IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Интересни факти - Знаете ли че?

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Знаете ли, че писателят-фантаст Рей Бредбъри е потомък на една от салемските вещици? Мери Пъркинс Бредбъри била осъдена на смърт чрез обесване, защото владеела умението да проклина, да омагьосва и умеела да се превръща в животно. Въпреки, че над 100 души дали пред съда показания, че тя е порядъчна и добра жена, съдът я обявил за вещица и я изпратил да чака реда си за бесилката в затвора. Мери се родила в Англия. Била на 16 години, когато родителите ѝ емигрирали в Америка. На 21 се омъжила за Томас Бредбъри Солсбъри, чийто чичо в Англия бил Кентърбърийски архиепископ. Когато видял накъде отива работата с правосъдието в Салем, Масачузетс, Томас уредил бягството на жена си от затвора, скрил я в каруца със сено и я откарал чак в Мейн. Върнали се в Масачузетс едва когато истерията се успокоила. Мери и мъжът ѝ Томас имали 11 деца и живели до преклонна възраст. Сред потомците на салемската "вещица" са:
    - писателят-фантаст Рей Бредбъри
    - астронавтът Алън Шепърд
    - писателят Ралф Уолдо Емерсън
    - актьорът Кристофър Рийв /Супермен/
    - актрисата Линда Хамилтън /Сара Конър в "Терминатор"/
    Потомци на братята на Мери Пъркинс Бредбъри са:
    - актьорът Хъмфри Богарт
    - президентът Калвин Кулидж
    - президентът Франклин Делано Рузвелт
    - президентът Милард Фиймор






    Last edited by Kiro; 03.10.2020, 08:14.

    Коментар


    • ...Някои драскачи, не знаят разликата между фут и дециметър, както, и че 30 МЕТРА са много, ама МНОГО голяма дължина за акула.
      През юли 2019 г. рибари в Средиземно море на юг от Сардиния, Италия, случайно извадили мутант от дълбините. Уловена в мрежата им сред стотици други...
      Last edited by Pyramid; 05.10.2020, 14:19.

      Коментар


      • Злият Хензел и добрата сладкарка

        Как манипулациите на истината преминават непокътнати през историята чрез една от най-известните приказки на братя Грим

        Приказката за двете деца, които побеждават злата вещица, е един от първообразите на фалшивите новини, с които се борим в съвремието.

        Измислиците, манипулациите и преиначаванията на истината не са изобретения на днешния ден. И в миналото средствата на спекулативния пиар са били използвани редовно и са дошли до нас като приказки, изопачили историческите факти. Например познатата на всички приказка на братя Грим – за Хензел и Гретел – на пръв поглед е история за това колко опасно е да се доверяваш на непознати. И всички знаят: Хензел и Гретел са добрите и невинни жертви на една ужасна старица. Всъщност зад приказката се крие напълно реална история, развила се по абсолютно същия начин – една жена изгаря в печката си, бутната там от Гретел с помощта на нейния брат. Има любов, вещерство и вкусни сладкиши и в истинската история…

        В началото на XVII век в немските планини живеела жена на име Катарина Шрадерин. Била известна като голяма сладкарка. Продавала печивата си по пазари и панаири в Нюрнберг. Най-известни били курабиите ѝ, славещи се с изключителен вкус, който никой друг не можел да постигне. Всичките си рецепти Катарина държала в тайна.

        Веднъж на един от пъстрите панаири в Нюрнберг Катарина срещнала Ханс Мецлер, също пекар. Той забелязал, че когато Катарина дойде на пазара да продава сладкишите си, неговите клиенти намаляват. Купил си, опитал и разбрал, че е много по-добра кулинарка от него. Решил да се докопа до рецептите ѝ. Бил млад и измислил – по негово мнение – специален подход, за да стигне до тайната – започнал да флиртува с Катарина. Обсипвал я с комплименти, носел ѝ подаръци… Накрая дори ѝ предложил да се оженят – бил сигурен, че като законна съпруга Катарина ще бъде длъжна да му каже рецептата. Но тя отгатнала намеренията му и развалила годежа, като го оставила опозорен пред хората.

        Ханс Мецлер изпаднал в ярост. Решил да отмъсти на Катарина. Започнал да разпространява слухове, че тя е „вещица сладкарка”, която използва магии и отвари при печенето на сладкиши. В тези времена да те нарекат вещица било особено опасно, защото никой не се стараел на опровергава такива слухове и било лесно да свършиш на кладата. Катарина трябвало да бяга. Тя изоставила всичко, цялото си имущество, но рецептите все пак взела със себе си. Заселила се в малка къщичка, скрита дълбоко в гората на хълма Шпесарт близо до Франкфурт.

