Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[mirodes]

Тези критери не противоречат на моите. Просто ги добави в списъка и аз съм съгласен с тях. Признавам си, че успя да измислиш няколко критерия, които не се нуждаят от сравнение с други хора, но повечето ти критерии пак се базират на сравнението, само където си се опитал да го замаскираш. например:

- Да си женен за добра съпруга. Как без сравнение ще определиш дали е добра?
- Да имаш добри доходи. Как без ставнение ще определиш дали доходите ти са добри?
- Да караш хубава кола. Как без сравнение ще определиш дали колата ти е хубава?

Аз я определям дали е добра в зависимост от отношението й към мен и към децата.Няма как да знам как се държат другите съпруги,а и не съм бил женен преди това.
Доходите ги определям в зависимост дали си покривам критериите за щастие-да има достатъчно за семейството,да си позволим курорт всеки месец,ресторанти,други забавления.Изобщо не ме бърка другите колко получават.А и всеки човек има различни разходи.Имам познат с много по-ниска заплата,който заделя пари всеки месец.А ние нищо не спестяваме.Та въпросът е не само колко получаваш,а и колко харчиш.
Същото е и с колата-трябва да отговаря на критериите ми.Предпочитам автомобили,които возят меко,затова карам Ситроен с хидравлично окачване.Просторна е,малко харчи и съм доволен.Не бих я сменил за нова по-скъпа,но която вози твърдо или е с малки размери.

[Selena]

И все пак, извода е че е по-добре да си богат и нещастен, околкото беден и нещастен.

О, да, несъмнено, а какво мислиш за сравняването с околните?

[Selena]

Аз мисля че ти си се вкарал в някакъв филм, и не искаш да махнеш розовите очила от очите си. Да, всеки един член на обществото е полезен по някакъв свой си начин, но нали в тази тема се опитвате да правите сравнение - кой е успял и кой не. За да се направи обаче такова сравнение трябва да се дефинира какво представлява понятието УСПЕХ и свързаното с него понятие ЩАСТИЕ. И тука естествено започват разногласията, защото всеки се опитва да докаже, че именно неговия жизнен път е бил най-правилния. И никой не се опитва абстрактно да си изясни истината такава, каквато би трябвало да бъде.

Трябва ли някой, който е бил слабак в началното и в средното училище, пропуснал е висшето образование, със зор си е намерил нископлатена работа, която е силно неприятна, мрази началника си и шефа на фирмата, мрази правителството и държавата, сякаш те са му виновни, мрази всички богати, защото злобее, че не е постигнал същото, оженил се е за дебела и грозна жена, защото готините мацки не ходят с неудачници като него, в къщи е истинси ад, защото е тясно, мръсно и неприветливо, пък и го тормозат жената и децата, а приятели почти никакви, защото всички са по-заможни и създават впечатление на по-щастливи, и трябва ли (питам още веднъж) трябва ли този човек да започе да се бие в гърдите по форумите, за злобее и да обижда хей така заради спортната злоба, и да дава акъли на другите в какво се състои щастието и как той е щастлив защото е беден, живее в мизерия и под чехъл и не е виждал секс от една година?

Като цяло аз си мисля (по-скоро знам), че по всеки един параметър, по който започнем да сравняваме хората един с друг, винаги се намесва НОРМАЛНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, което показва как са разпределени хората по този параметър. Нама значение дали е тегло, височина, богатство, секс, любов, власт, и т.н. - винаги по този параметър хората са нормално разпределени, и чувството за щастие, удоволствие или успех настъпва тогава, когато човек е постигнал по дадения параметър повече от средното на нормалното разпределение. Респективно нещастието е когато е под средното, а злобарството възниква когато е много под средното.

Хм. Обясни ми тогава ето този феномен:

https://trud.bg/японски-милиардер-си...qD4eQHbHJ70tzs

[Mateev]

И понеже питаш какви са условията за щастие ще ти кажа моите критерии:
1.Здраве за мен и близките ми.
2.Това да имаш деца-колкото повече,толкова по-добре.
3.Да си женен за добра съпруга и да се разбирате.
4.Да завършиш високо образование.
5.Да си ерудиран не само професионално.
6.Да се реализираш професионално в това,за което си учил.
7.Естествено да имаш и добри доходи.
8.Да отдъхваш сред природата.
9.,Да се поддържаш в добра физическа форма-на 45 години съм в перфектна форма и малко се различавам от тази,в която бях на 20 години.
10.,Да си позволяш удоволствия като гледане на филми,качествена храна,напитки,хубави дрехи.
11.Да чета книги и да събирам информация от Интернет.
12.Да отида на ресторант,нощен клуб или курорт.
13.Да карам хубава кола.
14.Да живея в собствена къща,направена по мой вкус.
Има естествено и много други.

