Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Iva66]

Това не е трудносмилаемо, но понякога ги заплиташ едни... Преди известно време се сетих за една случка по сходен въпрос. Ще опитам да разкажа лесносмилаемо)).
По време на Наполеоновите набези се случило, французите да завладеят един далечен град. Сложили стражи на портите, не пускали никой. Имало обаче странен човек в града, който разсъждавал по страни въпроси и имал навика, надвечер да се разхожда, като дори излизал за кратко от портите. (*Казват, че по разходките хората знаели колко е часа) )) Та веднъж, вглъбен в размисли и не разбрал, че вече има часовои, при поредната разходка пак стигнал до портите, а стражите го спрели и го питат "Стой, ти кой си"!? А той сякаш събуждайки се, им обяснил - "точно това се питам, кой съм аз" )) Гледали слисано, но му направили път да мине и повече не го спирали.))) Човекът се наричал Емануел Кант)) (не е доцент Каро) )))
Сега не бива да задаваме риторични въпроси, защото броят им може да се окаже голям.)) А докато човек не започне, да си задава сам някои въпроси, трудно ще надгражда нечовешките си същности)))
(понеже много философска станала темата, пробвах да я опростя) ))) (извинявам се, ако е неуспешно)

6+

[ravnovesie]

Споделям Да заменим мантрата "Аз съм перфектен" с "Обичам и уважавам се себе си"

Хахаха, и защо човек да бъде скромен към самия себе си. Скромносттта цели човек да се впише в обществото. Няма нужда да я проявява в собствените си мисли към самия себе си. В тези си мисли това е неговия собствен свят и може да бъде какъвто си иска - пак стига да не повярва че това е и външния свят, защото това си е патология

[Iva66]

Чакай сега, ако човек си набива нарцисизма на света, значи преценката му е сбъркана. Смята че и другите трябва да го възприемат като перфектен. А в техните очи той е част от несъвършения свят.

Аз говоря за лично възприемане на самия себе си. Не възприемане, което да очаква от другите. Това човек да се харесва зависи само и единствено от него самия. Ако за него чуждото мнение за него самия е по-важно от неговото собствено, винаги ще го поставя в подчинена позиция. Която ми се струва, че рядко предполага човек наистина да харесва и да се харесва.

Споделям Да заменим мантрата "Аз съм перфектен" с "Обичам и уважавам се себе си"

[ravnovesie]

Това не е трудносмилаемо, но понякога ги заплиташ едни... Преди известно време се сетих за една случка по сходен въпрос. Ще опитам да разкажа лесносмилаемо)).
По време на Наполеоновите набези се случило, французите да завладеят един далечен град. Сложили стражи на портите, не пускали никой. Имало обаче странен човек в града, който разсъждавал по страни въпроси и имал навика, надвечер да се разхожда, като дори излизал за кратко от портите. (*Казват, че по разходките хората знаели колко е часа) )) Та веднъж, вглъбен в размисли и не разбрал, че вече има часовои, при поредната разходка пак стигнал до портите, а стражите го спрели и го питат "Стой, ти кой си"!? А той сякаш събуждайки се, им обяснил - "точно това се питам, кой съм аз" )) Гледали слисано, но му направили път да мине и повече не го спирали.))) Човекът се наричал Емануел Кант)) (не е доцент Каро) )))
Сега не бива да задаваме риторични въпроси, защото броят им може да се окаже голям.)) А докато човек не започне, да си задава сам някои въпроси, трудно ще надгражда нечовешките си същности)))
(понеже много философска станала темата, пробвах да я опростя) ))) (извинявам се, ако е неуспешно)

Всъщност нещата са елементарни. Цялото възпитание на хората от най-малка възраст е насочено към това да им втълпят, че те са това което другите мислят за тях. Родителите така си осигуряват лесно възпитание, учителите си осигуряват контрол. В последствие обществото продължава този натиск през работа, колеги. Реклами по телевизията, където едва ли не най-големия проблем на някой е че някой друг нямало да хареса нещо в него, всякакви смотани статии и книги за усувършенстване, експлоатиращи несигурността на човека насадена му още от детството.

