Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Pyramid]

Щом са изкарали пари....значи по някакъв начин са успели...което си е достойно за уважение...цял живот човек избива комплекси но това е в реда на нещата...нарича се развитие.

„Пари изкарват” и наркодилъри, грабители, мошеници и други паразити. Но, кой паразит е наистина успешен? Този, който не е навреме размазан. Ами, да им има човек „успешните” критерии, 'баси.

[Selena]

А защо? Всеки може да казва какво трябва. За да му обърнат внимание обаче, трябва и да обясни защо това трябва.
А защо е важен езика?
А защо зрелостниците не мога да пишат правилно?
Ей това са въпросите. Моите отговори са свързани с хъшовете. А твоите?
http://prntscr.com/jkoap1
Те хъшовете един сайт не могат да поддържат а ти за образование говориш

Защото новото на образованост определя мисленето и качеството на комуникацията. Ако не се грижим за езика си и той ще ни отвърне със същото. На същия принцип като счупените прозорци. Образно казано нашата духовна сграда е построена от здрави тухли. Ако тухлите не стават сградата рано или късно ще се срути.

При теб има една тенденция да разглобяваш всичко. Като малък сигурно старите часовници са ставали на чаркове за секунди. Деконструкцията е лесна. Трудна е конструкцията. И те гледам, че след като си деконструирал, ти е доста енергоемко да конструираш.

Не харесваш старите изпитани модели за нещата, но, от друга страна си се загубил сред чарковете.

Това всичко по-горе го казвам в алегоричен план.

Забавно е да си срещнеш пълната противоположност, която ти задава странни ама много странни от твоя гледна точка въпроси.

Лиуис Карол ряпа да яде.

[Selena]

и с й се заменя нарочно. По този начин мурзилките се разпознават по форумите.

Палавник си ми ти

[Анонимен120535]

What I Learned (How to Succeed)
(and have a Long and Happy Life)

• Stay in the game. That’s often all you need to do – don’t quit. Stick around! Don’t be a quitter!
• Don’t burn bridges (behind you)
• Remember – Life has no blessing like a good friend!

• Try to be nice and say “thank you” a lot!
• Stay informed/KEEP LEARNING!
• Study -- Stay Educated. Do Your Home Work!! Keep learning!
• Cultivate friends of all ages – especially younger
• Run Scared -- over-prepare
• Be proud -But not conceited. Know your own worth.
• Plan ahead but be prepared to allow when opportunity presents itself.
• Turn Problems into Opportunities. Very often it can be done. Problems create opportunities for change -- people willing to consider change when there are problems.
• Present yourself well. Clean, clean-shaven, dress “classically” to age. Beware style, trends. Look for charm. Good grammar. Don’t swear so much -- it’s not cute.
• But be open to change -- don’t be stuck in mud. Be willing to consider what’s new but don’t blindly follow it. USE YOUR HEAD - COMMON SENSE.
• Have some fun - but not all the time!
• Be on the side of the Angels. Wear the White Hat.
• Have a fall-back position. Heir and the spare. Don’t leave all your money in one place.
• Learn a foreign language.
• Travel a lot -- around the world, if possible.
• Don’t criticize someone in front of others.
• Don’t forget to praise a job well done (but don’t praise a poor job)
• I don’t like to lose -- but don’t be a poor loser if you do.
• It helps to have someone to love who loves you (not just sex).
• Keep your standards high in all you do.
• Look for the big picture but don’t forget the small details.

Проблема е в това че когато четем нещо ....се съгласяваме но бързо го забравяме. Това е защото има огромна разлика в това да прочетеш нещо и то да стане твое. Това вече е начин на мислене. за да формираш начин на мислене трябва не просто да четеш да а да мислиш. За да мислиш...трябва да се научиш да мислиш самосотоятелно и да избягаш от авторитетите. за да станеш ти самия авторитет в собствените си очи.За което е нужно самочуствие ...което пък се формира на база на опита и т.н.

[Pyramid]

Гъвкавост =успех; закостенялост = чупливост, т.е. дефиницията за безумие била да правиш всичко по един и същи начин и да очакваш различен резултат.