И по тия критерии мога да кажа,че съм щастлив човек.Само колата не ми е нова,а десетгодишна,но от висок клас.Но си я харесвам и със сигурност не е някоя трошка.
Естествено,че ако ти кажа,че не искам повече пари,означава да излъжа.Но човек се съобразява със ситуацията,в която се намира.За да правя повече пари трябва да отида в София.А аз не искам да напусна домът си,който съм изградил по мой вкус и да живея в апартамент.
Там,където живея, просто няма как да получавам повече от сега.
И в крайна сметка виждам,че си добронамерен и не си злобен като други във форума.Аз също не тая злоба и предлагам да заровим томахавките и да изпушим лулата на мира.Може би не си се изразил правилно и оттам дойдоха недоразуменията.

Тези критери не противоречат на моите. Просто ги добави в списъка и аз съм съгласен с тях. Признавам си, че успя да измислиш няколко критерия, които не се нуждаят от сравнение с други хора, но повечето ти критерии пак се базират на сравнението, само където си се опитал да го замаскираш. Например:

- Да си женен за добра съпруга. Как без сравнение ще определиш дали е добра?
- Да имаш добри доходи. Как без ставнение ще определиш дали доходите ти са добри?
- Да караш хубава кола. Как без сравнение ще определиш дали колата ти е хубава?

[Ender]

За баланс поствам един контрапункт на горните твои съждения, с които добякъде също се съгласявам.

С пари можеш да купиш къща, но не дом.
С пари можеш да си купиш часовник, но не време.
С пари можеш да си купиш легло, но не сън.
С пари можеш да си купиш книга, но не познание.
С пари можеш да отидеш на лекар, но не да си купиш здраве.
С пари можеш да си купиш позиция, но не уважение.
С пари можеш да си купиш кръв, но не живот.
С пари можеш да си купиш секс, но не любов.

Китайска пословица

И все пак, извода е че е по-добре да си богат и нещастен, околкото беден и нещастен.

[Selena]

Не знам защо толкова много започнахте да свързвате успеха с парите. Да, те са един от елементите, но има и още много. НАй-големият конфликт не е между бедни и богати, а между ИМАЩИ и НЯМАЩИ.

1. Имаш ли власт или не
2. Имаш ли някакво лидерство или не
3. Имаш ли високо образование или не
4. Имаш ли научни титли или не
5. Имаш ли ръковдна длъжност или не
6. Имаш ли хубава жена или не
7. Имаш ли деца или не
8. Имаш ли просторно жиличе или не
9. Жилището в престижен квартал ли е или не
10. Имаш ли луксозна, престижна и мощна лека кола или не
11. Колата в семейството ти една ли е, или са много - за всеки +1-2 резервни
12. Имаш ли вила или не
13. Вилата в престижен район ли е или не
14. Водиш ли семейството си на екскурзии в чужбина или не
15. Ходил ли си на круизи или не
16. Работодател ли си или си наемен работник
17. Събуждаш ли се сутрин в колкото часа си искаш, или се будиш с часовник, за да не закъснееш за работа
18. Ходиш ли на работа когато си искаш, или трябва да ходиш всеки работен ден, за да не те уволнят
19. Излизаш ли в отпуска когато си поискаш, или трябва да искаш разрешение от работодателя за определени дати
20. На работа ти ли си началника или тебе те командва някой, който според защитната реакция на мозъка ти е по-глупав от тебе
21. Когато ходиш в магазина, купуваш ли най-качественото, без да гледаш цените, или цените са определящи за това какво ще пазаруваш
22. Винаги ли купуваш нови леки коли, или избираш втора и трета ръка, без екстри, защото друго не можеш да си позволиш
23. Имаш ли винаги в чантичката си поне една пачка стотачки или парите ри се събират в малко снопче в задния джоб
24. Имаш ли няколко златни и платинени кредитни карти, или се задоволяваш с обикновена дебитна
25. Като ходиш на ресторант, избираш ли най-качествените храни, или пак първо гледаш цените
26. Когато ходиш в командировка, избираш ли винаги 5-звездни хотели, или търсиш някой по-евтин 3-звезден в крайните квартали
27. В хотела апартамент ли си вземаш, или обикновена стаичка от по-евтините
28. В къщи имаш ли си стая за собствен кабинет, или компютъра ти е заврян на табуретка зад вратата в хола
29. В къщи говори ли се за икономия на пари, или просто всеки си харчи колкото си иска и за каквото сметне, че е добре
30. Имаш ли поне 100 кв.м. жилищна площ на член от семейството
31. Налага ли ти се да се съобразяваш с някого, или винаги всички се съобразяват с тебе