А това просто не е вярно. Човек е това което сам мисли за себе си. Като иска може да си върже собственото възприемане за себе си, с това което другите мислят, като иска може да не го прави. Никой не може да му заповядва как да мисли. В това е напълно свободен. За щастие или за съжаление хората сами се връзват. Оковават се в собствените си вериги и дават ключовете на някой друг.

А човек не е това това което му липсва, а е това което е. И това е най-доброто му аз в този момент. В следващ момент може да е друг, може и да не е. Но пак няма да е това, което му липсва или това, което другите виждат в него. Пак ще си е просто той и пак това как се възприема ще зависи само от него самия. Така че може да се придържа към по-приятната част - да се харесва А и никой няма право да му казва да мисли за себе си по-друг начин.

[Анонимен33022]

Аз говоря за лично възприемане на самия себе си. Не възприемане, което да очаква от другите. Това човек да се харесва зависи само и единствено от него самия. Ако за него чуждото мнение за него самия е по-важно от неговото собствено, винаги ще го поставя в подчинена позиция. Която ми се струва, че рядко предполага човек наистина да харесва и да се харесва.

Това не е трудносмилаемо, но понякога ги заплиташ едни... Преди известно време се сетих за една случка по сходен въпрос. Ще опитам да разкажа лесносмилаемо)).
По време на Наполеоновите набези се случило, французите да завладеят един далечен град. Сложили стражи на портите, не пускали никой. Имало обаче странен човек в града, който разсъждавал по страни въпроси и имал навика, надвечер да се разхожда, като дори излизал за кратко от портите. (*Казват, че по разходките хората знаели колко е часа) )) Та веднъж, вглъбен в размисли и не разбрал, че вече има часовои, при поредната разходка пак стигнал до портите, а стражите го спрели и го питат "Стой, ти кой си"!? А той сякаш събуждайки се, им обяснил - "точно това се питам, кой съм аз" )) Гледали слисано, но му направили път да мине и повече не го спирали.))) Човекът се наричал Емануел Кант)) (не е доцент Каро) )))
Сега не бива да задаваме риторични въпроси, защото броят им може да се окаже голям.)) А докато човек не започне, да си задава сам някои въпроси, трудно ще надгражда нечовешките си същности)))
(понеже много философска станала темата, пробвах да я опростя) ))) (извинявам се, ако е неуспешно)

[Money]

Въпрос на гледна точка. Какво очакваш да каже един философ, че Александър Велики е господар, а Аристотел жалък придворен мислител

Поглеждайки назад във времето,на мен ми се струва,че "господари на света" са хора,които се възползват възможно най- максимално от идеите,които променят света,независимо,дали това са техни идеи, или най-вече принадлежат на някой друг ....

[retro_69]

Не казвам ESTP да менажира INTP.

Моят даскал по философия от 11 клас подразделяше хората на три вида: овце, овчари и господари.

Овцете ясно кои са. Овчарите са политици, бизнес лидери и т.н.

А господарите са хората, които анализират света и създават новите идеи, които променят света.

По тази класация Кейнс или Хари Марковиц са господари. Господари на света, един вид.

Поглеждайки назад във времето,на мен ми се струва,че "господари на света" са хора,които се възползват възможно най- максимално от идеите,които променят света,независимо,дали това са техни идеи, или най-вече принадлежат на някой друг ....

[ravnovesie]

Малко трудно ще се съжителства с такъв човек и в личен ,и в колегиален аспект...освен ,ако не притежава изключително чувство за хумор и самоирония) и голяма доза лична харизма..че да му простим перфектността

Чакай сега, ако човек си набива нарцисизма на света, значи преценката му е сбъркана. Смята че и другите трябва да го възприемат като перфектен. А в техните очи той е част от несъвършения свят.

