Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Selena]

Всичко е относително в зависимост от мястото, където се намираш на тая земя, времето, в което живееш, и на какъв етап си в живота.
Парите имат едно странно свойство, което се описва от т.нар. utility curve (крива на полезността).
Колкото повече стават, толкова е по-трудно да ти донесат нещо ново.

Какъв месечен доход на млад човек до 30 години в София ти би счел към днешна дата за постигнат финансов успех?

[Kildirim_Bei]

Аз не бих сложила знак на равенство между щастие и успех, обаче. Като оставим субективното усещане, чисто обективно, ти например с колко цифрен доход смяташ един индивид за “успешен” в чисто финансов план?

Всичко е относително в зависимост от мястото, където се намираш на тая земя, времето, в което живееш, и на какъв етап си в живота.

Парите имат едно странно свойство, което се описва от т.нар. utility curve (крива на полезността).
Колкото повече стават, толкова е по-трудно да ти донесат нещо ново.
Тази крива, с нарастването на количеството пари на разположение, в началото расте стръмно нагоре, после забавя растежа, образува се плато, и после пада надолу.

Парите сами по себе си са нищо.
Те могат да ти донесат сигурност (базови условия за оцеляване на семейство/индивид), възможност за усъвършенстване на умения (образование) и някакви преживявания, комфорт и т.н.

[Selena]

Селена,

На пръв поглед, откакто са измислени парите на този свят, финансовият успех се измерва лесно.
Да, ама не... както казваше покойният Петко Бочаров.
Някой няма 2 лв. да си купи хляб. Той със сигурност не е успял финансово за всички наблюдатели.
На друг не му достигат 2 000 000 долара да си купи яхта като на комшията. Той не е успял за себе си, за комшията и за всички други, с които вероятно общува.
Първият е много вероятно да може да почне да работи нещо и да изкара не само 2 лв., но и малко повече за някои дребни неща в живота.
Вторият не е много ясно дали ще може да изкара 2 000 000 долара да похарчи за яхтата. Може и да си умре със завистта към комшията.
И в двата случая става въпрос за едни пари.
Първият е много по-вероятно да бъде щастлив, отколкото втория. Кой от двамата е по-успешен?

Аз не бих сложила знак на равенство между щастие и успех, обаче. Като оставим субективното усещане, чисто обективно, ти например с колко цифрен доход смяташ един индивид за “успешен” в чисто финансов план?

[Kildirim_Bei]

Аз пак да си ви попитам. Не е ли по-уместно, предвид характера на форума да изчистим сега формулата за финансовия успех и после останалото?

Какви качества са необходими за постигането на финансов успех?

Акъл, това ясно, пресметливост, лукавост, Акуратност???

И как го измерваме тоз финансов успех? Кога се счита за постигнат? По форбс или по умението да си плащаш сметките?

Селена,

На пръв поглед, откакто са измислени парите на този свят, финансовият успех се измерва лесно.
Да, ама не... както казваше покойният Петко Бочаров.

Някой няма 2 лв. да си купи хляб. Той със сигурност не е успял финансово за всички наблюдатели.
На друг не му достигат 2 000 000 долара да си купи яхта като на комшията. Той не е успял за себе си, за комшията и за всички други, с които вероятно общува.

Първият е много вероятно да може да почне да работи нещо и да изкара не само 2 лв., но и малко повече за някои дребни неща в живота.
Вторият не е много ясно дали ще може да изкара 2 000 000 долара да похарчи за яхтата. Може и да си умре със завистта към комшията.

И в двата случая става въпрос за едни пари.

Първият е много по-вероятно да бъде щастлив, отколкото втория. Кой от двамата е по-успешен?

[Selena]

https://www.youtube.com/watch?v=EOeANoEsV1s

Дай малко по-стилно, Тоше . Това с красавицата не вярвам да е проблем за някой тук, ама аз друго питам.

https://youtu.be/PIAXG_QcQNU

[Todor Sabev]

Аз пак да си ви попитам. Не е ли по-уместно, предвид характера на форума да изчистим сега формулата за финансовия успех и после останалото?

Какви качества са необходими за постигането на финансов успех?

Акъл, това ясно, пресметливост, лукавост, Акуратност???

И как го измерваме тоз финансов успех? Кога се счита за постигнат? По форбс или по умението да си плащаш сметките?

https://www.youtube.com/watch?v=EOeANoEsV1s

Ако някоя 20 и малко знойна красавица завърти главите на мъжете у темата ще забравят да философстват.за щастието и духовността. ,
Не изключвам и себе си.
Което разбира се е пак божа работа.

[Selena]

Аз пак да си ви попитам. Не е ли по-уместно, предвид характера на форума да изчистим сега формулата за финансовия успех и после останалото?

Какви качества са необходими за постигането на финансов успех?