...или, в променени условия, действайки по същия начин, да очакваш същия резултат.

[Анонимен120535]

Кой съм аз? Много интересен въпрос. Един от най-важните за мен. Викаш истина е в което вярваме. А това в което вярваме ни прави различни. Та пак да питам кой съм аз? Ето някои различни възможни отговори.
-Аз съм това на което се правя и затова трябва много да внимавам на какво се правя - цитат от любимия ми писател. Това мога да го преведа, че няма Бог. Всичко е напълно случайно. Имам само един живот и много избори как да го изживея. Трябва да прочета максимално много книги, за да видя всички възможни избори и да направя моя. Да реша на какъв да се направя, за да изживея живот, какъвто съм преценил, че е най-добрия избор.
-Аз съм това което чувствам и затова трябва да внимавам какво чувствам. Същото като първото ама по-нематериално.
- Аз съм това което виждам и затова трябва много да внимавам какво виждам. Тоест аз съм това, както аз възприемам света. Ние всички сме Бог. Вечен ум, който винаги го е имало и винаги ще го има. Разделени сме на безкрайно множество части за да можем да се самонаблюдаваме и самоанализираме. Абе с две думи учението на Буда.
Твоето обаче някак не ми се връзва.
- Аз съм това което другите виждат в мен? Това би следвало да ми внушава, че съм пратен от Бог да му свърша някаква работа. Затова трябва да внимавам какво върша и как се представям пред Него или другите хора. Поне аз така го разбирам де. Ако не съм прав кажи и обясни.
Сори, че пак намесвам Бог, ама няма как. Секса вече разбрах да не го намесвам, че почват да ме трият и не е приятно.

Не, тука секса е разрешен....изрично съм го написъл за модераторите ...така че не могат да го трият.

Човек по същество е един жив организъм със съзнание. По-мащабното съзнание от това на животните което човек притежава му дава възможност да види по голямата картина в собственото си съществуване чрез което може да взима решения които имат много по голямо влияние в обкръжаващата го среда. Това му дава по голяма сила и власт над останалите познати живи организми. Човека притежава личност. Тази личност е нещо подобно на БОГ. Ние се държим спрямо другите живи организми подобно на нашата представа за БОГ как би се държал с нас . Т.е ние съдим ...взимаме решения ...решаваме проблеми...които имат отражение върху заобикалящята ни среда и себеподобни. Ако увеличим още повече мащаба на това което говоря можем лесно да си представим какво сме ние в лицето на БОГ или да кажем компания или планета от БОГОВЕ. Точно това което сме ние за другите живи организми. Всичко е в мащаба. Едно отклонение ....на ниво човек и живота му отново всичко е в мащаба. На практика ако има нещо което описва най добре разликите между отделните хора то това е мащабното мислене. Лидерите ...ръководителите и т.н. са обикновенни хора с по мащабно мислене от служителите. Ако не можеш да развиеш такова мислене шансовете ти да се изидгнеш в кариерата са нулеви над определено ниво. Ако изключим мащаба в характеристиките на даден човек....всички хора се ръководят от принципа на Питър за достигане на своето ниво на некомпетентност в израстването в ерархията. Това което те изтласква извън нивото ти на некомпетентност е мащабното мислене в която действителност вече не се налага да си компетентен в нищо а е необходимо само да намериш компетентните хора да свършат твоята работа с осъществяването на една по голяма цел която можеш да видиш единственно ти като лидер или ръководител.
Но да оставим представата за БОг която е друг предмет на разговор.

