Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Kildirim_Bei]

Засега устисквам фронта, предлагат карти, но не приемам. И гледам да ходя там, където са кешовците все още.Но какво, що , по- нататък, това, което не мога да променя а и не зависи от мен, го приемам просто.
Има един друг пример за приемствеността:

Браво! Пожелавам ти още успехи в борбата!
и благодаря за примера

А за подаръка, дето казах, че остава в нищото, ако го откажеш...
Някой ти предлага нищо, което ще стане нещо, само ако го приемеш.
Ако не приемеш, нищото остава нищо.
Дяволска работа
но това е принципа на fractional reserve banking.

[mia11]

Миа,

не става въпрос за осъждане или не. Говорим за принуда.
Не е със сила, а с причиняване на неудобства. Но това не значи, че не е принуда.
Ти обобщаваш, но кажи конкретно в тоя случай какво би направила?
зададох прост въпрос.

Засега устисквам фронта, предлагат карти, но не приемам. И гледам да ходя там, където са кешовците все още.Но какво, що , по- нататък, това, което не мога да променя а и не зависи от мен, го приемам просто.
Има един друг пример за приемствеността:

"Седемдесет и пет годишен фермер от Канзас, който преживял много възходи и падения, бил попитан от един свой млад познат как е успял да съхрани ведрото си и оптимистично отношение към живота толкова години. Старият фермер казал:
"Много е просто. Когато си в затруднение, просто си представяш най-лошото, което би могло да ти се случи, приемаш го и продължаваш напред."

Без да го осъзнава, фермерът живял с принципа, който психологът Карл Юнг определя като необходимо условие за излекуване на всяка болест.
Нищо, казва Юнг, не може да бъде променено, ако преди това не е било прието. Дотогава състоянието остава неповлияно и плашещо.

Същата мъдрост откриваме в една древна легенда. В нея се разказва за село, което било парализирано от страх и печал, защото хората знаели, че един дракон се кани да ги погълне..
Всички виждали дракона от далечната планина като сянка, заплашително надвиснала над тял. Чували рева му по- силен от гръмотевица.
Тогава през селото минал млад чуждоземец, който решил да се изправи срещу дракона и се изкачил на зловещата планина. Странно- колкото повече приближавал към дракона, толкова по-малък му се струвал. Когато стигнал до чудовището, то вече било не по- голямо от котка и страховитият му рев звучал тихо като мъркане. Чуждоземецът взел създанието под мищница и се върнал в селото. Всички били изумени от разказа му и с почуда гледали малкото сладко драконче, от което изпитвали такъв ужас.Накрая някой попитал за името на дракона и тогава самото създание заговорило:
"Известен съм с много имена по света, но всички те означават
"Какво може да се случи". "

Приемане не означава отказ от действие. Според Юнг то означава нещо далеч по- позитивно от "примирение".
Напротив- приемането е най- смелото изправяне срещу проблема.
Означава смело да се погледне ситуацията право в очите и да кажете:
"Добре, виждам те и знам, че си реалност. Сега ще предприема действия."

[national power]

