Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Анонимен120535]

Не всичко написно в книгите е вярно. .

Не само че не всичко е вярно...ами е възможно почти нищо да не е вярно. Затова...има човек глава на раменете си в която би трябвало да има нещо все пак...което да те подтикне на база на всичко което четеш да помислиш и сам.

[Анонимен120535]

Въпросите са доста коварно нещо, винаги пораждат все повече въпроси - това си е лоша карма. От друга страна отговорите, са много яки. Ако остават без въпроси и кармата се прекъсва. Човек изпада в нирвана И сега идва един коварен въпрос, за какво са му на човек въпроси, след като нямат отговори. Може просто да се придържа само към отговорите

преди да е имало кой да е отговор....някой е смятал че няма отговор. Ако не е задал обаче въпроса...никога е нямало да има отговор. Т.е въпросите са развитие....с къв да е отговор или без отговор към даден момент,

[Анонимен120535]

Защо да е тъжно? Даже напротив, според мен
Между другото много добре си спомням, когато се роди сина ми. Почуствах се безсмъртен. След моята смърт, една малка частица от мен ще продължи да живее и в този смисъл аз ще съм безсмъртен. С много хора съм споделял това и всички казват, че не са го гледали от този ъгъл

е ...да ти споделя..аз пък никога не съм го почуствал това...даже и през ум не ми е минало

Мен ме кефи сега да си гледам детето как расте....как се учи...колко е забавно...как се смее ..ей такива работи.

и никога според мен не трябва да го гледаш под тоя ъгъл

[Анонимен120535]

Не вярвам да ми повярваш защо искаш да оставиш нещо след себе си. Казвал съм го много пъти, но на никой не му се вярва . По дебелите книги пише, че дори и при най-тежката загуба - тази на дете, загубилият не тъжи за детето си а за самият себе си. Та пак да го кажа моето си. Целият ни живот според мен се ръководи от изначалният страх от смъртта. Затова искаме да оставим нещо след себе си ако не нещо голямо, то поне деца. Така си осигуряваме някакво измамно безсмъртие. Затова западният модел е по-успешен. Защото не вярват в прераждането и всеки се престарава да направи повече от колкото му е нужно. То няма лошо да е така. Проблема е че на много хора не им остава време да се порадват на създаденото. Това не го приемай срещу теб. Знам, че не си от тези, които не знаят как да се радват на живота Обаче въпроса с прераждането за мен си е много важен за постигане на материален успех. Най-добре е да нямаш общо с религиите.

не съм съгласен. Страха от смъртта е ок...ясно че всеки го е страх.....но това не е паталогично при хората. Тезата че щото те е страх от смъртта че за това правиш деца е ....странна и по никакъв начин няма общо с мен. За мен децата са щастие и нищо повече...смисъл на същестуването ми но не в смисъл че някой ще ме наследи. Имам кво да правя...занимавайки се с тях...осмисля ежедневния ми живот...има кого да обичам...на кого да се радвам и т.н....появява се някаква благородна за семейството цел...която обединява семейството и много други но да каже някой че отва е поради страх от смъртта...е как да кажа....никога по никакъв начин не ми е минавало дори през ум до този момент че това може да е причина...и ако я прочета някъде както ти казваш сега че я има...ще я приема за безумно глупава. Всеки ден с децата ти би трябвало да е щастие за всеки. Една основателна причина да се чустваш успял и щаслив. Не съм разбирал дори на грам хората които не искат деца....

Прераждането Алонсо е едно от тея врвания които нямат ниакъв практически реален смисъл освен отрицателен. Това не е като вярата в Бога или някаква невидима сила. Ако вярваш в БОГ или сила е възможно да искаш тази сила да ти помогне и тя в действителност може да ти помогне ако я владееш. Например да използваш силата на ума си...да влияеш на хората...да чустваш...да използваш тая енергия ...силата на вярата...материализирането на силни мисли....много хора го правят и реално...дори и аз имам някакви постижения...

