Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

На 19 декември 1873 г. в гр. Горна Оряховица е роден Никола Петров, най-силният човек на земята за XIX век . Останал от малък сирак, е принуден сам да изкарва прехраната си. Твърде млад той отива в Румъния, където работи като градинар и започва да се занимава с борба. Никола Петров се среща с много известни за времето си състезатели по цирковите арени и лесно ги побеждава. През 1895 г. съдбата го среща с прочутия италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в Браила. Петров го побеждава. Две седмици по-късно силният българин сразява и французина Дублие, който вижда в младежа от България невероятен талант и му става учител.

Едва 25-годишен – на 20 юли 1898 г. печели титлата „Шампион на Америка“ в Ню Йорк. През следващата година става Европейски шампион по класическа борба във Виена.

През 1900 година се провежда най-големият шампионат на света по онова време. Събират се най-силните мъже на планетата, за да премерят сили. Отстранявайки съперниците си до финала достигат невероятният българин и световният шампион по борба Пол Понс. Французинът е висок 216 см и тежи 145 кг, а Никола Петров има ръст 175 см. и тежи само 105 кг. Срещу силата на огромния си противник горнооряховчанинът противопоставя перфектната си техника, високо темпо и несломим дух. В осмата част на срещата Никола Петров залепва гърба на Понс на тепиха и става световен шампион. Носител на копринена лента с надпис „Най-силен мъж на света за XIX век“, значка на Почетния легион и награда от 30 хиляди франка. Със своята титла на световен шампион прославя България в целия свят.
В края на ПСВ той се премества в София и започва да организира първата школа по борба. По това време Петров се ползва с доверието на министър-председателя Александър Стамболийски, който подкрепя начинанията му. За съжаление легендарният българин залита по хазарта и парите, спечелени от турнири по целия свят се стопяват в игралните зали, което го принуждава да се завърне на тепиха. След преврата от 9 юни 1923 година и убийството на Стамболийски, Петров изпада в немилост, но ръка му подават известните циркови артисти братя Добрич. Вечер след вечер в техния цирк се появява мистериозния борец Черната маска, който побеждава всичките си противници, а накрая за всеобща изненада се оказва, че това е именно Никола Петров.
Легендарният борец обаче не успява да се пребори със смъртта и умира на 2 януари 1925 година след спукване на аортата.
През 1962 г. получава посмъртно званието „Заслужил майстор на спорта“. В негова чест през 1963 г. в България започва да се провежда ежегоден международен турнир по класическа борба, носещ името на Никола Петров, като на победителите от 1971 г. се връчва и „Златен пояс на Никола Петров“.
По случай 100-годишнината от рождението му – през 1973 г. в Горна Оряховица му бе издигнат паметник и беше построена Спортна зала, носеща неговото име. През 1998 г. той е обявен за Почетен гражданин на Горна Оряховица.

[Kiro]

Джордж Байрон

Британският поет е страдал от маниакално-депресивна психоза.
Байрон е бил известен с физическата си красота, но е бил куц с десния крак и склонен към напълняване.
Поетът е известен и с многобройните си връзки и сексуални похождения. Според някои източници, само за една година във Венеция, той е ощастливил 250 дами.
Притежавал е необикновена колекция – кичури от интимните части на любимите жени...

[Kiro]

Мохамед намира формулата на исляма: монотеизъм + върховна власт. По рождение Мохамед принадлежи към арабския външен пролетариат в Римската империя във време, когато отношенията между империята и Арабия стигат до криза. В края на VI и началото на VII в. от християнската епоха точката на насищане с култури и влияние на империята е достигната. Някои реакции на Арабия — под формата на изпускане на енергия в обратна посока — са неминуеми. Кариерата на Мохамед (живял около 570–632 г.) определя формата на тази реакция. Движение от типа оттегляне-завръщане предшества двете нови явления, около които е фокусирана житейската история на Мохамед.
Две черти в социалния живот на Римската империя по времето на Мохамед впечатляват особено дълбоко умовете на арабските наблюдатели, защото в Арабия и двете блестят с отсъствието си.
Първата е монотеизмът в религията. Втората — редът и законността в управлението. Делото на Мохамед е да пригоди тези два елемента за социалната тъкан на Арабия в понятен вариант, като включи и арабизирания си монотеизъм, и арабизираната върховна власт в една-единствена суперинституция — исляма, — на която той успява да вдъхне такъв титаничен устрем, че тази нова повеля, замислена от автора й като подходяща за нуждите на арабските варвари, пръсва границите на полуострова и завладява целия сирийски свят от бреговете на Атлантика до евразийската степ.
Това дело на живота му, с което Мохамед, изглежда, се е заел към четиридесетгодишна възраст (около 609 г.), е завършено в два етапа. На първия той е зает изключително с религиозната си мисия, на втория — религиозната мисия е покрита и почти премахната от политически начинания. Това, че Мохамед първоначално се заема с чисто религиозна мисия, изглежда, се дължи на завръщането му към патриархалния живот в Арабия след частично оттегляне за около петнадесет години, когато живее живота на търговец керванджия между арабските оазиси и сирийските пустинни „пристанища“ в Римската империя по покрайнините на северноарабската степ.
Вторият, политико-религиозният етап, започва с оттеглянето на пророка от Хегира (Хиджра), от родния си оазис в Мека в оазиса-съперник Ятриб, оттогава известен като Медина — „градът“ (на пророка). В Хиджра (оттеглянето), прието от мюсюлманите за толкова решаващо събитие, че го приемат като начална дата на ислямската ера, Мохамед напуска Мека като преследван беглец. След седемгодишно отсъствие (622–629 г.) той се връща в Мека не като амнистиран бежанец, а като господар на половин Арабия.