Аз говоря за лично възприемане на самия себе си. Не възприемане, което да очаква от другите. Това човек да се харесва зависи само и единствено от него самия. Ако за него чуждото мнение за него самия е по-важно от неговото собствено, винаги ще го поставя в подчинена позиция. Която ми се струва, че рядко предполага човек наистина да харесва и да се харесва.

[ravnovesie]

Ако конформизъм и агресия са характеристики на определени психотипове, съвместими с пазара /допускам, че има и несъвместими/, то борсовото поведение е предефинирано от психотипа.

От психологията по скоро. И комформизма и агресията са си присъщи на всякакви типове, това си е животното в човека, нещо много по-първично от това с което се занимават повечето психологически класификации. Някой хора са социални животни, други не чак толкова, на някой първичния им инстинкт при заплаха е да бягат, на други да се бият. Ако това се прехвърли на пазара, едни хора обичат да се движат по тренда, други обичат да се движат извън тренда или дори на обратно. Едни харесват волатилността, опасността ги опиянява, други се панират - предпочитат да не гледат пазара, ако е в обратна на тяхната посока, защото иначе ще правят глупости.

[Money]

М-да, повечето такива хора са доста неуспешни в работата с други. Може би трябва да са шефове, което значи сами да почнат бизнеса. И дори в този случай могат да бъдат изхвърлени в един момент - Стив Джобс.

[Iva66]

Много по готино е човек да вярва, че е перфектен и не се нуждае от усъвършенстване Може да среща трудности, да се налага да научава на нови неща, но то не е защото той не е перфектен, а защото светът е несъвършен

Малко трудно ще се съжителства с такъв човек и в личен ,и в колегиален аспект...освен ,ако не притежава изключително чувство за хумор и самоирония) и голяма доза лична харизма..че да му простим перфектността

[Money]

Не казвам ESTP да менажира INTP.

Моят даскал по философия от 11 клас подразделяше хората на три вида: овце, овчари и господари.

Овцете ясно кои са. Овчарите са политици, бизнес лидери и т.н.

А господарите са хората, които анализират света и създават новите идеи, които променят света.

По тази класация Кейнс или Хари Марковиц са господари. Господари на света, един вид.

INTP не се славят с толкова креативно мислене, колкото с критично

Пък и не съм много сигурен, колко дълго биха понесли ESTP да ги менажира. Има и свят населен предимно от ISTJ. Наричат го - армия...

[Ender]

Не смятам че психологическите типове - направени по този начин влияят на начин на инвестиране. По-скоро е комформизъм и агресивност що се отнася до игра на пазара.

Ако конформизъм и агресия са характеристики на определени психотипове, съвместими с пазара /допускам, че има и несъвместими/, то борсовото поведение е предефинирано от психотипа.

[Ender]

Под “собствено мислене” имах предвид креативно мислене.

(Иначе светът има нужда предимно от ISTJ хора, менажирани от някакви ESTP, ENTP примерно, но като цяло тонът трябва да се задава от INTP )

INTP не се славят с толкова креативно мислене, колкото с критично

Пък и не съм много сигурен, колко дълго биха понесли ESTP да ги менажира. Има и свят населен предимно от ISTJ. Наричат го - армия...

[ravnovesie]

Това май не е най-полезното качество при инвестирането

Не виждам проблем, стига човек да не се асоциира с това с което се занимава. Имаш две независими променливи самия човек и светът и един резултат който е някаква функция на това как си взаимодействат двете. Реално резултата няма нищо общо с това как човек възприема себе си - само от функцията която свързва двете променливи. Лична работа си е на всеки един човек как се възприема лично себе си, стига това му виждане да не променя функцията. И със сигурност е много по приятно да гледаш на себе си като перфектен, отколкото като на несъвършенно творение, което има още много трески за дялане