Мога да продължа още много със стотици други точки, но и тези са достатъчни човек да си извади следните изводи:
1. Удоволствието в живота и въобще щастието се състои от стотици дребни парченца, които като трошички човек ги събира всеки божи ден.
2. Достатъчна е една единствена горчива частица от дългия списък, за да стане човек нещастен за целия ден
3. Както се вижда в списъка, щастието наистина не е само в парите
4. По-скоро щастието е в СРАВНЯВАНЕТО С ДРУГИ ХОРА, и в констатирането на ПРЕВЪЗХОДСТВО НАД ТЯХ

Тоест има теория на относителноста и при успеха (щастието) съгласно която те пристигат само тогава, когато човек наблюдава чуждото нещастие. Тоест всеки гледа в паничката на другите хора, и ако с нещо е по-добър, започва да се чувства щастлив. Ако е по-зле, чувства се нещастен.

А една малка част от нещастните хора освен всичко друго са и големи злобари, защото не могат да сдържат в себе си дивата завист, която ги е обзела. И именно те започват да измислят теориите, че властимащите били крадци, богатите били мошеници, хората с красиви жени били курвари и рогоносци, началника им бил по-глупав, в гарсонера се живеело по-добре, другите били изпадали в стрес и прочее простотии, плод само и единствено на един болен мозък, който като защитна реакция се опитва да оправдае сам себе си, че се е провалил в този живот.

Ок твоя списък го докарвам . Обаче, това със сравняването не е съвсем точно. Сравнявах се може би до определена възраст. Сега просто се радвам на живота.

За баланс поствам един контрапункт на горните твои съждения, с които добякъде също се съгласявам.

С пари можеш да купиш къща, но не дом.

С пари можеш да си купиш часовник, но не време.

С пари можеш да си купиш легло, но не сън.

С пари можеш да си купиш книга, но не познание.

С пари можеш да отидеш на лекар, но не да си купиш здраве.

С пари можеш да си купиш позиция, но не уважение.

С пари можеш да си купиш кръв, но не живот.

С пари можеш да си купиш секс, но не любов.

Китайска пословица

[mirodes]

И понеже питаш какви са условията за щастие ще ти кажа моите критерии:
1.Здраве за мен и близките ми.
2.Това да имаш деца-колкото повече,толкова по-добре.
3.Да си женен за добра съпруга и да се разбирате.
4.Да завършиш високо образование.
5.Да си ерудиран не само професионално.
6.Да се реализираш професионално в това,за което си учил.
7.Естествено да имаш и добри доходи.
8.Да отдъхваш сред природата.
9.,Да се поддържаш в добра физическа форма-на 45 години съм в перфектна форма и малко се различавам от тази,в която бях на 20 години.
10.,Да си позволяш удоволствия като гледане на филми,качествена храна,напитки,хубави дрехи.
11.Да чета книги и да събирам информация от Интернет.
12.Да отида на ресторант,нощен клуб или курорт.
13.Да карам хубава кола.
14.Да живея в собствена къща,направена по мой вкус.
Има естествено и много други.

