Най-мощната атомна бомба, взривявана някога на Земята, е руската ЦАР БОМБА. Нейната мощност е била 58.6 мегатона. Първоначалният план е бил да се взриви една още по-голяма, 101.5 мегатона бомба, но идеята е отхвърлена като много тежка и прекалено опасна. Освен това не е съществувал начин да оцелее самолета, който пуска бомбата.
Всъщност проблемът е бил в това, че третата степен на бомбата (обшивка от уран 238) теоретично е можела да повиши мощноста на взрива до 5 пъти, а радиацията - до 10 пъти. Тогава по него време това е било все още неизследвана област и носело със себе си риск бомбата да се окаже много по-мощна, отколкото е планирано (напр да стигне до 250 мегатона). Още повече че американците вече са имали такъв гаф със своя бомба, която се е оказала доста по-мощна от очакваното.
Затова руснаците са решили да заменят урановата обшивка с оловна, и така да оставят да работят само двете степени (атомна бомба с мощност 1.5 мегатона, която да взриви водородната бомба с мощност 50 мегатона). При това положение самолета вече е имал 50% шанс да оцелее. Въпреки това самолета не оцелява и пада на земята, но екипажа успява да се спаси.
На диаграмата по-долу са показани трите най-големи взривени бомби (1 руска и 2 американски) в сравнение с бомбите над Хирошима и Нагазаки, на фона на височината на Еверест и височината, на която летят съвременните самолети.
На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон „Сухой нос“ на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 m и взривена чрез барометричен способ на 4000 m от повърхността на земята. При взрива се е създало налягане от 1 милион атмосфери, а температурата е била около 10 милиона градуса. Огненото кълбо по време на взрива е с радиус 4,6 km, ядрената гъба е с височина от 67 km, а върхът на „шапката“ ѝ е с диаметър от 95 km. Светлинно лъчение е могло да причини изгаряния трета степен в диаметър от 100 km. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а йонизацията на атмосферата причинила радиосмущения на стотици километри от мястото на взрива в продължение на 40 минути.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6...BC%D0%B1%D0%B0
Всъщност проблемът е бил в това, че третата степен на бомбата (обшивка от уран 238) теоретично е можела да повиши мощноста на взрива до 5 пъти, а радиацията - до 10 пъти. Тогава по него време това е било все още неизследвана област и носело със себе си риск бомбата да се окаже много по-мощна, отколкото е планирано (напр да стигне до 250 мегатона). Още повече че американците вече са имали такъв гаф със своя бомба, която се е оказала доста по-мощна от очакваното.
Затова руснаците са решили да заменят урановата обшивка с оловна, и така да оставят да работят само двете степени (атомна бомба с мощност 1.5 мегатона, която да взриви водородната бомба с мощност 50 мегатона). При това положение самолета вече е имал 50% шанс да оцелее. Въпреки това самолета не оцелява и пада на земята, но екипажа успява да се спаси.
На диаграмата по-долу са показани трите най-големи взривени бомби (1 руска и 2 американски) в сравнение с бомбите над Хирошима и Нагазаки, на фона на височината на Еверест и височината, на която летят съвременните самолети.
На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон „Сухой нос“ на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 m и взривена чрез барометричен способ на 4000 m от повърхността на земята. При взрива се е създало налягане от 1 милион атмосфери, а температурата е била около 10 милиона градуса. Огненото кълбо по време на взрива е с радиус 4,6 km, ядрената гъба е с височина от 67 km, а върхът на „шапката“ ѝ е с диаметър от 95 km. Светлинно лъчение е могло да причини изгаряния трета степен в диаметър от 100 km. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а йонизацията на атмосферата причинила радиосмущения на стотици километри от мястото на взрива в продължение на 40 минути.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6...BC%D0%B1%D0%B0
Коментар