Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Pyramid]

Нещо не те разбирам.
Приемаш за нормално, че в една изключително крайна ситуация, ще избереш хора, които не познаваш. Не би избрал децата си, себе си при все, че си здрав и нямаш суицидни нагласи?
Е, що така при по-големи катастрофи, пожар или нещо друго има загинали не в следствие на самия инцидент, а на действията или бездействията на другите участници?
Прилича ми на тест за камикадзета.

Нищо такова не казвам. Естествено, че ще избера децата си и, след тях, останалите си близки /в т.ч. и себе си/. Ако някой е забравил, живеем чрез децата си. Щеше да забележиш, ако внимаваше, че предизвиках Алонсо, задето изкара мнозинството, едва ли не, непълноценни комплексари само, щото не избрали така любимите му „Звездици”.
Бройте ме и мен „комплексар”, ако го намирате за прав.

[Анонимен120535]

...а неточно?

супер ....може да е неточно,,,,кажи защо...и кое не ти се струва правилно и да помислим

[П.Ф.Изеров]

Не четох нарочно до сега темата.

Отговарям на въпроса "Кои са трите добрини, за които съжалявате, че не сте свършили?"
Което помня сега:
1. Приятелка на майка ми се мята между входовете на блока, очевидно ѝ трябва спешна помощ от човек. Звънна и на моя звънец, а аз се направих, че ме няма.
2. Просяците: закъснявайки за концерт в Консерваторията, по пътя видях просяк, около 30 годишен, протегнал срамежливо ръка. Подминах го, понеже ги знам фалшивите просяци. Но, по пътя към залата, си го превъртях в главата - мамка му, това момче, чисто облечено с изтъркани дрехи, протягящо със срам ръка, с червени бузи от срам... върнах се и му сложих един лев в ръката.
3. Може би трябваше на младини да дам повече усилия за себе си. Но ме мързеше и ме мързи.

[pepe1234]

Добрини много, а щом бог ще ги изпълни значи може всичко да си пожелаеш с този въпрос пак имам проблем. Не за друго а как да оптимизирам най- доброто за всички и да не се окаже, че правейки добро решавам един проблем за да изникне друг не по малък. Така напримир бих искал да няма гладуващи хора, но това означава ли че ще има пренаселване на планетата и да почнат да липсват други неща или означава че хората ще спрат да се трудят защото няма да се притесняват за насъщния. Опасявам се че и на този въпрос не мога да отговоря...

[mia11]

Най-жалкото нещо е да слушаш съвети в някаква област, от хора, които самите те са се провалили тотално точно в същата област

И по-жалкото обаче е, че много често им се вярва. Тука идва трудната работа по отсяването.

[R1a1]

Случайно или не в момента чета нещо. Ще извадя случката. Малко дълго ще стане:
Да вземем коренната противоположност на Марти Холанд – един изключителен мъж на име Джо Делейни. Горе-долу на същите години той е пости.
Та ето ти човек ангажирал се с конкретни действия, породени от конкретни чувства.
Какво мислиш ти за тая работа?

Честно?
Религиозен, смирен и не особено интелигентен. Допускам, че е прото на Форест Гъмп.
Toва е изключението, което трябва да вдъхновява и е бойно знаме на манипулаторите и гурутата, а не правилото.

https://www.youtube.com/watch?v=uPIEn0M8su0

[Alonso]

Днес сутринта като се разхождах в парка и видях един известен лекар на спортните уреди, си казах-да този човек за мен е авторитет, защото едно е да говориш за здраве, когато си болен и съвсем друго е да говориш и излъчваш здраве. Тогава ме осени мисълта как възприемам аз авторитетите. Човек в областта си на творение да е в отлична хармония на думи и дела/ най-малко/ ,се вписва в тази графа. А иначе, ако ще да е най-големия "авторитет", ако се разминават свързващите връзки, значи не се е изградил АвтоРитет.

Най-жалкото нещо е да слушаш съвети в някаква област, от хора, които самите те са се провалили тотално точно в същата област

[Alonso]

Резултатите са бзсмислени защото не ангажират по никакъв начин с конкретни действия. Действията са оцветени от емоции и чувства, които напълно отсъстват в конкретния случай.