[Иван Петкандраганов]

В мореплаването и до ден днешен, 80% от терминологията е на холандски език. В ИТ-специалистите пък ползват еднакви термини, независимо от националността си. Ако следваме горната логика, следва че всички моряци са холандци, а всички ИТ-та - ингилизи.

А всички католически монаси и свещеници в средновековието латинци, и всички православни монаси и свещеници преди средновековието гръкоромеи или българи?

[Kiro]

Екстравагантният американски писател Тимъти Декстър написал през 1802 г. книга с много своеобразен език и липса на всякаква пунктуация - A Pickle for the Knowing Ones or Plain Truth in a Homespun Dress. В отговор на възмущението на читателите, във второто издание на книгата, той добавил специална страница с препинателни знаци, с молба читателите да ги поставят в текста по свой вкус..

[Ender]

Привържениците на тази идея отбелязват, че много индоевропейски езици споделят думи за неща като оси, дръжки и колело, които са измислени дълго след началото на неолитната революция в Европа.

В мореплаването и до ден днешен, 80% от терминологията е на холандски език. В ИТ-специалистите пък ползват еднакви термини, независимо от националността си. Ако следваме горната логика, следва че всички моряци са холандци, а всички ИТ-та - ингилизи.

[Kiro]

В продължение на десетилетия лингвистите спорят къде за първи път се говори на протоиндоевропейски език, майката на всички индоевропейски езици. Привържениците на „анадолската хипотеза“ твърдят, че първите индоевропейски носители са били фермери, живеещи в днешна Турция преди десет хиляди или повече години, които са донесли езика със себе си, когато са пристигнали в Европа около 6000 г. пр. н.е. Конкурираща се теория, така наречената „степна хипотеза“, поставя протоиндоевропейски език на откритите равнини и пасища северно от Черно и Каспийско море, където изобретяването на колелото „революционизира степните икономики“. Привържениците на тази идея отбелязват, че много индоевропейски езици споделят думи за неща като оси, дръжки и колело, които са измислени дълго след началото на неолитната революция в Европа. Но тъй като нищо категорично не потвърждава нито една от двете теории, дебатът е в задънена улица от десетилетия.














nationalgeographic.com
Europe's Languages Were Carried From the East, DNA Shows

[Kiro]

Как Юрий Гагарин променил протокола на английската кралица

На днешния ден от 2005 г. насам страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая.
Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка за първи път се обсъжда на Международния социален форум, който се провежда през 2004 г. в Мумбай, Индия.

Един интересен факт, свързан с първия космонавт и как той променил порядките в английския кралски двор, предлагаме по повод този международен ден.

Космонавтът Юрий Гагарин е бил на посещение във Великобритания от 11 до 15 юли 1961 г. по покана на синдикатите във Великобритания, но бил посрещнат и от кралица Елизабет Втора в Бъкингамския дворец.

Относно това как е протекла срещата се разпространяват няколко истории, една от които е следната:

„Когато поднесли на Гагарин чай с лимон той, по руски обичай, след като изпил чая, изял и парченцето лимон в него.
Обкръжението му било в шок – тази постъпка никак не се вписвала в официалния протокол. Кралицата обаче, съвсем невъзмутимо, с помощта на лъжичката за кафе, също изяла своето парче лимон. Тогава всички присъщващи направили същото.
Този инцидент станал прецедент: оттам насетне в кралския двор да изядеш лимона в чая вече се смята за нещо нормално.“..