Акъл, това ясно, пресметливост, лукавост, Акуратност???

И как го измерваме тоз финансов успех? Кога се счита за постигнат? По форбс или по умението да си плащаш сметките?

[national power]

Изначалното състояние на човека е да бъде щастлив.С времето сами си налагаме да бъдем нещастни. Оставяме някакви семенца на нещастието да поникнат и да се превърнат в бурени за психиката ни. Например дъжда си е готин ама като ти изцапа колата и почваш да гледаш него като на нещо лошо. Следващият дъжд те кара да го намразиш още повече поради някаква причина и така в крайна сметка се стига до това да не можеш да се радваш на нещата от живота. Затова човек трябва редовно да почиства градинката си от семенца и бурени на нещастието. И да не е семинар. Хубава книга или филм, или да прочета готино мнение в този форум например

Да бе да точно да бъде щастлив....Постоянно щастлив е само глупакът.Човек идва на този свят за да учи а не за да е щастлив.А това да гледам на дъжда като нещо лошо направо ме изумява.Ми като не искаш да си миеш колата вкарай си я в гаража

[precakanoto]

За мен въпросът не е меродавен Аз вярвам, че всички ние сме Богове. Това е толкос просто и логично. Не мога да разбера, как може да има същество, което да не разбира че е Бог. Дори и амебата е Бог и творец

taka де, само че не си й вдъхнал живот на амебата, не щото не можеш, а щото някой те е изпреварил Разбрах одеве, как го мислиш и затова беше спецялно упомената "божествената" опция, и въпреки че се шегувам, не успях напълно да ти повярвам за нея. Освен че липсва доказателството по самосъздаването, какво би правил един бог във форума, нима са му нужни печеливши проекти, семинари и дори въпроси по формулите на успеха и щасtието! Не ги ли е постигнал от висотата на достигнатото съвършенство ?! Нямаше ли, да е маалко по-прецизно "син божий" вместо "бог"? А може би и "боговете" да имат полза от време на време и от мааалко повечко духовна скромност

[Selena]

Човекът е единственото животно, което знае, че ще умре. Но не знае кога.
Жестоко наказание.
Алчността не е само страх, както казваш.
Алчността е също да имаш повече от другите, за да те забележат, да те знаят. Да си някой успешен по някакви общоприети за момента стандарти.
Его? Комплекси? Страсти? Желания? You name it....
Не казвам, че всички трябва да са равни, защото всеки се ражда различен - няма как да стане. Един е по-умен, друг е по-красив, трети е по-силен....

Има светли примери, когато някой (натрупал състояние за 100 живота) си оставя за него и семейството каквото прецени, че е необходимо за приличен живот без излишен блясък. Останалото отива за библиотеки, музеи, университети и училища, болници, социални и други смислени каузи. Дава шанс на някой, който иначе няма да има такъв.
Така успехът ти остава, защото може да се роди нов успех. Същото е като с децата.

Е това е основния проблем с алчността. След мен, и потоп. Затова си осрахме планетата и обществото.
Като не можеш да вземеш нищо на оня свят, остави нещо на тоя.

Другата основна причина, водеща до алчност, е следствие от оная приказка, дето количествените натрупвания водят до качествени изменения. Като имаш много, можеш да манипулираш хората. Леко и неусетно ти се получават повечето от нещата, които искаш. Не е нужно да ги биеш или заплашваш хората - те сами поддават на изкушението.
А дали искаш нещо смислено, за да използваш манипулацията като средство?

Представа нямаш колко е уместно това ти изказване точно тук в тази тема. Някой ден ще ти разкрия причината.

Алчността може да е и рожба на безпросветното късогледство. На простия инстинкт да се трупа.

[Kildirim_Bei]

Човекът е единственото животно, което знае, че ще умре. Но не знае кога.
Жестоко наказание.

Ей това червеното е основният проблем за мен. Страховете ни до голяма степен ни ръководят живота. Алчността и тя е страх. Гледаме да трупаме за да има и за да не останем в недостиг и да умрем от липса на пари за храна или лекарства например. Та много ми е смешно, като кажат че страх и алчност движели борсата. Ми то си е все страх. Различни видове страх с една и съща основа

Алчността не е само страх, както казваш.
Алчността е също да имаш повече от другите, за да те забележат, да те знаят. Да си някой успешен по някакви общоприети за момента стандарти.
Его? Комплекси? Страсти? Желания? You name it....
Не казвам, че всички трябва да са равни, защото всеки се ражда различен - няма как да стане. Един е по-умен, друг е по-красив, трети е по-силен....

Има светли примери, когато някой (натрупал състояние за 100 живота) си оставя за него и семейството каквото прецени, че е необходимо за приличен живот без излишен блясък. Останалото отива за библиотеки, музеи, университети и училища, болници, социални и други смислени каузи. Дава шанс на някой, който иначе няма да има такъв.
Така успехът ти остава, защото може да се роди нов успех. Същото е като с децата.

