетентно? Естествено, че мнението на този който познава най-добре. Просто казано, мен ме вълнува какво мисля аз за себе си и хич не ми пука, щом някакви хора ме смятат за гъз, заради това. че твърдя, че да крадеш и да живееш на аванта е лошо или пък затова, че не ме кефи Йовков. Имаше една книга на Куелю : "Победителят е сам" Ако се водиш по чуждата свирка, никога няма да си различен. Ако не си различен, ще си като всички и ще постигаш успехите на всички Това е положението. Меси, за да е Меси не трябва да е като всички футболисти. Най, малкото ако смяташ, че живееш заради обратната връзка, означава да живееш не според собствената си ценностна система а според тази на другите. Бях гледал в някаква книга нагледен пример. Как в музиката ниските честоти заглушавали високите. Та точно същото става, ако си висок и се съобразяваш с ниските. Ставаш като тях. Или да взема да зарежа Уортън и да чета Йовков, защото Селена така смятала? Същата Селена, която като и кажат, че всеки си има морал и не може да го разбере и пита какво е ако човек нямал морал. Всички които нямат нейния морал, за нея просто нямат морал. Всеки, който няма като нейният автомобил за нея въобще няма автомобил, защото не е като нейния и толкова.

А критериите ти за нещата как си ги изградил? Чрез обратна връзка или без нея?

Опиши ми морала на Ханибал Лектър. Това визирах.

Ив. Май е доста прав. Но има едно “но” ...