Навярно всички са забелязали сами за себе си, че пари от карта - дебитна или кредитна, се харчат по-лесно от пари в кеш. Още по-трудно се е харчело златото, защото то е запазвало стойността си във времето. Кешът няма тези свойства, но въпреки това е по-труден за харчене от психологическа гледна точка. С картата човек не забелязва така осезаемо своя харч. С кредитната карта пък се прибавя и измамното чувство, че ще ги върнеш някой ден, някой радостен ден. Друга причина за интереса към безкешовото плащане от страна на банките е, че така всичките пари са при тях. Тогава няма нужда от никакво провизиране, никакви задължителни резерви, а също така и от нищо. Няма да има и една единствена причина за фалит на която и да е банка, защото сетълментът само ще размества едни числа зад гишето, а пред гишето няма да има никой. И трета причина, която засяга най-вече елитите - човекът става управляем. Искат ли да смачкат някого, независимо по каква причина, достатъчно е само един "erase" да натиснат и готово. Едва ли някой е толкоз чутовен ум, за да ги измисли точно така нещата, защото всичко това не се случва така бързо. Необходими са цели поколения време и който и да е сценаристът на подобно развитие, отдавна е мъртъв. Но животът има свойството да се държи като жироскоп - малко го побутнеш и той сменя посоката на оста на въртене без особени сътресения, продължавайки все така устойчиво да се върти. Има и среди, из които се предава тази последователност от малки "побутвания" и последствията от тях. Так се получава една по-цялостна картина, която може да бъде дорисувана, донюансирана в различни аспекти в зависимост от желанията на тези среди. А лошото е, че тези желания не са в интерес на хората, за които картината е абсолютно неналична, защото главите им са завряни в хладилниците. Тя е в интерес на същите тези среди, които вече могат да използват предимството да моделират ситуацията по свой вкус, макар и те да не очакват да бъдат живи към момента на реализацията на своите планове. Това е като религиозен култ, който има своето Свето предание. За съставните структури на този култ са написани немалко книги - Трилатерална комисия, Съвет за външни връзки, Билдерберги, Череп и кости, Давос, Базел, Смели майки и т.н. Всички те са прикрити зад фасадата на тинк-танкове, каквито можем да бъдем и ние в този форум. За съжаление сме безпомощни пред тях и каквото са ни отредили - това е. Единственият начин е всеки сам да провиди и да усети това и да удари спирачка на собствения си консумеризъм. Човек е управляван от страстта да притежава - нещо, което е характерно само за него от целия животински свят. Тази страст разпалва въображението му и той влиза в лабиринта на желанието си да го реализира, където се изгубва. Целият му живот е подчинен на това - и ученето, и работата, и грижата за потомството. Ние не учим, за да бъдем умни, учим, за да намерим по-добро препитание и последващи материални възможности. Стремежът ни за професионална реализация не е да станем по-добри в професията, а да отвори врата към по-добри материални хоризонти. Отглеждането на потомството е свързано със стремеж да предоставим възможно най-добрата перспектива за материално благополучие. Но това са все имена на желанието да притежаваме. Неслучайно един от основните елементи на богуслужението е нестежението - непритежанието, това е своего рода пречистване. Но това , естествено, няма как да се случи със седем милиарда население. В този смисъл положението е безнадеждно. Ако се случи, то би било плод на някаква еволюция, която да избие от главите ни тази пагубна страст. Някой ще каже, че светът би бил много по-примитивен без всичко случило се дотук. Винаги има опции, посоката, в която сме се развили, не е била единствената. Вероятно е да сме забавили дори своето развитие. Защото щяхме да учим, за да бъдем по-умни, щяхме да работим, за да измисляме блага без да вредим на природата, щяхме да отглеждаме потомството си, за да продължи да надгражда една мирна цивилизация. И най-важното - никой нямаше да иска да ни притежава нас самите. Това не са приказки за атака срещу частната собственост, защото тя не може да бъде ликвидирана с някакъв вид обществено устройство, което начинание бе пълен провал. Може да бъде премахната само в главите на хората по еволюционен път, защото сме преди всичко духовни същества. Когато свършат ресурсите на таз клета земя, тия от Енергото ще ме хванат за далекопровода и ще промислят, че всъщност, не могат да ме притежават.

Няма никакво значение дали е спестовна книжка кеш или певеце карта.Не те харчат харчи притежателят им.Ако му е слаба главата и волята отива на бабината си.Другото са тинтири минтири на тарикати дето търсят глупаци.Айде да пробват при мене да видиш къв ритник у задника мога да им набия.....

[national power]

Поставят се условия на тези, които желаят да ги приемат. Ето една класическа схема за набутване:

"Запис на среща между финансовите министри на Германия и Португалия, състояла се в Брюксел в офиса на постоянното представителство на Португалия, един час преди срещата на съвета на финансовите министри на ЕС.

-Ах, драги ми Агущо, има един малък проблем, който трябва да разреша с вас.- произнесе един глас на английски, очевидно германския министър- но при добто желание всичко се постига, прав ли съм?
-Е, Гюнтер, за какво се отнася?
-Има един завод в Германия, който среща затруднение с поръчките. Произвежда бойни подводници, но от падането на Берлинската стена никой не се интересува от продукцията им. Няма купувачи за U-Bооt.
- Така е, няма военни поръчки, производителите фалират.

Германецът въздъхна.
- Жалко, защото тези хора са мои добри приятели. Те финансираха кампанията за последните избори, разбираш ли?
Дойдоха при мен за помощ и както се досещаш не мога да им откажа.
Вече говорих с гърците, които ще купят четири подводници, но е необходима още една поръчка. Та си мислех, дали пртугалския флот не се нуждае от някоя подводница.

