Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Todor Sabev]

По Айнщайн: Не вярвам някой тук да си и въобразява, че Хеопс сам си е вдигнал гробницата, нито, че там махараджата лично е издигнал Тадж Махал... ама повтаряте, като стане дума, нали? Великият евреин е видял онова, което са му помогнали да облече във формули. Осъзнал е изводите, сдъвкал го е на простите като мен и вас. ТОВА е направил.
Знайно е, не Маркони е открил радиовълните, не Едисон -електричеството, не братя Райт -летенето и т.н. Ама ги отбелязваме като Пионери . Питате ли се, защо?

И , пак за Айнщаин. Като дете е смятан за бавно развиващ се , защото е страдал от дислексия. И учителите са казвали , ще това малоумно дете няма никакво бъдеще. Поздрави.

[Alonso]

Няма как да не лъжеш себе си. Всъщност има как, човек напълно откровен със себе си, ще е в постоянна депресия. Голяма част от психиката на човека, са реално слой след слой защити, които предпазват човек от това да гледа реално на нещата. Така наречения баланс става отгоре върху тези защити. При баланс, отричането е успешно, желанията са балансирани с възможностите и човек се чувства в равновесие. Но това равновесие е винаги в даден контекст, сменяш контекста и отричанията вече може да не са толкова успешни. Така човек търси успех защото някъде отричането не е постигнало голям успех, някой аспект от живота, от реалността, го тормози. И той се опитва да го засили, като подържа желания и действия, които ако се осъществуват създават нов слой защити.

Това, червеничкото ме хвърли в потрес. Винаги съм мислел, че за да съм успешен,щастлив и удоволетворен, то трябва да съм наясно и напълно откровен със себе си. Чисто практично.Както с точките от матурата за седми клас. Живота е един и максималните точки са едни и времето е едно и също. Трябва да взема колкото се може повече точки. За да мога да взема макса, първо трябва да се запозная че точките ги дават от различни задачи и да избера да взема лесните точки. Прекалено много хора и различни видове баланси познавам. Много хора правят кинти,кинти кинти и така докато умрат и много хора са нон стоп на черешата и на ръба на оцеляването. Това са два различни живота. Предизвикателството е че ти имаш един и за него да успееш да изживееш и двата. Аз поне така ги виждам нещата.

[HSBC]

Според мене не си чел Iv_max от 2016.

Той самият казва, че е разбрал, че е бил в грешка и се е отказал да пише книгата.

Сериозен проблем, е че всеки разбира лично чисто теоретични хипотези. Както стана с хъшовете. Всеки си пречупи нещата за себе си и още по-лошото беше че всеки ги разбра по различен начин. Ти си разбрал, че втч не работи а Ив е разбрал че работи. И двамата сте прави. Ив просто искаше да каже, че за момента движенията на пазара нямат връзка с фундамента и че пазара в момента е игра на покер и си е прав. Игра на покер в която едни играчи виждат всички карти а други не виждат дори и своите а камо ли чуждите карти. Та Ив е прав за мен, както и ти си прав. Неговият избор обаче беше да играе покера а моят беше да съм пас. Този избор беше разбираем, защото Ив имаше възможност да вижда много повече карти от нас. И вместо най-егоистично да обира парите на другите или да влезе и да каже на сънародниците си да не играят защото ги мамят, което му прави чест. Аз поне така разбрах цялата работа. Иначе как са се развили нещата с позициите на Ив не знам и не съм следил, защото не ме интересува. Когато става дума за пари ме интересува само това което мисля аз. Какво мислят другите ми е все тая.

[Alonso]

Прочетах всичко в темата и ми се струва, че от началото липсва определението на това, какво е успех. И от тази липса на единна основа в обсъждането идва разнобой и неефективност в брейнсторминга

Осмелявам се да формулирам неявно изказаните дотук определения.

Е:
I. Субективно.
1. Успехът е чувство на доволство от себе си пред себе си.
1а. "Доволен съм от развитиете си досега".
1б. "Не ми пука, аз съм си аз".

