Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Alonso]

Зависи от хората. Както виждаш тук по-долу се мъча с един лабораторен екземпляр. Ако от маймуната стане човек, то значи да, променят се. Това в кръга на майтапа. Иначе, според мен зависи от човека. Има хора, които могат да се променят и хора, които са застинали като сталагмити в пещера на милиони години.

По отношение на езика има нещо още по-интересно. Не всички изрази на един език имат точен и еквивалентен превод на друг език.

Ми то там Дънов беше казал че трябва да вярваме че има начин. Демек ако вярваш че има начин значи трябва да смениш подхода...
То това с думите бял кахър. По-големият проблем че под всяка една дума от даден език, всички говорещи този език разбират различни неща. Например думите "мечта", "любов", "успех" и т.н. Както предполагам сама си забелязала и е видно от тази тема, повечето участници имат различни разбирания за значението на тези думи.
ПП: И аз се радвам че съм тук и че ти си тук и че въобще сме живи, здрави и щастливи. Поне се надявам да е така

[Selena]

Верно бе, как не се сетих докато писах дългото писмо ти си дала автора, а го усещах, че не е алонсо ... ама все пак е добре когато се цитира некой, да се указва и кой Аз например когато се бъзикам чрез Костолани винаги упоменавам че е от него

Всъщност той Алонсо сам го каза по-долу. Подозирах, че е негов текст. Стилът е специфичен.

[Ender]

Променят ли се хората или не и ако се променят, сами ли се променят, или е възможно да бъдат променени чрез семинари или игри?

Ако самопознанието е промяна, то тогава е възможно. Но само толкова. Относно зоната на комфорт, наистина има проблеми с дефиницията и терминологията. За някои, това означава вървене по утъпкани пътища, а за други - динамика и предизвикателства. Независимо от различията в определението, смятам че всеки трябва да прави това, за което е роден и което му е по сърце. И няма друг начин да е по-ефективен. Единстения проблем е да разберем, какво наистина ни приляга и че трябва да правим точно това, а не нещо друго, което обществото очаква от нас.

[Alonso]

Alonso, май не са само твои мисли това а вероятно и некой голем падре дал насоки всичко е чудесно, имам усета дори, че си записал някои неща от по-широки мисли или теми които обаче извадени като сентенции, не подсказват точно най-правилния смисъл вложен в тях. Моят падре усеща че са мисли на особено силен дух и би било по-добре да не се вадят като изречения а да са оставени и четени цялостно в темите в които са поставени, за да не се разбира превратно техния смисъл. А смисълът им е важен. Иначе всичко може да е верно, но не от всяко ниво може да се осъзнае правилния смисъл вложен в тях, а оттам и интерпретациите на оделните изречения могат да са грешни Изглежда има някакви йерархии в мирозданието , за чиито степени трябва да съобразяваме когато се опитваме да разберем какво наричат успех, щото подозирам, че за всяка йерархия успехът може да е различно осмислен Дано не го казвам сложно, но за високите йерархии "успех" е много по-различно като смисъл от низшите йерархии поради това имаме нужда от по-конкретна дефиниция на успеха от най-високо ниво и ако твоят падре го е споменал - би било чуденсно да го прочетем, въпреки, че подозирам, че бидейки от доста висока йерархия, вероятно няма да го разберем веднага или точно не защото не знаем смислъла на отделните думички а защото (предположениие - ) ще даде силен превес на духовното над материалното, което не е съвсем присъщо на нашия форум

https://vihrogon.bg/%D1%83%D1%87%D0%...A%D0%B1%D0%B8/

Да ме прощават модераторите, ама няма да се събере цялото в един пост иначе.
А ти защо мислиш. че има разлика между материален и нематериален успех?
За мен успех означава да направя каквото искам да направя, да постигна каквото искам без значение дали това което искам е материално или не.
Просто казано, независимо дали искам да си купя самолет или да се науча да левитирам, то ще ми трябва подходяща мотивация и най-вече подходящ начин на мислене, който за мен е универсален Начин на мислене извън науката а по-скоро във философията. Всеки знае че 2 и 2 е 4 ама по въпроса за морала , ценостите и Бог, очевидно е че колкото са хората, толкова са и мненията. Тоест следва да заключим че хората се различават по мненията си по филосовските въпроси и това очевидно е основната причина за успеха или неуспеха им

[precakanoto]

Познах, че е Дънов. Иди обаче и се опитай да обясниш на съвременния питекантроп ... разбирай средностатистически озверял индивид грижата за ближния. Добре дошъл отново. Радвам се, че си тук.

