Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Анонимен120535]

Ами примерно за да научиш принципа на Питър

Не само само го знам....ами и това кеото правя в моята книга...е в резултат на този принцип.

Кой е принципа на питър?

[vikhunter]

Не...за кво да я чета?

Ами примерно за да научиш принципа на Питър

[П.Ф.Изеров]

))

Според мен при тоя надпис....колежката ти.....да внимава кво си пожелава)) след един такъв холидей...с подобен надпис....кво ще стане не знам))

Мечти, мечти...

[Selena]

Sehr gern aber ich habe keine Lust

Прекаляваш .

[Анонимен120535]

Ама прочете ли я?

Не...за кво да я чета?

[vikhunter]

Ей тая е книгата която промени живота ми.

Ама прочете ли я?

[Анонимен120535]

Ей тая е книгата която промени живота ми.

Кво пише че не се чете май...

"Тази книга се посвещава на онези, които работейки, играейки, любейки и умирайки на тяхното ниво на некомпетентност, осигуриха данните за основолагането и развитието на целителната наука Йерархиология"

" Те спасяват други: себе си не биха могли да спасят" - ей това е добре да го осъзнаете....дали не се намирате в нивото си на некомпетентност.

[Selena]

Няма нищо общо с дикатутрата начина на мислене повярвай ми.

Първата книга по социалистическо западна която прочетох беше една книга.....Казва се Принципът на питър. Бях при всичките местения...в различни апартманети в България и чужбина...я загубил. Толкова я търсих тая книга да си я купя.....не успях да я намеря. Преди не знам колко една две години може би....я открих сред едни книги които бях забравил в мазето....в един стар апартамент. Беше като шестица от тотото. Толкова се зарадвах.
Тая книга говореше за нивото на некомпетентност при израстване в кариерата. Имам усещането че тази книга промени начина на мислене ...мечтите ми...и определи бъдещето ми.

Кво ми пречеше на мен дикатутрата? Хич не ми дремеше нито за комунизма нито за социализма....никой не ми пречеше да си мисля квото искам да си мисля. Тогава само осъзнавах реалността...че ако искам да раста...трябва да бъда в партията. Не ми пукаше за идеите...исках да имам възможност да се развивам. Уви не станах член на партията щото промените показаха че вече далавера в това няма....но ако не бяха станали промените със сигурност щях да съм в партията. Т,е ми липсваше обществения морал.....на хората около мен..които едните морално нямаше да влязат в партията щото не вярваха....а другите щяха да влязат в партията щото вярваха.Аз си имах и тогава мой си морал. Аз щях да вляза щото друга възможност към момента да се развивам - нямаше. Такава беше музиката ......щях да играя според музиката. Както е и до момента.
Чудя се...морала който ти налага обществото...кво прай? Помага или вреди?

Зависи какъв е моралът, какво е обществото и какъв си ти. Ако лавираш добре помага.

[HY Spread]

In Bulgarian please. I am sooooo f..king tired of any sort of English. Do me a favour, dear. I will indeed, truly, madly and deeply appreciate this small kindness of yours.

Sehr gern aber ich habe keine Lust

[Анонимен120535]

Демек зрееш. Но родителят в някои отношения следва да е родител. Колкото до твоите родители, не ги подценявай. И те знаят неща, които ти не знаеш. А страхът, той беше повсеместен. Всяка диктатура си има своите последици. Те са направили най-доброто за онези времена.

А иначе в моето семейство най-много знаеха бабите и дядовците. Страхотни бяха.

Няма нищо общо с дикатутрата начина на мислене повярвай ми.

Първата книга по социалистическо западна която прочетох беше една книга.....Казва се Принципът на питър. Бях при всичките местения...в различни апартманети в България и чужбина...я загубил. Толкова я търсих тая книга да си я купя.....не успях да я намеря. Преди не знам колко една две години може би....я открих сред едни книги които бях забравил в мазето....в един стар апартамент. Беше като шестица от тотото. Толкова се зарадвах.

Тая книга говореше за нивото на некомпетентност при израстване в кариерата. Имам усещането че тази книга промени начина на мислене ...мечтите ми...и определи бъдещето ми.

Кво ми пречеше на мен дикатутрата? Хич не ми дремеше нито за комунизма нито за социализма....никой не ми пречеше да си мисля квото искам да си мисля. Тогава само осъзнавах реалността...че ако искам да раста...трябва да бъда в партията. Не ми пукаше за идеите...исках да имам възможност да се развивам. Уви не станах член на партията щото промените показаха че вече далавера в това няма....но ако не бяха станали промените със сигурност щях да съм в партията. Т,е ми липсваше обществения морал.....на хората около мен..които едните морално нямаше да влязат в партията щото не вярваха....а другите щяха да влязат в партията щото вярваха.Аз си имах и тогава мой си морал. Аз щях да вляза щото друга възможност към момента да се развивам - нямаше. Такава беше музиката ......щях да играя според музиката. Както е и до момента.