Човек по същество е съвкупност от его и душа. Душата в момента няма да е коментирам да не стане дълго а тя е и по лесна за комментар въпреки че е по трудна за разбиране. Егото е отговорно за целия наш живот такъв какъвто го познаваме. Егото се формира от обратната връзка която хората ни дават в живота ни както и от резултатите върху обкражаващата среда от нашите действия. Когато се родим ние нямаме представа какво сме. Ако допуснем че в началото сме само душа.....без представа за света....от първия рев на детето започва да се формира егото и този процес продължава до края на живота ни. Детето научва...кое е добро и кое е лошо спрямо приетия морал в средата в която е родено, научава дали е красиво или е грозно...научава какво да прави за да постигне целите си....например научава че трябва да реве за да му дадат квото иска ....никой никога не му казва какво е то в действителност...защото никой не знае нищо повече от това което знае а именно никой не е минавал през друг процес на израстване по различен от това на детето което той учи. и Така детето расте...начуава нови неща...прочетени от книги и т.н....приема за вярно всяка информация която приема от някой който то счита за авторитет ( това е много важна друга тема за авторитета ) ....растейки...променя представата си за авторитетите в зависимост от опита който трупа...съответно се отказва от един представи в замяна на нови и т.н. но в крайна сметка квото и да прави това дете ...човек и после възрастен,....това е едно просто нещо...прави действие....получава обратна връзка и формира представа за СЕБЕ СИ. Т.е изгражда егото си. Т.е личността си. На база на външни обстоятелства и информация. Получава представа за възможностите си...за уменията си...за качествата си...т.е за себе си. Даже почва да чувства....и както колегата тук каза....чувства кво е. Изгражда се самочуствието на база на егото. Ще я продължа тая тема као някой ме провокира....

Всъщност човек е егото си и то само егото си...до като не достигне точка на печупване в което човек е станал успешен...когато започва да обръща на практика сериозно внимание на душата си. Много хора бъркат според мен че дущата на човек е отговорна за емоционалните му решения...акто съчуствие ...доброта състрадание...и т.н..нищо подобно...всички тея "дущевни" качества са защитна реакция или целенасочена реакция на егото да отговори на определени ценности. Затова почти във всъчки случаи когато правим добро ние се чустваме зле ако не ни отговорят с добро. Грубо казано се чустваме прецакани. Защото това просто е реакция на егото.

За да се замисли някой за душата...е необходимо той да е в мир със себе си. Т.е да има достатъчно самочуствие т.е достатъчно развито его..за да не престане от самосебе си развитието на егото да има няккаво значение. Това е чувството за успех.

На един кораб....на терасата ...си починах адски добре...преглеждайки и писайки в този форум.

[Pyramid]

Какво е късмета според теб?

Имагинерната съставка на триплексното явление „успех”. Дригите две са труд и талант и, ако би било всичко само до тях, т.нар.„успели” хора, щяха да са доста повече. Да, ама не ( ако си спомняш Петко Бочаров, лека му пръст). Значи, ако късметът, по модул, е по-голям от единица, ВСЕ НЯКОГА, получаваш признание. При положителни стойности, приживе а, при отрицателни, след това. При нула - колкото и да си бил и талантлив, и да си си скъсал гъза.от бачкане, ще е било завинаги встрани от успеха.

[Имхотеп]

Кат не става въпрос за Русия ....и взех даже да те харесвам.

Това е поредното доказтелство на моята теория че никога не трябва да си вадиш крайно мнение за никой човек.

Ами за русия си има тема. И не че кой знае колко имам нещо против русия, но ми идва в повече -русия това, русия онова, като че ли няма за какво друго да говорим ами проблемите на руснаците.
Ми проблемите на руснаците ме вълнуват толкова колкото и тях моите. Виждаш взаимността,

[prectical]

Това не е вярно. Свързването на чалгата директно с простотията е напълно погрешно. С по едно две питиета ще ти е трудно...първо ще трябва да платиш вип сепаре което е 1500 лв.
Значи или си много красив и ти се лепят мацките или това си го гледал по някой филм.
Сега на запад....положението е същото дори много по зле. В маями или Ню Йорк...може и да те гръмнат ако се правиш на ербап. В лондон...охраната може да те пребие като куче и никой няма да каже нищо.
Ако говорим да си тръгнеш с мацка за секс за една вечер в България е може би доста по трудно това упражнение в сравнение с щатите или франция.

Това твойто мнение според мен е като такова мнение ,...на чаша ракия и шопска....един ти казал....че друг му е казал как е България.