- Подводници, Гюнтер?- учуди се португалския министър. -За какво са ни на нас подводници? Ние си имаме Баракуда и тя ни е предостатъчна. Не ни трябват повече.
- Вие изглежда не разбирате- тонът на Гюнтер внезапно се втвърди-
Ние ви помогнахме с кохезионните фондове, както знаеш, а вие пръснахте парите ни за магистрали и благоустройство, предоставяйки ги на стрителните фирми на приятели, финансирали предизборните ви кампании- той намигна- а дали не заделят по нещичко и за личните си банкови сметки?- той се разсмя зловещо и възвърна нормалния си тон.- Тоест парите на германските данъкоплатци бяха изхарчени за финансиране на вашите схеми и вашите партии, затова сега искам да ми върнете услугата и да използвате парите на португалските данъкоплатци за финансирането на компанията, която подпомогна моята партия в Германия.- министърът се озъби като хищник- Разбрахте ли?

Осъзнавайки, че трудно ще се имъкне, португалския министър се размърда.
- Колко струва една от тези подводници?
-Цената варира между 400 и 500 милиона евро.
- Абсурд! Държавният бюджет е толкова свит, че не можете да си представите. Няма пари.
Германският министър пресилено се разсмя.
- Какво говорите, драги ми Агущо? Компанията, за която говоря е готова да подкрепи партийните ни приятели в Португалия с една да кажем, щедра сума.
-Моля?
-Мисля, че ме разбирате, прав ли съм?
Португалският държавник внезапно се изправи.
- Щедра сума за моята партия?
- Разбира се.
Министърът от Лисабон прочисти гърлото си и смени тона.
- Всъщност съм чул адмиралите да се оплакват от Баракудата, казват, че била много стара и така нататък. Можем наистина да направим малка покупка, която е много важна за защитата на португалската брегова ивица.- той сниши глас- Сумата за която споменахте, колко щедра ще бъде?
- 15 милиона на подводница.
Португалецът подсвирна одобрително.
-О, колко интересно! Знаете ли, проблемът е опозицията в Португалия. Те веднага ще се усъмнят в сделката, ще вдигнат шум и ще ни създат неприятности. Трудно може да се обясни покупката на толкова скъпа и безполезна подводница, не мислите ли?
- Не можете ли да говорите с тях?
- С главната опозиционна партия в Португалия? Да, може да се уреди, но разбира се, ще трябва да им дадем част от парите и така всички ще са доволни и така никой няма да повдига въпроса.

-Чудесно, тогава го направете, приятелю мой!
- Да, несъмнено португалия се нуждае спешно от подводници- повдигна пръст, сякаш говореше пред многолюдна аудитория- Спешно, подчертавам, ами ако испанците ни нападнат, а и вижте мащабите на морската зона, за която страната ни носи отговорност. Как е възможно да нямаме подводници?- потри ръце- Дори смятам, че ни трябват две, - свъси вежди, обмисляйки броя - не, няма да са две, три подводници, които ще струват цели милиард и триста и петдесет милиона евро. Не е малко, но държавните интереси са по- важни, нали така?- сниши глас- Три подводници правят 45 милиона постъпления, нали?
- Точно, 15 милиона за всяка една.
- Отлично, така ще има достатъчно пари за нас, а и да затворим устата на опозицията.
-А как ще уредиме превода, когато обявите за закупуването на тази толкова жизнено необходима за бъдещето на страната ви придобивка?
- Наши приятели имат фирма с банкови сметки на Бахамите и на Каймановите острови- отбеляза замислено португалския министър- Немският завод за подводници ще преведе парите в Швейцария и от там ще ги прехвърли на Бахамите, след това на Каймановите острови и накрая, когато вече не могат да се проследят, ще ги прехвърлим на една португалска фирма, която ще направи скромно дарение за нашата партия и главната опозиционнта партия, с чиито лидери ще разговарям веднага, за да се уверя, че няма да възникнат проблеми. След това ще говоря с приятелите си, за да организират превода, но вие можете да разчитате на мен, драги Гюнтер. За доброто на Португалия, имаме сделка!
- Ах, Агущо, за мен е удоволствие да правя бизнес в вас!"

Заслужава си да се прочете "Ръката на сатаната"- Сантуш

Евроатлантически ценности...Хвала таквъзи евроатлантици.Сал наш Рошко Банов рева рева ама не го огря.