И по тия критерии мога да кажа,че съм щастлив човек.Само колата не ми е нова,а десетгодишна,но от висок клас.Но си я харесвам и със сигурност не е някоя трошка.
Естествено,че ако ти кажа,че не искам повече пари,означава да излъжа.Но човек се съобразява със ситуацията,в която се намира.За да правя повече пари трябва да отида в София.А аз не искам да напусна домът си,който съм изградил по мой вкус и да живея в апартамент.
Там,където живея, просто няма как да получавам повече от сега.
И в крайна сметка виждам,че си добронамерен и не си злобен като други във форума.Аз също не тая злоба и предлагам да заровим томахавките и да изпушим лулата на мира.Може би не си се изразил правилно,или аз не съм те разбрал и оттам дойдоха недоразуменията.



.

[Mateev]

Това,че щастието зависело от сравнението с другите хора е ТВОЙ критерий.Което не означава,че е общовалиден.Какво ме бърка,че някой е бедняк,ако аз самият не мога да си позволя да купя каквото ми харесва?Или пък,че някой е девствен,ако не съм правил секс от месеци.Защо трябва да се сравнявам с други хора-ако ти обеднееш да не би парите ти да дойдат при мен?Или Репрезентиращият ако спре да чука млади красиви жени,да не би да почна аз да го правя?
Никога и по никакъв повод не съм измервал щастието си по това какво са постигнали другите.Това че някой има много пари,власт,красива жена,скъпа кола,мен не не касае по никакъв начин.Както и това,че някой е бедняк,девствен и мизерник,по никакъв начин не се отразява на моя живот.

Добре де, напиши си твоите 30 критерия за щастие/успех. Нали за това е темата - да обсъждаме различни гледни точки. Щом критикуваш моята система, предполагам имаш разумна алтернатива. На мене ще ми е много интересно да видя друга ценностна система, по която някои хора си измерват щастието и успеха.

[dddd]

4. По-скоро щастието е в СРАВНЯВАНЕТО С ДРУГИ ХОРА, и в констатирането на ПРЕВЪЗХОДСТВО НАД ТЯХ

Тоест има теория на относителноста и при успеха (щастието) съгласно която те пристигат само тогава, когато човек наблюдава чуждото нещастие. Тоест всеки гледа в паничката на другите хора, и ако с нещо е по-добър, започва да се чувства щастлив. Ако е по-зле, чувства се нещастен.

А една малка част от нещастните хора освен всичко друго са и големи злобари, защото не могат да сдържат в себе си дивата завист, която ги е обзела. И именно те започват да измислят теориите, че властимащите били крадци, богатите били мошеници, хората с красиви жени били курвари и рогоносци, началника им бил по-глупав, в гарсонера се живеело по-добре, другите били изпадали в стрес и прочее простотии, плод само и единствено на един болен мозък, който като защитна реакция се опитва да оправдае сам себе си, че се е провалил в този живот.

Ще трябва да напиша един малко по-дълъг пост за да кажа защо написаното от теб би могло да бъде вярно само в частен случай а не по принцип. Приемем ли щастието като биологично равновесие на хормонално ниво, то когато организма ни е налят с хормони, които ни карат да се чувстваме добре сме щастливи. Като ние приписваме щастието на това, което е причинило производството на съответният хормон в тялото. Тази точка която си описал е свърза до някъде със серотонина, но само до някъде и там е уловката. За да получиш серотонин трябва не просто ти да си по-добър от другите, трябва те да го признаят. Хормона се генерира не от твоето превъзходство над другите а от тяхното признание на факта. Така погледнато знанието, че си се справил пъти по-добре от някакви лузъри, които те мразят заради успеха ти не може да ти донесе никакво щастие. Важно е да имаш някаква област в живота където ти си част от общност, която те приема за неин неформален лидер. При това не защото ти искаш така или защото и го налагаш със сила а защото те така искат. Но дори и да разрешиш проблема със серотонина ти остава да си намериш схема за допамин, окситоци, ендрофини .... Списъка е дълъг и интересен. Просто се опитах дълго да ти кажа защо наблюдаването на чуждо нещастие няма как да те направи щастлив, но може да те утеши, че не само ти си провалил. Всички успели хора, които познавам са широко скроени. И колкото и странно да звучи много по-лесно е да получиш признание от друг успял човек от колкото от някой издънил се в живота хейтър.