        Мецлер обаче не се отказвал. Много искал да сложи ръка на рецептите. Изпратил жалба до съда, като в нея обвинил директно Катарина във вещерство. Съдът я призовал, Катарина се явила и се защитила. Била оправдана и свободна да напусне Нюрнберг.

        Тогава Ханс и сестра му Грета решили да я проследят. Открили къщичката ѝ, нахлули в нея и убили Катарина. Останките ѝ хвърлили в пещта, където тя печала сладките си. Обърнали цялата къща, за да открият рецептите, но нищо не намерили. След Катарина останали само няколко прясно изпечени курабии.

        Скоро братът и сестрата Мецлер били арестувани за убийството на Катарина Шредерин. В съда Ханс настоявал упорито, че Катарина била зла вещица, която го нападнала и той само се отбранявал. Сестра му Грета също държала на тази история. Законът по онова време давал възможност да се отървеш, ако поне още един човек потвърди, че върху теб са действали зли сили. Така Ханс и Грета били обявени за невинни.

        Няколко поколения жители на Нюрнберг разказвали за Ханс и Грета. Така век по-късно братя Грим попаднали на преразказваната стотици пъти история и включили в сборника си една от нейните версии. Катарина се превърнала в зла вещица, която преследвала малки деца, за да ги пъхне в пещта, а Ханс и Грета Мецлер станали Хензел и Гретел.

        Така – чрез препредавана от уста на уста история, малко лъжа, манипулация и провокация, лошите станали добри, а добрите – зли. И това е откакто свят светува.
        Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

        Коментар


        • Демонстрация срещу откриването на първия Макдоналдс в Санкт Петербург, 1996
          Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

          Коментар


          • Загадъчната смърт на деветима студенти в Планината на мъртъвците, станала на 1 февруари 1959 година, се смята за една от най-големите тайни на Северен Урал. От години хората се опитват да разгадаят тайната на прохода Дятлов. Огромният брой версии за случилото се е представен в документални филми и във вестникарски публикации. Наскоро на екран излезе поредният документален филм, а неотдавна се появи и пълнометражен американски филм-трилър "Тайната на прохода Дятлов". С почти същото заглавие ("Проходът Дятлов") е и романът на английския писател Алън Бейкър. В книгата на Бейкър смъртта на младежите е обяснена с най-невероятни неща: експерименти с хора, извънземни, съветските власти - всичко това е забъркано като истински миш-маш. И изглежда това е само началото... Всички се опитват да разкрият тази трагедия.
            Какво се знае? От документите на следствието става ясно, че девет опитни скиори набързо са напуснали палатката си в планината Холатчахл, изоставяйки ските, храната, топлите дрехи и обувките си. С тази планина, която в превод от езика на местната народност манси се нарича Планина на мъртъвците, е свързана легендата, че в древни времена там някакъв дух е убил деветима ловци манси, и оттогава всеки, който опитва да изкачи планината, го очаква проклятието на шаманите. Местните вярват на тази легенда и предпочитат да не ходят в планината Холатчахл.
            Кой обаче е погубил студентите?
            Без връхни дрехи младежите, вече подготвили се за сън, изведнъж се хвърлили да тичат в тъмнината надолу по заснежения склон към гъстата гора, където са нямали никакви шансове да оцелеят при температура от близо минус 30 градуса.
            Следователите правят извод, че групата е загинала в резултат на "свръхестествено въздействие на някаква неизвестна сила". Те закриват делото и му слагат печат "Секретно".
            Бележките, свързани с инцидента, били копирани и в началото на 1990-те години отново започват нови разследвания. Но нито приятелите на загиналите, нито всички интересуващи се хора, имащи някаква връзка с тази загадъчна трагедия, така и не откриват отговор.
            Снимките са на студентите преди да тръгнат на този злополучен поход.



