2. Успехът е чувство на доволство от себе си пред другите.
2а. "Виждам, че съм над средното ниво".
2б. "Убеждавам себе си и другите, че са под моето ниво"

II. Обективно.
1. Според общоприетите норми, като пари, кариера, авторитет или влияние, семейство, (би трябвало да) съм признат за успешен.
2. Общоприетите норми са остарели или развалени, успешен съм, защото го разбирам.

III. Не ми пука и съм щастлив.

IV. Йордан Йовков! И никой да не мърда!

V. България над всичко.
VI. Да премахнем чалагата и да направим Моцарт задължителен и единствен.
VII. Не на циците и секса.
Е то затова, приехме че успех е да успееш да направиш или получиш това което искаш и решихме да игнорираме факта, че всеки разбира под "успех" различни неща. Тоест свеждаме понятието успех до по-практичната му страна. Как да направя 1, 5, 10, 100 ,милиона. Как да кача Еверест? Как да постигна нирвана? Как да си намеря умна и грижовна жена с големи цици и малко дупе, която да обича да прави секс, когато на мен ми се прави и да не ме занимава когато не искам? Как да си намеря романтичен, красив и богат мъж, който да е влюбен до полуда и да не ми изневерява? Както виждаш въпросите са много, но презумпцията е че отговора е единствен. Ако не е така, то излиза, че дискусията би била безсмислена, след като всеки разбира различни неща под успех?

[Pyramid]

По Айнщайн: Не вярвам някой тук да си и въобразява, че Хеопс сам си е вдигнал гробницата, нито, че там махараджата лично е издигнал Тадж Махал... ама повтаряте, като стане дума, нали? Великият евреин е видял онова, което са му помогнали да облече във формули. Осъзнал е изводите, сдъвкал го е на простите като мен и вас. ТОВА е направил.
Знайно е, не Маркони е открил радиовълните, не Едисон -електричеството, не братя Райт -летенето и т.н. Ама ги отбелязваме като Пионери . Питате ли се, защо?

[kubrat]

По мои наблюдения повечето хора не търсят баланс, а развиват силните си страни (или това, което смятат за силно) и така стават още по-небалансирани.

(Коментарът ми е на първия ти пост.)

Почти винаги е стечение на обстоятелствата. Аз част от моите натурално слаби страни съм ги хипертрофирал до степен, че сега са ми силните, а друга част ги неглижирам и се крия от тях, въпреки, че съзнавам, че е необходимо да ги поправя. Единствената разлика между двете групи, че определени житейски събития са провокирали активността ми спрямо първите..

[Alonso]

Абсолютно. На мене ми отне по-малко пет минути за да разбера, че няма как ВЧТ да надува цената на индекса S&P 500. На Iv_max му отне една загубена година, в която той написа книга по въпроса и после я хвърли в коша за боклук. А и спамеше NYSE с глупостите си.

Относно функционирането на парите дето ти обяснявах, мисля, че все още не си загрял. Смятам, че и една вечност няма да ти стигне просто защото там трябва малко по-абстрактна мисъл. Истинските неща не стават само с комбинативност. С комбинативност можеш да решваш бързо задачки или да играеш на тука има, тука нема.

Иначе, да, някой копа дупка с лопата за 3 часа, друг за 2 и половина, трети с багер за 30 минути, а четвърти разбира, че няма смисъл да се копае дупката. Има го и този момент. Има хора за всичко.

Сериозен проблем, е че всеки разбира лично чисто теоретични хипотези. Както стана с хъшовете. Всеки си пречупи нещата за себе си и още по-лошото беше че всеки ги разбра по различен начин. Ти си разбрал, че втч не работи а Ив е разбрал че работи. И двамата сте прави. Ив просто искаше да каже, че за момента движенията на пазара нямат връзка с фундамента и че пазара в момента е игра на покер и си е прав. Игра на покер в която едни играчи виждат всички карти а други не виждат дори и своите а камо ли чуждите карти. Та Ив е прав за мен, както и ти си прав. Неговият избор обаче беше да играе покера а моят беше да съм пас. Този избор беше разбираем, защото Ив имаше възможност да вижда много повече карти от нас. И вместо най-егоистично да обира парите на другите или да влезе и да каже на сънародниците си да не играят защото ги мамят, което му прави чест. Аз поне така разбрах цялата работа. Иначе как са се развили нещата с позициите на Ив не знам и не съм следил, защото не ме интересува. Когато става дума за пари ме интересува само това което мисля аз. Какво мислят другите ми е все тая.