[Mateev]

Няма злоба.Вкарал си се в някакъв филм,че всеки ти завижда за богатството и затова злобее срещу теб.На повечето хора им е през еди какво си дали ти си милионер или клошар.Още повече в анонимен форум.
Въпросът е,че като казваш,че хората на наемният труд били втора ръка хора,разкриваш достатъчно добре характера си.И това няма никакво отношение с факта,че политиците крадат-това го знаем и без теб.
И най ме подразни това,че подобно мислене имат по-голямата част от бизнесмените в България.Аз съм юрист и съм защитавал интересите на работници,които буквално са били експлоатирани като роби от подобни бизнесмени.Човек даже се чуди възможно ли е подобно нещо в 21-и век в държава от ЕС.Наистина ги смятате за втора ръка хора.Идеални сте за Индия,където има кастова система с това мислене.
Не от всеки става бизнесмен и не всеки може да забогатее.Така е устроен светът,че малцина успяват.Това не означава,че някой е лузър и втора ръка човек ако не е богат.Лузъри ли бяха учителите,които те учиха в училище и преподавателите в университета.Лузър ли е някой лекар,който спасява човешки животи,или някой пожарникар,който си рискува живота,за да загаси пожар.Лузъри ли са пожарникарите,които загинаха при атентата в САЩ през 2001г,като влязоха да спасяват хора.
Имайте малко уважение и към другите,и ще ви се отвърне със същото.

Аз мисля че ти си се вкарал в някакъв филм, и не искаш да махнеш розовите очила от очите си. Да, всеки един член на обществото е полезен по някакъв свой си начин, но нали в тази тема се опитвате да правите сравнение - кой е успял и кой не. За да се направи обаче такова сравнение трябва да се дефинира какво представлява понятието УСПЕХ и свързаното с него понятие ЩАСТИЕ. И тука естествено започват разногласията, защото всеки се опитва да докаже, че именно неговия жизнен път е бил най-правилния. И никой не се опитва абстрактно да си изясни истината такава, каквато би трябвало да бъде.

Трябва ли някой, който е бил слабак в началното и в средното училище, пропуснал е висшето образование, със зор си е намерил нископлатена работа, която е силно неприятна, мрази началника си и шефа на фирмата, мрази правителството и държавата, сякаш те са му виновни, мрази всички богати, защото злобее, че не е постигнал същото, оженил се е за дебела и грозна жена, защото готините мацки не ходят с неудачници като него, в къщи е истинси ад, защото е тясно, мръсно и неприветливо, пък и го тормозат жената и децата, а приятели почти никакви, защото всички са по-заможни и създават впечатление на по-щастливи, и трябва ли (питам още веднъж) трябва ли този човек да започе да се бие в гърдите по форумите, за злобее и да обижда хей така заради спортната злоба, и да дава акъли на другите в какво се състои щастието и как той е щастлив защото е беден, живее в мизерия и под чехъл и не е виждал секс от една година?

Като цяло аз си мисля (по-скоро знам), че по всеки един параметър, по който започнем да сравняваме хората един с друг, винаги се намесва НОРМАЛНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, което показва как са разпределени хората по този параметър. Нама значение дали е тегло, височина, богатство, секс, любов, власт, и т.н. - винаги по този параметър хората са нормално разпределени, и чувството за щастие, удоволствие или успех настъпва тогава, когато човек е постигнал по дадения параметър повече от средното на нормалното разпределение. Респективно нещастието е когато е под средното, а злобарството възниква когато е много под средното.

[mirodes]

То също така пропуснах и редовния секс, но те тези неща се подразбират. Нали ви казах, че точките не са 30, а поне 100, че дори и повече. Ами напънете се и дайте да го попълним списъка.

Колкото до относителноста и принципа на сравняване - ами че това си е голата истина, която хич не им е приятно на повечето хора да си я признаят. Да, всеки гледа не абсолютните си постижения, а това какво е постигнал спрямо другите хора, и дали е повече или по-малко. И ако е по-малко, се чувства нещастен.

Например всеки един съвременен човек, дори и най-бедния, живее по-богато и по-разкошно от един средновековен крал. Има хладилник, телевизор, баня с душ или дори с вана, тоалетна, климатик, парно отпление и кола, 10 пъти по-бърза и 100 пъти по-луксозна от каляската на краля. И въпреки това е нещастен, защото се сравнява не със средновековния крал, а с комшията си, на който тези "екстри" са по-добри и по-луксозни.