Верно бе, как не се сетих докато писах дългото писмо ти си дала автора, а го усещах, че не е алонсо ... ама все пак е добре когато се цитира некой, да се указва и кой Аз например когато се бъзикам чрез Костолани винаги упоменавам че е от него

[Selena]

Напипа ми болното място Пак да си кажа въпроса и към теб Е ли възможно да се обясни и да се повлияе някакси на хората, така че те да се променят и да си постигнат собствените представи за успех. За един приятел питам, че той си е въобразил, че може да направи такива семинари, в които да учи хората на щастие

Да, но само на определена група хора, според мен. От всяко дърво свирка не става. Давам прост пример: защо има стари моми и стари ергени? Това в личен план. Или защо от някои хора се получават прекрасни мениджъри, а от други идеални изпълнители? И друго - успехът за едни може да е пълен провал за други. Как да го измерим?

[Selena]

От цялата работа разбрах едно. Под едни и същи думи, хората разбират различни неща. И не само това, ами и едни и същи думи означават противоположни неща. Хората разбират това което им отърва към даденият момент. Например това с излизането от зоната на комфорт. Ако текущата зона на комфорт е да си губим времето е добре да се напънем да излезем от това състояние. Ако пък сме намерили зона на комфорт, която ни носи развитие и успех, то това е чудесно. Все пак да повторя основният въпрос. Променят ли се хората или не и ако се променят, сами ли се променят, или е възможно да бъдат променени чрез семинари или игри?

Зависи от хората. Както виждаш тук по-долу се мъча с един лабораторен екземпляр. Ако от маймуната стане човек, то значи да, променят се. Това в кръга на майтапа. Иначе, според мен зависи от човека. Има хора, които могат да се променят и хора, които са застинали като сталагмити в пещера на милиони години.

По отношение на езика има нещо още по-интересно. Не всички изрази на един език имат точен и еквивалентен превод на друг език.

[Alonso]

Познах, че е Дънов. Иди обаче и се опитай да обясниш на съвременния питекантроп ... разбирай средностатистически озверял индивид грижата за ближния. Добре дошъл отново. Радвам се, че си тук.

Напипа ми болното място Пак да си кажа въпроса и към теб Е ли възможно да се обясни и да се повлияе някакси на хората, така че те да се променят и да си постигнат собствените представи за успех. За един приятел питам, че той си е въобразил, че може да направи такива семинари, в които да учи хората на щастие

[Alonso]

Явно при теб е различно. Аз съм по-успешен в нещата в които съм по-добър и по-сигурен. А опита ми показва, че прилагане на подобно клише (като излизане от "зоната"), в една добре работеща система, обикновено води до влошаване на производителността (и ситуацията изобщо).

От цялата работа разбрах едно. Под едни и същи думи, хората разбират различни неща. И не само това, ами и едни и същи думи означават противоположни неща. Хората разбират това което им отърва към даденият момент. Например това с излизането от зоната на комфорт. Ако текущата зона на комфорт е да си губим времето е добре да се напънем да излезем от това състояние. Ако пък сме намерили зона на комфорт, която ни носи развитие и успех, то това е чудесно. Все пак да повторя основният въпрос. Променят ли се хората или не и ако се променят, сами ли се променят, или е възможно да бъдат променени чрез семинари или игри?

[precakanoto]

Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.

Вие може да постигнете какъвто и да е успех, ако имате една силна концентрирана мисъл. Концентрирана мисъл имате, когато има нещо, върху което най-силно мислите. Трябва да знаете силата на мисълта.

Докато живеем всеки за себе си, не можем да имаме успех.