[П.Ф.Изеров]

Абе моля ти се, някакъв тъп професор Айнщайн без кинти, най-много някаква мижава Нобелова награда да е взел

Интересното е, че Нобеловата премия му е присъдена НЕ за теориите му за относителността, мисля, че в 1923 година.

[П.Ф.Изеров]

Прочетах всичко в темата и ми се струва, че от началото липсва определението на това, какво е успех. И от тази липса на единна основа в обсъждането идва разнобой и неефективност в брейнсторминга

Осмелявам се да формулирам неявно изказаните дотук определения.

Е:
I. Субективно.
1. Успехът е чувство на доволство от себе си пред себе си.
1а. "Доволен съм от развитиете си досега".
1б. "Не ми пука, аз съм си аз".

2. Успехът е чувство на доволство от себе си пред другите.
2а. "Виждам, че съм над средното ниво".
2б. "Убеждавам себе си и другите, че са под моето ниво"

II. Обективно.
1. Според общоприетите норми, като пари, кариера, авторитет или влияние, семейство, (би трябвало да) съм признат за успешен.
2. Общоприетите норми са остарели или развалени, успешен съм, защото го разбирам.

III. Не ми пука и съм щастлив.

IV. Йордан Йовков! И никой да не мърда!

[Анонимен120535]

Абе моля ти се, някакъв тъп професор Айнщайн без кинти, най-много някаква мижава Нобелова награда да е взел

Айнщайн е бил успешен и признат преживе. И е много характерно за това което говоря кой прави Айнщайн успешен и кой след това го съсипва?

[ravnovesie]

По мои наблюдения повечето хора не търсят баланс, а развиват силните си страни (или това, което смятат за силно) и така стават още по-небалансирани.

(Коментарът ми е на първия ти пост.)

Баланса е душевно спокойствие, а не балансиране на силни и слаби страни. Човек може да избере различни начини да го постигне, и хората, които са успешни често развиват това, в което са добри, като ако не явно, то поне полунеосъзнато вярват, че така ще се доближат до спокойствие. Други не правят така, повечето бих казал, изпадането в ежедневно повторение, в рутина, във вечно повторение върши същата работа за спокойствието. Защото ако нищо не се променя не се променя и контекста, в който човек е свикнал да живее. Светът и в по-тесен смисъл живота, вече може да бъде изолиран като нещо външно, заплашително, но извън съзнанието. За това често хората изпадат в страх или в гняв при дори дребни промени на рутината, на която са свикнали. Не е проблемът в промяната, а в това че тази промяна им прецаква защитата, основана на изолиране на света извън тяхната психика.

[Alonso]

Изключително си прав, както и Равновесие и всички други, но хич не е сигурно, че твоето напред е като моето напред и затова тезата с екстрема е доста спорна. Също толкова спорна, колкото и соца и капитала.

Даже напротив. Сигурно е че всеки от нас под "напред" разбира различни неща. И не само всеки от нас, участниците в темата а почти няма двама души с еднакви разбирания. То затова темата е интересна и важна за мен. Търсим разлчия като например отношението към Айнщайн, Йовков, кражбата в ненили недрги, задачи от матура за седми клас, както и виждането по въпроса на економайзера на Тодор. Всичко е по темата както виждаш. Каква е ползата? За мен ползата е да си сверим часовниците и всеки да може да извлече някаква полза за себе си. Да намери нещо в мисленето си, което му пречи да постига неговият си успех. Хареса ли ти книжката?

[HSBC]

По мои наблюдения повечето хора не търсят баланс, а развиват силните си страни (или това, което смятат за силно) и така стават още по-небалансирани.

(Коментарът ми е на първия ти пост.)

