Човекът е единственото животно, което знае, че ще умре. Но не знае кога.
Жестоко наказание.
Алчността не е само страх, както казваш.
Алчността е също да имаш повече от другите, за да те забележат, да те знаят. Да си някой успешен по някакви общоприети за момента стандарти.
Его? Комплекси? Страсти? Желания? You name it....
Не казвам, че всички трябва да са равни, защото всеки се ражда различен - няма как да стане. Един е по-умен, друг е по-красив, трети е по-силен....
Има светли примери, когато някой (натрупал състояние за 100 живота) си оставя за него и семейството каквото прецени, че е необходимо за приличен живот без излишен блясък. Останалото отива за библиотеки, музеи, университети и училища, болници, социални и други смислени каузи. Дава шанс на някой, който иначе няма да има такъв.
Така успехът ти остава, защото може да се роди нов успех. Същото е като с децата.
Е това е основния проблем с алчността. След мен, и потоп. Затова си осрахме планетата и обществото.
Като не можеш да вземеш нищо на оня свят, остави нещо на тоя.
Другата основна причина, водеща до алчност, е следствие от оная приказка, дето количествените натрупвания водят до качествени изменения. Като имаш много, можеш да манипулираш хората. Леко и неусетно ти се получават повечето от нещата, които искаш. Не е нужно да ги биеш или заплашваш хората - те сами поддават на изкушението.
А дали искаш нещо смислено, за да използваш манипулацията като средство?
Жестоко наказание.
Първоначално изпратено от Alonso
Разгледай мнение
Алчността е също да имаш повече от другите, за да те забележат, да те знаят. Да си някой успешен по някакви общоприети за момента стандарти.
Его? Комплекси? Страсти? Желания? You name it....
Не казвам, че всички трябва да са равни, защото всеки се ражда различен - няма как да стане. Един е по-умен, друг е по-красив, трети е по-силен....
Има светли примери, когато някой (натрупал състояние за 100 живота) си оставя за него и семейството каквото прецени, че е необходимо за приличен живот без излишен блясък. Останалото отива за библиотеки, музеи, университети и училища, болници, социални и други смислени каузи. Дава шанс на някой, който иначе няма да има такъв.
Така успехът ти остава, защото може да се роди нов успех. Същото е като с децата.
Е това е основния проблем с алчността. След мен, и потоп. Затова си осрахме планетата и обществото.
Като не можеш да вземеш нищо на оня свят, остави нещо на тоя.
Другата основна причина, водеща до алчност, е следствие от оная приказка, дето количествените натрупвания водят до качествени изменения. Като имаш много, можеш да манипулираш хората. Леко и неусетно ти се получават повечето от нещата, които искаш. Не е нужно да ги биеш или заплашваш хората - те сами поддават на изкушението.
А дали искаш нещо смислено, за да използваш манипулацията като средство?
Коментар