В същото време средновековния крал е по-щастлив и успешен, защото се сравнява с мизерията на народа.

Е какво излиза от този пример?
Ами че важното е не какво е постигнал човек, а дали то е по-много или по-малко от постиженията на другите хора. Иска ви се това да не е така, но за съжаление ТОВА Е ГОЛАТА ИСТИНА - ЩАСТИЕТО СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ СРАВНЕНИЕТО С ДРУГИ ХОРА.

А още по-грубо - щастието на едни се гради на нещастието на другите. Може да се каже, че както и при парите, количеството на щастието по света е константна величина, и ако някои хора са заграбили повече щастие, то това е за сметка на други хора, които са нещастни. Грубо казано, но по всичко изглежда, че нещата с щастието са именно такива.

Това,че щастието зависело от сравнението с другите хора е ТВОЙ критерий.Което не означава,че е общовалиден.Какво ме бърка,че някой е бедняк,ако аз самият не мога да си позволя да купя каквото ми харесва?Или пък,че някой е девствен,ако не съм правил секс от месеци.Защо трябва да се сравнявам с други хора-ако ти обеднееш да не би парите ти да дойдат при мен?Или Репрезентиращият ако спре да чука млади красиви жени,да не би да почна аз да го правя?
Никога и по никакъв повод не съм измервал щастието си по това какво са постигнали другите.Това че някой има много пари,власт,красива жена,скъпа кола,мен не не касае по никакъв начин.Както и това,че някой е бедняк,девствен и мизерник,по никакъв начин не се отразява на моя живот.
И понеже питаш какви са условията за щастие ще ти кажа моите критерии:
1.Здраве за мен и близките ми.
2.Това да имаш деца-колкото повече,толкова по-добре.
3.Да си женен за добра съпруга и да се разбирате.
4.Да завършиш високо образование.
5.Да си ерудиран не само професионално.
6.Да се реализираш професионално в това,за което си учил.
7.Естествено да имаш и добри доходи.
8.Да отдъхваш сред природата.
9.,Да се поддържаш в добра физическа форма-на 45 години съм в перфектна форма и малко се различавам от тази,в която бях на 20 години.
10.,Да си позволяш удоволствия като гледане на филми,качествена храна,напитки,хубави дрехи.
11.Да чета книги и да събирам информация от Интернет.
12.Да отида на ресторант,нощен клуб или курорт.
13.Да карам хубава кола.
14.Да живея в собствена къща,направена по мой вкус.
Има естествено и много други.





.


.

[Mateev]

Здраве, Матеев... Здраве пропусна да си пожелаеш.

То също така пропуснах и редовния секс, но те тези неща се подразбират. Нали ви казах, че точките не са 30, а поне 100, че дори и повече. Ами напънете се и дайте да го попълним списъка.

Колкото до относителноста и принципа на сравняване - ами че това си е голата истина, която хич не им е приятно на повечето хора да си я признаят. Да, всеки гледа не абсолютните си постижения, а това какво е постигнал спрямо другите хора, и дали е повече или по-малко. И ако е по-малко, се чувства нещастен.

Например всеки един съвременен човек, дори и най-бедния, живее по-богато и по-разкошно от един средновековен крал. Има хладилник, телевизор, баня с душ или дори с вана, тоалетна, климатик, парно отпление и кола, 10 пъти по-бърза и 100 пъти по-луксозна от каляската на краля. И въпреки това е нещастен, защото се сравнява не със средновековния крал, а с комшията си, на който тези "екстри" са по-добри и по-луксозни.

В същото време средновековния крал е по-щастлив и успешен, защото се сравнява с мизерията на народа.

Е какво излиза от този пример?
Ами че важното е не какво е постигнал човек, а дали то е по-много или по-малко от постиженията на другите хора. Иска ви се това да не е така, но за съжаление ТОВА Е ГОЛАТА ИСТИНА - ЩАСТИЕТО СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ СРАВНЕНИЕТО С ДРУГИ ХОРА.