Няма как да не лъжеш себе си. Всъщност има как, човек напълно откровен със себе си, ще е в постоянна депресия. Голяма част от психиката на човека, са реално слой след слой защити, които предпазват човек от това да гледа реално на нещата. Така наречения баланс става отгоре върху тези защити. При баланс, отричането е успешно, желанията са балансирани с възможностите и човек се чувства в равновесие. Но това равновесие е винаги в даден контекст, сменяш контекста и отричанията вече може да не са толкова успешни. Така човек търси успех защото някъде отричането не е постигнало голям успех, някой аспект от живота, от реалността, го тормози. И той се опитва да го засили, като подържа желания и действия, които ако се осъществуват създават нов слой защити.

[HSBC]

Абсолютно. На мене ми отне по-малко пет минути за да разбера, че няма как ВЧТ да надува цената на индекса S&P 500. На Iv_max му отне една загубена година, в която той написа книга по въпроса и после я хвърли в коша за боклук. А и спамеше NYSE с глупостите си.

Относно функционирането на парите дето ти обяснявах, мисля, че все още не си загрял. Смятам, че и една вечност няма да ти стигне просто защото там трябва малко по-абстрактна мисъл. Истинските неща не стават само с комбинативност. С комбинативност можеш да решваш бързо задачки или да играеш на тука има, тука нема.

Иначе, да, някой копа дупка с лопата за 3 часа, друг за 2 и половина, трети с багер за 30 минути, а четвърти разбира, че няма смисъл да се копае дупката. Има го и този момент. Има хора за всичко.

Чисто теоретично, няма задача която да не може да бъде решена. Всеки може да реши всяка задача, дори и нерешимите такива. Важното е кой за колко време ще ги реши и колко пъти ще се обърка. Всеки може да изкопае дупка, но някои им отнема 5 минути а на други 5 часа. Примерно ситуация на пътя. Ако всички хора имаха повече време за реакция, нямаше да има нито една катастрофа. Ключовото е времето, демек ключова е ефективноста. Колко бързо можеш да направиш просто действие. Всяка година, родителите на тези които не са се справили вдигат гарга и всяка година задачите стават все по-лесни и неизискващи знания. Предни години питаха например колко ти е средната скорост ако в едната посока се движиш с 1 км/ч а на връщане с 3 км/ч и това се водеше за трудно, защото всички отговаряха 2. Освен това че задачите са лесни, на последните задачи от първи модул 15-та до 20-та понякога вкарваха някаква заблуда или излишна информация за да те подведат. Тази година и това го няма. Единствената трудна задача тази година беше задача 24 от втори модул. За да я решиш нея си иска въображения и умения да създаваш теореми. Това съчетано с малкото време, прави много трудно изпълнението. Тоест за обикновения човек максималните точки са 97 от 100. Тези другите три точки или трябва да си гений или късметлия, или да знаеш предварително конкретното решение. Естествено тези 3 точки нямат никакво значение. 85 точки ти стигат да бъдеш класиран на всякъде където поискаш. Не знам дали може да се подобри тази система. Аз поне не виждам начин. Така е направено, че и който си няма никаква представа от математика да реши половината задачи за да не губи вдъхновение а дори и най-добрия математик да не може да реши всичко за да не си повярва прекалено много.

[ravnovesie]

Да, тази гледна точка е колкото интересна и изпълнена с логическа мисъл, толкова и бягаща по тъча, сякаш доста удобна и оправдаваща се извинително за това да се надлъгваме сами себе си. Но значи ли това, че е де демотивиращо и лошо да търсим баланса, който преди това е бил дебалансиран и значи ли това, че аз търсейки равновесието се превръщам в шизоид като обобщене от цялата теза?

Няма как да не лъжеш себе си. Всъщност има как, човек напълно откровен със себе си, ще е в постоянна депресия. Голяма част от психиката на човека, са реално слой след слой защити, които предпазват човек от това да гледа реално на нещата. Така наречения баланс става отгоре върху тези защити. При баланс, отричането е успешно, желанията са балансирани с възможностите и човек се чувства в равновесие. Но това равновесие е винаги в даден контекст, сменяш контекста и отричанията вече може да не са толкова успешни. Така човек търси успех защото някъде отричането не е постигнало голям успех, някой аспект от живота, от реалността, го тормози. И той се опитва да го засили, като подържа желания и действия, които ако се осъществуват създават нов слой защити.