[Асо Пика]

Изобретяването на картите като забавление се приписва на египтяните, индийците и гърците в лицето на Паламед. При разкопките намереният „инструментариум“ за хазарт е основно под формата на кости с шестоъгълна форма.
Много популярна е египетската версия на произхода на картите, възпроизведена от най-новите окултисти. Те твърдят, че в древни времена египетските свещеници са записвали цялата мъдрост на света върху 78 златни таблетки, които също са изобразени в символната форма на картите. 56 от тях – „Младши Аркани“ – станали обикновени карти за игра, а останалите 22 „Старши Аркани“ станали част от мистериозната колода на Таро, използвана за гадателство. Тази версия е представена за първи път през 1785 г. от френския окултист Етеил (Ettteil), а неговите наследници, французите Елифас Леви (Eliphas Levi) и д-р Папус (Papus) и британците Матерс (Mathers) и Кроули (Crowley), създават свои собствени системи за тълкуване на картите Таро. Името идва от египетската „та рош“ („пътя на царете“), а самите карти са донесени в Европа или от араби или цигани, за които често се смята, че идват от Египет.

Първите колоди
Първите карти за игра се появяват в Източна Азия. В Китай и Корея картите вече се споменават през XII век. Има и по-ранни споменавания на играта, в които са използвани продълговати листове – те се отнасят за IX век от периода на властването на династията Тан (618 – 907 г.)
Преди появата на хартиените карти, китайците и японците използват плоски продълговати таблички, направени от дърво, бамбук или дори слонова кост. Разпространявайки се в различни култури, колодите приемат различни форми и форми. В Индия играели с кръгли карти, наречени ганджифа. В средновековна Япония по време на шогуната е била разпространена играта с карти Ута-гарута, която използвала като колода раковини от миди, изобразяващи сцени от стихове, живота и годишни времена.

Разпространение в Европа
Няма точни данни за това как картите са стигнали до Европа. Предполага се, че пътят на разпространение на картите за игра е Китай – Индия – Персия – Египет – Европа. Първите споменавания на карти за игра в Европа са към XIV век. Има запис в хрониката на град Берн от 1367 г., в който се докладва за забраната на картите. През 1370 г. думата naipes (наипи – карти за игра) се появява в испанска книга със стихове. От 1377 г. се увеличават споменаванията на карти (най-често за забрани). Най-обширният разказ се появява през тази година от перото на монах в град Фрайбург. Още в средата на XVI век английските аристократи не се смущават от наличието на карти за игра в церемониалния портрет; това се доказва от картината на майстора на графиня Уоруик „Портрет на Едуард Уиндзор, 3-ти барон от Уиндзор, неговата съпруга, Катрин де Вере и тяхното семейство“, датираща от 1568 година. Смята се, че всяка фигура в картите представлява определена историческа личност. Съвременните названия са дадени от французите.

Поп Пика К – Цар Давид.

Поп Купа К – Карл Велики.

Поп Каро К – Юлий Цезар.

Поп Спатия К – Александър Македонски.

Дама Пика Д – Богиня Атина Палада, а понякога Жана д'Арк.

Дама Купа Д – Елена Троянска и библейската Юдит

Дама Каро Д – библейската Рахил.

Дама Спатия Д:

Аргина – анаграма на латинското Regina (кралица). Най-често френските художници на картата Дама Трефа са рисували фаворитките на съвременния им крал. Регина е любимка на Карл Велики;

Аргия (Argia) – име на няколко символа на древногръцката митология;

Гуиневир – съпруга на крал Артур; в нея е влюбен кралският рицар Ланселот (вале трефа В);

Графиня Диана дьо Поатие, единствената любима на крал Анри II;

Лукреция, римска аристократка.

Вале Пика В – Холгер Датски (Оже Датчанин) и граф Роланд

Вале Купа В – френският рицар Ла Гир, по прозвище Сатана.

Вале Каро В – Хектор, вожд на троянската войска и франкският граф Роланд, военачалник при Карл Велики

Вале Спатия В – Ланселот Езерен, първи рицар на крал Артур, влюбен в съпругата му Гуиневир (дама трефа Д).

Във времето списъкът на прототипи се е изменял значително: различни майстори са рисували карти с различни имена на царе, сред които са Соломон, Октавиан Август, Константин Велики.
























1 коментар

Мен що ме няма.... къде е Асо Пика ??