Успех е да вървиш по един път дето няма никакви препятствия, никъде няма да се блъскаш. Щом се блъскаш, успех няма, понеже харчиш повече енергия

За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разсъдливост, интуиция. Има ли тези качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати.

Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.

Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота.

Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение.

Дойде ли ви добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага – тя ще ви повдигне.

Пропиляното време разваля живота.

Alonso, май не са само твои мисли това а вероятно и некой голем падре дал насоки всичко е чудесно, имам усета дори, че си записал някои неща от по-широки мисли или теми които обаче извадени като сентенции, не подсказват точно най-правилния смисъл вложен в тях. Моят падре усеща че са мисли на особено силен дух и би било по-добре да не се вадят като изречения а да са оставени и четени цялостно в темите в които са поставени, за да не се разбира превратно техния смисъл. А смисълът им е важен. Иначе всичко може да е верно, но не от всяко ниво може да се осъзнае правилния смисъл вложен в тях, а оттам и интерпретациите на оделните изречения могат да са грешни Изглежда има някакви йерархии в мирозданието , за чиито степени трябва да съобразяваме когато се опитваме да разберем какво наричат успех, щото подозирам, че за всяка йерархия успехът може да е различно осмислен Дано не го казвам сложно, но за високите йерархии "успех" е много по-различно като смисъл от низшите йерархии поради това имаме нужда от по-конкретна дефиниция на успеха от най-високо ниво и ако твоят падре го е споменал - би било чуденсно да го прочетем, въпреки, че подозирам, че бидейки от доста висока йерархия, вероятно няма да го разберем веднага или точно не защото не знаем смислъла на отделните думички а защото (предположениие - ) ще даде силен превес на духовното над материалното, което не е съвсем присъщо на нашия форум

[Selena]

Тези неща ги извадих от едни мисли на Дънов, понеже имат връзка с успеха. Не са мои
Пропиляното време е доста относително понятие. За мен да си пропилявам времето, значи да не правя нищо полезно за себе си или за околните. Тоест не търся конкретното действие а целта с която се прави и резултата до който води. Например ако играеш шах за да се доказваш или за да минава времето е едно а съвсем друго е да играеш шах за да си развиваш мисленето или за да се учиш да играеш шах. Или пък може да пишеш във форума с цел търкане на клавиатурата или пък с цел да получиш дискусия, която да е полезна за теб или за другите. Първото е губене на време а второто не е
Това за взаимопомоща и мен ме хвърли в размисъл. Моят прочит е че никой не може да постигне сам успеха. Трябва комуникация и с други подизпълнители и е добре тези отношения да са на базата на взаимна изгода.

Познах, че е Дънов. Иди обаче и се опитай да обясниш на съвременния питекантроп ... разбирай средностатистически озверял индивид грижата за ближния. Добре дошъл отново. Радвам се, че си тук.

[Alonso]

Много са истините, концентрирани в поста.

1. Последното изречение ме замисля.

Не съм убеден, че всеки има свое тълкуване на определението за пропиляно време. Редно ли е това? Не може да има общовалидна дефиниция за пропиляно време.

Някой може да мисли, че не използвам рационално времето си и в тоя смисъл - да го "пилея", а в същото време самият аз да съм убеден, че използвам времето си ползотворно за себе си и за околните.

Обратното също е валидно: аз мога да бъда сигурен, че някой пилее времето си, но той да е убеден в противното. Например - той да създава - според него - нещо полезно за себе си, или за околните, или - друг пример - той пише, но на мен такъв стил на писане ми е безинтересен, или създаденото материално качество не ме интересува... В тая връзка - мога да се произнеса, че някой пропилява времето си...

Като цяло категорията /квалификацията/ - пропиляно време - е прекалено относителна.

В тоя смисъл: нечие пропиляното /според мен/ време - разваля моя живот, но може да стимулира живота на този, който влага някакъв смисъл в нещо, което върши, без да мисли, че това за него е пропиляно време.

2. Замисля ме и призоваването към взаимопомощ. Не отричам необходимостта от взаимопомощ, но в много ситуации днес егоизмът също има място. Нека го наречем здравословен егоизъм. Примери няма да давам.