Случайно или не в момента чета нещо. Ще извадя случката. Малко дълго ще стане:
Да вземем коренната противоположност на Марти Холанд – един изключителен мъж на име Джо Делейни. Горе-долу на същите години той е постигнал неща достойни за неподправено възхищение. Може би не толкова заради феноменалните рекорди, които постави като играч по американски футбол още в първия си сезон в Канзас Сити Чийфс, колкото заради други, 16 по-обикновени на пръв поглед неща. Вярно е, че името му веднага се покри със слава сред мнoгoбройните любители на този спорт, но това което прави този мъж особено обичан в нашия район са безбройните, станали митични разкази за неговата добрина, скромност и отзивчивост.Като получил първият си огромен чек от лигата купил скромна къща за семейството си и обикновен, светлосин Меркури Кугар, които се откроявал с фрапираща невзрачност сред бляскавите Мерцедеси и БМВ-та на съотборниците му. Жена му Керолин твърди, че Джо никога не е слагал и един цент в джоба си.Невероятните изпълнения на Джо Делейни на игрището в Луизиана сигурно могат да бъдат наблюдавани и днес, записани завинаги върху целулоида на времето, благодарение на океана от емоции оставен от целия град на стадиона. Джо никога не е забравял откъде е тръгнал, така че всяко лято отново става жител на малкото си, скромно градче в Луизиана. Въпреки, че е милионер винаги отива при възрастната си съседка два пъти на седмица, за да окоси тревата пред дома ѝ.Делейни чул виковете на давещите се деца и се хвърлил във водата без да се замисли нито за миг. Казват, че няма по- благороден акт от този да спасиш детски живот. Но какво да кажем за Джо Делейни, които не само, че знаел прекрасно, че не може да плува, но винаги е изпитвал панически ужас от водата? Силните му ръце успяли някак си да изтръгнат едното момче от гладната, водна паст на бездънната яма и да го хвърлят на брега. После Джо се втурнал обратно към водата, за да спаси другите две деца. Спасил едно а другите и самият той се удавили.В този ден, четиригодишната му дъщеря Кристъл го чакала да се върне на верандата пред къщата. Така както правела всеки ден. Детето било толкова привързано към баща си, че не можело да върши нищо докато не се върнел татко ѝ. Видела ли светлосиния Меркури, Кристъл неизменно се втурвала към него, за да за да се хвърли щастлива в обятията на баща си, още щом отворел вратата. Колата не пристигнала в този топъл юнски ден, но малката Кристъл продължавала да чака. Не искала да повярва и разбере дори когато и казали, 19 че баща ѝ повече никога няма да се върне. Че е загинал, опитвайки се да спаси три човешки живота. Момичето просто седяло на прозореца с дни, с очи вперени навън в очакване на някакво чудо. При всеки шум на двигател се втурвало навън и това продължило със седмици. Накрая се наложило да бъде извадена бавно и мъчително от това състояние с помощта на детски психиатър, но крехката ѝ, детска душа останала наранена завинаги.Никoй, никога няма да узнае какво е довело точно Джо Делeйни, точно в този парк, точно в този момент. Защо имено човекът, който не може да плува, се е хвърлил във водата, знаейки колко е обречен подвига му? Джо не успя да спаси две от момчетата – те загинаха на дъното на езерото заедно с него. Третото бе спасено- едно зъзнещо и уплашено до смърт 10-годишно дете. Дете на име Марти Холанд. 20 години по-късно същото това момче ще става много рано – в 5:30 всяка сутрин в затвора Оачита Периш, където излежава присъдата си, след като насити миналото си с верига от безумни престъпления. Но далеч по-жестока е другата присъда, която някой ден Марти ще трябва да излежи в душата си.
Та ето ти човек ангажирал се с конкретни действия, породени от конкретни чувства.
Какво мислиш ти за тая работа?

