Ето няколко опорни точки, които мога да Ви предложа, за да продължи Вашата дискусия тук свързана с успеха:
1.Висока степен на недоверие между хората и към институциите.
2. В стремежа си към оцеляване българите загърбват моралните норми.
3. Ориентираност към миналото.
4. Властта се възприема като основен източник за придобиване на богатство – тя се концентрира и упражнява по вертикала; индивидите се смятат за некомпетентни да упражняват граждански контрол върху властимащите.
5. В България има някаква конкуренция. Нещата се правят много индивидуално, много лично.
6. Българинът е поклонник на робската мъдрост: "Покорна глава сабя не я сече”
7. Характерната за българския манталитет черта – омраза към преуспелите и кадърните професионалисти, когато съществува нещо добро, то трябва да бъде оплюто и никога не е оценявано подобаващо.
8. По стар български манталитет повечето хора стоят отстрани и обсъждат как всичко не върви.
9.Крайно наложително е да се смени стария девиз от времето на Тодор Живков - "Учи мама, че да не работиш !" с нещо от рода на "Учи мама, за да работиш по-добре", после да се гледа всичко останало в образованието. “Учи, мамо, за да не работиш”, а сега може би, ако го перефразираме, за да кореспондира с настоящето, изречението би звучало така: “Учи, за да емигрираш” – това е съвременната родителска загриженост. В общественото пространство на средностатистическия българин трайно се е настанило убеждението, че на всякъде другаде е по-добре от България, че нещата тук са обречени.
10. Основният проблем на българския манталитет е тарикатщината - да си по-хитър от другите, да не те минат, а ти да минеш тях.
1.Висока степен на недоверие между хората и към институциите.
2. В стремежа си към оцеляване българите загърбват моралните норми.
3. Ориентираност към миналото.
4. Властта се възприема като основен източник за придобиване на богатство – тя се концентрира и упражнява по вертикала; индивидите се смятат за некомпетентни да упражняват граждански контрол върху властимащите.
5. В България има някаква конкуренция. Нещата се правят много индивидуално, много лично.
6. Българинът е поклонник на робската мъдрост: "Покорна глава сабя не я сече”
7. Характерната за българския манталитет черта – омраза към преуспелите и кадърните професионалисти, когато съществува нещо добро, то трябва да бъде оплюто и никога не е оценявано подобаващо.
8. По стар български манталитет повечето хора стоят отстрани и обсъждат как всичко не върви.
9.Крайно наложително е да се смени стария девиз от времето на Тодор Живков - "Учи мама, че да не работиш !" с нещо от рода на "Учи мама, за да работиш по-добре", после да се гледа всичко останало в образованието. “Учи, мамо, за да не работиш”, а сега може би, ако го перефразираме, за да кореспондира с настоящето, изречението би звучало така: “Учи, за да емигрираш” – това е съвременната родителска загриженост. В общественото пространство на средностатистическия българин трайно се е настанило убеждението, че на всякъде другаде е по-добре от България, че нещата тук са обречени.
10. Основният проблем на българския манталитет е тарикатщината - да си по-хитър от другите, да не те минат, а ти да минеш тях.
Оттук - едно, оттам - друго и постигаш основната цел: пълното скапване... Както вече казах някъде: усещам пулса на живота... 
Коментар