Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Имхотеп]

Пълна скука.

Основния въпрос засега е духовността.
Предполагам че скоро ще се изясни и кои са най-високодуховните.

[Pyramid]

Опитай се да си представиш. Щеше ли да има добро, ако нямаше зло? Ако всичко е еднакво как да разбереш че то е доброто и правилното. Точно затова, трябва да се реагира с благодарност на възможността да чуем различно мнение, вместо да изпитваме омраза към различните. Различното дава възможност да видиш други възможности за начина си на мислене и действие и съответно да получиш различни резултати, ако ги търсиш. Може пък и да осъзнаеш, че Паисий не е чак толкова духовен, колкото си си мислел Мулфашев пишеше за някои от предишните цивилизации. Май бяха лемурите. Та при тези лемури имало постоянна и осъзната връзка с Бог. Онази енергия, която описа Ив е Бог. И всички хора са били в състоянието което Ив описва като върха на сладоледа. С две думи да имаш възможността всеки ден да си говориш с Бог и всички да знаят кое е добро и зло. На пръв поглед изглежда, че няма по-идеално нещо от това. Въпросната цивилизация обаче е изчезнала, което доказава че този вариант не работи. Просто без злото, доброто не може да съществува. Така както без антиматерията не може да съществува материя.Точно затова, според него в нашата цивилазация е въведен принципа да нямаме връзката с Бог. За да има и зло, което да подържа доброто.

Това, за материята и антиматерията, се самодоказва от съществуването на материя
и крайният недостатък от антиматерия.
Второ, съществуването на добро без зло не е невъзможно. Само, дето става трудно да го познаем. Щото всичко в сравнение се познава.
И трето , Бог, Сила, джежаи/сити... Той / Тя/То НЕ съществува за, заради или около живота в часност и изобщо. Животът е...едно Допълнение към Вселената и... накратко, не се ли надценяваме нещо? Прекалено е егоцентрично.

[mia11]

Срещал съм духовни, или поне стремещи се да са, хора. Може и да греша, но ми се струва, че смятат хумора за прекалено несериозен при тази им борба за духовност, или просто нямат чувство за хумор. Субективен опит, шъ знайш.

То от дух до дух предполагам голяма разлика, среща си и по някой псевдодух, ама като цяло си мисля, че и прекаления светец не е Богу драг. Така и от моята субективна камбана.

[П.Ф.Изеров]

И кое те навява на тази мисъл?

Срещал съм духовни, или поне стремещи се да са, хора. Може и да греша, но ми се струва, че смятат хумора за прекалено несериозен при тази им борба за духовност, или просто нямат чувство за хумор. Субективен опит, шъ знайш.

[mia11]

Да, разбира се.
Но, може би, нямаше да има и хумор?

И кое те навява на тази мисъл?

[tnm]

Интересно ми е да си представя, какво би било, ако всички хора са духовни – колкото Дънов или Паисий Хилендарски, например?

Пълна скука.

[Alonso]

Интересно ми е да си представя, какво би било, ако всички хора са духовни – колкото Дънов или Паисий Хилендарски, например?

Опитай се да си представиш. Щеше ли да има добро, ако нямаше зло? Ако всичко е еднакво как да разбереш че то е доброто и правилното. Точно затова, трябва да се реагира с благодарност на възможността да чуем различно мнение, вместо да изпитваме омраза към различните. Различното дава възможност да видиш други възможности за начина си на мислене и действие и съответно да получиш различни резултати, ако ги търсиш. Може пък и да осъзнаеш, че Паисий не е чак толкова духовен, колкото си си мислел Мулфашев пишеше за някои от предишните цивилизации. Май бяха лемурите. Та при тези лемури имало постоянна и осъзната връзка с Бог. Онази енергия, която описа Ив е Бог. И всички хора са били в състоянието което Ив описва като върха на сладоледа. С две думи да имаш възможността всеки ден да си говориш с Бог и всички да знаят кое е добро и зло. На пръв поглед изглежда, че няма по-идеално нещо от това. Въпросната цивилизация обаче е изчезнала, което доказава че този вариант не работи. Просто без злото, доброто не може да съществува. Така както без антиматерията не може да съществува материя.Точно затова, според него в нашата цивилазация е въведен принципа да нямаме връзката с Бог. За да има и зло, което да подържа доброто.

[П.Ф.Изеров]

Няма да има войни преди всичко?

