Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[П.Ф.Изеров]

Може да сбъркате,. Той и Хокинг на няколко пъти се отказваше от господа ... а май при него отиде, (дано при него все пак )

Моля да се придържаме към фактите: последно Стивън Хокинг каза, че, за съжаление, във физическото обяснение на света "Бог" е излишно, ненужно понятие.

[Pyramid]

щото нямаш амбиция да си успешен може би. Има и такъв вариант на живот.

Иванчо, ако нещата следват своя ход, има-няма амбиция, човек става успешен.
Или не. Поне, нервите и стресът, във втория случай, са по-малко.

[П.Ф.Изеров]

щото нямаш амбиция да си успешен може би. Има и такъв вариант на живот.

Да, нямам и не съм имал тази амбиция.

[Анонимен120535]

Струва ми се, че си живея добре и без да съм успешен. ☺️

щото нямаш амбиция да си успешен може би. Има и такъв вариант на живот.

[Анонимен120535]

Тази сценка , също може да си я представим. Клошар излегнал се в слънчев пролетен ден на зелената трева под цъфнало дърво , пиеш си мастичка, и говорещ със кучето си което му е най- добрия приятел.

Разбира се....той може да си го позволи. Еднакво е ако имаш много възможности и нямаш никакви възможности.

[Selena]

Да бе!
Тази поговорка е полезна само за умствено ограничени хора.

Един приятел казваше, че жената трябва да е постоянно заета, за да не прави глупости То зависи как я тълкуваш поговорката ...

[Selena]

...например, игнор...

При игнора се губи обратната връзка, но понякога е неизбежен .

[Pyramid]

Преди време излезе една много готина книга “48те правила на властта”, може и някой да я помни. Та там една от тезите беше, че умният човек следва постоянно да лавира между фалшивия морал на забраните в обществото и истинските си цели. Там е част от изкуството на успеха. Да не даваш сто процента от себе си на шефа например. Шефа по дефиниция е прасе.

Парите са само инструмент. Шапка свалям на натрупалите ги, но те са и наркотик. Карат те да се самозабравиш и да гледаш отвисоко на другите. Много опасно опиянение. Щото за някои работи просякът ще знае повече от теб.

Хорското мнение...пак опираме до лавирането с фалшивия морал и истинските ни цели. Има много варианти за справяне с хорското мнение.

...например, игнор...

[П.Ф.Изеров]

Той народът отдавна го е формулирал: залудо работи, залудо не стой. Важен е процесът. Пък и има толкова много неща за вършене

Да бе!
Тази поговорка е полезна само за умствено ограничени хора.

[Selena]

Във всеки един момент от живота си повечето хора са успешни и всеки трябва да намери успеха се през различните си периоди от живота.
Пример - на 1 година успех е да почнеш да ходиш, на 2 да говориш, на 5 да научиш азбуката/пишеш, на 10 да смяташ и да се оправяш сам, на 18/25 да завършиш средно/висше образование, 30-те да изградиш кариера/да създадеш семейство/да отгледаш деца, 40-те - да разбереш че си смъртен
Нататък вече не знам - нямам годините опит.
Ама забелязахте ли от всички изброени къде са парите - май ги няма никъде.
Защото успеха е в главата, в самите нас и за всеки този успех е различен, както са различни мечтите

Да допълня - това е успеха на т.н цивилизован човек.
Който го моделират още от раждането му, не че при някое племе живеещо в "1 век" няма ограничения в развитието, но при развитата цивилизация се е изродило направо.
Само погледнете и се заслушайте колко пъти майките крещят по децата си "НЕЕЕЕЕЕ", не е по-добро и положението като пораснеш - навсякъде се сблъскваш с НЕ, не изявявай собственото АЗ, прави като другите да си "успешен". И точно това те прави пионка и роб - на шефа, на парите, на хорското мнение

Преди време излезе една много готина книга “48те правила на властта”, може и някой да я помни. Та там една от тезите беше, че умният човек следва постоянно да лавира между фалшивия морал на забраните в обществото и истинските си цели. Там е част от изкуството на успеха. Да не даваш сто процента от себе си на шефа например. Шефа по дефиниция е прасе.