[Kiro]

Изобретяването на картите като забавление се приписва на египтяните, индийците и гърците в лицето на Паламед. При разкопките намереният „инструментариум“ за хазарт е основно под формата на кости с шестоъгълна форма.
Много популярна е египетската версия на произхода на картите, възпроизведена от най-новите окултисти. Те твърдят, че в древни времена египетските свещеници са записвали цялата мъдрост на света върху 78 златни таблетки, които също са изобразени в символната форма на картите. 56 от тях – „Младши Аркани“ – станали обикновени карти за игра, а останалите 22 „Старши Аркани“ станали част от мистериозната колода на Таро, използвана за гадателство. Тази версия е представена за първи път през 1785 г. от френския окултист Етеил (Ettteil), а неговите наследници, французите Елифас Леви (Eliphas Levi) и д-р Папус (Papus) и британците Матерс (Mathers) и Кроули (Crowley), създават свои собствени системи за тълкуване на картите Таро. Името идва от египетската „та рош“ („пътя на царете“), а самите карти са донесени в Европа или от араби или цигани, за които често се смята, че идват от Египет.

Първите колоди
Първите карти за игра се появяват в Източна Азия. В Китай и Корея картите вече се споменават през XII век. Има и по-ранни споменавания на играта, в които са използвани продълговати листове – те се отнасят за IX век от периода на властването на династията Тан (618 – 907 г.)
Преди появата на хартиените карти, китайците и японците използват плоски продълговати таблички, направени от дърво, бамбук или дори слонова кост. Разпространявайки се в различни култури, колодите приемат различни форми и форми. В Индия играели с кръгли карти, наречени ганджифа. В средновековна Япония по време на шогуната е била разпространена играта с карти Ута-гарута, която използвала като колода раковини от миди, изобразяващи сцени от стихове, живота и годишни времена.

Разпространение в Европа
Няма точни данни за това как картите са стигнали до Европа. Предполага се, че пътят на разпространение на картите за игра е Китай – Индия – Персия – Египет – Европа. Първите споменавания на карти за игра в Европа са към XIV век. Има запис в хрониката на град Берн от 1367 г., в който се докладва за забраната на картите. През 1370 г. думата naipes (наипи – карти за игра) се появява в испанска книга със стихове. От 1377 г. се увеличават споменаванията на карти (най-често за забрани). Най-обширният разказ се появява през тази година от перото на монах в град Фрайбург. Още в средата на XVI век английските аристократи не се смущават от наличието на карти за игра в церемониалния портрет; това се доказва от картината на майстора на графиня Уоруик „Портрет на Едуард Уиндзор, 3-ти барон от Уиндзор, неговата съпруга, Катрин де Вере и тяхното семейство“, датираща от 1568 година. Смята се, че всяка фигура в картите представлява определена историческа личност. Съвременните названия са дадени от французите.

Поп Пика К – Цар Давид.

Поп Купа К – Карл Велики.

Поп Каро К – Юлий Цезар.

Поп Спатия К – Александър Македонски.

Дама Пика Д – Богиня Атина Палада, а понякога Жана д'Арк.

Дама Купа Д – Елена Троянска и библейската Юдит

Дама Каро Д – библейската Рахил.

Дама Спатия Д:

Аргина – анаграма на латинското Regina (кралица). Най-често френските художници на картата Дама Трефа са рисували фаворитките на съвременния им крал. Регина е любимка на Карл Велики;

Аргия (Argia) – име на няколко символа на древногръцката митология;

Гуиневир – съпруга на крал Артур; в нея е влюбен кралският рицар Ланселот (вале трефа В);

Графиня Диана дьо Поатие, единствената любима на крал Анри II;

Лукреция, римска аристократка.

Вале Пика В – Холгер Датски (Оже Датчанин) и граф Роланд

Вале Купа В – френският рицар Ла Гир, по прозвище Сатана.

Вале Каро В – Хектор, вожд на троянската войска и франкският граф Роланд, военачалник при Карл Велики

Вале Спатия В – Ланселот Езерен, първи рицар на крал Артур, влюбен в съпругата му Гуиневир (дама трефа Д).

Във времето списъкът на прототипи се е изменял значително: различни майстори са рисували карти с различни имена на царе, сред които са Соломон, Октавиан Август, Константин Велики.