[Kildirim_Bei]

Всичко си се случва точно както трябва да се случи, и не мисли, че осъждам някого!

Миа,

не става въпрос за осъждане или не. Говорим за принуда.
Не е със сила, а с причиняване на неудобства. Но това не значи, че не е принуда.
Ти обобщаваш, но кажи конкретно в тоя случай какво би направила?
зададох прост въпрос.

[Kildirim_Bei]

Абе знаят, но не могат на 100%, , - Е да, може да стигнат и до нещо по-лично, , но не знаят, какво може да измисля в последния момент
Възможно ли е, да обобщим, че може би е успех и това, да се предвидят събитията, (като при Оруел, ако приемем, че ги е предвидил) ))
.................................................
Може би и ф-ята d(e) да е към четирикратно по-"тегловна", но това отдолу нагоре може да изглежда, че зависи и от точката на наблюдение )))
никаква препоръка

Нали знаеш за дейта майнинга? неразривно свързан с биг дейтата.
колкото и да си уникален, не можеш да избягаш от някои шаблони. и колкото е по-биг дейтата, толкова по-ясни стават.
искаш, не искаш, оставяш следички.

Може да не е 100%, но 80 и нагоре е добро постижение. 5% е статистическата грешка.

А за df(e) и аз бая се замислих.... внезапно може да отиде на 0.
тотален карък, демек
теоретично, всичко друго може да е някакво число, но нулата не прощава на нищо.

[mia11]

Ами, ето. Аз не искам. Но се налага да приема, щото разбираш защо.
Ти какво щеше да направиш на мое място? Да продължаваш да отказваш кредитната карта?

Всичко си се случва точно както трябва да се случи, и не мисли, че осъждам някого!

[precakanoto]

...
един смартфон и една карта.
скоро може да остане само телефона.
някой, само да поиска, знае повече за теб, отколкото ти самият.
и най-смешното е, че ти сам, доброволно и с удоволствие, си предоставил всичките данни.
е на това му викам аз Биг дейта.

Биг брадър на Джордж Оруел ряпа да яде.

Абе знаят, но не могат на 100%, , - Е да, може да стигнат и до нещо по-лично, , но не знаят, какво може да измисля в последния момент
Възможно ли е, да обобщим, че може би е успех и това, да се предвидят събитията, (като при Оруел, ако приемем, че ги е предвидил) ))
пс. Вчера бях на църква, ей тъй за здраве и за хора които имат нужда, а падре ме слиса разбиващо. на излизане Показа централно, кой как кара влака, (щото като теле на мост се заиграх с някои "контра"въпроси, но ме усети и накрая ми се прииска да си сипя пепел на главата чорлава и въртоглава) Все пак беше милостив - "по-добре с пепел, отколкото с тиган.." Може би и ф-ята d(e) да е към четирикратно по-"тегловна", но това отдолу нагоре може да изглежда, че зависи и от точката на наблюдение )))
никаква препоръка

[И.Зверов]

Поставят се условия на тези, които желаят да ги приемат.

Както е написал колегата Р1а1, в САЩ, ако искаш да те вземат на работа, трябва да си имал вземане-даване с банките. Ако искаш да живееш, трябва да работиш. Следователно това е принуда под заплаха от гладна смърт или мизерен живот да имаш/си имал кредити. Това е набутване на кредити насила. Няма "не искам", няма "недей" - щом те желая, аз ставам злодей.
Друг е въпросът, че американците на драго сърце използват кредити за всичко, което, може би, е в следствие на горното, поне частично.

[Kildirim_Bei]

Поставят се условия на тези, които желаят да ги приемат. Ето една класическа схема за набутване:

Хареса ми поста с разговора. И се отнася не само за Португалия, нали

Ама да видим за условията, и дали желаеш или не.
Бях споменал за кредитните карти.

Много пъти ми бяха предлагали кредитна карта от обслужващата ме банка. Не ми трябваше и винаги отказвах.
До момента когато....

Преди доста години бях в една командировка в чужбина. Работата ми беше свързана с много пътувания.
Бях във Франкфурт, нещата малко се пообъркаха и трябваше да пристигна 1 ден по-рано в Цюрих, където беше следващия ми ангажимент. Остави другото, ами и колегите, които трябваше да ме вземат с кола нататък, нямаше как да дойдат.
Хванах експреса в 20:00 и някъде към 00:30 трябваше да съм там.