При Прераждането имаш някаква сляпа вяра че след смъртта няма да умреш. И кво от това? Какво значение има дали ще умреш или няма да умреш? Особенно ако не помниш нищо както ние не помним. Да кажем изчезва страха от смъртта...което може да те направи по отпуснат и по неценящ времето което имаш като настоящ живот. Осланяш се на нещо си там...след смъртта. Ако пък речеш да си по добър или подобни ...и пренебрегнеш правилата на реалния живот....вероятно няма да реализираш потенциала си в този живот. Което е адски глупаво.

Обещанието за друг живот религията цял живот го използва за манипулация. Ето например терористите...с 12 те девици дет го чакат да го чукат тоя с бомбата.....само забележете девици....ебахти простотията. Друг пък чака в рая да отиде....не тука да кара бентли а там да кара може би? Друг пък с кармата....бъди овца сега...щото евентуално ако си овца...кво ще станеш след смъртта? По голяма овца или вълк? Ако си вълк пък лошо с другата карма...т.е бъди овца във всеки живот. Това е смисъла - да си овца.
Това е елементарна манипулация с даване на надежда. Значи прави квото ти казвам сега....пък после ще си ок...ако не слушаш....отиваш в ада или ще се преродиш в овца....все едно сега ако слушаш не си овца.Поне ще знаеш как е))
Сега аз ти казвам аз на теб...ще ти дам една банкова сметка...преведи ми утре всичките си пари...и аз ти обещавам да идеш където искаш...в рая...да се преродиш в уорън бъфет ако искаш...квото искаш това ще ти обещая. Като евангилистите..дето продават къщата си...и я дават на пастора...лумпените ...

Според мен въпреки че е фактор страха от смъртта много се преиграва с тоя страх. А човек го е страх щото не знае кво е....ако знае...всичко губи смисъл....целия живот губи смисъл. Ако има прераждане и ни писне тоя живот или се преебем нещо ..ами да фанем една пушка да се гръмнем....т.е да се предадем. Това ако не е глупаво...ще е смешно. Къде остава борбата за живот или оцеляване? Която прави живота това което е....и което всъщност е хубавото дори да е лошо. Ако няма загуби...как ще оцениш успеха?

[tnm]

Не вярвам да ми повярваш защо искаш да оставиш нещо след себе си. Казвал съм го много пъти, но на никой не му се вярва . По дебелите книги пише, че дори и при най-тежката загуба - тази на дете, загубилият не тъжи за детето си а за самият себе си. Та пак да го кажа моето си. Целият ни живот според мен се ръководи от изначалният страх от смъртта. Затова искаме да оставим нещо след себе си ако не нещо голямо, то поне деца. Така си осигуряваме някакво измамно безсмъртие. Затова западният модел е по-успешен. Защото не вярват в прераждането и всеки се престарава да направи повече от колкото му е нужно. То няма лошо да е така. Проблема е че на много хора не им остава време да се порадват на създаденото. Това не го приемай срещу теб. Знам, че не си от тези, които не знаят как да се радват на живота Обаче въпроса с прераждането за мен си е много важен за постигане на материален успех. Най-добре е да нямаш общо с религиите.

Не всичко написно в книгите е вярно. Биологичният порядък не трябва да се променя - не е редно родителят да погребва детето си. Когато загубиш дете, ти не свикваш със загубата, а свикваш да живееш с болката и тъгата от тази загуба.

[ravnovesie]

Въпросите са доста коварно нещо, винаги пораждат все повече въпроси - това си е лоша карма. От друга страна отговорите, са много яки. Ако остават без въпроси и кармата се прекъсва. Човек изпада в нирвана И сега идва един коварен въпрос, за какво са му на човек въпроси, след като нямат отговори. Може просто да се придържа само към отговорите

[Selena]

Защо да е тъжно? Даже напротив, според мен
Между другото много добре си спомням, когато се роди сина ми. Почуствах се безсмъртен. След моята смърт, една малка частица от мен ще продължи да живее и в този смисъл аз ще съм безсмъртен. С много хора съм споделял това и всички казват, че не са го гледали от този ъгъл

Тук ще се съглася. Добавяйки, ме раждането е нещо неповторимо. Рацепва живота ти на две. Уникално изживяване. Изведнъж абсолютно всичко си идва на мястото. Приключват всички глупости. Ставаш цялостен.