            Коментар


            • Всеки знае, че първият човек, стъпил на Луната, е Нийл Армстронг. По ирония на съдбата обаче той има една-единствена снимка от лунната повърхност, и то направена в гръб. На всички други снимки, както и на тази, гордо позира колегата му Бъз Олдрин. Причината е проста – по правило фотоапаратът, по онова време тежък и обемист предмет, се закрепял стационарно на скафандъра на някой от астронавтите на нивото на гърдите, за да не му заема ръцете и да не му пречи да си върши другата работа. В тази първа експедиция фотоапаратът висял на гърдите на Армстронг. Все пак има и втора негова снимка от Луната и това е тази – тук се вижда отражението на снимащия Армстронг в шлема на Олдрин, а също лунният модул и другата научна апаратура, докарана и монтирана от астронавтите.
              И макар това да е една от най-известните снимки в историята на космонавтиката, едва петнадесет години по-късно някой обръща внимание, че в шлема на Олдрин се вижда и нещо друго – малка синя точка в горната част.
              Това е Земята.


















              Коментар


              • Докато журналист спасява дете попаднало под обстрел, полицаят крачи невъзмутим, като истински стълб на законността. Испанска гражданска война, 1936 г.







                Коментар




















                • ‎ Ан Ходжис - първият документиран случай в историята на човек ударен от метеорит. През 1954г. Ан се излежава в спалнята си, когато чува страшен тътен. Миг по - късно в стаята ѝ пада 4 кг скала, която чупи радиото и се стоварва върху нея. След този случай става медийна звезда. Води дела за собственост върху метеорита. Смята, че този артефакт ще и донесе пари. Но, единствената оферта която получава е от Смитсонския институт. Тя отказва. Никой друг не проявява интерес. Накрая метеоритът е дарен на Природонаучния музей в Алабама. Ан развива хронична невроза и това съсипва брака ѝ. Живее с преживяното напрежение до края на живота си.







                  Коментар








                  • ‎ Древен тест за бременност и методите за определяне пола на детето, което предстои да се роди. Жената в древен Египет е трябвало последователно да уринира в чувалчета от ечемична и пшенична слама. По това, в кое от чувалчетата първо ще се появят кълнове, може да се определи пола на детето. Ако е в ечемика е момче, а ако е в пшеницата момиче. Ако нито едно от Чувалчета не покълне, жената не е бременна. Това са установили датски учени, след като разчитат фрагмент от древен египетски папирус.



                    Коментар










                    • Наводненията в Париж от 1924 г.


                      Коментар




















                      • РЕТРО
                        Уникален контраст!
                        Модел на Dior по улиците на Москва, 1956 г






                        Коментар


                        • ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
                          В неолита, на територията на днешен Египет, е живяло племе - бадарийци. Мирен народ, наблегнал на храната и удоволствията. Били са земеделци и ловци. Използвали са бумеранг, обличали са се с тъкани от лен дрехи и са яли с лъжици от слонова кост. Естети. Въпросните са се татуирали. Културата им е просъществувала 1 300 години. Което иде да покаже, че сит народ не се бунтува и не организира революции. Има и запазени музикални инструменти, предимно барабани и костни свирки.
                          Африка и Азия са местата, където възниква любовта към бижутата и козметиката. Всички знаят за дървените дискове в устните, ушите, обръчите на шията и обрязването на жените. Малко знаят за азиатския обичай да се боядисват зъбите с черна боя, за да изглежда кожата по-бяла. Употребата на захар е била привилегия на богатите. Да си богат и да нямаш кариес си е било проява на лош вкус.
                          Ами Средновековието!? Ужас! Във Фландрия, на децата, които не са искали да ядат или не са се харесвали им разказвали приказката за фурните в градчето Еекло. Там отрязват главата на човека и му пришиват зелка. После пекат ново лице, пришиват го на старата глава и отново я връщат на собственика й.
                          Ами тънките талии!? Ето там вече е падал истински глад, но и увреждане на вътрешните органи. Това гладуване не е било здравословно.
                          И идва ред на църквата да се намеси в светските дела. Църквата решава кога и какво да се яде. Обърнете внимание кога са постите! През зимата, когато привършват продуктите и през пролетта, когато още няма достатъчно плодове и зеленчуци. Точно в тези два времеви отрязъка са се събирали и данъците. Да се ловува на територията на господаря се е наказвало със смърт. Храната на простолюдието е била предимно вегетарианска, а аристокрацията е карала по диетата на Дюкан - месо, месо и пак месо.
                          И идваме до най-интересното - монасите. Там е коренът на злото.)))))) Първо: Трябва да си дебел, за да си здрав!
                          В манастирите е било студено. Монасите са спели по седем-осем човека заедно, за да се топлят през зимата. Колкото по-дебел е бил един монах, толкова по-леко е понасял студа. За пример: Тома Аквински е бил толкова дебел, че са изрязали масата, за да направят място на корема му. Негови са думите: "Дебелият мъж е по-умен от слабият."
                          Историкът Мишел Руш дълги години е анализирал порционът на френските монаси и е стигнал до извода, че за 1 ден, те са приемали по 6882 калории!
                          Немските монаси не остават по-назад. За да не се отказват от любимото си месо, те сътворили "Маулташен" - нещо като пелмени, варени в зеленчуков бульон. Английските пък пълнели риба със соусидж и я сервирали с варени картофи.
                          И така стигаме до днешните "угоители". Мисля, че това е най-страшното престъпление в човешката история. Да угояваш човек, докато той стигне невероятните 300 кг е престъпление!
                          Съвсем ясно е, че храната е в основата на съществуването, но не би трябвало да е цел... особено за политиците.






