А още по-грубо - щастието на едни се гради на нещастието на другите. Може да се каже, че както и при парите, количеството на щастието по света е константна величина, и ако някои хора са заграбили повече щастие, то това е за сметка на други хора, които са нещастни. Грубо казано, но по всичко изглежда, че нещата с щастието са именно такива.

[mirodes]

Аз се намесих в тази тема с ясното съзнание, че ще отприщя вълна от злоба. При това нямаше никакво значение какво щях да напиша, защото злобарите търсят една една единствена думичка, после я вадят от контекста, и след това започват с личностните обиди и подигравки.

Няма никакво значение дали говорим за пари или не - злобарите ще се активират на тема пари с личностни обиди и подигравки. Ако говорим за наука - злобарите ще се активират на тема наука с личностни обиди и подигравки. Ако говорим за статистика - злобарите ще се активират на тема статистика с личностни обиди и подигравки и т.н. и т.н.

Кое е общото - ами че злобарите ще се активират с личностни заяждания, обиди и подигравки. Няма значение за какво говорим - злобарите вижаги са на линия и репертоара винаги им е един и същи. И най-интересното - злобарите също винаги са едни и същи.

Иначе извън контекста на злобарите - това, че такива хора винаги ги има в обществото, принуждава елита да започне ДА КРИЕ ИСТИНАТА от народа и от обществото. Няма значение дали човек е богат, властимащ, или научен работник с ценз - всичките те достигат до един и същи извод - колкото по-малко им се казва на бедните, незнаещите и неуспелите в живота, толкова по-добре. Така или иначе те няма да разберат истината, ако им се каже, и ще започнат първосигнално да злобеят и да оплюват, както сме го наблюдавали много пъти и го наблюдаваме дори и в момента.

Просто масите не заслужават да знаят истината, и този антагонизъм ще продължава да се разраства за в бъдеще все повече и повече. Ще се създаде една дълбока пропаст не между бедни и богати, а между ЗНАЕЩИ и НЕЗНАЕЩИ. Тази пропаст я има и в момента, и ще става все по-дълбока и все по-широка.

Ако не се бях намесил в тази тема, щяхте да продължавате до безкрай да приказвате смешни и нереални измислици по причина, че повечето в темата са от незнаещите. Аз пооткрехнах малко вратата на истината, и тя естествено не се хареса на някои от незнаещите, и както се очакваше веднага започнаха да си изливат злобата. В резултат на това вратата на знанието пак ще се захлопне, в резултат на което НЕЗНАЕЩИТЕ ще задълбочат своето незнание, и причината този път ще бъдат те самите, защото явно са решили да правят бойкот на всеки, който се опита да им даде частица познание.

Няма злоба.Вкарал си се в някакъв филм,че всеки ти завижда за богатството и затова злобее срещу теб.На повечето хора им е през еди какво си дали ти си милионер или клошар.Още повече в анонимен форум.
Въпросът е,че като казваш,че хората на наемният труд били втора ръка хора,разкриваш достатъчно добре характера си.И това няма никакво отношение с факта,че политиците крадат-това го знаем и без теб.
И най ме подразни това,че подобно мислене имат по-голямата част от бизнесмените в България.Аз съм юрист и съм защитавал интересите на работници,които буквално са били експлоатирани като роби от подобни бизнесмени.Човек даже се чуди възможно ли е подобно нещо в 21-и век в държава от ЕС.Наистина ги смятате за втора ръка хора.Идеални сте за Индия,където има кастова система с това мислене.
Не от всеки става бизнесмен и не всеки може да забогатее.Така е устроен светът,че малцина успяват.Това не означава,че някой е лузър и втора ръка човек ако не е богат.Лузъри ли бяха учителите,които те учиха в училище и преподавателите в университета.Лузър ли е някой лекар,който спасява човешки животи,или някой пожарникар,който си рискува живота,за да загаси пожар.Лузъри ли са пожарникарите,които загинаха при атентата в САЩ през 2001г,като влязоха да спасяват хора.
Имайте малко уважение и към другите,и ще ви се отвърне със същото.