Тези неща ги извадих от едни мисли на Дънов, понеже имат връзка с успеха. Не са мои
Пропиляното време е доста относително понятие. За мен да си пропилявам времето, значи да не правя нищо полезно за себе си или за околните. Тоест не търся конкретното действие а целта с която се прави и резултата до който води. Например ако играеш шах за да се доказваш или за да минава времето е едно а съвсем друго е да играеш шах за да си развиваш мисленето или за да се учиш да играеш шах. Или пък може да пишеш във форума с цел търкане на клавиатурата или пък с цел да получиш дискусия, която да е полезна за теб или за другите. Първото е губене на време а второто не е
Това за взаимопомоща и мен ме хвърли в размисъл. Моят прочит е че никой не може да постигне сам успеха. Трябва комуникация и с други подизпълнители и е добре тези отношения да са на базата на взаимна изгода.

[безимeн]

Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.

Вие може да постигнете какъвто и да е успех, ако имате една силна концентрирана мисъл. Концентрирана мисъл имате, когато има нещо, върху което най-силно мислите. Трябва да знаете силата на мисълта.

Докато живеем всеки за себе си, не можем да имаме успех.

Успех е да вървиш по един път дето няма никакви препятствия, никъде няма да се блъскаш. Щом се блъскаш, успех няма, понеже харчиш повече енергия

За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разсъдливост, интуиция. Има ли тези качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати.

Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.

Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота.

Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение.

Дойде ли ви добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага – тя ще ви повдигне.

Пропиляното време разваля живота.

Много са истините, концентрирани в поста.

1. Последното изречение ме замисля.

Не съм убеден, че всеки има свое тълкуване на определението за пропиляно време. Редно ли е това? Не може да има общовалидна дефиниция за пропиляно време.

Някой може да мисли, че не използвам рационално времето си и в тоя смисъл - да го "пилея", а в същото време самият аз да съм убеден, че използвам времето си ползотворно за себе си и за околните.

Обратното също е валидно: аз мога да бъда сигурен, че някой пилее времето си, но той да е убеден в противното. Например - той да създава - според него - нещо полезно за себе си, или за околните, или - друг пример - той пише, но на мен такъв стил на писане ми е безинтересен, или създаденото материално качество не ме интересува... В тая връзка - мога да се произнеса, че някой пропилява времето си...

Като цяло категорията /квалификацията/ - пропиляно време - е прекалено относителна.

В тоя смисъл: нечие пропиляното /според мен/ време - разваля моя живот, но може да стимулира живота на този, който влага някакъв смисъл в нещо, което върши, без да мисли, че това за него е пропиляно време.

2. Замисля ме и призоваването към взаимопомощ. Не отричам необходимостта от взаимопомощ, но в много ситуации днес егоизмът също има място. Нека го наречем здравословен егоизъм. Примери няма да давам.

[Kondora]

Toва са си общи приказки само. Как например става тази промяна в начина на мислене?
И какво например правиш на индивидуално ниво? Когато попаднеш във водовъртеж, единственото което можеш да правиш е да се стремиш да не те завлече по-навътре. За друго нямаш сили и възможности.



По другото - наистина не е важно кой за къде си вдига багажа, важното е че го вдига оттам. Както казах, 20-30 години е огромен период за живота на един човек. И това го правят точно тези с промененото вече мислене. Според тях няма надежда в обозримо бъдеще нещо да се промени (към по-добре) и се омитат.

Напротив......................Гмуркаш се по посока на водовъртежа със всички сили .................... При достигане на дъното ( центъра ) , се оттласкваш странично и нагоре ........... Достатъчни са 7- 8 -9 метра и изплуваш извън зоната на ''проблема'


пп . Аман от житейски лаици - форумни философи ....................................

[Ender]

За зоната на конфорт не се съгласявам. Едва ли щях да бъда сегашната личност без подобна духовна закалка.

Явно при теб е различно. Аз съм по-успешен в нещата в които съм по-добър и по-сигурен. А опита ми показва, че прилагане на подобно клише (като излизане от "зоната"), в една добре работеща система, обикновено води до влошаване на производителността (и ситуацията изобщо).