Първоначално изпратено от Selena
Разгледай мнение
Нямам време, за да чакам! ШЪ ходя да орА на Марс - Мъск ме е поканил!!! Никакво чакане! Тръгвам!

.................................................. ....
Да ти кажа - всеки експериментира и натриса на /горките/ читатели своите умозаключения... Да използвам твоето "Изчакай!", за да те убедя, че ще дойде време да прочета това, което си харесала...
А аз, знаеш ли какво съм решил! Кога, ли? След като прочетох това:
Bilder zu Elizabet_Gilbyrt_-_Jazh_moli_se_i_obichaj_-4028-b
С няколко думи: РЕШЕНИЕ! /Ще ми кажеш дали е правилно, разбира се!!!/
Начи: след като прочетох историите на Елизабет Гилбърт - РЕШИХ да извадя всичките си зъби /а те са по местата си/, защото искам да приличам на беззъбият шаман от нейния живот!!! Е, ти, самата - споделяш ли този "път към покоя, когато просто седиш и се усмихваш"... Прав ли съм да искам това, или според теб - има нещо смущаващо? Иначе, много реалистично е описано всичко..., но шаманът някак не ми се вмести в представите... Разбира се, че съм сериозен - и вярвам на различните възможности, при които "щастието бавно пропълзява в нас и ни завладява"..., но пак някакъв скепсис ме обВзема... Добре: ще си извадя зъбите, но колко време би ме държало подобно "щастие"..., а и няма гаранция, че някоя Елизабет изобщо ще ме навести... Дори да вземе, да ме навести - то па, едно щастие ще бъде...

Накратко: ............... Лиз /Елизабет Гилбърт/ се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си, след разни случки в живота си..... Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красивите братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма /това може да се приеме дори като щастие!/. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя — просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.
Предчувствам, че няма да се съгласиш с ваденето на зъби..., ама, пак да попитам: няма ли да е по-добре, за да "обуздая демоните в себе си" - да отида в Индия, за да ставам посред нощ и да търкам ... пода на храма?
.................................
Изводът ми: добре е човек да чете, важно е - какви изводи ще направи на края, а също - и да е уверен до край, че не винаги подражаването, чрез експеримент от прочетеното може да му се понрави и това - "завинаги"...
Коментар