[Mateev]

4. По-скоро щастието е в СРАВНЯВАНЕТО С ДРУГИ ХОРА, и в констатирането на ПРЕВЪЗХОДСТВО НАД ТЯХ

Щастие е да градиш САМ СВОЕТО БЪДЕЩЕ ВЪПРЕКИ МНЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ.
И наркоманите са щастливи.
Това е комплекс за малоценност, не щастие.
Аз имам по нова кола - по щастлив съм.
има по голяма къща - по щастлив съм.
има пари и мога да не работя - по щастлив съм.
Ще ме спукаш от смях

Ти си първи в списъка на злобарите, при това си най-злобния от всички, но за да ме обориш, давам ти шанс също като мене да напишеш твоите си 30 точки, които определят твоето щастие. Хайде напъни се и напиши нещо, което ти го имаш, а богатите, умните, учените и властимащите го нямат.

Щото аз съм почти сигурен, че НИЩО НЕ МОЖЕШ ДА НАПИШЕШ по причина, че всъщност не знаеш какво е щастие, не знаеш какво е успех, и най-накрая - не знаеш как така да извъртиш нещата, щото ти да си прав, а другите - криви.

В резултат на това защитната ти реакция е да започнеш да обиждаш, да се подиграваш, да се заяждаш и да злобееш, защото инече нищо разумно не можеш да измислиш по тематиката на обсъжданията. Огледай се наоколо - винаги го правиш това, и си мислиш, че другите не го забелязват. Да, ама не.

Хайде, чакам твоите 30 точки за щастието и успеха в живота .......

[Mateev]

В коментарът ти от вчера в 20.47 ч си написал,че наемният работник е втора ръка човек.
Ако си забравил какво си писал,вземи си го припомни и тогава ме обвинявай,че ти приписвам неща,които не си написал.
И ти какво очакваш-като обявяваш хората за втора ръка и лузъри,само щото не са богати като теб,да ти ръкопляскат ли?Твоите служители може и да ти позволяват да се държиш така с тях,щото от това им зависи прехраната,ама много си се объркал щом мислиш,че ще се държиш по същия начин и към останалите хора,и те ще си мълчат.
Това,че си богат не ти дава повече права от останалите хора.

Аз се намесих в тази тема с ясното съзнание, че ще отприщя вълна от злоба. При това нямаше никакво значение какво щях да напиша, защото злобарите търсят една една единствена думичка, после я вадят от контекста, и след това започват с личностните обиди и подигравки.

Няма никакво значение дали говорим за пари или не - злобарите ще се активират на тема пари с личностни обиди и подигравки. Ако говорим за наука - злобарите ще се активират на тема наука с личностни обиди и подигравки. Ако говорим за статистика - злобарите ще се активират на тема статистика с личностни обиди и подигравки и т.н. и т.н.

Кое е общото - ами че злобарите ще се активират с личностни заяждания, обиди и подигравки. Няма значение за какво говорим - злобарите винаги са на линия и репертоара им винаги е един и същи. И най-интересното - злобарите винаги са едни и същи анонимни лица.

Иначе извън контекста на злобарите - това, че такива хора винаги ги има в обществото, принуждава елита да започне ДА КРИЕ ИСТИНАТА от народа и от обществото. Няма значение дали човек е богат, властимащ, или научен работник с ценз - всичките те достигат до един и същи извод - колкото по-малко им се казва на бедните, незнаещите и неуспелите в живота, толкова по-добре. Така или иначе те няма да разберат истината, ако им се каже, и ще започнат първосигнално да злобеят и да оплюват, както сме го наблюдавали много пъти и го наблюдаваме дори и в момента.

Просто масите не заслужават да знаят истината, и този антагонизъм ще продължава да се разраства за в бъдеще все повече и повече. Ще се създаде една дълбока пропаст не между бедни и богати, а между ЗНАЕЩИ и НЕЗНАЕЩИ. Тази пропаст я има и в момента, и ще става все по-дълбока и все по-широка.

Ако не се бях намесил в тази тема, щяхте да продължавате до безкрай да приказвате смешни и нереални измислици по причина, че повечето в темата са от незнаещите. Аз пооткрехнах малко вратата на истината, и тя естествено не се хареса на някои от незнаещите, и както се очакваше веднага започнаха да си изливат злобата. В резултат на това вратата на знанието пак ще се захлопне, в резултат на което НЕЗНАЕЩИТЕ ще задълбочат своето незнание, и причината този път ще бъдат те самите, защото явно са решили да правят бойкот на всеки, който се опита да им даде частица познание.