                          Коментар


                          • Варварският микс в днешна България през IV - V век. В края на IV в., когато федератската система станала обичайна, в Долна Мизия и Скития били поселени като федерати доста голям брой готи. Част от тях навлезли и в Тракия, а други се оттеглили по-късно в Италия. В началото на V в. край гр. Кастрамартис (днешна Кула) проникнали хуни и части от германското племе скири. В средата на същия век край устията нареките Вит и Искър и в Северозападна България, а също и в Добруджа се заселили хуни и сармати. Пак през V в. в Долна Мизия и Тракия имало скири, сагдали и алани, а около Виза и Аркадиопол потърсили място за настаняване части от германското племе руги. В края на V в. имало заселени готи и в Македония. Тук-там в Илирик, в днешна Северна България, в Добруджа и в Източна Тракия е имало и неголям брой евреи. Въпреки че местното население на някои места оредяло, по това време то все още е образувало основната маса на Източната империя. Тогава това население се състояло предимно от провинциално романизувано население и от запазени нероманизувани елементи. Както е известно, романизацията, започнала още през I в., към V в. е била проникнала по-дълбоко в някои части на Балканския полуостров, особено в Малка Скития (Добруджа), Мизия, Тракия и Далмация. В Македония, въпреки че отрано са били изпратени римски колонисти, главно по времето на Юлий Цезар, елинизмът бил пуснал дълбоки корени. Романизмът успял да проникне трайно само в Драмското поле. Силно гръцко влияние имало и по Черноморието, където били разположени търговските малоазийски колонии. Но сред масата на тракийското население романизмът и елинизмът не били проникнали дълбоко. Това население останало да съществува дълго време повече като селско население, доста неподатливо на чуждо влияние. Но, разбира се, бидейки без своя писменост, подложено, макар и ненасилствено, на влиянието на двата мощни административно-политически и културни центъра, то започнало постепенно да се претопява и да губи своята самобитност. В IV—V в. в днешна Южна България то било запазено повече като селско население, но, макар и в по-малък брой, се срещало и в градовете на балканските провинции. Някоя траки заемали дори важни обществени постове. През V в. романизуваното население било запазено на места доста компактно главно в по-големите градове на Балканския полуостров (Сердика, Филипопол, Адрианопол, Августа Траяна и др.) и по Адриатическото крайбрежие и Черноморието, където живеело наред с малоазийските преселници. По Дунавския лимес обаче това население било значително намаляло.
                            Нашествия и етнически промени на Балканите през VI—VII в. Василка Тъпкова-Заимова














                            Коментар
























                            • СССР. Еврейска автономна област. Биробиджан. Площад Ленин. През 1928 г. първите еврейски семейства започват да се преселват в басейна на р. Амур, близо до селцето Тихонкая (буквално "Тихичка"). Постепенно то се превръща в град Биробиджан (на 6000 км източно от Москва) и става столица на Еврейската автономна област. Официалните съветски еврейски списания публикуват стихотворения и приказни история за този район, който ще стане известен като "Съветската Палестина" - дългоочакваната родина на хората без земя. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_% D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0 %B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82







                              Коментар











                              • Децата са използвани като човешки коминочистачи в продължение на 200 години в Лондон. Били са купувани от поразените им от бедност родители и превръщани в чираци. Идеалната възраст на едно дете да започне да чисти комини е 6 г., но са ги вземали на 4г. Движели се с четки на главате и когато стигали върха на комина, се плъзгали надолу. Всички сажди падали върху тях. Здравните последици били опустошителни. Растежа им е спирал . Коленете и глезените са най засегнати. Белите дробове и клепачите им се разболяват. Също така умирали от рак на гърлото.

















                                Коментар

                                Working...
                                X