Картите през XIX – XX век
Създател на съвременните руски карти е художникът Адолф Йосифович Карл Велики (1826 – 1901). Той творчески преработва рисунки на карти, съществували преди него, като френската колода от 1816 година. В годините на Великата френска революция монархията във Франция е свалена и в картите – контрареволюционните царе и дами са били заменени от древни богове и велики философи. Но през 1816 г. монархията във френските карти е възстановена. Чертежи са направени за печат в четири цвята – син, червен, жълт и черен. Картите са отпечатвани на сатенена хартия, защитени са от влага и се плъзгат лесно. Листове от тази хартия се втриват с талк на специални машини. Сатенените карти са били скъпи – през 1855 г., дузина сатенени карти струват колкото дохода на един селянин за 3 до 6 месеца. Първоначално се изработват ръчно за същите разходи за императорския двор, богатите и аристократите. По-късно се правят и от по-нисък клас, по-достъпни за широк кръг хора.
Първоначално фигурите на картите са били изобразени в пълен ръст и едва след 1830 г., за удобството на играта, изображенията стават симетрични.
В началото на XX век печатането на карти се извършва разделно на категории: сатен, екстра, първи и втори клас – по типа хартия, върху която са отпечатани. Но в началото на тридесетте години на XX век картите са отпечатвани само на сатенена хартия, тъй като технологията на нейното производство вече не е толкова сложна и скъпа. Въпреки това цената на картите по това време в СССР остава доста висока – през 1935 г., цената на колода от 52 – 53 карти е 6 рубли.
Впоследствие чертежите са превърнати в офсетов печат. Оригиналите на известните рисунки на художника Адолф Йосифович на Карл Велики оцеляват до наши дни – първоначално се съхраняват в архивите на Държавния картонен монопол (бившата императорска фабрика за карти). След затварянето на тази компания скиците са придобити от известния колекционер Александър Перелман, който ги прехвърля в Музея на картите в Петерхоф.

[Kiro]

Веднъж Уинстън Чърчил трябвало да направи обръщение към нацията по радиото.
Поръчал такси, стигнал пред сградата на радиото и попитал шофьора, дали може да го изчака половин час и да го върне обратно.
Той, не познавайки Чърчил, отговорил че не може да чака защото трябва да се прибере вкъщи. Искал да чуе речта на Чърчил.
Това толкова се харесало на премиера, че той заплатил в пъти повече от необходимото. Шофьорът погледнал купчината пари и казал:
- Майната му на Чърчил, ще ви изчакам...

[Kiro]

ПРЕВЕДЕНО: Ето какво казват 5000 годишните египетски йероглифи в Австралия

Наричани ГОСФОРДСКИТЕ ГЛИФОВЕ, вярва се, че заплетеният низ от символи са били издялани преди около 5 000 години от древни египтяни, които посетили Австралия.

















izumitelno.com
ПРЕВЕДЕНО: Ето какво казват 5000 годишните египетски йероглифи в Австралия - Изумително

[Иван Петкандраганов]

Бе диети...

Първо виште къф въздух дишате и ква вода пияте.

Диетите са след тава. Аутопсията ви ще покаже.

[Zalmoxis]

Благодаря за интересните факти. Този народ е известен с митично дълголетие. Смята се че се дължи на диетата, включваща основно кайсии , дори брашно от кайсии правят. Трябва да се спомене за витамин B17, съдържащ се в ядката на горчивите кайсии ( зарзали по моя край). Този витамин има антиканцерогенни свойства.

[Kiro]

Хунза (Burish) е наименованието на народа, обитаващ долината Хунза в областта Каракорум, Пакистан. Според различни източници населението на долината е между 15 и 80 хил. души.
Хунзите говорят неиндоевропейския, бурушаски език, на който húnzo означава „връщане на лъка“, т.е. „дом на стрелеца“ или „жител на Хунза“. Пишат на арабска азбука във варианта ѝ, използван в Пакистан. Процентът на грамотност е много висок.
Хунзите се различават от съседите си, бидейки по-високи и с по-светла кожа от околните, но не са толкова сходни с алпийския европейски тип като нуристанците и калашите. Според изследванията на ДНК групи от племето по мъжка линия родословието им показва генетична връзка с циганите и говорещите на памирски езици афганистанци.
Те носят и източноазиатски генетичен фонд, което доказва, че поне част от предците им произхождат североизточно от Хималаите от земите на днешен Китай.
Повечето хунзи приемат през 1904 година да принадлежат към либералния исмаилизъм, разновидност на шиитския ислям.
Всички сватби се провеждат в средния четвъртък на декември. Майката на жениха прекарва първия месец с младото семейство в ролята на водач и учител: „Бракът е прекалено важен, за да бъде оставен на случайността“.
Традиционно храната е предимно растителна (ечемик, просо, елда, пшеница, царевица, картофи, кайсии, праскови, бадеми, орехи), основана главно на суровоядство, и млечни продукти, като месо се е яде само в редки случаи.
На чернобялата снимка: Хунзки раджа и членове на племето, 19 век








Според най-новите изследвания езикът бурушаски принадлежи към сино-кавказкото езиково макросемейство. Най-големи сходства показва с енисейските езици (кетски)