Обадих се по телефона в хотела, където вече имах резервация, и попитах дали мога да се настаня още тази вечер. "Съжаляваме, господине, всички стаи са заети. Но работим с още три хотела, ето телефоните, попитайте там."
Познай какво стана. Обаждам се, искам да резервирам стая, питат ме за кредитна карта, казвам, че ще платя кеш, отрязват ме и така.

Пристигнах в Цюрих след полунощ, хванах едно такси и тръгнах да обикалям да търся хотел на прилична цена за една нощувка. Не ми се плащаха 300-400 евра само за един бърз сън и душ. Е, към 2:00 часа намерих едно прилично местенце за 100 евра.
Не исках да си го причинявам това повече.

Същата работа е и с рентакара. Пробвах веднъж (ей-така, за пробата), дори бях готов да им оставя депозита кеш. Отказаха. Но имах вече КК и взех колата.
И с много други работи го направиха така.

Ами, ето. Аз не искам. Но се налага да приема, щото разбираш защо.
Ти какво щеше да направиш на мое място? Да продължаваш да отказваш кредитната карта?

[mia11]

Да, като те поставят в условие да не можеш без кредит.
...

Поставят се условия на тези, които желаят да ги приемат. Ето една класическа схема за набутване:

"Запис на среща между финансовите министри на Германия и Португалия, състояла се в Брюксел в офиса на постоянното представителство на Португалия, един час преди срещата на съвета на финансовите министри на ЕС.

-Ах, драги ми Агущо, има един малък проблем, който трябва да разреша с вас.- произнесе един глас на английски, очевидно германския министър- но при добто желание всичко се постига, прав ли съм?
-Е, Гюнтер, за какво се отнася?
-Има един завод в Германия, който среща затруднение с поръчките. Произвежда бойни подводници, но от падането на Берлинската стена никой не се интересува от продукцията им. Няма купувачи за U-Bооt.
- Така е, няма военни поръчки, производителите фалират.

Германецът въздъхна.
- Жалко, защото тези хора са мои добри приятели. Те финансираха кампанията за последните избори, разбираш ли?
Дойдоха при мен за помощ и както се досещаш не мога да им откажа.
Вече говорих с гърците, които ще купят четири подводници, но е необходима още една поръчка. Та си мислех, дали пртугалския флот не се нуждае от някоя подводница.

- Подводници, Гюнтер?- учуди се португалския министър. -За какво са ни на нас подводници? Ние си имаме Баракуда и тя ни е предостатъчна. Не ни трябват повече.
- Вие изглежда не разбирате- тонът на Гюнтер внезапно се втвърди-
Ние ви помогнахме с кохезионните фондове, както знаеш, а вие пръснахте парите ни за магистрали и благоустройство, предоставяйки ги на стрителните фирми на приятели, финансирали предизборните ви кампании- той намигна- а дали не заделят по нещичко и за личните си банкови сметки?- той се разсмя зловещо и възвърна нормалния си тон.- Тоест парите на германските данъкоплатци бяха изхарчени за финансиране на вашите схеми и вашите партии, затова сега искам да ми върнете услугата и да използвате парите на португалските данъкоплатци за финансирането на компанията, която подпомогна моята партия в Германия.- министърът се озъби като хищник- Разбрахте ли?

Осъзнавайки, че трудно ще се имъкне, португалския министър се размърда.
- Колко струва една от тези подводници?
-Цената варира между 400 и 500 милиона евро.
- Абсурд! Държавният бюджет е толкова свит, че не можете да си представите. Няма пари.
Германският министър пресилено се разсмя.
- Какво говорите, драги ми Агущо? Компанията, за която говоря е готова да подкрепи партийните ни приятели в Португалия с една да кажем, щедра сума.
-Моля?
-Мисля, че ме разбирате, прав ли съм?
Португалският държавник внезапно се изправи.
- Щедра сума за моята партия?
- Разбира се.
Министърът от Лисабон прочисти гърлото си и смени тона.
- Всъщност съм чул адмиралите да се оплакват от Баракудата, казват, че била много стара и така нататък. Можем наистина да направим малка покупка, която е много важна за защитата на португалската брегова ивица.- той сниши глас- Сумата за която споменахте, колко щедра ще бъде?
- 15 милиона на подводница.
Португалецът подсвирна одобрително.
-О, колко интересно! Знаете ли, проблемът е опозицията в Португалия. Те веднага ще се усъмнят в сделката, ще вдигнат шум и ще ни създат неприятности. Трудно може да се обясни покупката на толкова скъпа и безполезна подводница, не мислите ли?
- Не можете ли да говорите с тях?
- С главната опозиционна партия в Португалия? Да, може да се уреди, но разбира се, ще трябва да им дадем част от парите и така всички ще са доволни и така никой няма да повдига въпроса.