Ракия не пия и със сигурност съм по-млад от теб. Дали е вярно или не мога само аз да го знам. Нормално е дядките да плащат понеже само това могат . Филми не гледам от много време. Използвам инстаграм, фейсбук и много добре знам за какво става на въпрос. Излиза ми се някоя вечер, пиша на някоя и айде излизаме. Но да друго си е да си висок и красив хаха

[Анонимен120535]

Точно така българският народ затъва все повече в помията. Пълна трагедия и кочина. Само чалга и алкохол. Като отида в чалготеката много лесно мога да си взема две три мадами на по 18 срещу едно две питиета..... На запад поне не се продават за чашка. Побойща по пътя, разни слески феодали държат хората. няма ли поне един с топки който да им разкаже играта като ги тъпчат. Абе няма кво да се коментира .....

Това не е вярно. Свързването на чалгата директно с простотията е напълно погрешно. С по едно две питиета ще ти е трудно...първо ще трябва да платиш вип сепаре което е 1500 лв.
Значи или си много красив и ти се лепят мацките или това си го гледал по някой филм.
Сега на запад....положението е същото дори много по зле. В маями или Ню Йорк...може и да те гръмнат ако се правиш на ербап. В лондон...охраната може да те пребие като куче и никой няма да каже нищо.
Ако говорим да си тръгнеш с мацка за секс за една вечер в България е може би доста по трудно това упражнение в сравнение с щатите или франция.

Това твойто мнение според мен е като такова мнение ,...на чаша ракия и шопска....един ти казал....че друг му е казал как е България.

[Анонимен120535]

И аз това се питам, но този не е най-тежкият случай. Тук има един друг с три ника, който сам на себе си дава позитивни оценки за негови “прогнози”. Това в психиатрията си има име - шизофрения го наричат.

Общо взето млади хора, с много високо самочувствие поизкарали малко пари и превъобразили си някои работи. Какво сме правили ние, докато той е ходил прав под масата той си няма хал хабер. Ще разбере когато му дойде времето.

Подобно поведение изгаря някъде след 40.

Щом са изкарали пари....значи по някакъв начин са успели...което си е достойно за уважение...цял живот човек избива комплекси но това е в реда на нещата...нарича се развитие.

[Анонимен120535]

Допускаш основната грешка да мислиш, че казиното, на което играеш е единствена и незаменима форма на инвестиция. Доста ограничено, както всичките ти изказвания извън тясната ти специалност.

В съвременната психология има едно явление. Нарича се проекция. Проектираме върху останалите всичките си недостатъци. В твоя класически пример: нарцисизъм прикриващ комплекс за малоценност, себеомраза стояща зад репликата срещу всичко българско и мога да продължавам до утре.

Аз ракия по принцип не употребявам. Но всички видове брокерчета, трейдърчета и прочее са подложени на силен стрес. Някои употребяват известен тип субстанции и това се отразява сериозно на психиката им. Подобно агресивно поведение като модел е много показателно в твоя конкретен случай. Вземи мерки.

ПП: докога ще досаждаш тук? Нали сме безинтересни алкохолици?

то вече истински трейдъри от филмите няма...така че и стреса има по друга форма.

Според мен HY провокира само....няма смисъл да приемаш думите му за чиста монета и да се засягаш.

[Анонимен120535]

Хората които търгуват казват че мнението не е важно, а пазарът, които ще определи накрая дали е било реално важно. Аз съм постнал достатъчно мнения с реални сделки и ако някои тук ги извади бих определил успеваемостта ми към 80%. Та ти какво свърши и помогна за финансовия успех на хората в този форм? Отваряи ракията и си лягаи

има едно или даже много приложения...дет някакви незнаещи нищо...следват други които пак незнаят нищо но поне имат малко знания...там освен признание ще получиш и допълнителни доходи от тея дет не знаят нищо.....

Но те разбирам напълно че изпитваш удовлетворение от това че си прав и предполагам по умен от останалите....не съм ти следил сделките с малки изключения навремето ( X ) но съм склонен да приема че е е така.....

Но да очакваш признание .... хората трудно признават.

Ти си успешен в това което правиш съм склонен да вярвам към момента...без значение трудностите които изпитваш....
И имаш грубо но според мен вярно отчасти отношение....

Сега има два въпроса....първо :

Какво според теб кара хората да признаят трудно чуждия успех?

...и второ...

Какви качества имаш според теб които са ключови за успеха ти до момента?