[mia11]

Днес сутринта като се разхождах в парка и видях един известен лекар на спортните уреди, си казах-да този човек за мен е авторитет, защото едно е да говориш за здраве, когато си болен и съвсем друго е да говориш и излъчваш здраве. Тогава ме осени мисълта как възприемам аз авторитетите. Човек в областта си на творение да е в отлична хармония на думи и дела/ най-малко/ ,се вписва в тази графа. А иначе, ако ще да е най-големия "авторитет", ако се разминават свързващите връзки, значи не се е изградил АвтоРитет.

[R1a1]

За теб е безсмислен а за мен не е. Същото е и с резултатите. За теб са неинфорамтивни а за мен са си информативни. За мен не само, че въпроса не е безсмислен, ами е и може би най-смисленият въпрос. Въпросът даваш отговор на много други въпроси, като например защо някои са успешни а други не, защо някои имат подходящи връзки а други не, дори може да отговори на въпроса за смисъла на живота и т.н. Обаче за мен е очевидно, че този въпрос има смисъл само за мен а за останалите участници няма. При тази ситуация няма смисъл да бъде коментиран.

Резултатите са бзсмислени защото не ангажират по никакъв начин с конкретни действия. Действията са оцветени от емоции и чувства, които напълно отсъстват в конкретния случай.

[R1a1]

Т.е., някой друг би могъл избора на смъртта да определи като „връх на егоизма”. Тъй де, що да се мъчи и да гледа а, после, и да живее там, дето няма да има с кого да си мери „достоинствата”?
...Както казало котето, преди да се оближе под опашката, „върос на избор”.

Нещо не те разбирам.
Приемаш за нормално, че в една изключително крайна ситуация, ще избереш хора, които не познаваш. Не би избрал децата си, себе си при все, че си здрав и нямаш суицидни нагласи?
Е, що така при по-големи катастрофи, пожар или нещо друго има загинали не в следствие на самия инцидент, а на действията или бездействията на другите участници?
Прилича ми на тест за камикадзета.

[Alonso]

Въпросът, Алонсо, от семинара на съпругата ти е безсмислен и отговорът, по същество, неинформативен. Предполагам, че не цели измерване жертвоготовността на масите - "За Родину, за Сталина!", а нещо друго.
За какво ми е да избирам някого, извън себе си и близкото си обкръжение, след крах на моята вселена?!

За теб е безсмислен а за мен не е. Същото е и с резултатите. За теб са неинфорамтивни а за мен са си информативни. За мен не само, че въпроса не е безсмислен, ами е и може би най-смисленият въпрос. Въпросът даваш отговор на много други въпроси, като например защо някои са успешни а други не, защо някои имат подходящи връзки а други не, дори може да отговори на въпроса за смисъла на живота и т.н. Обаче за мен е очевидно, че този въпрос има смисъл само за мен а за останалите участници няма. При тази ситуация няма смисъл да бъде коментиран.

[Pyramid]

Въпросът, Алонсо, от семинара на съпругата ти е безсмислен и отговорът, по същество, неинформативен. Предполагам, че не цели измерване жертвоготовността на масите - "За Родину, за Сталина!", а нещо друго.
За какво ми е да избирам някого, извън себе си и близкото си обкръжение, след крах на моята вселена?!

Т.е., някой друг би могъл избора на смъртта да определи като „връх на егоизма”. Тъй де, що да се мъчи и да гледа а, после, и да живее там, дето няма да има с кого да си мери „достоинствата”?
...Както казало котето, преди да се оближе под опашката, „върос на избор”.

[R1a1]

Въпросът, Алонсо, от семинара на съпругата ти е безсмислен и отговорът, по същество, неинформативен. Предполагам, че не цели измерване жертвоготовността на масите - "За Родину, за Сталина!", а нещо друго.
За какво ми е да избирам някого, извън себе си и близкото си обкръжение, след крах на моята вселена?!

[Pyramid]

Това, че липсва съзвучие е добре за мен. Иначе няма да има дискусия. Липсата на аргументи, относно липсата на съзвучие е причината да приключа темата. И тази тема е дълга и там нямам отговори. Кой защо пише в този форум

Опозицията. Онази, която е скептична към твоите доводи. Също, честолюбието и амбицията да отстоиш възгледите си. Похвално е...и главоболно тоже.