Парите са само инструмент. Шапка свалям на натрупалите ги, но те са и наркотик. Карат те да се самозабравиш и да гледаш отвисоко на другите. Много опасно опиянение. Щото за някои работи просякът ще знае повече от теб.

Хорското мнение...пак опираме до лавирането с фалшивия морал и истинските ни цели. Има много варианти за справяне с хорското мнение.

[Selena]

абсолютно ...но вече със самочуствието на успял в предната

Той народът отдавна го е формулирал: залудо работи, залудо не стой. Важен е процесът. Пък и има толкова много неща за вършене

[П.Ф.Изеров]

Можеш...ако можеш да си го позоволиш.

Па както го описах, мисля, че става и за бездомника, стига да заместиш "верандата си" с "на склона". За съжаление, обаче, общодостъпните склонове стават все по-малко с изкупуването на земята от богаташите.

[Alonso]

Във всеки един момент от живота си повечето хора са успешни и всеки трябва да намери успеха се през различните си периоди от живота.
Пример - на 1 година успех е да почнеш да ходиш, на 2 да говориш, на 5 да научиш азбуката/пишеш, на 10 да смяташ и да се оправяш сам, на 18/25 да завършиш средно/висше образование, 30-те да изградиш кариера/да създадеш семейство/да отгледаш деца, 40-те - да разбереш че си смъртен
Нататък вече не знам - нямам годините опит.
Ама забелязахте ли от всички изброени къде са парите - май ги няма никъде.
Защото успеха е в главата, в самите нас и за всеки този успех е различен, както са различни мечтите

Е как къде са парите? Образование и деца, без пари е трудна работа. Особено деца и семейство.

[Alonso]

++
Явно предишния успех не е докоснал "същината" на "успеха" (по принцип) - щом се е появил момента с извода, че предишния успех е неосъзната дотогава глупост. Хипероблизирахме нещата разбира се, за по-добра илюстрация. Не случайно беше въпроса- а след успехът, накъде !?)) Може би отговора докосва същността на понятието. Все пак осъзнаването и на това, което си направил си е някакъв успех, щото други и до това не достигат. но още малко трябва и може би ще идем до някои подсказки от selena, знам ли

Аз далеч не считам себе си за успешен човек, за да си задавам въпроса а след успеха накъде. Ама вярвам, че е важен пътя по който вървим а не накъде води. Всичко което ни се случва и успехи и неуспехи е трябвало така да бъде. Иначе накъде и аз се чудя. То за да хванеш някой път, нужно ли е да си успял?

[bota156]

Във всеки един момент от живота си повечето хора са успешни и всеки трябва да намери успеха се през различните си периоди от живота.
Пример - на 1 година успех е да почнеш да ходиш, на 2 да говориш, на 5 да научиш азбуката/пишеш, на 10 да смяташ и да се оправяш сам, на 18/25 да завършиш средно/висше образование, 30-те да изградиш кариера/да създадеш семейство/да отгледаш деца, 40-те - да разбереш че си смъртен
Нататък вече не знам - нямам годините опит.
Ама забелязахте ли от всички изброени къде са парите - май ги няма никъде.
Защото успеха е в главата, в самите нас и за всеки този успех е различен, както са различни мечтите

Да допълня - това е успеха на т.н цивилизован човек.
Който го моделират още от раждането му, не че при някое племе живеещо в "1 век" няма ограничения в развитието, но при развитата цивилизация се е изродило направо.
Само погледнете и се заслушайте колко пъти майките крещят по децата си "НЕЕЕЕЕЕ", не е по-добро и положението като пораснеш - навсякъде се сблъскваш с НЕ, не изявявай собственото АЗ, прави като другите да си "успешен". И точно това те прави пионка и роб - на шефа, на парите, на хорското мнение