IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Интересни факти - Знаете ли че?

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts





  • Happy Birthday!!! Joyeux Anniversaire!!! Честит рожден ден!!!
    Изабел Аджани е френска актриса, родена на 27 юни 1955 г. в Париж. Носителка на наградата „Сезар“ за най-добра актриса през 1982, 1984, 1989 и 1995 г.
    В края на август 2004 г. е наградена с Голямата награда на двете Америки на международния филмов фестивал в Монреал. На 12 години играе в любителски театър, на 15 години по време на лятната ваканция се снима в своя първи филм "Малкият въглищар" и продължава да се снима в филми. През 1974 г. играе в театър "Комеди Франсез" пиесите "Училище за жени" и "Ундина", след което е поканена да подпише 20-годишен договор, но отказва, отдавайки предпочитание на киноактьорската си кариера. Световна известност получава с лентата на Франсоа Трюфо "Историята на Адели Ю.", където играе ролята на обезумялата дъщеря на Виктор Юго.
    Играе в филмите: „На добър път“ (2003)
    „Адолф“ (2002), „Разкаялата се“ (2002), „Папараци“ (1998)
    „Диаболично“ (1996), „Кралица Марго“ (1994), „Токсичната афера“ (1993), „Камий Клодел“ (1988), „Ищар“ (1987), „Метро“ (1985), „Убийствено лято“ (1983), „Смъртоносна разходка“ (1983)
    „Квартет“ (1981), „Обсебване“ (1981), „Сестрите Бронте“ (1979),
    „Носферату“ (1979), „Шофьорът“ (1978), „Наемателят“ (1978),
    „Бароко“ (1976), „Наемателят“ (1976), „Историята на Адела Ю.“ (1975), „Плесницата“ (1974), „Малкият въглищар“ (1969).



    Коментар




















    • ‎ Победителката в конкурса: "Най-страшната жена в Обединеното кралство" през 1883 г.






      Коментар


      • Александър Сергеевич Пушкин не забравял жените, с които е бил. Няколко месеца преди дуела му с Дантес, той написал в дневника си: "Днес имах юбилей, треснах стотната!"


















        Коментар


        • Първоначално изпратено от R1a1 Разгледай мнение
          Бе тази тема не трябва ли да се казва вече "Исторически факти – знаете ли че?" и да отиде като подтема на темата "История"?

          Аз не се интересувам толкова от историята, може ли да дадете какво е куб в четиримерно пространство, например, или да кажете какъв е най-добрият алгоритъм на сортиране?
          Куб в четири измерения е тесаракт.
          Sapienti sat - На разбиращия (и малко) му е достатъчно.

          Коментар
























          • Коментар










            • Правилата за социално дистанциране в Париж. Да, да, да!..









              Коментар




















              • Всички знаят за "Люти чушки" и "Фашизмът".
                Но това са 1968 и 1982 години.
                Знаете ли коя е първата ИЗЗЕТА ОЩЕ ОТ ИЗДАТЕЛСТВОТО И ИЗГОРЕНА БЪЛГАРСКА КНИГА,
                ПРИ ТОВА ПО ЗАПОВЕД НА ПОСЛАНИКА НА СССР У НАС ?
                Това е
                "ПУР ЛЕ МЕРИТ"
                от СВОБОДА БЪЧВАРОВА
                година 1953.
                Съветският посланик е МИХАИЛ БОДРОВ.
                В книгата следвалата в Съветския съюз
                СВОБОДА БЪЧВАРОВА е описала следвоенния терор в Ленинград ,масовите без съд екзекуции над "врагове на народа" и власовци.
                ДНЕС е годишнина от смъртта й.







                Коментар


                • Сталин и трудният за един грузинец руски език. Понеже знаел, че акцентът може да му подрони авторитета, говорел бавно, обмислял всяка своя дума. На осемнайсетия и деветнайсетия конгрес докладите му се записвали предварително на магнетофон. След това довеждали преподавателката по руски от Московския държавен университет Мая Владимировна Зарва. Карали и нея да го прочете и я записвали. После съпоставяли двата записа. На трета лента записвали грешките и ги отнасяли на Вожда. Да отрепетирва. Любима книга му бил романът „Злато“ на Блез Сандрар, специално преведена за него и издадена в един екземпляр, подвързан с кожа. Казват, че четял средно по петстотин страници на ден. Не е вярно. Имало екип, който четял вместо него и подготвял риддайджести от по двайсет страници, в които се разказвала същността на две-три книги. Викали и артиста Михаил Царьов да му чете на глас.

