Е това е основния проблем с алчността. След мен, и потоп. Затова си осрахме планетата и обществото.
Като не можеш да вземеш нищо на оня свят, остави нещо на тоя.

Другата основна причина, водеща до алчност, е следствие от оная приказка, дето количествените натрупвания водят до качествени изменения. Като имаш много, можеш да манипулираш хората. Леко и неусетно ти се получават повечето от нещата, които искаш. Не е нужно да ги биеш или заплашваш хората - те сами поддават на изкушението.
А дали искаш нещо смислено, за да използваш манипулацията като средство?

[Lelq]

Изначалното състояние на човека е да бъде щастлив.С времето сами си налагаме да бъдем нещастни. Оставяме някакви семенца на нещастието да поникнат и да се превърнат в бурени за психиката ни. Например дъжда си е готин ама като ти изцапа колата и почваш да гледаш него като на нещо лошо. Следващият дъжд те кара да го намразиш още повече поради някаква причина и така в крайна сметка се стига до това да не можеш да се радваш на нещата от живота. Затова човек трябва редовно да почиства градинката си от семенца и бурени на нещастието. И да не е семинар. Хубава книга или филм, или да прочета готино мнение в този форум например

Да ти кажа честно, не знам какво правите по тези семинари , ама явно не е правилното за целта ти!
Хубава книга, филм или мнение, може да ти донесе удоволствие и знание, не щастие. Дъждът и теб няма да отмие , камо ли колата . Не я мислиш ! Тя е просто вещ ! Радваш се на дъжда и че дишаш, например . Това е щастие

Пп. Ако ме цитираш по семинари, искам процент - две бири . Ще уточним марката в последствие

[Alonso]

Човек = Животно + Мозък

Мозъкът е най-голямата благодат и същевременно най-голямото проклятие, дадено на човека.
Да вижда, да научава, да помни, да мисли, да твори, да преживява, да обича, да страда, да сравнява, да завижда, да мрази...

Човекът е единственото животно, което знае, че ще умре. Но не знае кога.
Жестоко наказание.

И затова, нека всичко да стане сега, няма време за чакане.
Успех? Колко повече да изядем (във всеки смисъл на думата) и натрупаме за неизвестното време, което ни е дадено.
Това е масовият случай с малки изключения.

Алчност. Още една от малкото, но решаващи разлики между животните и човека.
Затова сме на това дередже - да се чудим как ще оцелеем.

Религиите?
Кодекс за поведение на стадото. Съставен от овчарите.

Ей това червеното е основният проблем за мен. Страховете ни до голяма степен ни ръководят живота. Алчността и тя е страх. Гледаме да трупаме за да има и за да не останем в недостиг и да умрем от липса на пари за храна или лекарства например. Та много ми е смешно, като кажат че страх и алчност движели борсата. Ми то си е все страх. Различни видове страх с една и съща основа

[Alonso]

Добре, ти казваш , че трупаш опит с повторенията. Ама също казваш, че въпросните повторения, вече не ти дават нищо ново . Тоест, според мен в момента , който са спрели да ти дават , те вече не са ти полезни и повторението им е безмислено. Както сам каза - знаеш готина мисъл, но не я прилагаш. Просто я знаеш. А за да постигнеш нещо, освен знание ти е нужно и действие. Аз не те карам да спреш да търсиш щастието, да мислиш за него и да го постигаш, а просто да смениш пътя до там - да потърсиш работещ и доближаващ те до целта начин , щом въпросният се е изчерпал. Наистина смятам, че си умен , но въпросната глупост, не мога да я разбера?!

Изначалното състояние на човека е да бъде щастлив.С времето сами си налагаме да бъдем нещастни. Оставяме някакви семенца на нещастието да поникнат и да се превърнат в бурени за психиката ни. Например дъжда си е готин ама като ти изцапа колата и почваш да гледаш него като на нещо лошо. Следващият дъжд те кара да го намразиш още повече поради някаква причина и така в крайна сметка се стига до това да не можеш да се радваш на нещата от живота. Затова човек трябва редовно да почиства градинката си от семенца и бурени на нещастието. И да не е семинар. Хубава книга или филм, или да прочета готино мнение в този форум например

[Alonso]

Всички сме загубени един ден, така или иначе дори слънцето има лимитиран живот и един ден ще погълне земята. Но може би е важен и въпросът "а дотогава накъде" !? Ще станем богове или да останем зверове. Е, разбира се, за които вече са повярвали, че са "богове" въпросът може да не е меродавен

За мен въпросът не е меродавен Аз вярвам, че всички ние сме Богове. Това е толкос просто и логично. Не мога да разбера, как може да има същество, което да не разбира че е Бог. Дори и амебата е Бог и творец