Чудя се...морала който ти налага обществото...кво прай? Помага или вреди?

[Selena]

третото не е сигурно

Моите родители..да са живи и здрави...нищо не знаят горките. Най обикновенни трудови хора...които през годините все едно ми повтаряха...внимавай...бъди тихичак...не се бийй...ти ще видиш...като : останеш сам да се издържаш...като се ожениш...като имаш деца.... Е..нищо не видях друго освен че да не ги слушам е било най праивлното нещо в моя живот.

И сега ме боготворят...щото всички са зависими от мен. Как не се подадох на вечния им страх.....който ми внушаваха не знам. Нищо не споделях....на никой нищо не казвах кво правя....защото реакцията им щеше да бъде ВНИМАВАЙ....а не ПОДКРЕПА....аз исках да не внимавам....исках да не живея като тях....не исках да живуркам.

Та сега с моите деца....сме приятели...никога не им казвам...ти ще видиш....псувам пред тях...говоря за секс пред тях...бъзкаме се....няма табута...всичко могат да ми кажат....и знаят за кво да питат майка си..което за мен са глупости...и кво да питат мен...което майка им е тотално безсмисленно да я питат.

Аз съм много неприятен и даже гаден човек понякога...щото съм свръхамбициозен и никога не съм доволен...и не оценявах понякога усилията които те правят за да се докажат пред мен...но те научиха...че ако имат проблем...могат да дойдат при мен..и без да ги питам защо са нагазили в лайната...да измислим заедно решение.
В последните години осъзнавайки къв педерст бях и съм....понякога с околните....взех мерки..и сега съм по спокоен и оценяващ постиженията им.

Демек зрееш. Но родителят в някои отношения следва да е родител. Колкото до твоите родители, не ги подценявай. И те знаят неща, които ти не знаеш. А страхът, той беше повсеместен. Всяка диктатура си има своите последици. Те са направили най-доброто за онези времена.

А иначе в моето семейство най-много знаеха бабите и дядовците. Страхотни бяха.

[Анонимен120535]

По моите ширини казват, че детето разсъждава според възрастта:

1. На три годинки - моят татко знае всичко!
2. На 15 години - баща ми нищо не знае!
3. На 40 години - ех да знаех колкото баща си ...

третото не е сигурно

Моите родители..да са живи и здрави...нищо не знаят горките. Най обикновенни трудови хора...които през годините все едно ми повтаряха...внимавай...бъди тихичак...не се бийй...ти ще видиш...като : останеш сам да се издържаш...като се ожениш...като имаш деца.... Е..нищо не видях друго освен че да не ги слушам е било най праивлното нещо в моя живот.

И сега ме боготворят...щото всички са зависими от мен. Как не се подадох на вечния им страх.....който ми внушаваха не знам. Нищо не споделях....на никой нищо не казвах кво правя....защото реакцията им щеше да бъде ВНИМАВАЙ....а не ПОДКРЕПА....аз исках да не внимавам....исках да не живея като тях....не исках да живуркам.

Та сега с моите деца....сме приятели...никога не им казвам...ти ще видиш....псувам пред тях...говоря за секс пред тях...бъзкаме се....няма табута...всичко могат да ми кажат....и знаят за кво да питат майка си..което за мен са глупости...и кво да питат мен...което майка им е тотално безсмисленно да я питат.

Аз съм много неприятен и даже гаден човек понякога...щото съм свръхамбициозен и никога не съм доволен...и не оценявах понякога усилията които те правят за да се докажат пред мен...но те научиха...че ако имат проблем...могат да дойдат при мен..и без да ги питам защо са нагазили в лайната...да измислим заедно решение.

В последните години осъзнавайки къв педерст бях и съм....понякога с околните....взех мерки..и сега съм по спокоен и оценяващ постиженията им.

[Selena]

от опита...от живота...от авторитетите....
В началото ти си авторитета....и чува от теб. В тинейджърските години само ти НЕ си авторитета.....и така нататък....

По моите ширини казват, че детето разсъждава според възрастта:

1. На три годинки - моят татко знае всичко!
2. На 15 години - баща ми нищо не знае!
3. На 40 години - ех да знаех колкото баща си ...

[Selena]

Ми то първото: selective thinking and reading kills

In Bulgarian please. I am sooooo f..king tired of any sort of English. Do me a favour, dear. I will indeed, truly, madly and deeply appreciate this small kindness of yours.

[Selena]

винаги ми е била много интересна гледната точка на родителя който смята че може да модифицира едно израстващо дете според собствените си виждания

Ако абдикира родителят, за детето ще се погрижи улицата. С детето е нужен диалог. По-добре всичко да бъде обяснено от родителя, а не от улицата.

Един арабски мъдрец бе казал, че нашите деца не ни принадлежат. Те са стрелите, които изпращаме към бъдещето. Така че за “модифициране” трудно може да се говори, за насочване да.