-Чудесно, тогава го направете, приятелю мой!
- Да, несъмнено португалия се нуждае спешно от подводници- повдигна пръст, сякаш говореше пред многолюдна аудитория- Спешно, подчертавам, ами ако испанците ни нападнат, а и вижте мащабите на морската зона, за която страната ни носи отговорност. Как е възможно да нямаме подводници?- потри ръце- Дори смятам, че ни трябват две, - свъси вежди, обмисляйки броя - не, няма да са две, три подводници, които ще струват цели милиард и триста и петдесет милиона евро. Не е малко, но държавните интереси са по- важни, нали така?- сниши глас- Три подводници правят 45 милиона постъпления, нали?
- Точно, 15 милиона за всяка една.
- Отлично, така ще има достатъчно пари за нас, а и да затворим устата на опозицията.
-А как ще уредиме превода, когато обявите за закупуването на тази толкова жизнено необходима за бъдещето на страната ви придобивка?
- Наши приятели имат фирма с банкови сметки на Бахамите и на Каймановите острови- отбеляза замислено португалския министър- Немският завод за подводници ще преведе парите в Швейцария и от там ще ги прехвърли на Бахамите, след това на Каймановите острови и накрая, когато вече не могат да се проследят, ще ги прехвърлим на една португалска фирма, която ще направи скромно дарение за нашата партия и главната опозиционнта партия, с чиито лидери ще разговарям веднага, за да се уверя, че няма да възникнат проблеми. След това ще говоря с приятелите си, за да организират превода, но вие можете да разчитате на мен, драги Гюнтер. За доброто на Португалия, имаме сделка!
- Ах, Агущо, за мен е удоволствие да правя бизнес в вас!"

Заслужава си да се прочете "Ръката на сатаната"- Сантуш

[Kildirim_Bei]

А дали не остава в този , който го подарява?

Точно в нищото остава.
Банкирането е с частичен резерв.

[mia11]

Остава в нищото.

А дали не остава в този , който го подарява?

Наистина, чудесни размисли Пинокио- "Ние не учим, за да бъдем умни, учим, за да намерим по-добро препитание и последващи материални възможности. Стремежът ни за професионална реализация не е да станем по-добри в професията, а да отвори врата към по-добри материални хоризонти. Отглеждането на потомството е свързано със стремеж да предоставим възможно най-добрата перспектива за материално благополучие. Но това са все имена на желанието да притежаваме. "

[Kildirim_Bei]

@pinoccio, много хубав пост!
да не го копирам, благодаря ти!

съгласен съм с това, че цифровите пари (кредитни, дебитни и прочие карти, а вече и направо с телефона) се харчат по-лесно от наличните (били те хартия или метал). също е вярно, че за финансовите институции (пък и за други органи) е много по-удобно парата да е вътре в системата, а не да блуждае анонимно под формата на кеш. посочил си причините. и вероятната цел.
влизаш в матрицата и става лесно да те блокират или направо изтрият, както каза.

един смартфон и една карта.
скоро може да остане само телефона.
някой, само да поиска, знае повече за теб, отколкото ти самият.
и най-смешното е, че ти сам, доброволно и с удоволствие, си предоставил всичките данни.
е на това му викам аз Биг дейта.

Биг брадър на Джордж Оруел ряпа да яде.

[R1a1]

"Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т. н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна".
И още: "Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те са част от играта и хубавото в тях е, че те не са лъжа. Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете – животът разговаря с вас на единствения език, който знае добре."

Й. Бродски

Това го написах, за да видите как се гънат еврейчетата.

Първо, това не е казано от евреина Йосиф Бродски.
Второ, някой (кой?) използва лъжливи цитати - защо?
Трето, вижте как прилича на истина за страхливите.
Надявах се някой друг да го забележи.

Както и да е. Ениуей.
.