[безимeн]

Хаде да се опиташ да дефинираш какво сме?

Вече казах, че е въпрос на лично убеждение това, дали сме успешни. Ако в една произволно взета страна /нека това е България/ - много от хората демонстрират благосъстояние, това е в повече от случаите, защото избиват комплекси. Едва ли такъв човек е успешен!

Успешният човек е преди всичко - доволен от всяка своя постъпка, от всичко, което прави. Той има желание - отново и отново да се сблъсква с предизвикателствата, които наричаме "работа" в живота ни. Работата, каквато и да е тя - трябва да носи удовлетворение. Тя не трябва да ни товари с отрицателни емоции - в противен случай - за кратко ще сме "довършени". Смятам, че всяка работа може да носи положителни емоции и да намираме винаги в нея стимула да продължаваме. Наистина нещата трябва да са в сферата на добрите емоции, за да сме сигурни, че има смисъл да правим нещо.

В тоя смисъл - какво сме? Нищо друго - освен наемни работници. Някой работел "за себе си"... Е, как реализира продукцията, която е произвел? Друг задоволявал някакви потребности, предлагал услуги... Какво сме? Наемни работници, които, за да се реализираме някъде - трябва първо да намерим удовлетворението от нещата, които правим. Тогава ще се чувстваме наистина добре. Животът е труден, предвид многото проблеми, които решаваме. Убийство е, ако и работата ни е един голям проблем...

[Анонимен120535]

Едно цитатче от тийнеджърските ми години...


"Онова, което ни ощастливява най-непосредствено е ведрият нрав: защото това добро качество мигом се възнаграждава самò. Който си е просто весел, винаги има основание за това: а именно, че е точно такъв.Нищо не може тъй пълноценно да замести всяко друго благо както тази дарба, докато тя самата е незаменима. Ако човек е млад, хубав, богат и почитан, възниква въпросът дали това го радва, а пък ако e радостен, няма значение дали е млад или стар, строен или гърбав, беден или богат: той е щастлив. ... Ето защо, когато и да се появи веселието, ние трабва широко да отворим врати и прозорци пред него: защото то никога не иде в неподходящ час. А ние често започваме да умуваме дали да го допуснем, дали пък наистина имаме всички основения да сме напълно доволни или пък се опасяваме, че ще ни отвлече от сериозните размисли и важните проблеми. Ала никак не е сигурно, че те ни помагат да оправим нещата, докато веселието си е чиста печалба. Единствено то е всъщност звънката монета на щастието, а всичко останало е само банкнота; защото то единствено ни ощастливява непосредствено на часа; затова е върховно благо за същества, чиято реалност има формата на непрекъснато настояще между две безпределни времена. Следователно ние трябва да предпочетем придобиването и стимулирането на това благо пред всякакви други дейности.

...

Единствено настоящето е истинско и действително: то е реално изживяно време и ние съществуваме само в него. Затова винаги трябва да го удостояваме с ведро отношение, т.е. съзнателно да се наслаждаваме на всеки час, в който не ни спохождат неприятности или болки, ще рече да не го помрачаваме с кисели физиономии за провалени в миналото надежди или грижи за бъдещето. Защото е извънредно глупаво да пропиляваш някой приятен час или умишлено да си го разваляш с ядове за минали работи и тревоги за предстоящото.

...

Всичко зависи от това, какъв е човек и съответно какво му дава собственото му Аз: защото неговата индивидуалност го придружава неизменно навсякъде и обагря всичките му преживявания. Във всичко и при всичко той се наслаждава главно на самия себе си: така е дори при плътските наслади, а в още по-голяма степен при духовните. Затова английският израз “to enjoy one’s self” (да забавляваш самия себе си) е извънредно точен. Ала ако индивидуалността е жалка, всички наслади са като скъпоценни вина в напълнена с жлъч уста. Затова по-важно е не какво ни поднася или стоварва животът, добро или зло, като изключим съкрушителните беди, а как човек го преживява, т.е. какъв е характерът и степента на неговата възприемчивост в разнообразните й проявления."



Артур Шопенхауер

Ако не беше цитат щях с удоволствие да го коментирам