Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

Ото Уорнбир
Този американски студент пребивавал като турист в Северна Корея в края на 2015 г. За кражба на пропаганден лозунг от хотела си той е осъден на 15 години тежък труд за подривна дейност срещу КНДР.
За няколко месеца бил доведен до състояние на кома и върнат в САЩ.Там се опитали да го спасят, но безуспешно.
Ето как родителите му описват състоянието му при неговото завръщане.
,,Главата му е обръсната, сляп и глух, издава нечовешки звуци, краката му са абсолютно деформирани, зъбите- напълно изкривени. Всичко това говори за системни мъчения".
И всичко това за един комунистически лозунг.

[Kiro]

Френските философи Жан Пол Сартр и Албер Камю разказват на куче за преходността на битието. Лекцията им натъжава песа и през главата му започват да минават суицидни мисли...

[Kiro]

Жан Рино и Натали Портман зад кулисите на Léon: Професионалът, 1994

[Kiro]

След "Дюнкерк", юни 1940 г., англичаните предприемат няколко отчаяни стъпки, за да се увеличат шансовете на Великобритания да отблъсне очакваната германска инвазия. Сред тях е неизбежното наемане на цивилни, което иначе се смятат за негодни за военна служба. Много от тях ще служат по време на войната в организации като "Домашната гвардия" или по-малко познатия "Корпус на женската отбрана."

[Kiro]

Когато всички за ада или за рая заминат,
ще се направи и равносметката, и обзора –
помните ли, през 1916 година
от Петроград изчезнаха красивите хора.
Владимир Маяковски

[Kiro]

Док Холидей, шериф Уайът Ърп и двамата му братя, Тумбстоун, 1881 г.

[Kiro]

"Askari" – колониален войник-аскер в Източна Африка на служба в немската армия. Първа световна война.

[Kiro]