[Selena]

[QUOTE=tnm;n3346335
451 градуса по Фаренхайт!?[/QUOTE]

Ауто да фе XVI-XVII век, Кастиля.

[Alonso]

Много тъжно тва бе.

Защо да е тъжно? Даже напротив, според мен
Между другото много добре си спомням, когато се роди сина ми. Почуствах се безсмъртен. След моята смърт, една малка частица от мен ще продължи да живее и в този смисъл аз ще съм безсмъртен. С много хора съм споделял това и всички казват, че не са го гледали от този ъгъл

[Pyramid]

Единствената следа която можеш да оставиш , това е ДНК -то ти в децата си.

Химичните реакции като обич ,семейство .морал ,слава и десет страници тинтири минтири имат значение само докато са в полза на тази първа и единствена следа.

Много тъжно тва бе.

[Alonso]

щото всичко друго съм направил....и ми липсва само нещо значително което да оставя след себе си....и това ме изпълва с вдъхновение и ми дава смисъл да продължа...

Кажи кво смяташ ти

Не вярвам да ми повярваш защо искаш да оставиш нещо след себе си. Казвал съм го много пъти, но на никой не му се вярва . По дебелите книги пише, че дори и при най-тежката загуба - тази на дете, загубилият не тъжи за детето си а за самият себе си. Та пак да го кажа моето си. Целият ни живот според мен се ръководи от изначалният страх от смъртта. Затова искаме да оставим нещо след себе си ако не нещо голямо, то поне деца. Така си осигуряваме някакво измамно безсмъртие. Затова западният модел е по-успешен. Защото не вярват в прераждането и всеки се престарава да направи повече от колкото му е нужно. То няма лошо да е така. Проблема е че на много хора не им остава време да се порадват на създаденото. Това не го приемай срещу теб. Знам, че не си от тези, които не знаят как да се радват на живота Обаче въпроса с прераждането за мен си е много важен за постигане на материален успех. Най-добре е да нямаш общо с религиите.

[tnm]

Ми Трак бе!
Трак те описва такава. И съм склонен да повярвам.
Ти с пушката, ние залягайки в храстите. Играта е добра и с добър залог.

Предател, още страхливец. Вчера не рачи да танцува едно танго с мен. а аз така му се бях подготвила

[tnm]

Това със слагането на маските си е чиста проба наслагване на защитни брони, с които да скриваме личните си страхове. Някой тук беше казал, че това е , за да не се оставя незащитена личната територия, защото имало опасност разголване на душата и като резултат да се получат депресивни състояния. Но с колкото и слоеве люспи( като лук) да се покриваме само замазваме симптомите, за да се появят с по-голяма сила и още повече слоеве люспи. Но ако се погледне по-навътре и се узнае причината( страховете) и се елиминира, то и нуждата от такива защити отпада от само себе си.
И така ако Миа и ТНМ се срещнат на живо и ако се окаже, че Миа разбере, че ТНМ с карабината е сериен убиец, нищо не пречи на Миа да постави още една рамка, различна от първата, защото тя разсъждава, че човек живее тук и сега и ако си промени възгледите, това значи, че не живее в миналото.
Това, че самите ние още не сме се опознали на 100% е, че имаме години(на кой- колкото са дадени) да научаваме нови неща и затова в един момент показваме един образ, но в последстващ етап- съвсем друг( за добро или лошо).


ПП Какъв ти е ника в ББО, ако решим да поцакаме, ако ни дадат де?

А как хубаво си пиехме пиенето у Кръчмата без да се товарим с разни философски проблясъци ...

[tnm]

Става като с четенето, някой ти казва нещо ти го възприемаш. Само че вместо да четеш слушаш. Или пък пак четеш, но във форума

Нали идеятата е проклетото четене да се изкорени...

451 градуса по Фаренхайт!?

[Анонимен120535]

щот така искаш, ама защо така искаш?
аз знам защо, въпроса е ти дали знаеш

щото всичко друго съм направил....и ми липсва само нещо значително което да оставя след себе си....и това ме изпълва с вдъхновение и ми дава смисъл да продължа...

Кажи кво смяташ ти