                  Коментар


                  • В края на 1912 г. Филипо Томазо Маринети посещава България като военен кореспондент на френския ежедневник „Жил Блас" и е присъствал на страховитото напредване на българските войски, на самолетните бомбардировки и на завземането на Адрианополис (днешен Одрин).В късните си мемоари Папата на футуризма си спомня с имена и подробности няколкото дена в София. Най-много говори за Сирак Скитник, не пропуска дамския салон у госпожа Каменова, където е впечатлен от поетесата Багряна. „Познавам Василев, директор на най-важното списание – „Златорог” – спомня си по-нататък Маринети – както и „българските футуристки умове” Николай Марангозов и Райнов.” Виждате, че Маринети върви и кръщава във футуризъм. А на площада по време на водосвета разговаря с Цар Борис за „неговата любов към локомотивите”. Явно българският спомен у Маринети е твърде жив в последните му години, когато диктува тези бележки.
                    Снимка:/Филипо Маринети с Александър Балабанов; Сирак Скитник, (Панайот Т. Христов 1883-1943); Олга Сирак Скитник, Ана Каменова и Петър Райчев при посещението си в София през 1931 г./ДА













                    Коментар


                    • „Знам, че заслужавам враговете си, но не мога да повярвам, че съм заслужил и приятелите си.”
                      Уолт Уитман, американски поет. Снимка от 1860 г.














                      Коментар


                      • Гларусите не са от вчера. Ето един очарователен спасител в Мийдланд Бийч край Ню Йорк през 1900 година.


















                        Коментар


                        • Бе тази тема не трябва ли да се казва вече "Исторически факти – знаете ли че?" и да отиде като подтема на темата "История"?

                          Аз не се интересувам толкова от историята, може ли да дадете какво е куб в четиримерно пространство, например, или да кажете какъв е най-добрият алгоритъм на сортиране?

                          Коментар


                          • 31 януари 1990г, отваря първият Мак Доналдс в Москва, а и изобщо в Русия.












                            Коментар


                            • Има документи относно твърденията, че Ататюрк е бил отровен, които вече 80 години се предават от ухо на ухо, са истина, и че отравянето е било организиран от Исмет Иньоню“, твърдят разследващи журналисти от в. "Йени Шафак. Вестникът напомня, че последно въпросът за евентуално отравяне на Ататюрк е бил повдигнат от лекаря на бившия премиер Бюлент Еджевит – Мюджахит Пехливан, който изразил съмнения в тази посока и предложил да бъде извършена ексхумация на тленните останки на покойния турски лидер. Според „Йени шафак“ „Турция ще бъде разтърсена из основи“ от комуникации между втория президент на Република Турция Исмет Иньоню, генералния секретар на Народнорепубликанската партия Касъм Гюлек и вътрешните министри Шюкрю Кая и Хъфзъ Огуз Беката. Първият документ е писмо с дата 30 юни 1938 г., т.е. четири месеца и половина преди кончината на Ататюрк, изпратено от Кая на Иньоню. В началото изглежда като обичаен текст, в който се съобщава как протича лечението на Ататюрк, но по-нататък има изречение, в което се изказва пожелание Иньоню да стане президент.
                              „Всички ние желаем да Ви видим президент“, се посочва в текста. Освен това в писмото се разкрива, че Ататюрк е подозирал лекуващите го лекари, като се е доверявал само на турските медици, а чуждестранните е държал далеч от себе си.
                              Вторият документ е писмо с дата 26 февруари 1959 г., в което се съдържа предупреждение на генералния секретар на НРП Касъм Гюлек към вътрешния министър Хъфзъ Огуз Беката. Гюлек изразява недоволство от това, че Беката е споделил с други „доклад по темата за отравянето на Ататюрк“.
                              В писмото генералният секретар на НРП предупреждава, че тази тема е по-голяма и от двамата и че няма да могат да я превъзмогнат.
                              „Добре знаеш, че няма възможност да поправим грешки, сторени в миналото“, посочва Гюлек. Без да споменава конкретно име, той обръща внимание, че дадено лице „има хора в МАХ“ (разузнавателната служба преди да бъде създадена сегашната МИТ) и „те ще свършат с теб“. Генералният секретар на НРП изказва разочарование от това, че Беката е споделил пред други „теми, обсъждани на маса между приятели“.
                              Той призовава Беката да предаде доклада, отбелязвайки: „Добре знаеш кои са замесени в тази работа“. „Не приемай това като заплаха“, завършва писмото.













                              Коментар

                              Working...
                              X