Гюро Михайлов
Името на Гюро Михайлов дълго време предизвикваше присмех и почуда. За мнозина той бе глуповат човечец, който се жертвал ненужно, за да изпълни дълга си. Истината обаче е далеч по-различна. 20-годишният войник е синоним на смелост.
А постъпката му е героична!
Има нещо много смущаващо във факта, че на Гюро Михайлов е наречена лудницата в Пловдив. Сякаш по този начин наследниците му подчертават странността на неговата постъпка като нещо, което може да бъде сторено само от ненормални хора. Така желанието да бъде увековечено името му се обръща срещу него. И до днес мнозина подхвърлят пренебрежително: "Хм, стои си там като Гюро Михайлов!"
За личността на Гюро Михайлов се знае твърде малко. Според съхранените документи той е роден 1862 година в село Рахманларе /Розовец/ и шест месеца след като влязъл в казармата бил пратен да охранява банката в Пловдив.
По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници.
За най-важния караул - този пред паричното ковчеже на третия етаж, винаги бил назначаван човек, отличил се със своята преданост. В съдбовния ден - 25 декември 1880 г., навръх Коледа, пред касата бил пратен Гюро Михайлов, редник от трета рота на Пловдивската дружина. Всичко протичало нормално до 11 часа вечерта, когато на първия етаж на сградата избухнал пожар. Причината за него е неизвестна, но вероятно някоя искра от камината е прехвръкнала и подпалила старите дървени мебели.
Огънят бързо обхванал цялото помещение
и паниката обвзела всички. Събудили началника на милицията Керестелев, който веднага затичал към сградата. "С помощта на няколко офицери и жандарми той сполучил да отърве касата на първата дружина, архивите на втората и двете знамена. Но освен тия вещи нищо не могло да се спаси" - пише вестник "Народний глас" в броя си след произшествието.
Очевидци на трагедията описвали страшния хаос, който настъпил след първите пламъци. Навсякъде тичали уплашени съседи, които искали да помогнат, без да знаят какво точно да направят, и в крайна сметка повече затруднявали работата на пожарната, отколкото помагали. Самите пожарникари имали примитивна дори за тогавашните представи кола и
не успели да потушат навреме пожара.
Дъските на изгнилата сграда бързо почнали да се пропукват и пропадат. Всички почнали да се отдалечават панически от нея освен един - Гюро Михайлов. Той стоял неподвижен на мястото си, подобно на статуя. Пламъците го плашели, но много по-важен за него бил уставът, приет през 1879 г., който всеки войник бил длъжен да спазва.
Според член 115 в него "Часовият е длъжен: 1. Внимателно да варди постта си и всичко, що му е дадено за наглеждане.
2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност."
Единственият, който можел да промени заповедта бил началникът на караулното отделение. В случая това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата. Малко преди това счетоводителят на щаба Иван Костов също направил отчаяно усилие да го спаси. Той се покачил с големи усилия на втория етаж и оттам изтичал до стаята с парите. Показал се на вратата и съобщил на Гюро Михайлов веднага да излиза, ако не иска да умре.
Войникът обаче насочил щика на пушката си към него и казал:
Без командира си поста никога няма да напусна!
Но когато командирът му дошъл да го спаси, вече било невъзможно късно. В мига, когато Костадинов влязъл в стаята, дървеният под се пропукал и се срутил. С него пропаднали и Гюро Михайлов, и четиримата войници, които искали да му помогнат да излезе от горящото здание. Когато на следващата сутрин разчистили пепелта, от тях били останали само овъглени скелети.
Пепел покрила и паметта на войниците. Две години след пожара, на 8 юни 1882 г., бил осветен паметник в тяхна чест. На него имало мраморна плочка с надпис: "В памет на изгорелите войници Никола Костадинов, Гюро Михайлов, Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков, станали жертва на войнишкия дълг в пожара на 25 декември 1880 г."
"Присъствуваха на това тържество почти всички офицери от Пловдивския гарнизон - съобщава в. "Марица" в брой 393. -
Чиновници имаше малко
Граждани още по-малко."
За съжаление вторият паметник, открит на 29 ноември 1938 г., нямал по-добра съдба. Той бил изработен по проект на известния художник професор Никола Кожухаров и на неговото освещаване имало истинско стълпотворение. Вестник "Борба" в брой 5274 описва събитието като "манифестация на несломимия български дух, на ония добродетели, които е насаждала и продължава да насажда войската."
Тези добродетели, смятани за изконни във всички развити европейски държави, се оказали обаче неудобни за властта. Тя постепенно потулила сведенията за героичната смърт на Гюро Михайлов.
По същия начин изчезнал и паметникът му
през една нощ на 1962 г. Това не бива да учудва никого - в България често изчезват паметници. И още по-често се появяват, изровени от някой склад за стари железа. Така станало и с паметника на Гюро Михайлов. Той бил намерен през 1994 г., 32 години след като властта се опитала да заличи спомена за него.
Днес той отново се издига на централния площад в Пловдив. Някои минават безразлично край него. Но други продължават да си спомнят за храбростта на войника, останал неразбран от повечето хора, но записан с ярки букви в летописа на историята.
Вазов пише в тяхна чест и памет:
При гробът
На загиналите солдати
в пожара на 25 декември 1880 в Пловдив
Спете тихо, служители прости
На дългът, на светата родина,
Мир на ваш'те страдалчески кости,
Чест на вашата скръбна гробнина!
Млади йощ, бой и смърт не видели,
Вий знаяхте как храбро се гине,
Вий знаяхте о, синове смели,
що е чест и безукорно име.
Вий казахте: Да умрем е тежко
Без борба, но стихията жертва,
Но за нас няма студ, няма жежко,
При дълга, при войнишката клетва.
Нека лютият дим да ви дави,
И свирепият плам да ви пали,
Вий останахте всред мъките прави.
Никой своя живот не пожали.
Изтърпехте страдания много!
Но смъртта пред страхът бе приятна.
Вий честта си запазихте строго
Ваш'то знаме остана безпятно.
Спете тихо... България праща
Вам венец и от зло се не плаши.
Таквиз синове честни дор' ражда,
Дор' я кичат гробове, кат ваший.






+4

[hazard]

Затова гърците имат поговорка: П.... косъм, кораби дърпа.
Демек, не подценявайте жената, ще се върне със някой четвъртит празноглавец да ви счипи главата и ще се смее последна.

[Kiro]

Прекрасната персийска столица Персеполис. Казват, че била изгорена по приумицата на една пияна хетера.Таида е родом от Атина и следва Александър Велики в неговия поход против персите. През 330 г. пр. Хр. в пийнало състояние при един банкет тя предлага изгарянето на персийския царски палат в Персепол. Нейният мотив е отмъщение за изгорения през 480 г. пр. Хр. Акропол в родния ѝ град от персийския цар Ксеркс I. Александър Македонски се съгласява и Персеполис е изгорен. Това описва гръцкият историк Клитарх. Клитарх пише историята на похода няколко години след смъртта на Александър. След това Таида става любовница на пълководеца Птолемей, който в последствие става първият елинистически владетел на Египет. Тя се омъжва след смъртта на Александър (323 г. пр. Хр.) за Птолемей I и става египетска царица.