Да, разбира се.
Но, може би, нямаше да има и хумор?

[П.Ф.Изеров]

otivaite v bg mama. bah alkoholicite

Kakvo ne ti haresva?

[HY Spread]

otivaite v bg mama. bah alkoholicite

[mia11]

Интересно ми е да си представя, какво би било, ако всички хора са духовни – колкото Дънов или Паисий Хилендарски, например?

Няма да има войни преди всичко?

[П.Ф.Изеров]

Сега да повторя, можеш ти ти да ми намериш аргументи, че липсва духовност? Мисля, че въпросът е доста сложен и бягането от него показва, че още не сме готови за отговора.

Интересно ми е да си представя, какво би било, ако всички хора са духовни – колкото Дънов или Паисий Хилендарски, например?

[mia11]

За какво бързам? Кого имаш пред вид че ме е учил? И в какво вярваш ти и най вече защо.

Значи аз казах в кво вярвам...и дадох аргументи ....силни слаби незнам но някакви. Дай сега твоите за кармата.

Това че сме различни означава ли че не бива да говорим с аргументи?

Бързаш да откъснеш плода, а още е зеленичък. Също така е видно, че учим от различни школи, макар че си помислих в началото, че мирогледа ти е доста широк, тъй като си попадал в източни будистки храмове. И после доста ме изненада със завъртането на 180градуса в другата посока.

И така за кармата, /причинно-следствени връзки/която няма нищо общо с никоя религия мога да ти дам веднага аргументи с някои лични примери.
Случка 1. Двамата родители имат голям семеен скандал и детето, което е на 7 годинки, започва да се напишква през нощта в продължение на няколко дни, при условие, че е спряло с никтурията още на 2г. Защо?
Предполагам, че ще си кажеш, случайност, но това има сериозна връзка с психиката и ако мама и тате не спрат да се карат, детето има голяма вероятност да се разболее сериозно.

Случка 2. На празнична трапеза преяждам с високовъглехидратни рафинирани или млечни или студени ястия и да следващата сутрин не мога да преглътна от възпалени сливици и болки в гърлото, за които не обвинявам някакви външни фактори бацили, бактерии, затова и не тръгвам механично до аптеката, както са ни учили, а спирам веднага да се храня, докато не ми мине. Защото аз съм учила, че като превъзмогнеш страха от смъртта, започваш да се доверяваш на себе си, а не обвиняваш другите, че са те заразили. А и да сме заразени дори, пак не трябва да обвиняваме заразителя, а да се вгледаме защо имунната ни система е отслабена и не смогва да ни защити? А тя е слаба поради много и различни фактори, един от които е безразборното пиене на химични препарати, след което организмът сваля редовно гарда.

Има и други, които пропускам, но засега и тези стигат , за да те убедят, че тези случки са колкото материални, толкова преплетени духовно.

Сега да повторя, можеш ти ти да ми намериш аргументи, че липсва духовност? Мисля, че въпросът е доста сложен и бягането от него показва, че още не сме готови за отговора.

[Pyramid]

Кой точно имаш предвид

...Поради щото, на тойзи фон, монотеизмът изглежда объркващо ли? С'а, кат' са замислим, мо'е и да имаш право : Първом, Горе да се разберат...

[П.Ф.Изеров]

Авторитетааа... какво е?

Да кажем – така:
Авторитет е по-голяма тежест на мнението на даден индивид в група, свързана с общ(и) интерес(и) и/ли цели. Ммм?

Понеже етолозите (изследователите на животинското поведение) казват, че в груповото поведение на животните, и особено на приматите*, може да се види немалка прилика с това на човешките групи, то ест в някаква степен то ни е наследено, нека приемем, че "мнението" на водач или авторитетен член на група от животни се изразява чрез действие (и насилствено) и несловесно общуване.
---------------
* - за шимпанзетата виж кака Джейн Гудол, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94...B4%D0%BE%D0%BB


Първо, изглежда че приемаме, че авторитетът възниква спонтанно във всеки от групата, че това не е волеви и осъзнат акт.
Второ, да приемем, че всеки член преценява другите от гледна точка на собственото добруване в групата и положителната или отрицателна преценка води до вдигане или спадане на нечий авторитет в очите му.

Тогава, накъсо, излиза, че авторитетът е свързан с успешността на действията (вкл. ръководни) и на мненията на индивида, който бива преценяван.



Като за начало става ли?