[Mateev]

този път си надминал и себе си.
70к км/ч при достигане на атмосферата какво съпротивление създава? Колко стотици хиляди градуса?
Скоростта им супер бързо пада и се изравнява с тази на земята и каквото не изгори пада като хвърлен нагоре камък.
Ако е в срещуположна посока неминуемо се забива ако не изгори (не могат да се изравнят скоростите - няма как да тръгне назад - ама това тяло трябва да дойде извън слънчевата система - веднъж на милиард години да се случи

Ти сякаш не разбираш, че камъка просто не е имал толкова голяма кинетична енергия, колкото е мощноста на взрива. Също така многобройните експедиции не са намерили никакви парчета от него. Тоест взривило се е нещо много мощно, което е изпарило цялата маса на камъка (кораба).

Не са били извънземни, които искат да ни помогнат, защото ако е било така, те щяха да го взривят още в космоса, при това щяха да го разпръснат на милиарди парченца с много по-малка ядрена бомба от цитираните 30-40 мегатона. Не е бил и 1 милион тона астероид или комета, защото ако е бил с такава огромна маса, по целия му маршрут през цяла Европа и Азия щеше да има огромни разрушения. Бил е с малка маса, която обаче е отделила несъразмерно много по-голяма енергия, отколкото е трябвало да отдели, ако просто беше камък.

Като цяло няма смисъл с тебе да спорим, защото много по-умни учени спорят вече 112 години подред, измисляйки всякакви теории, нито една от които обаче не може да обясни пълния комплект от всички наблюдения и изследвания на щетите от взрива. Засега обаче теорията за взрив на нещо високоенергино вътре в камъка е най-популярна, защото отговаря на енергийните изчисления, само където този взрив не е оставил радиоактивни замърсявания. Тоест все едно е бил термоядрен взрив, но за запалването му не е използвана атомна бомба, както го правим ние тука на земята, а нещо друго. При това забележи - за термоядрена бомба е необходим деутерий и тритий, а не обикновен водород. Затова везните по-скоро натежават към взривен извънземен космически кораб, а не към природно образуван астероид с водород вътре в него.

[Kiro]

Индианец на кон, 1870 г. Може да приемем, че това е Винету, който поздравява българските си фенове.

[Kiro]

В очакване на Джулай-я

[bota156]

Той проблемът е, че астероидите или метеорите нямат навика да се взривяват в атмосферата. Или изгарят напълно, или под въздействие на голямата температура и налягане се пръскат на по-малки парчета, които пак изгарят или падат на земята.

За да се взриви това тяло, в него е трябвало да има някакъв източник на концентрирана енергия. Например да е било извънземен космически кораб или астероид с висока концентрация на уран в него. При всички случаи говорим за голяма загадка, достойна за световна конспирация, каквато се явява и в действителност. Всички оставени следи и разрушения много приличат на тези от ядрен взрив, а не от раздробил се на парчета голям камък.

Самият камък е бил зареден с голяма кинетична енергия, дължаща се на голямата му маса, движеща се с голяма скорост, но тази енергия се освобождава само при удар в земята. Няма как да се освободи във въздуха, така че наистина говорим за ЯДРЕН ВЗРИВ на нещо високоенергийно, намиращо се вътре в камъка (космическия кораб). Мегатоните енергия на взрива говорят за същото - те са съизмерими с мегатоните на ЦАР БОМБА, която е най-мощната термоядрена бомба, взривявана някога на земята.

този път си надминал и себе си.
70к км/ч при достигане на атмосферата какво съпротивление създава? Колко стотици хиляди градуса?
Скоростта им супер бързо пада и се изравнява с тази на земята и каквото не изгори пада като хвърлен нагоре камък.
Ако е в срещуположна посока неминуемо се забива ако не изгори (не могат да се изравнят скоростите - няма как да тръгне назад - ама това тяло трябва да дойде извън слънчевата система - веднъж на милиард години да се случи

[Kiro]

Осама Бин Ладен(зелена тениска и сини панталони) със семейството си, Швеция, 1970